Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ЗАКОНИТЕ НЕ СА ДОБРИ, ЗАЩОТО СЕ ПРАВЯТ ОТ ТЕОРЕТИЦИ

Васил Иванов е роден на 21 май 1962 г. в Кюстендил. Завършва Езиковата гимназия в родния си град през 1980 г. и право в СУ Свети Климент Охридски през 1990 година.
За себе си твърди, че има богата за възрастта си биография, защото е работил на много места, с много хора. След дипломирането си и задължителния едногодишен стаж в Кюстендилския окръжен съд от 1991-ва до 1993 г. е юрисконсулт на кюстендилския клон на Първа частна банка, а от 1993 г. е адвокат на свободна практика.
Смятат го за един от най-добрите наказателни адвокати в региона. Има двама синове, петгодишният Митко още отсега иска да стане като баща си.
На 1 февруари 2006 г., след оспорвана битка и балотаж, Васил Иванов е избран за първи път за председател на Кюстендилската адвокатска колегия. След това печели и втори мандат на председателското място.

Г-н Иванов, само след броени дни, ако не му мине котка път, новият ГПК трябва да започне да работи. Какви са плюсовете и минусите на последното отроче на нашата правосъдна система, погледнати от камбанарията на адвокатурата?
- Миналата година в Кюстендил имаше изнесено заседание на правната парламентарна комисия, която се занимава с нормативната дейност в Народното събрание. На това заседание имаше среща между хората, които пишат законите, и нас, които ги прилагаме в съдебната зала.
По време на тази среща направихме много забележки по проекта за ГПК, които бяха систематизирани от Кюстендилската адвокатска колегия и дадени в писмена форма на комисията. Проектът малко след това стана факт и новият ГПК трябва да бъде прилаган от 1 март тази година.
Кое беше най-фрапиращото ви несъгласие с новия ГПК?
- Според мен това, че почти се отменя възможността на втора инстанция да се събират доказателства. По новия ГПК всички доказателства трябва да бъдат събрани на първа инстанция. Ако някой нещо пропусне, на втора инстанция нямаме право да представяме нови доказателства и мисля, че по този начин ще лишим клиентите си от най-добрата защита, която можем да им дадем.
А как са аргументирали законодателите отпадането на необходимостта от събиране на доказателства на втора инстанция?
- Никой не го обяснява, а правосъдното министерство се застрахова, че с тази промяна се цели бърз процес. Защото по досега действащия ГПК на втора инстанция могат да се представят абсолютно всички доказателства, както и на първа инстанция.
Това не е ли нож с две остриета?
- Да, така е, защото ако нещо бъде пропуснато или не е намерено навреме заради въвеждането на нови доста по-съкратени срокове, ще бъдат проиграни интересите на нашите клиенти.
Лично аз, тъй като обслужвам и банка, много разчитах да бъде опростено изпълнителното производство, но за съжаление това не се случи и този път.
И в новия ГПК останаха жалбите и възможността длъжниците да бавят изпълнителния процес и оттам да се събират по-трудно вземанията не само на банките, но и на гражданите. Защото върхът на черешката на гражданското производство е изпълнителното производство. Там се реализира събиране на вземанията между длъжници и кредитори. Надявахме се на опростяване, но това така и не стана, напротив - дават се допълнително възможности на длъжниците.
Като пример мога да посоча изпълнителните листове по чл. 237 от ГПК, те се вадят директно без процес. Доскоро защитата на длъжниците можеше да бъде реализирана в изпълнителното производство. А сега след издаване на определение от съда, при подадена жалба от страна на длъжника срещу изпълнителното производство се спира, докато съдът не прецени дали жалбата е основателна или не. При сега действащия ГПК жалбата не спираше производството.
След срещата миналата година в Кюстендил кое от предложенията, които направихте, беше прието от правната парламентарна комисия?
- Нито едно, за съжаление. Не само нашите предложения не бяха приети, такива имаше и от Окръжния съд - Кюстендил. Спомням си, че колежката Галина Мухтийска доста остро критикува проекта за ГПК, също така съдиите от Окръжен съд - Благоевград имаха доста критики, но въпреки това проектът, който беше внесен от Министерски съвет, стана факт. И понеже още върви недоволство сред нашата гилдия, знам, че има декларация от Висшия адвокатски съвет, с която се иска прилагането на ГПК да почне не от 1 март, а да бъде даден един по-дълъг срок.
След като новият ГПК е готов вече, даже и да се отложи стартът, с какво ще ви помогне отлагането?
- Целта на отлагането, според мен, е да бъдат направени някои промени в чисто новия ГПК, който още даже не е почнал да работи. Кому и защо беше нужно да се бърза с нов ГПК, след като за по-дълго време можеше да бъде сътворен закон, който да работи поне 200 години. Имам впечатлението, че всички промени, които се правят през последните години в съдебното законодателство, се оказват недобре обмислени и след това започват кърпежите. Според мен бързането беше нужно, защото някой трябваше да оправдае 1.5 млн. евро, платени като хонорар на екипа, изготвил новия ГПК.
Не знам защо се бърза, но това се получи и с административното производство. Там бързахме и създадохме административните съдилища, без те да имат сгради. Сега например всички страдаме, че Административният съд в Кюстендил се намира на 11-ия етаж в сградата на Областната управа. Неудобно е за нас, за клиентите ни, а и за работещите в държавната администрация. Това е един важен съд и първо трябваше да бъде помислено къде ще бъде настанен, пък тогава да се създават тези съдилища.
В крайна сметка има ли положителни промени в новия ГПК?
- О, да. Не може да се отрече, че промяната на подсъдността ще облекчи натоварването на районните и окръжните съдилища, както и ВАС, където за решаване стоят купища от т. нар. трудови дела. За никого от колегите не е тайна, че там за решаване на подобно дело за уволнение се чака между три и четири години. Мисля, че всеки може да прецени какво удовлетворение ще получи човек, ако делото му бъде разгледано след четири години, а той през тези години е без работа и без обезщетение. Къде е справедливостта за него?
Случаите на възстановяване на работа на уволнени работници като че ли са много чести?
- Да, и това според мен се дължи на Кодекса на труда, който е правен много отдавна, през последните години той само е кърпен. Създаден е по времето на един друг строй и е направен така, че да защитава единствено правата на работниците, но не и тези на работодателите. Мисля, че се нуждаем от един нов Кодекс на труда, който да бъде съобразен с новите условия. В никакъв случай обаче той не трябва да бъде претупван като другите закони, писани и преправяни през последните години с извинението, че ЕС настоява за това. Същата е ситуацията и със Семейния кодекс. Много се говори, но въпреки че станахме член на ЕС, тук още не можем да прилагаме доста от традиционните за европейските държави практики - например предбрачните договори.
Дали българинът все още не е готов да подписва предбрачни договори?
- Както обичам да казвам, ние, българите, сме неписмен народ. Не обичаме много да пишем, да се договаряме, всичко върви още по старите схеми, на устна договорка или на добрата и честна дума. На практика невинаги се получава добър ефект от тази наша странност. И заради това много често в гражданските отношения се получават тежки ситуации.
Вие сте един от най-известните наказателни адвокати в Кюстендилско, как оценявате промените в НПК, особено в глави 27, 28 и 29?
- Бързият процес дава възможност при признаване на вината от страна на обвиняемия и съгласие да не бъдат събирани допълнителни доказателства. Също така да не се изслушват свидетели и вещи лица, а съдът да приключва делото в едно заседание и да е задължен да постанови присъда под минимума според НК.
Тези промени не доведоха до такива парадоксални случаи като с присъдата на Стависки например?
- Щом законът го разрешава. Ние като добри адвокати сме длъжни да съветваме клиентите си да използват тази възможност, когато преценим, че всичко е доказано в наказателния процес и няма какво да се промени кой знае колко по време на съдебното дирене.
Да, но съдът има и друга много важна роля - да наложи наказание, което да има превантивен характер, да се опита да превъзпита престъпника. Излиза, че колкото по-добър е адвокатът, толкова по-лесно подсъдимият се разминава с наказанието? Защото някак не е приемливо наркодилър, или производител на дрога, заловен в момент на производство и разпространение, да се размине само с условна присъда. В обикновения човек остава усещането, че няма наказание...
- Не е така. Наказанието го има, но според мен именно в глава 27 при бързия процес законодателят трябва да прецизира кога може да се прилага и къде да не се прилага. Докато според сега действащия НПК той може да се прилага при всички случаи. Няма ограничение от страна на законодателя. За мен най-фрапиращ беше случаят с едно убийство на таксиметров шофьор в столицата, като извършителят получи само седемгодишна присъда. За мен това не е нормална присъда. Така че и аз самият не приемам разпоредбите на бързия процес във всички случаи да се прилагат.
Споразуменията, които се правят във връзка с разпоредбите на глава 29 от НПК, също оставят впечатление, че нещо в съдебната ни система куца...
- Истината е, че в момента ние се стараем да прилагаме някои норми от други съдебни системи, заимствани от други държави, без именно това да е най-удачното решение. Но за съжаление това се случва.
Пак ще повторя - и бързият процес и сключването на споразумение с прокуратурата са другата възможност при едно доказано престъпление нашите клиенти да получат това, което искат от нас. Все пак ние сме адвокати, за да им даваме съвети и те да получат най-лекото наказание, което би могло да се постигне в такива случаи. При споразуменията има ограничения, къде могат да се сключват и къде не заради което там където те не могат да се приложат, ние използваме бързия процес.
Като че ли бързото производство е на почит сред знаковите фигури в родния ъндърграунд?
- Не само знаковите фигури и други, по-обикновени хора, го правят. Например за шофиране след употреба на алкохол, също съм ползвал бързия процес. Защото там всичко е доказано, има я кръвната проба, има промили на дрегера, така, че аз веднага използвам бързия процес, за да получи моят клиент наказание под минимума.
Как и кой трябва да направи баланса, за да имаме добри закони?
- Хората, които творят законите в момента, са теоретици, а ние, адвокатите, се сблъскваме най-често с недомислиците в тях, защото ги прилагаме на практика. Образно казано, ние играем на терена ежедневно. Аз безкрайно уважавам колегите си от правната парламентарна комисия, но много от тях са излезли твърде отдавна от залата, от живото прилагане на закона, откъснали са се, те са повече теоретици. Точно заради това измисленото от тази комисия невинаги е много удачно да се прилага на практика в съдебна зала.
Най-правилно е да се правят комисии от адвокати, прокурори, съдии и хора от правните комисии. Заедно тези екипи ще могат да изработват добри закони. Това на практика обаче не се получава.
Разговора води Евгения Гърковска

Facebook logo
Бъдете с нас и във