Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Законотворчество без светлина в тунела

С увода, че България е остров на стабилността по отношение на данъците и бюджета, съпредседателят на парламентарната група на ГЕРБ Красимир Велчев изчете в сряда (12 януари) декларация, в която партията му уверява, че приоритет в започналата спокойно и с яснота нова сесия ще бъде ускореното и качествено приключване на работата по законите за съдебната система. Трябва да променим общата среда в тази система, което задължително минава през облекчаване на бюрократичните процедури, разтоварване на Върховния административен съд от несвойствени дейности и наложителни промени в Закона за Търговския регистър. Мониторинговите доклади са добър стимул, но никой няма да дойде и да ни почисти къщичката. Време е вече да го направим, заяви бойко Велчев.
Че е време, време е, но не от днес. Баналното сравнение с чистене на къщичката се търкаля поне от десетилетие, а мръсотията е на всяка крачка. И вместо да изхвърля мебели и дори да бута стени, ГЕРБ даде купища доказателства, че ще замита сметта под килима и ще бори смрадта с ароматизатор. На първо място, защото заявеното от Красимир Велчев приключване на работата по законите за съдебната система няма шанс да постигне единственото, което трябва да бъде сторено - да я промени издъно. Наред с чистенето на къщичката съдебната реформа се оказа най-кухата фраза на прехода. И употребатата й вече има обратен смисъл - чуеш ли я от устата на управляващ или магистрат, това е най-сигурният показател, че няма да се случи.
Казаното от Красимир Велчев дори сгъстява мъглата. Що за приоритет е и какво означава облекчаване на бюрократичните процедури, след като магистратите не са чиновници и действията им се определят от законовоустановени процесуални срокове? Кой пък в ГЕРБ е решил, че друг приоритет е разтоварване на Върховния административен съд от несвойствени дейности? И какви са тези несвойствени дейности освен определената от закона компетентност да правораздава по определени дела? Да не говорим за вероятността общата среда в съдебната система да бъде променена с промени в Търговския регистър! Случайно или не парламентарният шеф на ГЕРБ
дори не спомена
предизвикалите най-голям шум и най-яростна съпротива законодателни инициативи на управляващите? Те са промените в Закона за съдебната власт(ЗСВ) и Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) - в частта му за създаване на специализирани съдилища и органи на досъдебното производство, както и единственият заслужаващ адмирации проект на правосъдното министерство на Закон за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна или друга незаконна дейност.
Точно преди Коледа ПГ на ГЕРБ спретна няколко дълги заседания в неистов финален напън спецмагистратурата по наказателни дела да стане факт с гласуване на второ четене на всички текстове, които я уреждат. Това не се случи и остана впечатлението че наред с яростната съпротива на опозицията, управляващите сами си дават отсрочка по друга причина. Заместник председателят на парламента Анастас Анастасов се скъса да уверява, че е постигнат оптимален вариант и са изчистени всички възможни неща, критикувани в продължение на месеци от опозицията и от магистратурата. Същевременно Анастасов нарече упреците, че се прави извънреден съд за разправа с политическите опоненти безумни обвинения. В добавка приведе като аргумент и оповестеното в това време положително окончателно становище на Венецианската комисия към Съвета на Европа. За капак припомни, че първото й становище дори е в полза на оттеглената впоследствие от ГЕРБ подсъдност с оглед на субекта, предвиждаща новата структура да води дела срещу министри, депутати, областни управители, шефове на държавни агенции и кметове. Анастасов заяви, че според евроекспертите посрещнатата на нож от опозицията субектна подсъдност не е чужда на европейското законодателство и Венецианската комисия тогава не е имала забележки в това отношение. Иначе казано: евроекспертите нямат нищо против спецмагистратурата да съди депутати и министри, но ние отстъпихме, само мир да има.
В крайна сметка
спецмагистратурата беше гласувана наполовина
- промените в ЗСВ минаха, а тези в НПК останаха за 2011 година. Но дори промените в съдебния закон извън онези, които са свързани със създаването й, са с несигурно бъдеще. Макар и гласуван, тестът за надеждност, през който трябва да минат задължително членовете на ВСС, обещава предстоящи разправии и скандали. Членовете на ВСС са категорични, че няма да поискат да бъдат проучени от ДАНС, за да получат достъп до класифицирана информация. И не се знае какво подготвят като ответна реакция на този критичен за тях текст. Остават основателните възражения срещу това спецслужба, подчинена на изпълнителната власт, да има решаваща дума при подбора на ръководството на съдебната власт. А когато това става в България и службата се казва ДАНС, съмненията са повече от основателни.
Решенията на Държавната комисия за сигурност на информация (ДКСИ), която преценява правото на достъп въз основа на събраната от службите информация, са необжалваеми по съдебен ред, не се мотивират и така основанията за отказан достъп остават скрити от обществото. В същото време обаче отказът на достъп е публична дискредитация на човека, за който се отнася, и поставя въпроси, на които никой не е задължен да отговори.
На дневен ред отново е
големият спор
имат ли членовете на ВСС право на достъп до класифицирана информация по действащото законодателство. Съветът отначало реши, че няма нужда от такъв достъп, но по-късно излезе с пространно противоположно становище, в което се опита да докаже, че според действащата уредба има такъв достъп по право. В деня на гласуването на нормативните промени обаче членът на ВСС Стефан Петров даде да се разбере, че колегите му не се отказват и от първото си становище: За основната функция на ВСС - да кадрува, специалните разузнавателни средства не могат да се използват. В закона ясно и категорично е казано за какво могат да се използват тези СРС. Те могат да бъдат използвани в борба с престъпността и защита на националните интереси на страната. Ние няма как да ги използваме. Дори ако използваме такива СРС-та в нашите кадрови решения и дисциплинарни дела, ще нарушим закона. Затова сме категорични, че нямаме нужда от такъв допуск, и липсата му няма да попречи на работата на ВСС. За нас така, както беше предложен текстът в проектозакона, е абсолютно противоконституционен, заяви Петров. С това стана ясно, че членовете на съвета не са склонни
на каквато и да било цена
да бъдат проверявани от службите и политическите им поддръжници в парламента няма да пестят усилия, за да ги отърват от лапите на ДАНС.
Червеният Янаки Стоилов направи отчаян опит да запази статуквото с компромисен вариант - членовете на ВСС да разполагат по право с достъп до класифицирана информация, а когато с мотивирано решение на ДКСИ някой член на ВСС бъде лишен от такъв достъп, той да няма право да участва в заседанията на съвета, когато се обсъждат секретни данни. Това предложение обаче не бе прието. Думите на колегата му Любен Корнезов, че тези текстове са на ръба на конституцията, на разделението на властите, пък подсказват че опозицията е готова да ги изпрати в Конституционния съд.
Мая Манолова заплаши с него и
промяната в начина на гласуване на ВСС
според която при назначаването на магистрати за административни ръководители и на техни заместници то трябва да е явно, а не тайно, както е сега. Аргументите за прозрачност, които вносителите привеждат в полза на явното гласуване, обаче не се връзват с предложеното дни по-рано в парламентарната правна комисия от новия председател на Върховния административен съд (ВАС) и нов член на ВСС Георги Колев. Той настоя от съдебния закон да отпаднат предложените нови правила, по които ВСС да мотивира своите решения. Колев приведе странния довод, че ВСС е колективен орган с много членове и изготвянето на истински писмени мотиви е много сложен процес. Проблемът идвал от затрудненията на ВАС да разгадае тези мотиви, когато някой обжалва решенията на ВСС пред него.
Съображенията на протежето на ГЕРБ обаче са крайно съмнителни, тъй като работят в полза на досегашната практика, от която Колев уж се оплаква. Тя е критикувана отдавна, че позволява на съвета да кадрува на тъмно, членовете му да не дават сметка за вота си, а недоволните от него да не получават реален шанс да ги събарят в съда заради неясните или липсващи мотиви. Излиза, че Колев се оплаква от проблемите, които действащата уредба носи на оглавения от него съд, но в същото време е против промяната им. Възможното обяснение на тази позиция е, че като нов член на ВСС Колев и хората, които го назначиха, предпочитат съдиите от ВАС да се мъчат, България да бъде съдена в Страсбург, но статуквото да бъде запазено. Така решенията на съвета ще бъдат вземани и занапред на тъмно и няма се допуска събарянето им от недоволните в българския съд. Практика, която е в пълен разрез с революционната реформаторска реторика на управляващите, но пък в пълно съзвучие с намеренията им
да наместят възможно повече свои протежета
в съдебната система.
Прозрачността в кадруването получи удар под пояса и с отпадането на изискването преди избора на кандидати за членове на ВСС те да представят своята концепция за управление. А по предложение на Красимир Ципов от ГЕРБ правната комисия гласува текст след изтичане на мандата на член на ВСС или пък при предсрочното му оттегляне (с оставка) той да не бъде възстановяван непременно на предишната му длъжност, както изисква сегашната уредба, а на длъжност съдия, прокурор или следовател, не по-ниска от заеманата преди избора. Отново Георги Колев приведе странния аргумент, че навсякъде по цивилизования свят членовете на съветите се връщат на по-високи длъжности, за да имат стимул. Странно, защото на пръв поглед текстът не казва, че възстановяването трябва да стане непременно на по-висока длъжност. Но на практика отваря път за произволни повишения на бившите членове на съвета като магистрати след дълъг период, в който те не са работили като такива и са били извън правораздаването. Нещо повече - това правило явно ще облагодетелства послушните. А ако някой не слуша, повишението може да бъде заменено лесно със заточение, като го пратят в друг съдебен район след изтичане на мандата му във ВСС. А съдебната власт е твърдо против и други кадрови нововъведения в съдебния закон като децентрализация на кадруването, което ще отнеме на ВСС възможността да контролира изцяло подбора на магистрати.
Как ще се развият нещата около законопроекта за промени в НПК в частта за специализираните магистратури също е трудно да се гадае. Първоначалният му вариант беше сериозно преработен и почти всеки текст - коригиран. Най-важните промени са в новопредложената глава 31а в НПК, която урежда особените правила за разглеждане на делата, които са подсъдни на спецсъда. Това са всички дела, влизащи в обсега на чл.321 и 321а от НК за организиране и ръководство на престъпна група, както и всички състави на престъпления, където квалификациращият признак е извършването на деянието от организирана престъпна група - убийство, телесна повреда, отвличане и т.н.
Ако се вярва на управляващите, всичко е изчистено, но не се знае какво ще се случи в поредния кървав парламентарен дебат около спецмагистратурата. В добавка необходимо е да бъде допълнено само, че дори всички законодателни намерения на ГЕРБ, включително и тези извън наказателното законодателство, да станат факт, това ще е далеч от представата за радикална съдебна реформа.

Facebook logo
Бъдете с нас и във