Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Законопроект на МВР посочи пътя към Шенген

Ремонт на Закона за МВР реши да предприеме Министерският съвет на свое заседание в сряда (8 септември). Кабинетът одобри проект на Закона за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи. Основните нововъведения са свързани с ангажиментите на страната ни във връзка с присъединяването й към Шенгенското пространство и с обмена на информация в рамките на Шенгенската информационна система (ШИС).
Така след дълги и празни приказки МВР най-сетне ще направи конкретни крачки към мечтаното европейско пространство. Както вече неведнъж Параграф 22 е писал, ШИС е основната база данни, чрез която се гарантира сигурността на гражданите в Европейския съюз и без която ще видим Шенгенското пространство през крив макарон. Тя е сред най-важните компенсиращи мерки, предприети в резултат на премахването на контрола по вътрешните граници. Чрез системата полицейските органи получават постоянен достъп до най-актуалната информация за издирвани изчезнали лица, за хора, на които е отказан достъп на територията на Шенгенското пространство, а също така и за изгубени и откраднати вещи.
Чрез новите текстове в ЗМВР трябва да се въведат в националното законодателство разпоредбите на Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген, отнасящи се до ШИС.
Измененията и допълненията в ЗМВР се разделят на три основни групи. Първата е свързана със законово регламентиране на изпълнението на действията по
чл.100 от Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген
Разпоредбата предвижда в ШИС да се въвеждат и да бъдат изпълнявани действия по сигнали за откраднати, незаконно присвоени или изгубени моторни превозни средства, ремаркета и каравани; огнестрелни оръжия; бланки на официални документи за самоличност; банкноти; документи за регистрация на МПС и регистрационни табели, издирвани с цел изземване или използване като веществено доказателство в рамките на наказателно производство. Законопроектът регламентира правомощието на полицейските органи временно да изземват с протокол и за срок от 30 дни откраднати или изгубени вещи, които е обявила в ШИС за издирване друга държава членка. Предприемат се и мерки да влезе в сила чл.99 от Конвенцията за прилагане на споразумението от Шенген. Там е предвидено извършване на специфичен контрол, който от своя страна се осъществява чрез обиск на лица и претърсване на превозни средства. С оглед да осигури изпълнението на ангажиментите на България съгласно посочената разпоредба в новите текстове на чл.68 и 69 от ЗМВР законопроектът предвижда разширяване на предпоставките за извършване на обиск на лица и претърсване на превозни средства.
Втората група промени, свързани с ШИС, предвиждат сред целите и средствата за осъществяване на оперативно-издирвателната дейност да бъде добавено издирването на вещи и извършването на справки за вещи.
С третата група се регламентира създаването на Националната Шенгенска информационна система (Н.ШИС) на България, която ще бъде в структурата на МВР. Тя представлява автоматизирана информационна система с национална база данни, която осигурява обмена на информация между държавите, прилагащи Шенгенското законодателство.
От МВР уточняват, че
Н.ШИС е автоматизиран информационен фонд
който се различава от съществуващите. От една страна, тя осигурява директен достъп на МВР до информацията, която са въвели в ШИС останалите държави, прилагащи Шенгенското законодателство, а от друга - предоставя директен достъп на техните компетентни органи до информацията, въведена в ШИС от страната ни чрез МВР.
Законопроектът предвижда също и мерки за опазване на личните данни на гражданите, които по една или друга причина попадат в масивите на системата. Според вносителите обработването на информация и на лични данни в Н.ШИС ще се осъществява по реда на ЗМВР и на Закона за защита на личните данни. Включена е и разпоредба, която регламентира правото на гражданите да искат достъп до данни в ШИС, отнасящи се за тях.
Проектът за промени в ЗМВР предвижда да се премахне дублирането на различни дейности в рамките на вътрешното министерство. След въвеждането на новите текстове досегашните седем главни дирекции в МВР ще бъдат редуцирани до пет. Както е известно, в момента те са Борба с организираната престъпност, Криминална полиция, Охранителна полиция, Гранична полиция, Пожарна безопасност и спасяване и Гражданска защита.
Бившата агенция Гражданска защита стана част от МВР, след като миналата година беше закрито мегаминистерството за извънредните ситуации. В звената на ГЗ в момента работят общо 1768 души. От тях 1579 са в 28-те областни управления, останалите са в централните административни отдели на ГЗ.
Идеята на вносителите на проекта е ГЗ да се слее с Главна дирекция Пожарна безопасност и спасяване, като се сформира нова структура под името Главна дирекция Пожарна безопасност и защита на населението (ГДПБЗН).
В момента в Главна дирекция Пожарна безопасност и спасяване работят 200 души, в това число и 41 в Научноизследователски институт по пожарна безопасност и спасяване. Звена ПБС в страната има в 28-те областни дирекции на МВР.
След сливането на двете дирекции
общата численост на служителите им ще достигне почти 2000
Ще рече - създава се отново една мегаструктура, наподобяваща изтритото от картата Министерство на извънредните ситуации. Според заместник вътрешния министър Веселин Вучков с промените в закона за МВР интегрирането между пожарната и Гражданска защита ще бъде много по-пълно. Ще бъде изградена нова дирекция на вертикален принцип. В момента има един дисбаланс, Гражданска защита е една вертикална структура, която си е на самостоятелно подчинение, не е част от областните дирекции на вътрешните работи, докато при пожарната не е така. Очевидно това е едно разкрачено положение, което не може да продължава дълго, обясни той. Разчита се с тази промяна да се премахне дублирането на отделни функции между двете главни дирекции. Редуцира се администрацията и се постига значително подобряване на организацията на работа чрез оптимизиране на времето за реакция на новата структура. Това ще доведе до намаляване на разходите при извънредни ситуации както по отношение на ангажираната техника, така и по отношение на човешките ресурси.
МВР най-сетне призна с половин уста, че създаването на Главна дирекция Досъдебно производство е било стъпка в погрешната посока. Доскоро ръководството на МВР тръбеше наляво и надясно как дирекцията със своите 112 служители ще се превърне в основен играч в досъдебното производство. Но последва крах в няколко съдебни процеса именно заради пропуски в предходната фаза. Така постепенно се стигна до идеята, че т.нар експерти по досъдебното производство ще са по-полезни, ако участват в пряката работа на криминалистите от МВР.
Една от препоръките в последния доклад на ЕК беше да продължи изграждането на криминалната полиция у нас, за да достигне тя нивото на всяка европейска полиция. Според заместник-министър Вучков най-важната част от реформата в МВР е да се регламентира правомощието на криминалната полиция да е разследваща. Реформата не може да стане от днес за утре, смята обаче Вучков. В това отношение има известна критика в доклада за това, че качеството на доказателствата може би не е на необходимата висота. Но няма човек, който да ви каже: до 30 юли ще събираме доказателства некачествено, след 30 юли всичко започва да се върши така, както го изискват законите, твърди заместникът на Цветанов. Преди поправката в НПК служителите на МВР, които са имали право да събират доказателства, са били само 2000 души, останалите са били отстранени от процеса. Не може седем-осем хиляди служители да се занимават само с информатори, секретни сътрудници и доверени лица, с оперативно-издирвателна дейност и изобщо да участват в събиране на доказателства, при положение че само за миналата година (2009 г. - бел. ред) имаме
212 000 досъдебни производства в МВР
каза Вучков. След последните поправки в НПК, по данни на МВР, вече около 4500 служители са се включили в различни етапи на разследването и обещанията са постепенно в тази дейност да се ангажира много по-сериозен полицейски потенциал.
В мотивите си за законопроекта вносителите от МВР изтъкват необходимостта да продължи изграждането на съвременна криминална полиция с европейски профил. Това налага укрепване на наказателнопроцесуалните функции на Главна дирекция Криминална полиция. За тази цел звената от сегашната ГД Досъдебно производство (ГДДП) се пренасочват към ГД Криминална полиция. Там се създава ново звено, което ще приобщи разследващите полицаи от ГДДП. Формира се още едно звено към ГДКП, което ще има методически функции над цялата наказателнопроцесуална дейност. Друга част от разследващите полицаи от бившата ГДДП ще бъдат пренасочени към Главна дирекция Борба с организираната престъпност, става ясно от проекта.
Промените в сегашния ЗМВР са доста амбициозни, макар и закъснели във времето. Ако текстовете бяха влезли в действие още в края на 2009 г., може би сега нямаше да се чудим ще ни приемат ли в Шенгенското пространство, или не. Ако успеем до средата на 2011 г. да се включим в ШИС и ако криминалната полиция най-сетне започне да върши работа по разследване на престъпленията, ще си заслужим похвала за амбициите. В противен случай обаче вече няма да има извинение и ще продължим да се мъчим да зърнем Шенген през познатия крив макарон.

Facebook logo
Бъдете с нас и във