Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Закон оставя стотици юристи без препитание

Стотици напълно правоспособни юристи, ще останат без възможност да практикуват това за което са учили. Десетки фирми и неправителствени организации, които и без това работеха на ръба на закона, ще загубят възможност да извършват каквито и да било правни консултации или "всякакви други действия, свързани с правно съдействие и защита на свободите, правата и законните интереси на физически и юридически лица". А бедните ще са практически лишени от шанс да получават безплатно правни консултации, защото те вече стават наказуеми.

Всичко това ще се случи, ако замислените промени в Закона за адвокатурата бъдат приети във вида, в който се предлагат сега. Проектът вече е внесен в Народното събрание и е успял да постигне впечатляващо единомислие между депутати от ГЕРБ, от Реформаторския блок, от Патриотичният фронт и от ДПС. Но повечето от поправките в закона не са измислени от депутатите, а са плод на проточило се близо година обсъждане в самата адвокатура.

Законопроектът се опитва да вкара повече ред в адвокатската гилдия, от което има нужда. Но на практика не решава нито един от проблемите на колегията. Дори напротив - създава множество нови. Един от тях е своеобразната "монополизация" на дейността - предвижда се абсолютна забрана хора, които не са вписани в регистрите като адвокати, да извършват каквато и да било "адвокатска дейност". При това под страх от глоба в размер до 2000 лв. за физически и 5000 лв. за юридически лица.

В такава строгост на пръв поглед няма нищо лошо, особено на фона на обяснението, с което се предлага санкцията - че се прави с цел да се опазят интересите на гражданите от некомпетентна псевдоюридическа намеса.

Проблемът обаче е в понятието "адвокатска дейност", което сега обхваща почти всички сфери, в които един правоспособен юрист може честно да си вади хляба и без да е член на тази колегия. Адвокатската дейност  включва процесуалното представителство в съда, писането на жалби и молби, консултациите, дори справките в деловодствата, подготовката на договори, вписването на фирми в Търговския регистър и др. При това с изричната уговорка, че изброяването в проекта не е изчерпателно.

На практика "извън от закона" на първо място остават неправителствените организации, които предлагат безплатна помощ и консултации по дела срещу фирмите монополисти, срещу лекари, срещу държавни органи и други. Тези организации най-често се финансират по различни програми и проекти, затова могат да си позволят поне частично да намалят разходите на гражданите, потърсили помощ от тях. Най-често до нея прибягват "работещите бедни", които на хартия се водят "имотни" и не могат да ползват безплатната правна помощ от държавата. А всъщност си броят стотинките за мляко на децата и нямат пари да платят на собствен адвокат. Та освен услугите на тези организации под въпрос се поставя и дейността на т. нар. правни клиники към университетите, в които на практика работят студенти под надзора на своите преподаватели. Както и безплатните приемни за правна помощ към синдикатите.

Тотално извън закона остава и бизнесът на фирмите за регистрация на търговски дружества, както и компаниите за управление на чуждо имущество.

Да не говорим, че в целия законопроект изобщо отсъства и една думичка, която да каже дали юрисконсултите, които също не са адвокати, ще могат да продължат да представляват фирмите си в съда. И освен това - да правят проекти за договори, да вадят справки или да оформят документи за вписване в регистрите. Закон за юрисконсултите все още няма, но пък техните права са предвидени в ГПК, който ги допуска като представители "по пълномощие". Само че очевидно между процесуалния и специалния закон за адвокатурата има колизия, която някой някъде трябва да види и да осмисли. Още повече, че като юрисконсулти работят хиляди хора в държавата и те с право биха искали да знаят дали от деня, в който законът бъде приет, ще останат без работа само защото не са адвокати.

Изготвянето на завещания и изпълнението им също се превръща изрично в "адвокатска дейност", под такъв "режим" ще бъде и изготвянето на договори и на проекти за нотариални актове. А това на практика представлява "изземване" на част от дейностите на нотариусите и със сигурност ще изправи двете гилдии една срещу друга.

За всеки нарушител на забраните е предвидена глоба, която при повторност може да достигне до 10 000 лева. Ще я налага член на адвокатската колегия, на чиято територия е констатирано "нарушението". И ще може да се обжалва пред председателя на същата колегия, а после - и пред съда. А на органите на съдебната и изпълнителната власт, на нотариусите и частните съдебни изпълнители, както и на всички физически и юридически лица се вменява задължението да докладват за всеки, дръзнал да подаде жалба или да извърши действие от кръга на отредените само за адвокати, без да е адвокат. Последното впрочем си е чист абсурд, но, за съжаление, съвсем не единственият в този закон.

Причината за натиска да се забрани на всеки друг - освен на вписан адвокат, да извършва споменатите услуги е ясна: да се осигури хляб за десетките хиляди защитници, които вече са вписани в колегиите. Публична тайна е, че адвокатурата се пренасели: има много повече адвокати, отколкото работа за тях. А цените на услугите не могат да се покачват, защото просто няма да има кой да ги плаща.

Но е публична тайна и друго: че гилдията е тъпкана с много юристи, които просто не стават за там. Това се признава и от самите вносители на законопроекта за изменение в Закона за адвокатурата, които са записали в мотивите си: "Въпреки съществуващите до този момент критерии за допускане, в българската адвокатура навлязоха юристи с недостатъчно добра квалификация. Това създава опасност от влошаване на качеството при съдействието за упражняване на конституционното право на физическите и юридическите лица на защита. Затова адвокатската дейност трябва да се упражнява от добре подготвени специалисти, с чувство за отговорност при осъществяване защитата на правата и интересите на представляваните лица."

Няма обаче решение как да се "прочисти" адвокатурата от хора, които чернят имиджа на професията поради некадърност, лакомия или откровено престъпно мислене. Защото надали някой си мисли, че "гнили ябълки" има само в съдебната система. Максималното наказание - лишаване от право да се упражнява адвокатската професия, според сегашния закон е пет години. И в предложението за промените му този срок е запазен. "Доживотно" лишаване от правоспособност така и не се въведе. Което пък дава шанс дори на адвокати, осъдени за престъпления от общ характер, и то извършени в кръга на службата им, като си изтърпят наказанията, отново да облекат тогите и да влизат в съдебната зала - стига да са наказани с пробация и глоба по чл.78а от Наказателния кодекс. Защото законът предвижда отстраняване от колегията само след присъда "лишаване от свобода".

Не бе въведено и ограничение за възрастта, до която адвокатите да имат право да практикуват. Нито пък се измисли някаква форма на периодична атестация, чрез която да се проверява доколко действащите правозащитници познават новостите в законодателството, в съдебната практика и в европейското право, за което изобщо не се говореше в университетите преди три-четири и повече десетилетия, когато са били приемани в адвокатските колегии.

Наред с това допълнително се свива възможността новозавършили юристи да станат адвокати. Вече отпада всякаква възможност за влизане в гилдията без изпит. Само по себе си това не е лошо, напротив - влизането с изпит е нормалната практика за почти всички останали юридически професии - така е и при съдиите, и при прокурорите, и при нотариусите и други. Бедата обаче е, че предложението стига до друг абсурд: по новите правила дори съдии от ВКС и от ВАС ще трябва да минат през изпит, ако решат да стават адвокати. Единственото изключение от изпитното правило е предвидено за бивши адвокати с десетгодишен стаж като такива, които за малко са решили да "кривнат" към друга юридическа професия и сега искат да си възстановят правата. Както и за хабилитирани преподаватели в университетите - при все че е много трудно да се намери смислено обяснение с какво един доцент или професор, които никога не са влизали в съдебната зала, превъзхождат един съдия...

Все пак, с внушителното депутатско единение, демонстрирано при внасянето на проекта за изменение в адвокатския закон, той най-вероятно ще мине и ще бъде приет. Да се надяваме, че в хода на обсъждането му поне част от абсурдните текстове в него ще бъдат отстранени. Или пък ще бъдат заменени с други - както обикновено се случва.

Проблемите на гилдията, трупани от толкова много години обаче, надали ще бъдат решени. Поне не по този начин...

Facebook logo
Бъдете с нас и във