Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ЗАКОНЪТ ЗА КОНФИСКАЦИЯТА ПЕТКАНОВ ИМА БЛИЗНАК ОТ 1919 ГОДНА

Вътрешният министър представи преди три седмици законопроекта си за конфискуване на придобитото по незаконен път имущество пред пъстра аудитория от съдии, следователи, адвокати, бизнесмени, депутати, хора от специални служби и журналисти. По време на дискусията си пролича, че МВР-шефът е доста притеснен от атаките, които неминуемо ще предизвикат част от разпоредбите на нормативния акт. Нещо повече - той заяви, че законът е необичаен и няма да бъде приет много радушно. За министър Петканов и бъдещите пациенти на Темида бъдещият Закон за конфискацията може и да е необичаен, но за българската практика той не е прецедент. Защото почти същият нормативен акт изправи на нокти незаконно забогателите и податливите на стоково-парични изкушения чиновници през далечната... 1919 година. В него също се предвижда отнемане на имоти по гражданско-правен път (отделно от наказателното производство), а дори повърхностното му сравнение с проекта Петканов показва, че приемствеността между авторските колективи е много голяма. Законът за отнемане в полза на държавата на незаконно придобити имоти е утвърден с указ N58 от 18 април 1919 г. и е обнародван в Държавен вестник седмица по-късно - на 25 април. За цялото си съществуване този нормативен акт е променян само веднъж - през февруари 1920 година.За разлика от проекта Петканов, Законът за конфискацията от 1919 г. е насочен предимно срещу имотите, които обществени служители, включително министри и народни представители, са придобили вследствие или във връзка с извършено от тях престъпление или нарушение на служебната длъжност, както и чрез използване на своето служебно или политическо положение. Именно тази категория хора повеждат и нарочно създадения списък на обичайните заподозрени, които преди 84 години е трябвало да се разделят с част от социалните си придобивки. Кой знае защо обаче тази вехта разпоредба не фигурира в проекта Петканов, въпреки множеството буквално преписани или компилирани членове и алинеи. А именно тя би могла да стане добра основа за тотална ревизия за страничния бизнес на цяло съзвездие депутати, министри и висши държавни чиновници през последните десет години.Според закона от 1919 г., имуществото се конфискува, когато частно физическо или юридическо лице го е придобило: вследствие или във връзка с извършено престъпление; чрез използване на извършено от обществен служител престъпление или нарушение на служебна длъжност; чрез пристрастно облагодетелстване от страна на държавни органи. В този закон се определят като незаконни и имотите, придобити чрез използване затруднението на пазара посредством спекулации, забранени от законите.Сегашният проект на МВР предвижда да урежда условията и реда за блокиране, изземване и отнемане в полза на държавата на имущество на физически и юридически лица, придобито от престъпна дейност. Законът предвижда, че ако такова имущество липсва, се отнема неговата равностойност. Засега в проекта е заложено, че на преследване и отнемане ще подлежи имуществото, придобито след 1 януари 1990 година. На основателния въпрос защо е избрана именно тази година (а не примерно 1 януари 1984 г.), министър Петканов обясни, че тя му се струвала най-подходяща, но можело да се помисли за промяната й. Авторите на закона от 1919 г. са били малко по-скромни и са върнали часовниците само със седем години - конфискуват се незаконните имоти, придобити след 17 септември 1912 година. В проекта Петканов е предвидено, че ще се преследват само пари и имоти над 30 000 лв. към деня на тяхното придобиване. Тоест - законът нямало да засегне огромната част от българското население. Такъв праг в закона от 1919 г. няма. И двата авторски колектива са единодушни, че конфискацията на незаконните имоти трябва да е процедура, отделна от наказателното преследване и дори да го предхожда. Еднакви са и правилата, че незаконно придобитите имоти се отнемат и от наследниците, и заветниците на лицето, което ги е придобило, както и от трети лица - приобретатели по безвъзмезден начин.Сходна е и процедурата по конфискацията. И според закона от 1919 г., и според проекта Петканов се предвижда, че до доказване на противното се считат за незаконно придобити имотите, прехвърлени (с цел укриване) на съпруга, на възходящи и низходящи братя и сестри, както и на сватове до трета степен включително. Голямата крачка обаче, направена преди 84 години, е че законодателят е включил в тази графа и близки приятели. Нещо, което в проекта Петканов липсва.Разлика между двата закона има и в още една посока:Според проекта на МВР се предвижда основно действащо лице при процедурата да е окръжният прокурор. Говори се за особено производство по отнемане на имуществата, придобити от престъпна дейност, което може да трае най-много шест месеца. Ако нещо се закучи работата - апелативен прокурор може да го продължи с още шест месеца.Този закон се задейства автоматично, ако има образувано наказателно производство за тероризъм; незаконен трафик на наркотици; квалифицирана контрабанда; пране на пари и инвестиране на средства, придобити по престъпен начин; търговия с хора; подкуп; измама; изготвяне и прокарване на фалшиви пари или ценни книжа; придобиване или инвестиране на неправомерни облаги. Ако не са налице тези случаи, разследването може да започне по инициатива на окръжния прокурор или въз основа на сигнал, подаден от компетентен орган на МВР или Министерството на финансите.За да бъде стартирана процедурата по конфискацията, е необходимо да са налице достатъчно данни, от които да се предполага, че определено имущество е придобито от престъпна дейност. Компетентен да образува производството е окръжният прокурор по последния постоянен адрес на физическото лице или по адреса на управление на юридическото лице, ако то е обект на проверка. Той има право да забрани на лицата, срещу които е образувано производството, да напускат страната. При наличие на достатъчно данни прокурорът може да поиска от съда веднага да бъде блокирано, претърсено и иззето имущество или пък да му се наложат други обезпечителни мерки (например възбрана или запор). При закона от 1919 г. основен двигател в процедурата по конфискацията е специално отделение в апелативните съдилища: Производството по издирване на незаконно придобитите имоти и присъждането им в полза на държавата се извършва от едно отделение на апелативните съдилища, като първа инстанция, и от Върховния касационен съд, като втора инстанция.В закона е записано още, че всяко длъжностно лице, което в кръга на своята служба узнае, че обществен служител или частно лице притежава имоти, придобити по незаконен начин, е длъжно да съобщи за това незабавно в надлежния апелативенъ съд. Под страх от наказателна отговорност. Законът от 1919 г. превъзхожда проекта Петканов в нещо изключително важно: строго е фиксирано конкретното съдържание на сигналите. Според тогавашния законодател, тези сигнали трябва да съдържат името, презимето и местожителството на съобщителя и на заподозряното лице, както и обстоятелства и указания за възможни доказателства, които подкрепват съобщението. Апелативният съд разглежда цялата поща в разпоредително заседание и отсява плявата от зърното. Неоснователните сигнали се оставят без последствие, а по другите постановява да се произведе разследване, което възлага на съдия-докладчик. Законът изрично определя, че по анонимни съобщения съдът извършва негласно разследване, ако в тях се посочват обстоятелства и доказателства от съществено значение за придобиване на имоти по незаконен начин. Съдия-докладчикът по делото извършва всички действия по издирване на имотите, придобити по незаконен начин, като за тази цел разпитва под клетва свидетели и вещи лица, прави претърсвания и изземвания, извършва проверки в обществени или частни учреждения и лица. За прокурор изобщо не се говори никъде. За разлика от сегашния законопроект, в който основен двигател е окръжният прокурор. Вярно е, че и според проекта Петканов производството накрая влиза в съда, но дотогава прокурорът на практика може да си прави почти всичко, каквото му хрумне.Но и това не е всичко. В закона от 1919 г. е записано: обстоятелството, че известни обществени служители или частни лица (включително министри, депутати, бизнесмени) са увеличили състоянието си след 17 септември 1912 г. в размер, който не се оправдава от техните служебни или от редовното им занятие доходи, е достатъчен повод, за да постанови съдът разследване. Ако такъв текст бе заложен в проекта Петканов, всяка публикация, че този или онзи министър (депутат или магистрат) живее видимо много по-добре отпреди назначаването му на заветната държавна служба, щеше да е достатъчен повод за започване на процедура. Но такъв текст в проектът на МВР няма.Странно звучи, но преди 84 години законодателят се е проявил като по-демократичен и по-съобразителен. Той е предвидил, че ако някой недобросъвестно подаде сигнал срещу друго лице, подлежи на наказателна отговорност. В проекта Петканов такова нещо няма. По процедурата от 1919 г., когато съдията намери, че е събралъ достатъчно данни по делото, внася го въ съда, който се произнася, дали лицето трябва да бъде обявено за заподозряно и да му се поиска сметка-декларация. Такова нещо в бъдещия закон няма. Още от началото лицето, което се проверява, си е заподозряно.И ако през 1919 г. имуществена декларация може да се поиска едва, когато е направена проверка и когато едно лице е определено като заподозряно, сега се предвижда такава да се изисква още в самото начало на производството.Оттук нататък процедурата е абсолютно същата. Внася се доклад в съда, иска се отнемането на имуществото, делата се обявяват в Държавен вестник и т.н. И накрая - през 1919 г. законодателят е предвидил възможност за подновяване на окончателно решено дело. Две са хипотезите, по които тогава се е допускало подновяването (в полза на заподозрения) на дело, приключило с влязла в сила присъда или решение. Първата е, когато издаденото решение се основава на лъжливи писмени доказателства или на показания и заключения на свидетели и вещи лица, извършили лъжесвидетелстване. А втората - когато участвалият в разследването или решението съдия е извършил предвидено в наказателния закон нарушение на служебните си длъжности, което е оказало влияние върху решението.Такава възможност в проекта на МВР няма, а пострадалите ще трябва да се оправят сами. Гражданите - по Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на гражданите, а юридическите лица - по Закона за задълженията и договорите. Похвално е, че екипът на МВР, разработил проекта Петканов, се обърнал назад и е попреписал текстове от закон, кован преди повече от 80 години. В същото време обаче е крайно неприемливо да бъдат подбрани творчески само онези разпоредби, които въоръжават вътрешното ведомство и прокуратурата с изключителни правомощия. Най-малкото защото историята винаги се е повтаряла главно заради детайлите, които някой някога е решил да спести. По едни или други причини.

Facebook logo
Бъдете с нас и във