Параграф22 Weekly

Перпетуум мобиле

Законоделчество безкрай

Председателят на парламентарният Съвет по законодателство проф. Огнян Герджиков недоволства отдавна от нормотворческите гафове в Народното събрание

Ако често имате усещането, че управляващите ползват законотворческите си правомощия като луд  картечница, не грешите. Дали го правят убедено - в израз на лобизъм или просто защото не знаят какво правят, е  без значение. В повечето случаи отклоненията от здравия юридически и житейски разум се  виждат добре и навреме, но стрелбата продължава.

При наличие на Съвет по законодателството към Народното събрание, възстановен неотдавна със задачата да прави предварителна оценка на проектите, парламентарните сили откриха за пореден път, че той може само да им пречи. Пресният пример е  гласуваният миналата седмица на първо четене проект за промени в Закона за банковата несъстоятелност. Окачествените от вносителите Пеевски, Цонев и  Хамид като "закон срещу вторичния грабеж на КТБ" поправки въвеждат законодателство със задна дата, под ударите на което попадат голям брой приключени сделки с активи, за които синдиците ще претендират с цел попълване масата на несъстоятелността.

Без да излагаме отново съображенията срещу този подход, ще припомним само факта, че до ден днешен не е ясно какво мислят за него ресорните институции, което породи скандал още при обсъждането на законопроекта в парламентарната правна комисия. Гласуването в нея беше наложено въпреки липсата на постъпили становища от БНБ, от Комисията за финансов надзор, от Фонда за гарантиране на влоговете и от Министерството на финансите. Опитът на председателя на парламентарната правна комисия Данаил Кирилов да поиска становището на Съвета по законодателство, който ръководи експремиерът  Огнян Герджиков, беше пресечен безцеремонно. С довода, че в крайна сметка законодателят решава - каквито и становища да се дадат, колкото и професори да ни посъветват!"

След шумните скандали от миналата година около  Закона за съдебната власт сега  в ход е неговото преправяне. В тон с исканията на съдебния инспекторат правосъдното министерство предложи "оптимизация" на новите му правомощия за проверки на имуществото на магистратите. Наред с правото да получават сведения от информационните системи, поддържани от БНБ, изрично са регламентирани хипотезите за достъп до банкова тайна. Инспекторите ще могат да искат разкриването й от районния съд, в чийто район е постоянният адрес на магистрата - с изключение на случаите, когато той е дал съгласието си информацията да бъде  предоставена на проверяващите.

Наред с това са предложени още редица промени, свързани с  изисквания към съдебните служители, с редица хипотези на несъвместимост, обжалваемостта по съдебен ред на решенията на колегиите на Висшия съдебен съвет (ВСС) за избор на административни ръководители, правилата за конкурсите и функционирането на Националния институт на правосъдието. Колко от тези корекции ще удържат във времето, при положение че са предложени веднага след предишните, може само да се гадае.

Дори гласуваният на инат вариант на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество да оцелее като цяло пред Конституционния съд, полза от него не може да има. Управляващите преодоляха с прегласуване наложеното от президента Румен Радев вето, но до ден-днешен не могат да обяснят антикорупционния ефект от недоносеното си творение. А становището на държавния глава, че "амбицията на закона да бъде кодифициращ акт в материята за противодействието на корупцията не е реализирана чрез неговите разпоредби", е възможно най-меката оценка в случая.

Броени месеци след големите промени в Наказателнопроцесуалния кодекс те са изпратени в Конституционния съд. Паралелно с конституционното дело сред магистратите и адвокатите се провежда обучение по  новите правила  и  обучаващите споделят откровено, че се мисли за "промени на промените". Най-големите съмнения са във връзка с въведеното разпоредително заседание, с приключването на което страните губят правото да искат връщане на делото поради допуснати на досъдебното производство съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване на процесуалните им права.

Оказва се, че сочената като панацея срещу връщането на делата забрана за такива закъснели възражения далеч не е абсолютна. Съдийската общност като цяло стои твърдо зад т. нар. служебно начало, което не само позволява, но и задължава съда да върне делото на разследващите, ако открие такова процесуално нарушение във всеки етап на делото пред всички инстанции. Номиналната разлика е, че в тези случаи връщането няма да става по искане на страните и техните адвокати, а по инициатива на съда. Реално той ще реализира обаче служебните си правомощия с оглед  на доводите на участниците в процеса.  Междувременно правосъдното министерство публикува проект на промени в Закона за защита на лица, застрашени  във връзка с  наказателно производство. Преходните му разпоредби съдържат предложения за коригиране на някои от последните недомислици в НПК. 

При последните сериозни промени в Гражданскопроцесуален кодекс разумът надделя, но с тях всъщност  пак се преоткрива  топлата вода. След десет години недоволство от новата философия на кодекса бяха направени сериозни крачки назад, за което "виновните" гузно мълчат. Най-съществено е - разширяването на възможностите за касационно обжалване  и  промяната в тази насока стана против желанието на съдийската общност.

Досегашните критерии за допускане на касационни жалби за разглеждане позволяваха на Върховния касационен съд да отхвърля огромната част от тях, независимо дали долната инстанция е взела правилно решение. За да бъде допусната за разглеждане жалбата, касаторите трябваше да доказват предварително, че то е в разрез със съдебната практика или че поставя въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В резултат върховните съдии започнаха да отхвърлят масово и немотивирано жалби срещу откровено порочни решения.

Със сегашните промени в ГПК се въведоха нови основания за касационно обжалване - ако решението на втората инстанция противоречи на актове на Конституционния съд и на Съда на Европейския съюз, както и при вероятната им нищожност, недопустимост и очевидна неправилност. При предишни промени в ГПК отново тихомълком бяха възстановени пък възможностите за касационно обжалване по определени дела, като отново никой не пое отговорността за "модернизациите", довели до пропускане на права и засягане на интереси по хиляди дела.

Поредни недоразумения в Наказателния кодекс се задават покрай скандала с безумната Истанбулска конвенция. Вместо да отстоява докрай тезата за пълната нелепост на този акт, опозицията в лицето на БСП реши да предложи нещо. Похвалното е, че не предложи противоконституционни мерки единствено срещу мъжете, които конвенцията прогласява еднозначно като насилнически по рождение и по дефиниция пол. Но макар и умерено репресивен, внесеният от левицата законопроект за промени в НК е твърде спорен.

Той предвижда умишлените средни телесни повреди на лице, с което извършителят е в близка родствена връзка - възходящ, низходящ, съпруг, брат или сестра, да се преследват по общия ред като всички престъпления от общ характер. Сега те са изключени от този режим като престъпления от частен характер, които се преследват по тъжба на пострадалия. Като частен тъжител той повдига и поддържа направо пред съда обвинението вместо прокурора. Левицата предлага смесен режим, при който средните телесни повреди, нанесени на лица с близка родствена връзка, да са престъпления от т. нар. частно-публичен характер.

При тях наказателното производство започва също по тъжба на пострадалия, но веднага след това продължава по общия ред под ръководството на прокурора. Основната последица при този режим е невъзможността производството да бъде прекратено от онзи, по чиято инициатива е започнало - пострадалия. Дори да реши по-късно, че не желае близкият му да бъде съден, той не може да оттегли тъжбата, по която ще се води както съдебно, така и досъдебно производство.

Мотивите и тук са поначало хуманни - жертвите на такива престъпления да бъдат улеснени, като се освободят от тежестта да се явяват като обвинители срещу извършителите. Тезата, че така ще се противодейства ефективно на домашното насилие, е обаче крайно съмнителна. На първо място, защото в немалко от случаите това насилие не е  домашно по смисъла на едноименния закон. Възможни са голям брой хипотези на конфликти между близки родственици, които не живеят заедно.  

По-силният аргумент срещу предложената промяна е обаче прекомерната намеса в личните отношения между хората. Провеждането на наказателно производство пряко волята на пострадалия по отношение на най-близките му родственици може да има далеч по-тежки последствия, отколкото ползи. В много от случаите отделни актове на насилие не водят до пълен семейно-роднински разрив, който може да стане необратим именно поради свързаната с него продължителна наказателна репресия.

От друга страна, е под съмнение нейната ефективност. Да се разчита, че прокурорът ще докаже обвинителната си теза в противоречие и против волята на пострадалия, е на практика несъстоятелно. Най-малкото защото в рамките както на досъдебното, така и на съдебното производство последният разполага с широки възможности да я разколебае. Прекалената намеса в личните отношения няма как да бъде толерирана от съда и с оглед на законното право на същите тези категории близки родственици на обвиняемия да откажат да свидетелстват срещу него.

Другата промяна, която предлагат от левицата, е също спорна. С нея се предлага завишаване на санкциите за нарушаване на съдебна заповед, наложена по реда на Закона за защита от домашното насилие. Нарушаването на тези заповеди и сега е криминализирано, но предложението е да стане по-тежко наказуемо при повторност на деянието. Става въпрос за случаите, в които извършителят е с наложена вече влязлата в сила присъда за нарушаване на такава заповед. Предложението е те да бъдат наказвани с лишаване от свобода за срок от една до пет години.

Че санкции срещу насилието трябва да има, е безспорно. Отчита ли се обаче също безспорният факт на масови злоупотреби при издаването на съдебни заповеди срещу домашното насилие? В масовия случай става въпрос за бащи, срещу които се издевателства във връзка с родителските контакти и права, като прокуратурата отказва безцеремонно да преследва извършителите. При това става въпрос за престъпление от общ характер срещу децата и семейството, което е специален случай на неизпълнение на съдебно решение. 

Съгласно чл.182, ал.2 от НК родител или друг сродник, който не изпълни или по какъвто и да е начин осуети изпълнението на съдебно решение относно упражняване на родителски права или относно лични контакти с дете, се наказва с пробация или глоба от 100 до 300 лв., а в особено тежки случаи - с лишаване от свобода до шест месеца или с глоба до 3 хил. лева. За престъпниците в тези случаи е предвиден и допълнителен бонус изобщо да не се наказват, ако след предупреждение от надлежен орган на властта изпълнят решението или отстранят пречките за изпълнението му. Паралелът между двата режима, които в повечето случаи  на домашно насилие са в неразривна причинно-следствена връзка, не се нуждае от коментар.

Facebook logo
Бъдете с нас и във