Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ЗАКЪСНЯЛА КОКОШКА ЮГОПРОСО СЪНУВА

ЗАКЪСНЯЛА КОКОШКА ЮГОПРОСО СЪНУВАВ средата на май 1995 г., само един месец преди да хлопне кепенците, собственикът на империята Югоагент Миролюб Гаич обяви, че е събрал около 1.7 млрд. стари лв. (26.153 млн. долара по тогавашния усреднен курс), има 51 магазина в цялата страна, а офисите му във Варна, Добрич, Русе, Плевен, Враца, Велико Търново, Бургас и Петрич обслужват около 100 000 вложители. Днес от цялото това имане са останали само най-обикновени трохи, че и по-малко. С виновните длъжностни лица въпросът стои още по-трагично - виновни няма.КАШАТАОт осем години и половина т. нар. компетентни органи не могат да решат що за чудо е сръбският бизнесмен Миролюб Гаич. През декември 1995 г., когато той бе задържан за измама и присвояване в особено големи размери, прокуратурата обяви, че той е фараон, а фирмената му структура, добила популярност под общото наименование Югоагент, е пирамида. Три години и половина по-късно (през пролетта на 1999 г.) Добричката окръжна прокуратура прекрати делото срещу него с мотива, че събирането на доказателства за престъпната дейност на сърбина е невъзможно. През юли 2003 г. обаче наказателното преследване срещу Миролюб Гаич бе възобновено, но само в частта му за измама на вложителите. Оказа се, че един от потърпевшите е обжалвал пет пъти решението на прокуратурата за прекратяване на делото, докато накрая на Варненския апелативен съд му е омръзнало да се занимава с него и е засилил делото обратно към Добрич. Съгласно измененията на Наказателнопроцесуалния кодекс, влезли в сила на 2 юни 2003 г., случаят попада в компетентността на Добричката районна прокуратура, която моментално налага възбрана върху активите на най-мощната фирма на Гаич, обявена в несъстоятелност - Югоагент импорт експорт. Мотивът на районните обвинители е, че нищо не трябва да се пипа, докато не приключи делото срещу Гаич. С този ход Добричката районна прокуратура върза ръцете на Тихомир Найденов, синдик на Югоагент импорт-експорт, който трябваше да започне разпродажбата на фирмените активи и разплащането с кредиторите. Той моментално подаде молба в Добричкия окръжен съд за отмяна на възбраната, която бе удовлетворена едва на 26 януари 2004 г., и синдикът получи правото да продаде 21 имота на дружеството в Добрич, София, Варна, Петрич и Каварна. Още не успял да се зарадва като хората на възможността да изпълни задълженията си по закон, синдикът Найденов отново бе закован за стената. Този път чукът и пироните бяха в ръцете на прокурор Ради Тодоров от Върховна касационна прокуратура (ВКП). На 11 февруари 2004 г. той отмени всички постановления на районните прокуратури в Добрич и Каварна, на Добричката окръжна прокуратура и на Варненската апелативна прокуратура, докосващи се дори повърхностно до темата Миролюб Гаич. Освен това прокурор Тодоров разпореди на окръжното следствие в Добрич да образува дело, посветено на незаконосъобразната дейност на синдика на Югоагент импорт-експорт Тихомир Найденов и на Иван Манолов, ликвидатор на Югоагент-Добрич (това дружество на Гаич единствено оцеля до 2003 г., когато също бе обявено в ликвидация). Върховният прокурор Тодоров смята, че Тихомир Найденов и Иван Манолов са продавали имущество на югоагентските фирми на изключително ниски цени и не само не им помогнали да подобрят състоянието си, ами увеличили техните задължения. С постановлението си от 11 февруари прокурор Ради Тодоров от ВКП изиска от добричкото следствие да определи точния размер на нанесените щети, както и да направи точен фактологически анализ на свършеното от Найденов и Манолов, докато са управлявали фирмите на Гаич. Но, изглежда, за да бъде кашата наистина гъста, предварителното производство срещу синдика и ликвидатора трябвало да бъде водено... срещу неизвестен извършител.В края на февруари, сякаш напук на ВКП, Добричкият окръжен съд вдигна ембаргото и за разпродажбата на Югоагент-Добрич, която притежава три от най-апетитните имота в областния център: универсалния магазин, бившия Аско Деница и триетажна административна сграда на пъпа на града. На 24 март тази години синдикът на Югоагент експорт-импорт ООД Тихомир Найденов откри явния търг за продажбата на най-лъскавия бисер в огърлицата на Югоагент импорт-експорт - хотелски комплекс в Каварна (двуетажна масивна сграда, снек-бар и дванайсет декара двор) на един хвърлей от плажа. В търга участваха общо девет юридически и физически лица, а началната цена на обекта бе 300 000 лева. Краен победител излезе дъщерната фирма на АКБ Форес - Ваканционен клуб Русалка, която спечели надбягването с оферта от 304 000 лева. Ликвидаторът на Югоагент-Добрич ООД насрочи за 31 март търг с явно наддаване за двата най-големи магазина на Миролюб Гаич - добричкия универмаг и бившия Аско Деница, в които има около 200 щанда. По всичко личи, че и тук ще се случи нещо подобно - сравнително много кандидати, но... достатъчно стиснати. Според статистиката, откакто Добричкият окръжен съд вдигна ембаргото върху разпродаването на Югоагент импорт-експорт, синдикът Тихомир Найденов е успял да изтъргува само три от всички 21 недвижими имота на фалираното дружество, общо за... 300 000 лева. ФАТАЛНО ПРИВЛИЧАНЕУчителят по математика Миролюб Гаич пристига в България през 1989 г. като представител на хладилния завод Обод в сръбския гр. Четине. Преди това се е занимавал с търговия в Гърция. Роден е през 1954 г. в малко градче до Белград. През 1990 г. Гаич се заселва в Добрич и започва бартерна търговия със западните ни съседки. Първата му сделка е износ на стъклен амбалаж, а втората и третата - за доставки на зеленчукови консерви и плодови сокове за Македония и Сърбия. През април 1991 г. Миролюб Гаич и Живка Димитрова регистрират първата си фирма в Добрич Югоагент експорт-импорт ООД, а година по-късно сключват брак. Явно притежаващ търговски нюх, Гаич се концентрира върху търговията с бяла и черна техника, внесена от Дубай. Хватката на сърбина е елементарна - купува само на тънки цени от големи дистрибутори и продава само в собствените си магазини два-три пъти по-скъпо.Три години по-късно сърбинът започва да инвестира в недвижими имоти. През 1994 г., срещу 32 млн. лв. и покриване на борчовете, Гаич купува общинското Промишлени стоки ЕООД. След приключване на приватизационната сделка той регистрира Югоагент-Добрич ООД, от което общината притежава десет процента. По този начин Миролюб Гаич става собственик на двата най-големи магазина в Добрич - Универмагът и Мебелната къща Аско Деница, както и на два етажа от една офис сграда. А година по-късно във визитната картичка на Югоагент експорт-импорт вече пише, че дружеството притежава верига от 51 магазина в 26 града на България. На 3 август 1994 г. Миролюб Гаич регистрира инвестиционния фонд Югоагент-Вложение АД със 100 млн. лв. уставен капитал и наводнява националните медии с апетитни реклами, обещаващи 144% годишна лихва. В интерес на истината сръбският бизнесмен печели доверието на наивниците не само с голи приказки - неговите магазини пращят от сравнително евтина стока (хладилници, печки и перални), а пред тях се извиват километрични опашки от нетърпеливи клиенти. По едно време напливът от кредитори става толкова голям, че Гаич дори организира няколко срещи с доверениците си в Двореца на спорта във Варна, който разполага с около 2500 седящи места и може да побере поне още толкова правостоящи.През август 1994 г. управление Правно на БНБ проверява няколко сделки на Югоагент ООД. В докладната записка, изпратена по този повод до началника на управление Банков надзор в БНБ Камен Тошков, пише, че дружеството привлича парични средства от населението чрез публична покана до неопределен брой лица под формата на заем, срещу изплащане на фиксиран лихвен процент, който варира според срока на договора. Няма правна пречка всеки да получава кредити и да ги връща с лихва, но това не може да става чрез публична покана до неопределен брой лица, освен ако тази покана не се прави от банка. Иначе казано, Югоагент извършва банкови сделки по чл.1,ал.2,т.1 от Закона за банките и кредитното дело (ЗБКД), без да притежава необходимото разрешение. Това е административно нарушение, което може да се санкционира, категорични са юристите на БНБ в докладна записка до Камен Тошков. Освен това в документа се казва, че Югоагент по никакъв начин не гарантира на кредиторите си, че те ще получат както внесените суми, така и лихвите по тях. Посочено е и, че става дума за ООД, което по закон носи отговорност само до размера на уставния си капитал - 50 000 лева. В крайна сметка юристите на БНБ поставят въпроса за отнемане на доходите, придобити от неправомерно извършваната банкова дейност, в полза на държавата. Те предлагат БНБ да излезе с официално становище и да предупреди населението за рисковете, които поема, като предоставя парите си на нелицензирани от БНБ популярни банки, финансови къщи, взаимоспомагателни кооперации и т. н. След близо едногодишно умуване, през април 1995 г., инспекторите на Банков надзор най-сетне влизат в инвестиционния фонд Югоагент-Вложение, за да установят с изненада, че той само имитира дейност на инвестиционно дружество от открит тип. През юни 1995 г. БНБ изпраща материалите от проверката на главния прокурор Иван Татарчев за образуване на предварително производство, ако са налице достатъчно данни за извършено престъпление. Малко преди това, в средата на май 1995 г., Миролюб Гаич за първи път обявява чрез медиите, че е събрал около 1.7 млрд. тогавашни лв. (26.153 млн. долара), а Югоагент е заемодател, който инвестира основно в търговска дейност. По това време сърбинът има офиси във Варна, Добрич, Русе, Плевен, Враца, Велико Търново, Бургас и Петрич, които обслужват между 80 000 и 100 000 вложители. КОМПЕТЕНТНОТО БЕЗДЕЙСТВИЕДокато държавното обвинение реши как точно трябва да постъпи след сигнала на БНБ, в страната настъпва истински хаос. За по-малко от два месеца изгърмяват петнайсетина от най-мощните пирамиди, които повличат към дъното стотици хиляди наивници. По данни на МВР през горещото лято на 1995 г. рухват осем пирамиди във Варна, четири в София, две в Габрово и т. н. Сред тях са БАМС, където потъват над 800 млн. лв. по сключени 11 560 договора; Тако - със 112 млн. лв. по 2160 договора; Албабул - 400 млн. лв. по 5155 договора; Крис лимитид - над 800 млн. лв. по 7140 договора; Демос и Балканска популярна банка - Габрово; Сузи - Гоце Делчев; Ийст-Уест интернешънъл холдинг груп и други.Инерцията повлича към дъното и империята на Миролюб Гаич, който през юни 1995 г. също налага мораториум върху тегленето и внасянето на пари, а магазините му обявяват масови разпродажби. Този опит на сърбина да се отърве от вложителите си завършва с частичен неуспех, защото от юни до края на декември 1995 г. част от пациентите на Югоагент успяват да приберат главниците си или да се сдобият с бележки, че срещу парите си могат да получат стока от магазините на Гаич.През есента на 1995 г. главният прокурор Татарчев най-сетне развързва ръцете на хората си в Добрич. Срещу Миролюб Гаич е образувано следствено дело за присвояване и измама в особено големи размери. В хода на разследването Добричката окръжна прокуратура налага запор върху 26 имота, собственост на предприемача и на съпругата му, както и върху имуществото на другите им основни фирми - Югоагент експорт-импорт и Югоагент-Добрич. На 5 декември сърбинът е арестуван, а Добричкият окръжен съд му налага постоянна мярка за неотклонение задържане под стража.(Следва)

Facebook logo
Бъдете с нас и във