Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Законодателство на юруш

В разгара на изборните страсти почти всички партии декларираха, че Изборният кодекс се нуждае от спешни промени и се заеха да пишат поправки. Очаква се през следващата седмица избистрените вече законодателни идеи буквално да заприщят парламента. Засега обаче повечето от предложенията все още са на фаза "една жена каза" и ги няма в парламента.

Но дори и на този етап вече се изясниха три неща: първото е, че настоящите членове на ЦИК са "пътници", или поне по-голямата част от тях. А в следващата комисия съотношението на политическите сили ще е вече друго.

Второто е, че очевидно всички партийни щабове са вдигнали мерника на преференциите и ще направят и невъзможното, за да прецакат това едничко средство на избирателите да влияят върху партийната номенклатура - с мотива, че видите ли, народът не се ориентирал с тази толкова сложна техника на гласуване и затова имало толкова много недействителни бюлетини. Което впрочем си е чиста манипулация: тотално омаскарените протоколи показват, че преференциите са били проблем не за избирателите, а за секционните комисии - те е трябвало да внимават и да броят повече, а очевидно или не са искали, или не са можели, или просто така са били инструктирани.

А третият извод, до който водят вече заявените идеи за промени в Изборния закон, е, че току-що отминалите рекордно скъпи избори всъщност твърде скоро може да ни се видят направо евтини, а избирателите ще са принудени да харчат все повече и повече пари, за да се пазят от собствените си политици - тези, които купуват гласове, а както стана ясно - пазаруват вече дори цели изборни комисии.

Защо казваме това ли? Ето ви първи пример: едно от първите оповестени предложения за промени в Изборния кодекс на  Движение "България за гражданите" предвижда да се закупят 12 000 машини за броене на бюлетини, които да бъдат разположени във всяка избирателна секция.

Тук трябва да уточним: става дума за машини за броене, не за гласуване. На практика самото гласуване ще се осъществява, както досега - избирателите ще си пускат бюлетините в урната. Разликата ще идва в края на деня, когато тази урна ще се разпечата и отвори. Тогава бюлетините една по една ще бъдат пъхани в машината, която автоматично ще брои записаните върху тях гласове. Толкова. Членовете на СИК само ще подписват окончателната разпечатка, която ще отива в Общинската избирателна комисия.

Единственият принос в тази идея е, че машината ще смята по-точно, отколкото хората. И че няма да виждаме повече изпозадраскани и преправяни "на коляно" протоколи, а резултатите ще излизат веднага. Въпросът обаче е дали сметката за станалия очеваден дефицит в математиката на партийните кадри, от които всъщност се състоят секционните комисии, следва да се прехвърля на гърба на данъкоплатците. Защото първото нещо, което естествено ти идва наум, е да питаш колко ще струват тези своеобразни елки, с които ще бъдат оборудвани комисиите.

Според депутата Настимир Ананиев цената на една такава машина била около 1000 лева. Което значи, че за всичките 12 000 секции в страната хазната ще трябва да се оръси общо с 12 милиона. С тези пари обаче сметката съвсем не приключва: имаме и още 20% за ДДС, а отделно към всяка една от преброителните машини ще трябва да се назначи и техническо лице, което да се обучи и да оперира с нея - ето ти още разходи: заплата, осигуровки и командировъчни. И току-виж милиончетата се закръглили на двадесет.

Има начин разходите да се компенсират, скачат в защита на идеята от ДБГ. И поясняват, че парите за машините може да се осигурят, ако се орежат други разходи по провеждането на вота - например чрез намаляване на бройката на членовете в секционните избирателни комисии наполовина. Дадена бе примерна цифра - до пет човека. А мотивът е, че повече хора всъщност няма да са и нужни, още повече че машината ще брои вместо тях.

Само че броенето съвсем не е единственото задължение и смисъл в съществуването на секционните комисии - идеята е чрез тях да се осъществява и контролът върху законосъобразността на самото провеждане на изборите. А гаранция, че ще има такъв контрол, е фактът, че СИК се попълват от членове на всички партии - както от управляващите, така и от опозицията. Едните контролират другите - да не се дописват допълнителни избиратели без право да гласуват в тези секции, да не се допуска незаконна агитация вътре в помещението, да не се изнасят или внасят попълнени бюлетини и прочие. Пита се в задачата как чрез пет човека ще се осъществи квотното разпределение на местата в СИК и как ще се гарантира този контрол? Още повече че дори в момента в парламента има осем партии и коалиции, но след следващите избори може и да са 12 или повече? За отговора очевидно ще трябва да почакаме до парламентарните дискусии.

Другата идея, която вече се завъртя в публичното пространство, е за назначаване на постоянно действаща изборна администрация, която да е обучена и да работи това: да прави избори.  Тя не е нова - обикновено се пръква винаги след някоя поредна издънка като тази, която видяхме в зала "Арена Армеец", търкаля се известно време из медиите, след което заглъхва от само себе си: най-често с обяснението, че държавата няма пари да храни още чиновници, пък били те и изборни. Този път старата-нова идея за назначаемата изборна администрация бе припомнена от депутата от Реформаторския блок Петър Славов. Той обаче говори за това в едно телевизионно предаване - дали от него ще се роди и законодателно предложение, засега можем само да гадаем.

Факт е обаче, че и това решение би струвало скъпо. А освен това то поражда и много въпроси: кой и как ще назначава тази изборна администрация, на какви договори ще се работи, на какъв принцип ще се подбират хората, с какъв статут ще бъдат, ще имат ли право самите те да се кандидатират за постове във властта и още ред други и други...

За промени в Изборния кодекс дадоха заявка и от ГЕРБ.  Председателката на Народното събрание Цецка Цачева вече обяви, че партията ще търси начин да подкрепи въвеждането на електронното гласуване - като начин да се предотвратят грозните гледки като тази от зала "Арена Армеец". Обмисля се и нова организация на изборната администрация в големите градове, в които има деление на райони: София, Пловдив и Варна - там да има повече общински комисии или пък една ОИК с няколко районни - така че напрежението да не се стоварва на едно място, а да бъде разпределено. Естествено, че и това е разход, който впрочем точно сега би трябвало да бъде заложен в бюджета, ако ще се случи за президентския вот.

Патриотите също дадоха заявка за свои "изборни идеи". И заявиха, че ще искат в Изборния кодекс да се въведе задължително гласуване, активна регистрация за избирателите и образователен ценз - вероятно както за избирателите, така и за кандидатите за власт, които сега може и да не могат да пишат на български, но пак да бъдат избрани.

От ДПС пък дори вече се опитаха да притикат една поправка в Изборния кодекс направо в залата: предизборната кампания да се води на майчин език с осигурен превод. Но предложението им не мина. Както впрочем и идеята да се вдигне прагът за преференциите.

С една дума, ситуацията е: юруш към промени в Изборния кодекс. Какво ще излезе накрая - ще видим на следващите избори.

Междувременно избирателят очевидно ще трябва да преглътне, че ще плати всяка сметка, която му представят партиите. Само че насреща пак не се предвижда да му бъде дадена гаранция, че към властта ще посягат само образовани, психически здрави, неосъждани, професионално подготвени и най-вече некорумпирани политици. А това всъщност е важното - другото е просто технология...

Facebook logo
Бъдете с нас и във