Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ЗАКОНЪТ ЗА ДЪРЖАВНАТА ТАЙНА ЩЕ СЕ РОДИ С ЦЕЗАРОВО СЕЧЕНИЕ

Най-големият проблем на тайните е, че приличат много на фатална жена, чиято степен на недостъпност е правопропорционална на мераците, които разпалва. Факт, който превръща задачата на пазителите им не в благородна мисия, а в проклятието на Сизиф - колкото по-нагоре стигат в усилията си да ги защитят, толкова по-малка става вероятността да ги опазят. Скандалите около секретния договор с Краун Ейджънтс, публикуваните стенограми от закритите правителствени заседания и изнесеният от касата на министър Милен Велчев доклад на МВФ за митниците за пореден път доказаха, че в България тайната - особено държавната, е временно понятие. А гафовете с неволното изтичане на информация съвсем не са патент само на силовите ни министерства или на комисията Андреев. От което логично произтичат два сакрални въпроса: Що за държава е тази, която не е в състояние да си опази тайните? и Дали всичко, за което се сети един високопоставен държавен чиновник, трябва да е държавна тайна?От варианта на закона за защита на класифицираната информация, минал през първата депутатска цедка (на 23 януари 2002 г.), можем да направим едно заключение: за разлика от братовчедите си - законите за достъп до обществената информация и за защита на личните данни, той е насочен изцяло към данните, коитоне бива да се разгласяватСпоред авторите на проекта, това са държавната и служебната тайна, както и чуждестранната класифицирана информация. Всъщност класифицирането на информацията, откъдето произтича и името на закона, идва от разпоредбите на чл.31 на бъдещия закон, който определя нивата на сигурност на информацията. Те са строго секретно, секретно, поверително и за служебно ползване. При всички нива (с изключение на последното) става дума за данни, чието узнаване, нерегламентиран достъп и разгласяване създава опасност за националната сигурност, отбраната, външната политика или защитата на конституционно установения ред. Предвидени са и различни срокове за съхраняване на сведенията, категоризиране във въпросните три нива. За информацията, определена като строго секретна, той е 50 години. За секретната информация този срок е 25 години, а за поверителната - само пет години.Според проектозакона бъдещите държавни тайни са разделени в три категории. Първата група е наречена Информация, свързана с отбраната на страната и в нея има 39 позиции. Сред тях са информацията за външни опасности и заплахи за сигурността на страната; за структурата, организацията и функционирането на органите за държавно управление и върховното командване на въоръжените ни сили; организацията и функционирането на комуникационните и информационните системи за връзка; военновременните планове и разчети и т.н.Във втория раздел на приложението, включващо 42 позиции, са изброени данните, които засягат външната политика и вътрешната сигурност на страната. Секрет от този тип например е информацията, която би провалила преговори, водени с друга държава; сведенията за политическото и военното състояние на други държави, получени от разузнаването ни; щатната структура и личният състав на българските служби за сигурност и т.н. Третият раздел на списъка има девет позиции. Те засягат икономическата сигурност на страната и се отнасят до документи, свързани с преговори по международни споразумения. Примерно - разгласяване на финансовия интерес на държавата от една или друга сделка и тласкане (чрез публичност) на преговорите по сключването й в негативна за нас посока. Тук са включени информацията за техническите, технологичните и организационните решения от съществен икономически интерес на държавата; плановете и прогнозите за развитие на търговията със специални технологии, услуги и оборудване; сведенията за изобретенията, засягащи сигурността и отбраната на страната ни.Що се отнася до сведенията за служебно ползване - тяхната класификация ще се извършва от държавните органи или органите на местното самоуправление. Те ще преценяват коя информация да бъде дамгосана с този гриф и те ще носят пълната отговорност при евентуална издънка. Същественият въпрос обаче, който така и не остава изяснен напълно, е кои лица ще имат достъп до държавната и служебната тайна и по каква процедура ще става това.Проектозаконът за защита на класифицираната информация прави опит за формулирането на един универсален принцип - необходимост да се знае. Това означава, че служителят, имащ достъп до съответните секретни данни, трябва да е получил съответното разрешение. Тази благословия обаче ще се дава само на определен брой хора (чиито служебни задължения или конкретно възложени задачи налагат това) за определен тип информация. Единствените с право на достъп до държавните тайни по силата на служебното им положение, без за тях да се извършва предварително проучване за надеждност, ще са президентът, премиерът и председателят на парламента. Всички останали, които по силата на служебните си задължения трябва да работят с класифицирана информация, ще бъдат проучвани предварително и ще преминат специален курс на обучение. За да получи един служител право на достъп до секретна информация, той трябва да отговаря на ред условия. Например да притежава българско гражданство, да е пълнолетен, да има завършено средно образование, да не е осъждан за умишлено престъпление от общ характер, да е психически здрав Особено важно е този служител да е надежден от гледна точка на сигурността. Това означава в информационните масиви на МВР да липсват данни, че той е работил някога срещу интересите на страната, че е участвал в шпионски, терористични, саботажни или диверсионни групи, че е извършвал нарушения на обществения ред или е развивал дейност, насочена срещу националната сигурност. Самото проучване ще се извършва от службите за сигурност, но след писмено съгласие, дадено лично от проучвания. Обхватът на проверката ще е различен, в зависимост от нивото на достъп до класифицираната информация. В проекта се предвижда създаването на специална петчленна Държавна комисия по сигурността на информацията, която ще има петгодишен мандат. Основните й задължения са няколко - да разработи правилата за защита на секретните данни, да извършва периодични анализи и оценки на готовността за тяхната защита, да предотвратява нерегламентирания достъп до тайните и да ръководи проучванията за благонадеждност на хората, които ще работят с класифицираната информация.Наред с всичко това комисията (заедно със службите за сигурност) ще извършва и проучването на всички служители, които ще се занимават със сигурността на информацията в съответните ведомства. Тези служители от своя страна ще бъдат натоварени да правят обикновените проучвания на онези, които ще имат достъп до поверителната информация. Разширените и специалните проучвания обаче ще правят само от Национална служба Сигурност към МВР.Доста подробно в проектозакона са описани правата и задълженията и на всички спецслужби и някои по-особени дирекции в МВР. Става дума за Националната разузнавателна служба (външното разузнаване), Националната служба за охрана, служба Военна информация (военното разузнаване) и служба Сигурност - военна полиция и военно контраразунаване към Министерството на отбраната и Национална служба Сигурност (контраразузнаването), както и на МВР-дирекциите Защита на средствата за връзка, Оперативно издирване и Оперативно-техническа информация.Всички те ще извършват проучване не само на своите служителино и на всички лица, които ще имат достъп до държавната тайна. Именно тези органи ще съдействат на Държавната комисия по сигурността на информацията с всичко, на което са способни - информационни масиви и картотеки, специални разузнавателни способи и средства, следене за неразрешено проникване в секретна информация и т.н.Малко по-далеч от прякото прилагане на бъдещия закон за защита на класифицираната информация са оставени структурите за обществен ред в системата на МВР - Национална служба Полиция, Национална служба Борба с организираната престъпност, Национална служба Гранична полиция и Национална служба Жандармерия. Тяхното голямо задължение обаче ще е да проучват надеждността на своите служители и да съдействат на службите по сигурността, когато се наложи.И докато проблемът с мястото на службите все пак е изяснен донякъде, все още остава открит въпросът за критериите, по които ще стане ограничаването на хората с достъп до държавните тайни. Засега с привилегията да не бъдат проучвани изобщо са само трима - президентът, премиерът и председателят на парламента. Всички останали, включително и конституционните съдии, следователите, прокурорите и съдиите (чиито служебни задължения също налагат работа с класифицирана информация) ще бъдат проучвани на общо основаниеСкандалите около някои правителствени решения и договори, както на сегашния, така и на предишните кабинети поставят под съмнение още една възможност, предвидена в проектозакона - Министерският съвет по свое усмотрение да обявява за държавна тайна материали, засягащи стратегическия потенциал на държавата, правителствените стратегически поръчки и изразходването на бюджетни средства за специални цели. Най-вероятно това право на изпълнителната власт ще се наложи да бъде регламентирано доста по-детайлно (меко казано), защото след време като нищо ще се окаже, че у нас... всичко е секретно. Включително имената на министрите и техните говорители.... Според сайта на Народното събрание, предложенията за промяна на проекта, постъпили след приемането му на първо четене, са около двеста. Групирани горе-долу така: група сини депутати, начело с лидера на СДС Надежда Михайлова - над 60; о.з ген. Тодор Бояджиев (Коалиция за България) - около 60; Владимир Дончев - председател на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред - близо 60; Панайот Ляков (народен представител от СДС) - 22; - Иван Иванов (народен представител от СДС) - четири.Интересното тук обаче е друго - всички тези идеи са изсипани в Комисията по вътрешна сигурност накуп - едва в последните два дни преди изтичане на крайния срок за внасяне на предложения - 14 февруари 2002 година. До каква степен те ще намерят място в проектозакона - ще видим, като му дойде времето. По всички личи обаче, че ще трябва отново да се въоръжим с търпение в огромни дози. Защото датата, на която този изключително важен за държавата закон трябва да се пръкне на бял свят, продължава да е тайна дори за неговите родители и акушери. Докато не дойде поредният скандал, след който единственият изход ще е... цезаровото сечение.

Facebook logo
Бъдете с нас и във