Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Законоклинчене на зор

Пет години след въвеждането на Механизма за сътрудничество и оценка на Европейската комисия, който подпечата неадекватното приемане на България в Европейския съюз, страната продължава да живее от един мониторингов доклад до друг. Отчитат се формални успехи, пишат се пространни отчети, но напредък няма и няма. Включително и в несекващите опити на съда, на прокуратурата и на администрацията да заблудят Брюксел поне за два-три месеца. Всъщност това, което четем в докладите за правосъдието и вътрешния ред, сочи неизменно, че усилията са съсредоточени не в напредъка, а именно в отчитането.
Ако в последните месеци има нещо ново, то е все по-силно изразената съпротива срещу наставленията на Брюксел. Създава се усещането, че съдебната система, подкрепяна от хората, упражняващи свързани с нея юридически професии, а също структури в т. нар. неправителствен сектор и част от администрацията, оказват все по-яростна съпротива и дават категоричен знак на парламентарните лобита да не отстъпват. Лозунгът им, изглежда, е: Промяна без промяна!
Но, за да има какво да се отчита, трябва нещо и да се обещава, да се предприема. След последния юлски доклад модата да се пишат спешни мерки завладя напълно управляващите. Очевидно е, че освен за избори идващата есен ще бъде употребена и за изпълнение на графици с единствената цел да се прелива от пусто в празно. Но пък при изпълнители като днес управляващите граници за артистичната изява няма.
След месеци разправии около използването на специалните разузнавателни средства (СРС) представители на ГЕРБ подшушнаха в августовския зной, че са нужни промени в едноименния закон, с които ще ограничат драстично употребата им. Събрана била вече и работна група, в която освен депутати от управляващата партия влизат експерти от МВР и от Министерския съвет. А промените в Закона за СРС били сред приоритетите в работата на депутатите наесен.
Здравият разум
не може да проумее
как опровергаваш повече от година атаките на опозицията, че СРС се използват прекомерно и безконтролно, че струват не 125 млн. лв., а само 25 млн. лв., че без помощта им организирана престъпност не се бори, и изведнъж да загърбиш всичко казано до момента. Безпринципност, която търси оправдание единствено в докладите на Еврокомисията. И понеже в последния евроекспертите са се усетили, че въпреки лавината от СРС-та престъпността остава недосегаема, управляващите на свой ред повтарят в унес, че използването на СРС е извънреден способ за събиране на доказателства и че трябва да се засили защитата на правата на гражданите срещу неправомерното им използване.
Безпринципността обикновено е облечена в добри намерения. За да е сигурно, че съдебният надзор няма да е формален, се предвижда, когато дава разрешение съдията да може да изисква материалите от досъдебното производство и от оперативното дело. Така той ще може по-сериозно да прецени необходимостта да се използва това извънредно средство. Гражданите пък ще могат да се оплачат в ресорната подкомисия в парламента, ако подозират, че им е сложен бръмбар. След извършване на проверка и при констатация, че извънредният способ е бил прилаган неправомерно, комисията се задължава да уведоми гражданите, така че да си търсят правата в съда.
Предлага се още разрешенията в МВР да подписва не министърът, а главният секретар, който е най-висшата професионална длъжност във ведомството. Той следи оперативната дейност и приема докладите за резултатите от прилагане на СРС. Заместник на главния секретар в тази дейност ще бъде шефът на ГДБОП, но се предлага и началникът на главна дирекция Криминална полиция да бъде натоварен с това задължение. Това се налагало от обстоятелството, че ако главсекът го няма, разрешение трябва да даде негов заместник. Но се получава известно неудобство - при положение че голям брой искания идват именно от ГДБОП, излиза, че началникът на спецзвеното трябва да подписва собствените си искания.
Предложенията са разумни, но не става ясно
злоупотребяват ли службите
с предоставените им законови и технически възможности, ако злоупотребяват - по чие нареждане го правят и какви ще са последствията за всички тях. Не става ясно и друго - що за вдъхновение връхлетя управляващите да ограничават драстично използването на СРС, след като нито има твърд критерий, нито има консенсус, че употребата им е прекомерна. Да, тя е нараснала, но това не означава, че е станала твърде голяма. В тотално криминализирана държава като България малко неща изглеждат прекомерни. Самите предложения за промени в Закона за СРС засягат единствено контрола върху тях, но не би трябвало по никакъв начин да спъват широкото им прилагане. Съдилища, в които доказателствата никога не са достатъчни, само това чакат.
Кахърите на МВР обаче са нищо пред терзанията на основния законотворец - правосъдното министерство. След обявяването на доклада и оттам се чу, че не се плашат от критики, а ще работят по тях. Пред медиите Росен Кожухаров, директор на Дирекция Механизъм за сътрудничество и оценка в Министерството на правосъдието, която е пряко ангажирана с подготовката на мониторинговите доклади, отбеляза, че юлският доклад (който отчете положителни тенденции в почти всички сфери) е първият, в който се отчитат резултати по дела. Кожухаров обаче призна, че докато държавата живее от доклад на доклад, изпуска цялостната картина.
А тя, както знаем, е трагична точно поради липсата на държавност. Точно преди излизането на юлския доклад и началото на парламентарната ваканция депутатите направиха безспорна демонстрация на Брюксел, отхвърляйки законопроекта за гражданска конфискация на необяснимите богатства. Европейските и американските партньори на България обаче незабавно дадоха знак, че няма да преглътнат коварния удар с провалянето на ключовия закон за борба с мафията. Посланиците на САЩ, Франция, Германия и Великобритания изразиха разочарованието си, заставайки категорично зад екипа на правосъдното министерство, работил близо две години по текста на закона. Те потвърдиха думите на ръководителя му, заместник-министъра на правосъдието Жанета Петрова, че отнемането на имущество за криминалния свят е по-болезнено, отколкото ефективните осъдителни присъди, тъй като удря тежко финансирането на престъпната дейност.
Ще се измъкнат ли управляващите
наесен от тресавището
в което сами вкараха най-силния си законотворчески акт, само те си знаят. Може обаче да се предполага, че за да отчетат дейност, ще предложат някакъв сурогат, поредния неработещ и неефективен закон, който да брани статуквото.
През юни правосъдният министър Маргарита Попова направи поредната заявка, че започва консултации за конкретни законодателни и конституционни промени и предстои обсъждане на конкретни предложения за преформулиране на конституционния модел на устройството и управлението на съдебната система. Една от възможните промени в конституцията била да се премине от триинстанционно към двуинстанционно производство. Можело да се помисли и за редуциране на броя на съдилищата и прокуратурите в страната. Висшият съдебен съвет също ще бъде освежен - обсъждало се намаляване или дори премахване на парламентарната квота, както и промяна на правилата, по които магистратската общност попълва своите представителства.
Малко по-късно Попова сложи пръст в най-тежката язва на правораздаването, призовавайки безпристрастността на магистратите и тяхната обективна преценка да се контролират. Попова даде да се разбере, че това е пътят да повиши общественото доверие в съдебната система. Неприемливо е магистратите да могат да се оправдават за решенията си със своята лична преценка. Ако не въведем подобен контрол на безпристрастността, ще продължим да имаме правосъдие на две писти. Не може един прокурор и един съдия да вземат едно решение и когато хората са недоволни, да отговаряш: Това е моето вътрешно убеждение и никой не може да ми ревизира актовете. Това е изключително погрешно. Актовете на съдиите трябва да подлежат на обективна проверка за безпристрастност, заяви Попова.
Посегателство върху тая светая светих на съдебната мафия няма да бъде допуснато на никаква цена. Вместо това може например да се направят упражнения върху проекта за нов Наказателен кодекс, който правосъдното министерство сглобява. В него се предвижда масова декриминализация на куп кухи текстове в сегашния, с което престъпността ще намалее рязко не заради ефективните действия на МВР и на съдебната система, а по простата причина, че десетки видове престъпления вече няма да са такива.
Ако всичко върви по мед и масло, една трета от текстовете в действащия НК трябва да бъдат изхвърлени с поправки до края на годината и дори да се появят нови смислени състави. Срокът за подготвянето на цялостния проект за нов НК пък е април 2012 година. Междувременно и прокуратурата излезе с куп идеи, но не само за НК, а и за непрекъснато преправяния НПК. Как всичко това ще бъде събрано в проекти, върху които депутатите да постигнат единодушие или поне да не се плюят и винят в смъртни грехове, никой не може да каже. Важното е да се налива пара в държавната машина, а тя да произвежда пушек, но да работи на празни обороти.

Facebook logo
Бъдете с нас и във