Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Законът срещу необяснимите богатства възкръсва

Съдбата на най-радикалния законодателен проект на новото правителство - Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество(ЗОПДНПИ), се превърна в истинска загадка за широката публика след последния доклад на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа(ПАСЕ). В крайно критичната за съдебната ни система резолюция към него покрай упрека към управляващите, че не се допитват редовно до специализираната Европейска комисия за демокрация чрез правото към Съвета на Европа (т. нар. Венецианска комисия), се споменава и за сериозните забележки към проекта за ЗОПДНПИ от същата тази комисия. Какво става всъщност с изготвения от правосъдното министерство проект за решително облекчаване и ускоряване на реда за конфискуване на необяснимите богатства?
Обратно на някои мрачни медийни прокоби, внушени от съответните лобита, вестта за преждевременната му смърт изглежда силно преувеличена. Вярно е, че дискретността на кабинета създаде почва за разнопосочни изводи и твърдения. Проектът беше представен устно в средата на ноември миналата година в Министерството на правосъдието заедно с промените в НПК. Лично министър Маргарита Попова, заместниците й и част от екипа, работил върху ЗОПДНПИ, разясниха философията му, която е коренно различна от тази на действащия закон Петканов. Основното в нея е, че гражданското производство по конфискация се отделя решително от наказателното производство за извършено престъпление и имуществото може да бъде отнето от собственика, от роднините му и от свързаните с него лица, без оглед на това дали той ще бъде осъден и дали присъдата е влязла в сила. Критерият е единствено несъответствието на притежаваното имущество със законните доходи, стига разликата да превишава сумата от 60 хил. лева.
Ентусиазмът на Попова да отговори на обществените очаквания за справедливост я подведе да обещае, че окончателният вариант на проекта ще бъде внесен за обсъждане от кабинета още преди Коледа. Но това не стана и след Нова година взеха да възникват въпроси. Проектът влезе между 57-те мерки на правителството за борба с корупцията и организираната престъпност, но се родиха подозрения, че управляващите са се уплашили от него или в най-добрия случай са го подхвърлили, за да си направят малко реклама. В същото време промените в НПК се промъкнаха до пленарната зала въпреки тежките разправии по някои текстове. Междувременно изтече информация, че ЗОПДНПИ е изпратен за мнение във Венецианската (комисия още през януари), но Маргарита Попова потвърди това едва когато получи нейния междинен доклад (във втората половина на март). Едва тогава пъзелът взе да се подрежда - въпреки на моменти спекулативните интерпретации на мнението на евроекспертите.
Според някои външната оценка била поискана заради недоволството на правозащитници, които съзрели липса на гаранции за защита на частната собственост и възможност за злоупотреби с анонимни сигнали. Кои са тези правозащитници така и не стана ясно, а ако има мощен отпор, той е скрит и няма нищо общо с правозащитните подбуди. Това не означава обаче, че тези аргументи са несъстоятелни. В страна от Евросъюза те са разумни и неизбежни. Да разбогатееш приказно по неясен начин и в един момент държавата да ти дръпне чертата със сметката за натрупаното имане и законните ти доходи е кошмарът на всеки необяснимо богат. Какво остава, ако пък гражданският съд му прибере бързо това имане (в рамките на една година), без да чака края на безкраен наказателен процес? Единствено заради това, че сметката не излиза, а обяснение за това няма.
Ясно е, че съпротива има и ще има, както е било винаги досега при всеки опит за търсене на справедливост в държавата. Когато у нас пристигна междинното становище на Венецианската комисия, някои медии съобщиха за констатирани многобройни слабости в проекта за ЗОПДНПИ. В становището наистина се казва, че приложението на някои текстове може да доведе до нарушения на фундаменталните права, гарантирани от българската конституция и от Европейската харта за правата на човека. Посочва се, че тези текстове не определят достатъчно ясно минимума от доказателства, които трябва да се съберат, за да се отнеме или запорира собственост. Това пък може да създаде противоречия с принципа за невиновност до доказване на противното. Евроекспертите са на мнение, че законопроектът не посочва ясно начина, по който съдът ще отнема имущество, без да нарушава човешките права. Затова те настояват да се подсилят процедурните гаранции. Препоръчва се уточняване на определението за свързани лица, което ще се използва в случаите, когато става дума за конфискация на имущество на хора, близки до този, срещу когото е образувано производството, и са се облагодетелствали от това. Сочи се, че критерият за лична, официална, финансова, икономическа или друга връзка не е достатъчен. Венецианската комисията сочи като слабост и липсата на баланс между желанието за възстановяване на собственост, придобита от незаконна дейност и механизмите за защита на правата на трети лица. Препоръчва се и създаването на специален орган, който да контролира как държавата управлява запорираната или отнетата собственост.
Спор няма, че това е критика. Но търсенето на баланс не означава отхвърляне на проекта и на неговата нова философия. В правосъдното министерство се усетиха, че не бива повече да мълчат, и оповестиха, че евроекспертите оценяват правителствената инициатива положително. В официално съобщение в сайта на министерството се видя другата страна на медала и стана ясно, че Европа не е казала твърдо Не и работата по проекта продължава. Нещо повече - при обсъжданията по време на 82-рата пленарна сесия на Венецианската комисия в първата половина на март нейните експерти са адмирирали усилията и радикалните мерки на българската държава в лицето на правителството да се справи с организираната престъпност и корупцията, включително и чрез механизмите, включени в новия проект. Комисията даже го определя като новаторски. Представителите й привеждат железен довод - непрекъснатата тенденция в Европа за по-мащабна конфискация и за използване на гражданската процедура, без задължително да има влязла в сила осъдителна присъда. Показателно е и мнението на представителите на Ирландия, която е пример за ефективно работещ закон за отнемане на необяснимите богатства - представителите на островната държава се изненадали от решителните мерки в проекта и изразили готовност да възприемат някои негови ключови разпоредби.
Междувременно правосъдният министър показа и по друг начин, че не е изгубил хъс да прокара за законопроекта за конфискация на необяснимите богатства. След излизането на междинния доклад на Венецианската комисия Маргарита Попова заяви в Народното събрание, че работата по проекта не е приключила и някои текстове ще претърпят редакции, но той е одобрен по принцип от евроекспертите и скоро ще бъде обсъден в Министерския съвет. От правосъдното министерство потвърдиха в четвъртък (13 май) пред Параграф 22, че работната група по проекта, в която влизат представители на правосъдното и финансовото министерства, НАП и комисията Кушлев, продължава работата по изглаждане на новите механизми, след както в началото на този месец преработеният вариант е изпратен в Страсбург и се очаква окончателното становище по него на венецианската комисия. От всички разговори, водени с експертите от Венецианската комисия, личи, че те подкрепят философията на проекта ни. Продължаваме разговорите за максимална защита на човешките права и това доведе до известно забавяне. Но отстъпление от философията няма. Ако го допуснем, ще обезсмислим всички наши усилия и ще бъде засегнат общественият интерес, заяви за Параграф 22 заместник-министърът на правосъдието Жанета Петрова.
Няма съмнение, че съгласуването на ЗОПДНПИ с Венецианската комисия ще спести много ядове на управляващите. Ако такъв радикален проект влезе в парламента без евроблагословия, в пленарната зала ще настане истинска Сталинградска битка. А някои депутати може да стигнат до инфаркт. Нормално е в проекта да има както пропуски в прецизирането на уредбата, така и смислови и терминологични грешки. Трябва да се предвидят сигурни гаранции, че няма да се конфискува имущество, придобито в резултат на упорит и честен труд. Неточно е и заглавието, защото идеята е да се отнема не само незаконно придобитото имущество, а и онова, което е придобито на законно основание, но проверяваният не може да докаже, че са законни средствата, с които го е придобил.
Но силните страни на проекта са неоспорими, а крайното решение ще е повече политическо и по-малко юридическо. Този проект ще изкара повече от всеки друг черно на бяло има ли политическа воля за разправа с рицарите на криминалния преход и кои са техните поддръжници в държавните органи и професионалните среди. Ясно е, че принципът за невиновност до доказване на обратното с влязла в сила присъда няма как да бъде спазен в производството по гражданска конфискация. Но и противопоставянето му отстрана на опонентите е абсолютно некоректно и юридически неиздържано. Той е основополагащ за наказателното право, а въпросният проект урежда едно специално гражданско производство. Презумпцията за невиновност цели да предпази основно от необосновано лишаване от свобода като най-тежка наказателна санкция срещу правото на свобода. При гражданската конфискация това право не се засяга и за разлика от наказателното производство, в което отговорността е само лична, дава възможност за отнемане на имущество не само от физически, но и от юридически лица.

Facebook logo
Бъдете с нас и във