Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ЗАКРИВАТ СЛЕДСТВИЕТО ПРЕЗ 2007 ГОДИНА

Колкото и да не му е приятно на правосъдния министър Антон Станков, той загуби битката със съдебната номенклатура. Проектът за изменение на Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК), който той пусна за съгласуване с останалите министерства преди десетина дни (на 9 юни), не е нищо друго освен лебедовата му песен като реформатор. Не защото той така е пожелал, а защото така са му казали да направи. Както вече е известно, въпросният проект за ремонт на НПК има за цел да прехвърли разследването на около 95% от престъпленията в МВР, като за следствието ще останат само няколко мъртви текста от Наказателния кодекс (НК): престъпленията срещу мира и човечеството, предателството и шпионажа, диверсията и вредителството, както и закононарушенията, извършени от непълнолетни, чужденци и хора с имунитет (депутати, магистрати и конституционни съдии). С други думи - все неща, които се случват веднъж на десет години, ако изобщо се случат.За разлика от сините си предшественици, които няколко пъти се опитаха да ликвидират следствието в буквалния смисъл на думата (като го направят част от прокуратурата), НДСВ подходиха по въпроса съвсем йезуитски - най-напред го изпразват от съдържание чрез промени в НПК, а след това ще го закрият като паразитна структура. По новодемократичен обичай скандалът с обезсмислянето на националния следствен апарат тръгна от медиите миналата сряда (9 юни). Точно една седмица Антон Станков събира кураж, преди да пусне пердето и да се самопровъзгласи за гробокопач на българското следствие. Знаменателното събитие се случи във вторник (15 юни), но по най-различни причини срещата на правосъдния министър със съдебните репортери мина вяло и в условията на взаимна подозрителност. Казано накратко - получи се нещо като разговор между глух и ням. Журналистите търсеха логиката за съсипването на следствието и безумното фаворизиране на съвършено неработещото полицейско дознание, а министърът обясняваше, че иде реч за търсенето на качествено новата философия, по която трябва да заработят органите на досъдебното производство в България.Формално, министър Станков е прав, че в следствието има големи проблеми, десетки хиляди неприключени дела и недостойни междуличностни конфликти в отделни окръжни служби. В същото време обаче състоянието на дознанието в МВР далеч не е по-розово. Тъкмо обратното - офицерите и сержантите, които се занимават и с разследване (без да престават да изпълняват и преките си служебни задължения), са нещо като плънка на сандвич. Още повече че мнозинството от тях нямат необходимото юридическо образование и опит.И, ако следствието е подчинено на държавното обвинение по разпоредбите на НПК, то полицейските дознатели са подчинени едновременно на шефовете си по Закона за МВР (по веригата РПУ - РДВР - ДНСП - МВР) и на прокурорите - по НПК.Но, както се казва по друг повод, зависимостта на дознателите е бял кахър в сравнение с работата, която те (не) вършат.В официалния отчет на Дирекция Национална служба Полиция (ДНСП) през 2003 г. са регистрирани 131 355 криминални престъпления. Образувани са били общо 109 225 полицейски производства, от които 101 167 са изпратени в прокуратурата. В 36 615 от случаите срещу извършителите са повдигнати обвинения, 5654 дознания са преобразувани в следствени дела; 11 881 полицейски производства са прекратени, а 46 760 са спрени поради неразкриване на престъпниците или поради липса на свидетел (чл. 239 от НПК).Преди десетина дни (на 10 юни) Националният статистически институт (НСИ) също обяви какво са свършили слугите на Темида през 2003 година. Ето какво се казва в официалния анализ, публикуван в ИНТЕРНЕТ-страницата на НСИ и достъпен както за местните съдебни реформатори, така и за очите и ушите на Европейски съюз в България:През 2003 г. броят на осъдените лица с влезли в сила присъди е 28 617, като спрямо 2002 г. се наблюдава увеличение с 3%, а при наказаните престъпления - увеличение с 1.3 процента. В извършване на престъпления през 2003 г. са обвинени 33 646 лица, което е с 4.2% повече в сравнение с 2002 година. Ефективна осъдителна присъда са получили 16 831 лица (или 50%), което е с 1.1 пункта повече в сравнение с 2002 година. Условно осъдени са 11 786 лица (или 35%), като техният дял намалява с 2.1 пункта в сравнение с предходната година. Оправдателна присъда са получили 934 обвиняеми, а на 82 лица делата са били прекратени. От наказателна отговорност са освободени 4013 лица (11.9 % при 10.6% през 2002 година). По-голяма част от наказаните престъпления - 52.3%, са извършени през 2001 и предходните години, 28.1% от престъпленията са извършени през 2002 г. и само 19.6% - през 2003 година.Не по-различно е положението и през 2004 г., въпреки че до края й още доста вода ще изтече. На 8 юни, ден преди да избухне последният (засега) скандал около незавидното бъдеще на следствието, заместник-вътрешният министър Бойко Коцев обяви в ефира на БНР следното: През първото тримесечие на 2004 г. ние регистрирахме над 45 238 дознания, което е повишение в сравнение със същия период на миналата година. За същия този период отчитаме, че са предадени с мнение за съд 6304 случая, докато през първото тримесечие на 2003 г. те са били 3526. За същия този период сега имаме осъдени лица 3146, а миналата година - 1838 лица. Искам само да кажа, че това са показатели, които демонстрират по красноречив начин подобрение на дейността на дознанието в МВР. Тези показатели показват и едно много добро взаимодействие с органите на предварителното производство, с органите на прокуратурата преди всичко...Оттук нататък, дори и за стринка на село би трябвало да е ясно, че очакваното прехвърляне на 95% от престъпленията за разследване в МВР няма нищо общо нито с шумно рекламираната от жълтите грижа за правосъдието, нито пък с някакви изисквания на Европейския съюз. Не за друго, а защото само абсолютни дилетанти могат да препоръчат правомощията на една недобре работеща структура (следствието) механично да бъдат прехвърлени на друга - още по-неработеща структура (полицейското дознание). А такива хора в Европейския съюз и Европейската комисия не работят. Много вероятно е те да имат други кусури, но едва ли некомпетентността е сред тях.

Facebook logo
Бъдете с нас и във