Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ЗАКОНОДАТЕЛНИТЕ ШАМАНИ И ЗАКЛИНАНИЕТО ШЕСТА ДИРЕКТИВА *

Според официалното алиби на радетелите за въвеждането на юридическия ДДС, на 21 юни 2006 г. депутатите от 40-ото Народно събрание приеха новия Закон за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и обложиха с ДДС дейността на адвокатите, нотариусите и частните съдебни изпълнители с аргумента, че това е условие, поставено от Брюксел, което България е длъжна да изпълни.
За да изглежда всичко по-авторитетно, вносителят на проектозакона - Министерският съвет, стори две неща. Най-напред се подпря на прословутата Шеста директива (№ 77/388/ЕИО) на Съвета на Европа за хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота - обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа. И второ - записа, че прилагането на новия Закон за ДДС започва от деня на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.
Истината обаче е доста по-различна. За пореден път управляващите най-напред наложиха законодателното си решение с дефинитивна безапелационност, а малко по-късно, може би осъзнали, че са сгрешили, не си взеха закона назад, а засвириха на тънката българска струна В никакъв случай не трябва да се излагаме пред чужденците.
Оставям настрана факта, че онези държави, които се излагат пред чужденците (т.е. отстояват интересите на гражданите си) компетентно и с интелигентно демонстрирана твърдост, обикновено постигат целите си. Например през годините гръцките ни приятели си извоюваха само за тютюнопроизводството си субсидии, които са по-големи от субсидиите за цялото селско стопанство на България.
Първият любопитен момент, свързан с т. нар. юридически ДДС, е, че основният аргумент за неговото въвеждане у нас - споменатата Шеста директива на Съвета на Европа вече... не съществува - отменена е.
През 2004 г. по задание на Европейския съюз започва работа по изработването на нова директива, призвана да събере в един документ не само постановките на Шеста директива № 77/388/ЕИО, приета на 18 май 1977 г. и близо четирийсетината последващи директиви за нейното изменение и допълнение, но и да отрази съвременните европейски концепции по отношение на данъка върху добавената стойност.
В резултат на това на 28 ноември 2006 г. Европейският съюз прие новата Директива № 2006/112/ЕС за обща система на ДДС, която отмени прословутата Шеста директива и всички нейни изменения и допълнения (част А от Анекс IХ). Новият ДДС-документ беше обнародван в бр. 347 на Официалния журнал на ЕС от 11 декември 2006 г. (т. нар. Държавен вестник на Обединена Европа) и влезе в сила на 1 януари 2007 година.
Тук се изкушавам да отбележа, че сякаш по български маниер, още преди да влезе в сила въпросната Директива № 2006/112/ЕС, тя беше изменена с Директива № 2006/138/ЕС от 19 декември 2006 г., която пък бе публикувана в бр. 384 от 29 декември 2006 г. на Официалния журнал, но... това едва ли би било чак толкова интересно.
Важното е, че от 1 януари 2007 г. ангажиментите на България по отношение на данъка върху добавената стойност са разписани в споменатата вече Директива № 2006/112/ЕС, а не в отменената Шеста директива. А новият документ по никакъв начин не вменява задължителното облагане с ДДС на дейностите, извършвани от адвокати, нотариуси и частни съдебни изпълнители.
В Директива № 2006/112/ЕС, подобно на отменената Шеста директива, има специален Раздел IV, озаглавен Облагаеми транзакции. В неговите четири глави (с общо 17 разпоредби - от чл.14 до чл.30) подробно са дефинирани всички стоки и услуги, които подлежат на облагане с ДДС. В тях обаче няма нито една дума, която дори мимолетно да препраща към облагането с косвен данък на дейности като правната помощ и защитата на права и интереси на граждани и организации пред държавни и съдебни органи.
Всички познаваме максимата Всяко нещо, което не е забранено със закон, е разрешено. В двете европейски директиви също липсва общовалидна дефиниция за услугите, които трябва да бъдат облагани с ДДС. А това означава, че държавите членки на ЕС имат свободата сами да фиксират в националните си законодателства кои дейности, извършвани от свободните професии, да бъдат квалифицирани като услуги и независима икономическа дейност и да бъдат облагани с ДДС.
В случая обаче, радетелите на новия Закон за данъка върху добавената стойност не бива да забравят, че още през 1993 г. с Решение № 83 Върховният съд на Република България категорично е изключил адвокатската дейност от сферата на услугите.
Съгласно Директива 2006/112/ЕС, за да се изисква облагане с ДДС, е необходимо да бъде изпълнено едно много важно условие: да е налице облагаема транзакция, която да е осъществена от задължено по ДДС лице. За тази цел в Раздел III, членове от 9 до 13 на директивата са дефинирани лицата, които следва да бъдат задължени по ДДС. Сред тях обаче липсват професиите адвокат, нотариус и частен съдебен изпълнител.
А в чл.56, ал.1, буква с от Раздел V - Място на облагаеми транзакции, от директивата, по повод дефинирането на мястото на облагаемата транзакция в случаите на разнообразни услуги, споменава: услуги от консултанти, инженери, консултантски бюра, юристи, счетоводители и други подобни услуги ... . Тоест - изведени са два признака за идентифициране на онази юридическа дейност, която може да бъде обложена с ДДС: тази дейност трябва да е услуга в класическия смисъл на думата и тя трябва да е осъществена от дипломирани юристи.
За сведение на българските нормотворци и на техните преводачи, в автентичните текстове и на прословутата Шеста директива от 18 май 1977 г. и на Директива 2006/112/ЕС от 19 декември 2006 г. (на английски език) е употребено понятието lawyers, което означава юрист, но в широкия смисъл на думата - като образователна специалност, а не като професия. Докато за адвокат, т.е. за юрист, който има право да се явява пред съд и пред държавни органи се използва attorney или barrister-at-law (когато става дума за дела във Върховния съд). Неясно защо обаче в официалния български превод на Шестата директива, понятието lawyers е преведено като адвокати, а не като юристи. Давам за пример официалния превод на Шеста директива просто защото на актуалната Директива 2006/112/ЕС все още не публикуван официален български превод.
Оттук следва изводът, че под юридически услуги авторите на двете европейски директиви разбират дейност, извършена от юристи, но не адвокати, която няма нищо общо с правораздаването и защитата на законни права и интереси пред държавни органи. Примерно - разработване на юридическата част от инвестиционен проект, изготвяне на документи за регистрирането или пререгистрирането на търговско дружество или нормативно консултиране на дадена сделка.
Както се вижда, този тип услуги са на светлинни години от дейността на адвокатите, нотариусите и съдебните изпълнители, която те осъществяват при изпълнението на своите професионални задължения: защита на права и интереси пред съдилища или пред държавни органи, удостоверяване на права и привеждането на тези права в изпълнение.
Както стана дума, актуалната Директива № 2006/112/ЕС, която влезе в сила на 1 януари 2007 г., все още не е официално преведена на български. Така че грешката спокойно може да бъде поправена и облагането с ДДС на дейностите, извършвани от адвокати, нотариуси и частни съдебни изпълнители, да бъде премахнато.
Тук му е мястото да обърна внимание, че Директива № 2006/112/ЕС, че в нейната ал.2 от част В на Анекс Х дава още една хипотеза за липса на облагане на типичните юридически дейности. Тази разпоредба дава право на всяка държава членка на Европейския съюз по отношение на дейностите, извършвани от автори, артисти, изпълнители, юристи и т. н., да продължава да не ги облага, ако не ги е облагала с ДДС до влизането на директивата в сила.
Иначе казано, след като до 1 януари 2007 г. дейността на адвокатите, нотариусите и частните съдебни изпълнители не е била облагана с ДДС у нас, България има право да не облага тази дейност с ДДС и занапред, т.е. след влизането на Директива № 2006/112/ЕС в сила. При това - без да рискува, че ще се изложи пред чужденците или че от Брюксел отново ще ни нахокат за закъснението.
Стига, разбира се, някой специалист отново да не се загуби в превода.
* Заглавието е на редакцията

Facebook logo
Бъдете с нас и във