Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ЗАЛОЖНИЦИ НА ДЪРЖАВАТА

ШОКИРАЩО УБИЙСТВО ИЗВАДИ НАЯВЕ БРУТАЛНА КИТАЙСКА СИСТЕМА ЗА САМОРАЗПРАВА БЕЗ НАМЕСАТА НА ПРАВОСЪДИЕТОАко нещата се бяха развили по друг начин, животът на Суън Джъган можеше да бъде показателен пример за напредъка в неговия роден Китай. С много труд 27-годишният син на дърводелец успява да си проправи път от затънтено селце в централната провинция Хубей до престижен университет в провинциалната столица Ухан. Там той получава диплома по хуманитарни науки, а по-късно се премества в град Гуанджоу, един от лъскавите, но пренаселени градове на модерен Китай, където си намира работа като графичен дизайнер. Но тук късметът внезапно го напуска. По пътя към един ИНТЕРНЕТ-клуб Суън е спрян от полицаи, които му поискали документи за самоличност. Когато обяснил, че ги е забравил у дома си, те го отвели в най-близкото полицейско управление. Още на следващия ден няколко негови приятели и началникът му се появили с необходимите документи, но Суън вече бил прехвърлен в център за задържане на скитници. Два дни по-късно, на 20 март, след жесток побой той починал в болницата на центъра. В средата на юни в гр. Гуанджоу се състоя съдебен процес по случая, но както обикновено става в Китай, обществото така и не разбра как точно е протекло делото. Съдът наложи сурови наказания, включително и две смъртни присъди на хората, обвинени за смъртта на Суън. Една от осъдените е медицинска сестра, която била обвинена, че е наредила на няколко обитатели на центъра да пребият младежа. Биячите са обвинени в съучастничество. Но главният виновник за гибелта на Суън дори не е обсъждан от съда. Защото основната причина за трагедията е една малко известна система за административно задържане (задържане извън обсега на правосъдието), по силата на която китайски граждани могат да бъдат арестувани и държани под ключ дори само за това, че са се оказали на грешно място в грешен момент. Целта на системата, известна с името Задържане и репатриране, е да държи бедното население на селските райони далеч от проспериращите големи градове на страната, за да се избегне тяхното пренаселване. Официално центровете за арест и репатриране имат задача да прибират скитници, просяци и изобщо хора, които нямат разрешение за пребиваване в градовете. Центровете носят отговорност и за връщането на тези хора обратно по родните им места. Действителността обаче е доста по-различна, предупреждават експерти по човешките права и хора, изпитали действието на системата на собствения си гръб. Въпросната система е едно ужасяващо средство за упражняване на държавната власт, с което почти винаги се злоупотребява. Условията за живот в центровете за задържане и репатриране са стряскащи дори според суровите стандарти на китайските наказателни институции. Напълно здрави деца и възрастни живеят, заключени в едни и същи помещения с умствено болни, разказва нюйоркската адвокатка и правозащитничка Тун И. Самата тя е прекарала известно време в трудовия лагер за превъзпитание в родния си град Ухан и в главния център за задържане и репатриране в Пекин, докато накрая получила политическо убежище в Съединените щати. Животът в центъра в Пекин беше отвратителен - спомня си Тун И. - Сто души черпехме вода от една-единствена чешма. Храната бе дори по-оскъдна и лоша, отколкото в трудовия лагер. Побоите били ежедневие. А голяма част от обитателите били държани за откуп - докато семействата им успеят да съберат исканите пари, за да си ги върнат.Всяка година в китайските центрове за задържане и репатриране влизат по около три милиона души. Огромната част от тях принадлежат към онази част от населението, която обикаля страната в търсене на работа. Това са хора, набедени за утайката и най-нисшата класа в бързо възстановяващата се класова пирамида на Китай. Когато те станат жертва на злоупотребите със закона, случаите обикновено се потулват.Досега. Откакто през април водещ вестник, издаван в град Гуанджоу, разказа историята на Суън Джъган, китайските медии, академичните кръгове и десетки ИНТЕРНЕТ-сайтове започнаха да сипят искания за реформа и дори премахване на системата. Това, че Суън е образован и перспективен младеж, а не някой беден фермер, предизвиква всеобщо негодувание. След публикациите в пресата две независими една от друга групи правни специалисти от столицата Пекин изпращат петиции до Конгреса на Китайската народна република с искане случаят на Суън да бъде разследван. В документа те твърдят, че системата за задържане и репатриране е незаконна най-малко според два китайски закона. Този случай се превърна в национален проблем - казва авторът на едната петиция. - Правителството няма друг избор освен да се заеме с него.Но оптимистите, които очакват апаратът да се промени скоро, са малцина. Системата Задържане и репатриране е стара колкото самата народна република. Тя съществува под една или друга форма от 1950 г., когато е използвана за първи път за разчистване на многобройните тълпи безделници от градовете, току-що освободени от комунистите. И макар китайските лидери да признаят, че мобилността на простолюдието е необходима за осигуряването на икономически растеж, те определено се страхуват, че неограничената свобода на движение може да залее големите градове с бежанци от тънещите в немотия провинции. Освен всичко друго този апарат осигурява на властите удобен начин да се справят с всеки човек, който по някакъв начин е неудобен за държавата. Хора, които пътуват до Пекин с жалби до централното правителство и оплаквания от корупция, например често падат в неговия капан. Тъй като в Китай няма механизъм или юридически орган, който да гарантира, че правителството се придържа към законите на държавата, нищо няма да се промени, докато някой от най-високите етажи на властта не пожелае това да се случи, твърди правен експерт от Пекин, който предпочита да остане анонимен.Начинът, по който беше решен съдебният процес на семейството на Суън срещу градската управа на Гуанджоу, изглежда обещаващ за това, което предстои да се случи отсега нататък. След натиска от страна на медиите са били уволнени голям брой държавни служители. Местното правителство обаче обяви, че процедурите по системата за задържане и репатриране са в пълно съответствие с националната политика. Междувременно бащата на Суън разказва пред списание Тайм, че е получил 53 000 щ. долара обезщетение. По думите му обаче той е плътно следван по петите от екип полицаи, които трябвало да му попречат да обсъжда случая пред медиите. Трябваше да се намери изкупителна жертва не само за конкретния случай, но и за един много по-мащабен проблем - коментира Никълъс Беклин, експерт от нюйоркската организация Човешки права в Китай. - Съдебният процес мина невероятно бързо и, както винаги, в пълен мрак. Благодарение на него властите демонстрираха отговорност, без в действителност да променят каквото и да било.Само ден след обявяването на присъдата по случая Суън Джъган счетоводител от център за задържане в провинция Хунан разкри, че негови колеги са се съюзили с полицаи от близкия град Лиенюен и отвличали хора, които сетне освобождавали срещу откуп. За четири години групата успяла да заработи 400 000 щ. долара. Схемата работела безотказно - те примамвали хора, пътуващи от провинциите, с обещания за безплатна храна, разказва счетоводителят Гуо Сиенли в местен вестник. След това хората не могат да се измъкнат от лапите им, без да си платят. А негодуванието смазват с побоища.Подобни случаи на изнудване явно се случват често. Застанал под дъжда пред вратите на центъра за задържане Чанпин в предградията на Пекин, Лиу Йен чака с надежда да научи нещо за своята 28-годишна дъщеря. Тя пристигнала в столицата от североизточната провинция Хейлундзян, за да работи в плетачна фабрика. Бащата нямал връзка с дъщеря си повече от един месец, но едва седмица преди да дойде в центъра по телефона му се е обадил служител на центъра. Той му съобщил, че дъщеря му била прибрана и е добре да отиде в Пекин и да плати 600 долара, ако иска да си я получи обратно. Поисканата сума надвишавала повече от два пъти средния годишен доход на селските домакинства в провинцията. Полицаите казаха, че ако не платим, ще я държат тук шест месеца - разказва майката на момичето. - Опитваме се да намалим цената. Но досега не са ни дали да говорим с нея. Не знаем как трябва да постъпим. В това време пред вратите на центъра спира бял автомобил, от който неохотно слизат нова група задържани, оковани във вериги. Лиу и съпругата му влизат в сградата, за да се пазарят за свободата на дъщеря си. Ако съдбата пожелае, техните спестявания ще й донесат спасение.

Facebook logo
Бъдете с нас и във