Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ЗАКОНОДАТЕЛЯТ В СТРАНАТА НА ЧУДЕСАТА

Съгласно древните традиции и съвременните нормотворчески доктрини, законите и конвенциите трябва да се отнасят само до онези фундаментални обществени отношения, които се поддават на трайна уредба и регулиране. Освен това законотворчеството и прилагането на крайните продукти в практиката са признати за една от най-скъпоструващите дейности в световен мащаб. Живият живот обаче нерядко ни поднася такива изненади, че на човек направо му спира дъхът от изумление. Процесът и процедурите за писане на закони, правителствени постановления, наредби тъй нататък са уредени в Закона за нормативните актове. Той е приет през далечната 1973 г. и днес все още продължава да действа. Народното ни представителство явно отдавна е забравило за съществуването на този закон, тъй като в него могат да бъдат открити отдавна несъществуващи органи, натоварени с... редица важни задачи и правомощия. Един такъв орган е Държавният съвет на Република България (ръководен навремето от Тодор Живков и закрит окончателно с приемането на конституцията през 1991 г. и въвеждането на институцията президент). Та според Закона за нормативните актове, основната задача на несъществуващия Държавен съвет е планиране на законодателната дейност в страната. И въпреки че този закон за последно е ремонтиран през 1995 г., в него така и не фигурира словосъчетанието... президент на Република България. Изобщо. Вместо това в чл.33 пише следното: След като получи проект за нормативен указ, председателят на Държавния съвет го внася за разглеждане в Държавния съвет или го връща за преработка на органа, който го е предложил. Но и това не е всичко. Защото в чл.46, ал.1 изрично е указано: Разпоредбите на нормативните актове се прилагат според точния им смисъл, а ако са неясни, се тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт, на основните начала на правото на Народна република България и на правилата на социалистическия морал. Каква народна република, какъв социалистически морал, какви... пет лева? Не може да бъде подминат и фактът, че едва преди две години бяха отменени куп закони, които отдавна бяха загубили смисъл, но продължаваха да са част от българското законодателство. През през април 2000 г. бе отменен приетият през 1947 г. Закон за намаляване броя на кръчмите и ограничаване на пиянството. Според него във всяко населено място може да има най-много по една кръчма на всеки 800 жители, а в селища над З0 000 жители - по една кръчма на 1000 жители, според последното преброяване. По смисъла на този закон за кръчма се смяташе всяко заведение, което има като особена търговска дейност продажбата на спиртни питиета на дребно и в което се извършва консумация на спиртни питиета. Тоест - всички питиепродавници, аперитиви, механи, бирхалета и други подобни. Освен това въпросният закон категорично забраняваше и откриването на нови кръчми от частни питиепродавци. Представяте ли си какво би станало, ако всички управляващи в периода 10 ноември 1989 - април 2000 г. спазваха изрично действащата нормативна уредба, включително и Закона за намаляване броя на кръчмите и ограничаване на пиянството?Подобно е положението и със Закона за монопола на спирта и подсладените спиртни напитки и търговия с плодови ракии и вино, приет също през 1947 г. и отменен едва през януари 2000 година. С него е създадено държавно стопанско предприятие - спиртен монопол, със седалище в гр. София, под ведомството на Министерството на финансите. И единствено въпросният спиртен монопол е имал изключително право да произвежда спирт (меласов и плодов) и подсладени спиртни питиета, да търгува с тях и с плодови ракии и вино на едро. Допреди две години...През 2001 г. България се сдоби със Закон за сдруженията за напояване. Този закон урежда устройството и дейността на сдруженията за напояване - доброволни организации на физически и юридически лица, които чрез взаимопомощ и сътрудничество в интерес на членовете си и в обществен интерес извършват дейности, свързани с напояване и отводняване на земеделски земи на определена територия (територия на сдружението). По същото време бе приет и фундаменталният Закон за топологията на интегралните схеми.В конституцията ни е записано, че международните договори и конвенции, по които България е страна, ратифицирани са от парламента и са влезли в сила, са част от националното законодателство. Нещо повече - те имат предимство пред всички норми от вътрешното ни законодателство, които им противоречат. През 2001 г. България прие закон, с който ратифицира изменение на Споразумението за опазване на прилепите в Европа. Страната ни влезе в световната екоигра от още една посока: преди година и половина прие Закон за ратифициране на Конвенцията на ООН за борба с опустиняването в тези държави, които изпитват силна суша и/или опустиняване, особено в Африка.Тези два закона показват, че светът на международните конвенции е не по-малко... шарен и изненадващ от родната нормотворческа практика. Вярно е, че конвенциите са основата, върху която се градят конкретните национални законодателства. Но също така е вярно, че много често техните създатели са носили вода от девет кладенеца, само и само да отчетат... добре платена международна дейност. Или пък да защитят някой свой си интерес. Ето защо, наред с изключително важните конвенции - за дипломатическите отношения, за екстрадицията, за прането на мръсни пари, за правата на човека, за ядрената безопасност, за авторското право и др. - в международния правен мир съществуват цели купища неясни и съвършено безполезни документи.Такова едно нещо например е Конвенция Х13, засягаща използването на оловния карбонат в бояджийството. Тя е подписана през 1921 г. и има за цел да забрани употребата на оловния карбонат при вътрешното боядисване на сградите. На пръв поглед начинанието е хуманно, но ползата е изключително съмнителна, тъй като тази конвенция не се прилага за декоративното бояджийство и за преденето (тоест - в текстилната промишленост). Не по-малко учудване буди и изключителният интерес на международната общност към производството на стъкло - Конвенция Х43 относно предприятията за плоско стъкло от 1934 г. предвижда производството в тази сфера да е непрекъснато и задължително да се работи на 4 смени по 8 часа. С подобен характер е и Конвенция Х49 относно стъкларските предприятия за шишета. В сила продължава да е и Конвенция Х68 относно прехраната и сервирането на корабите. Този документ датира от 1946 г. и според него всяка държава е отговорна за задоволителното ниво на изхранването и обслужването на екипажите на своите морски кораби, независимо дали са частни или държавни. Следващата по номер Конвенция Х69, пък третира още по-глобалния въпрос за... свидетелствата за професионална правоспособност на готвачите на кораби. Един много важен за човечеството проблем се разрешава в Конвенция Х113, която се отнася до медицински преглед на рибарите (в сила от 1959 г.). Безспорният хит обаче е специалната Конвенция относно нощния труд в хлебопекарниците. Тя е в сила от 1929 г. и според нея печенето на хляб, сладки или подобни угодийки през нощта е забранено. Под понятието нощ трябва да се разбира времето от 23.00 до 5.00 ч. сутринта, а ако климатът позволява - от 22.00 до 4.00 ч. сутринта. Конвенцията е еднакво валидна за господари и слуги, а забраната не се отнася за домашното фабрикуване и за подготвителните работи за производство на хляба и производните му.... Истинска радост и облекчение носи на човек и Конвенцията относно влажните зони с международно значение, по-специално като местообитания за водолюбиви птици. Особено, ако успее да стигне до края на текста и установи, че под термина влажни зони не се разбира нищо друго, освен блата и тресавища, а водолюбиви птици са всички пернати, зависими от влажните зони. Международната общност е успяла да се спогоди и в още една странна област. През 1935 г. е приета Конвенцията за взаимна защита против болестта денга. В този случай е странен не толкова самият документ, колкото фактът, че това е единствената болест, на която е посветен отделен международен договор. Според него, подписалите държави трябва да се уведомяват при поява на епидемия от денга. Освен това, ако се открие болестта в пристанище, корабите мигновено трябва да отплават, а екипажите да унищожат всички комари и техните лаври, обитаващи достъпните части на корабите. Сред авторите на тази забележителна конвенция (влязла в сила преди 67 години) са кралят на Албания, президентът на Германия, Н.В. Царят на България, председателят на Върховния комисариат на СССР...През 1875 г. е приета Конвенцията за метъра. С нея се основават международно бюро и комитет, които трябва да сравняват и проверяват новите прототипи на метъра и килограма и на практика се поставя началото на съвременната метрология. На мерките и теглилките е посветен и друг международен документ - Конвенция Х127 относно максималната тежест. Замисълът на авторите му обаче - веднъж завинаги да се узакони колко тежко може да носи човек на ръка - явно е бил провален. Защото никъде в документа не пише нищо конкретно по въпроса. Единственото, което се разбира, е, че жената и детето трябва да вдигат (или носят) по-малки тежести от мъжа.Ако се спазват конвенциите, които са в сила и за България, дълго лелеяната мечта на част от българите (и някои техни народни представители) за легализиране на публични домове ще си остане само мираж. Според Конвенцията за прекратяване на търговията с хора и експлоатацията на чужда проституция всички държави се задължават да наказват създателите им. В сила е и Конвенцията за преследване разпространението и търговията с безнравствени издания. Тя има за цел изкореняване на порнографията и подписвайки се под нея, България е поела ангажимента да наказва разпространението на писмени произведения, афиши, емблеми, филми, картини с порнографско съдържание. Що е то порнография обаче, нито националното, нито международното законодателство дефинират.

Facebook logo
Бъдете с нас и във