Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Заместник главният прокурор Камен Ситнилски: АКО ИМА ЗАЩО, ЩЕ РАЗСЛЕДВАМЕ И ОВЧАРОВ, И АЛЕКСАНДРОВ

Визитка
Камен Ситнилски е роден на 24 февруари 1949 г. в Кочериново, Благоевградско. През 1967 г. завършва Техникума по радиотехника в Благоевград. След дипломирането си кандидатства право в СУ Св. Климент Охридски и е приет. Завършва през 1973 г. и започва работа в Районната прокуратура в Самоков. Премества се в Софийската градска прокуратура през 1983 г., а седем години по-късно е повишен в Главна прокуратура.
През февруари 1992 г. Иван Татарчев е избран за обвинител №1 и през месец май с. г., в разгара на чистката, минала под знака на демонтирането на тоталитарния апарат в прокуратурата, Камен Ситнилски се озовава на улицата и в продължение на няколко месеца е без работа, защото по онова време Софийската адвокатска колегия не приема в редиците си нито един бивш.
Към края на 1992 г., по съвет на свои познати, той се вписва в Благоевградската адвокатска колегия. През 1995 г. Камен Ситнилски се мести в София и продължава да адвокатства до 2004 г., когато тогавашният главен прокурор Никола Филчев го кани да се върне в системата на държавното обвинение.
На 29 юни 2006 г. Висшият съдебен съвет назначава Камен Ситнилски за заместник главен прокурор, а Борис Велчев му възлага контрола върху работата на досъдебното производство.

Г-н Ситнилски, няма как най-напред да не ви задам въпрос за скандала между министъра на икономиката и енергетиката Румен Овчаров и директора на Националната следствена служба (НСлС) Ангел Александров. Каква точно е ролята на прокуратурата в тази драма?
- Че какво я интересува прокуратурата скандалът? Нас ни интересува има ли престъпление, или няма. Не е работа на държавното обвинение да се меси в скандали. Ние сме разпоредили две проверки. Едната трябва да провери дали има извършено престъпление от някое от лицата, които си отправят взаимни упреци и обвинения. А другата да установи дали следовател Татяна Шарланджиева, която е участвала в разследването на делото Топлофикация, е нарушила своите задължения и дали е извършила престъпление.
Ще ви попитам не като заместник главен прокурор, а като магистрат. Как този скандал може да се отрази на съдебната власт?
- Разбира се, че цялата история е изключително неприятна, особено когато в скандала са замесени магистрати. Но аз гледам професионално на нещата и не смятам, че цялото ми внимание трябва да бъде заето от този случай. Има много други проблеми и въпроси, с които трябва да се занимавам. Лично аз работя, за да бъде прокуратурата на висота и да се промени, защото тя трябва да обслужва по нов начин правото, закона, справедливостта и правата на гражданите.
Вие знаете, че това не е първият скандал в държавата. Имало е и други такива. Но никога никой не е бил виновен. Не мислите ли, че и тук нещата ще се уталожат, ще се забравят и всички ще излязат чисти накрая?
- Не знам как ще приключи скандалът. Но мога да ви кажа, че ние ще приключим добросъвестно и законосъобразно проверката, която е свързана със скандала.
А ако проверката покаже, че Румен Овчаров или Ангел Александров са извършили престъпление, ще образувате ли дело срещу тях?
- Разбира се. Ако установим, че Румен Овчаров или Ангел Александров са извършили престъпление, прокуратурата няма да се поколебае да започне досъдебни производства срещу тях.
Главният прокурор Борис Велчев каза, че скандалът няма да се отрази на разследването за Топлофикация. Всъщност как върви то?
- Знаете, че са образувани няколко дела. Разследванията продължават. Следователи и дознатели, прокуратурата работят. Скоро ще имаме резултати. Ще има и внесен обвинителен акт.
Какво става с проверката на фирмите доставчици на Топлофикация?
- Имаше такъв елемент в разследването. Говорите за фирмите, които са сключили договори за доставки на арматури, нали?
Да.
- Струва ми се, че нещата опираха до обвинението за присвояване, а по него още не сме готови. Имаме още работа там.
Прокуратурата проверява ли Булгартабак холдинг?
- Да, има проверки. Знаете, че преди две години имаше дело срещу Христо Лачев, който беше обвинен в длъжностно престъпление, докато беше ръководител на фабриката в Благоевград. Ставаше дума за износ на цигарите Бахман. Прокуратурата внесе обвинителен акт в съда, който оправда Христо Лачев. По това производство имаше много противоречиви виждания тогава. Лично моето мнение беше, че няма извършено престъпление.
Напоследък често се случва да се внася обвинителен акт и после да има оправдателна присъда.
- Да, случва се. Ние трябва да внасяме актове, за които сме сигурни, че ще издържат пред съда. Когато нещата са на кантар и тезата ни куца, не трябва да внасяме обвинителен акт в съда. По-добре да си признаем честно, че по еди-кое си дело не сме успели да докажем обвинението и затова го прекратяваме. Това е по-добрият вариант, отколкото после да си измиваме ръцете със съда.
На 28 април се навърши една година от влизането в сила на новия Наказателнопроцесуален кодекс (НПК). Каква е вашата равносметка до момента? Какви са плюсовете и минусите на закона?
- Основната слабост и стратегическа грешка в новия НПК е дисбалансът между съдебното и досъдебното производство.
Какво имате предвид?
- Трябваше да направим по-ефективно и опростено досъдебно производство, за да може разследването по-бързо да приключва, делото да се внася в съда и там при обективен, всестранен, пълен и публичен процес да се установи истината. За целта в НПК беше посочено, че досъдебното производство е предварителна и подготвителна фаза, а основната е съдебната фаза. Но стана обратното. Досъдебното производство беше затрупано с много формализъм. Много ми се иска да кажа, че нямаше умисъл в тази грешка, но не мога да го кажа.
Кое по-точно затруднява вашата работа?
- Срещаме големи затруднения в събирането на доказателствата. Не може информацията, събрана със специални разузнавателни средства (СРС), които са основни източници на доказателства, да не се зачита извън образуваното досъдебно производство. Нали се работи и по оперативен път, извършват се проверки. Ако тези СРС-та са разрешени от съда, значи тяхната законност е гарантирана. Тогава какво значение има дали са събрани в рамките на делото, или преди то да започне. Мисълта ми е: това, което е събрано, преди да започне делото, да има процесуална стойност и да може да се използва като доказателство. А как може да борим организираната престъпност без СРС-та?
Трудно. Други недомислия има ли?
- Възможността съдът да връща обвинителните актове на прокуратурата за отстраняване на процесуални нарушения противоречи на духа на правораздаването. По време на процеса винаги могат да се отстраняват процесуалните грешки. Ако някои от тях не могат, то просто доказателството няма да бъде приемано от съдебния състав. Ако искаме да имаме модерен НПК, трябва да отпадне възможността съдът да връща делата на прокуратурата. Такова дело тежи като воденичен камък на шията на държавното обвинение, то е обречено и много трудно може да бъде вкарано пак в съда.
Как оценявате работата на дознанието и на следствието?
- Струва ми се, че можеше да се оставят повече правомощия на следователите. Някой може да каже - не виждаш ли какво става в следствието, пък ти си хукнал да им даваш още правомощия. Аз подкрепих идеята при бъдещи промени в НПК прането на пари и детската престъпност да бъдат дадени на следователите. Тези хора имат дългогодишна подготовка, техният капацитет трябва да бъде използван.
А дознанието?
- Дознанието започна да работи. Ръководствата на МВР и прокуратурата полагат много усилия. Но като че ли малкият брой дознатели ще доведе до натрупване на дела и съответно до тяхното забавяне. Може да има и такива, които не се разследват качествено. Според мен трябва да се увеличи броят на дознателите, за да нямаме проблеми на един по-късен етап.
Защо има толкова малко дела срещу организираната престъпност?
- Не са малко. Тези дела се разследват трудно и се изисква по-продължителен период от време.
Само това ли е причината?
- Не е само това. Скоро въведохме фигурата на разследващия прокурор, по-рано такова нещо нямаше. Държавният обвинител трябва да престане да мисли, че неговата работа е да седи на бюрото, да скърца с перото и в пет без пет да свали ръкавелите и да отиде да си почива. Прокурорската дейност е пряко и непосредствено свързана с динамиката на разследването. Обвинителят трябва да разследва, да работи с екипа - дознатели, следователи. Дали лично ще върши следствените действия, или ще указва как да се извършват, ще присъства и подпомага, това няма никакво значение. Той трябва да е основната фигура.
Защо хвърляте вината само в прокуратурата? Спецслужбите в МВР ефективно ли работят по организираната престъпност?
- Органите в МВР разкриват престъпленията, а ние ги разследваме. През последните година-две има положителна промяна във взаимоотношенията между полицията и държавното обвинение. По-рано знаете как стояха нещата. Специалните служби си водят разработки и когато преценят, че трябва да ги дадат на прокуратурата, изпращат материалите и повече не се интересуват. Нещата вече не стоят така. Сега прокурорът взима участие в разработките още от самото начало и това придава целенасоченост на дейността по разкриване. Обезпечава се бъдещото събиране на доказателствата. Проверката не е хаотична. Напоследък много добре работим с Националната служба Сигурност, оттам получаваме много добри материали.
Искам да ви попитам конкретно за някои дела. Какво става с разследването срещу бившия районен прокурор на София Славчо Кържев?
- Някои от делата срещу магистрати се забавиха сериозно. По други внесохме вече обвинителни актове. Делото срещу Кържев още не е приключено. Надявам се, че скоро това ще стане.
Казахте, че някои от магистратските дела вървят към прекратяване. Кои са те?
- Имаме проблеми с делото срещу варненските прокурори Тони Томов и Карен Бейлерян.
А докъде стигна разследването срещу заместник районния прокурор на Оряхово Димитър Викентиев?
- Дейността на Викентиев е много тясно свързана с депутата от БСП Тома Томов. Докато не се реши въпросът с имунитета на Томов, ние работим по събиране на доказателствата, но така, че да не нарушаваме закона по отношение на депутата. Главният прокурор поиска от Народното събрание да се снеме имунитетът му. Да се надяваме, че след решаването на въпроса делото ще получи допълнителна инерция. И вече в зависимост от вота на парламента ще се определи новият ход на досъдебното производство. Ако снемат имунитета на Томов, ще продължим разследването срещу двамата, ако ли пък не - то тогава ще работим само по Викентиев.
Така и така сме тръгнали да си говорим за магистратски дела. Няма как да не ви попитам за Боян Тошев и Георги Манасиев, които бяха задържани за подкуп. Там как се развиват нещата?
- Делото е пред приключване.
Много бързо го приключвате...
- Бързината зависи от това, какъв по обем и качество материал е необходим, за да бъде доказано престъплението.
Вече година, ако не и повече, се води разследване срещу Христо Григоров, шефа на БЧК. Тук пък нещо се бавите. Защо?
- Това дело е голяма грижа. Имаме съдебни поръчки в Швейцария, които все още не са дошли. Според мен делото за БЧК започна малко прибързано. Самият аз си правя самокритика, защото първоначалните данни не бяха достатъчни, по смисъла на закона, за да започне досъдебно производство. Може би трябваше да се поработи още. Практиката показа, че когато припряно и преждевременно се започне едно дело, винаги съществува рискът то да не излезе. Може би делото за БЧК е точно такова.
При образуването на дадено досъдебно производство ние трябва да бъдем внимателни и по отношение на запазването на доброто име и достойнство на личността. Името на замесеното лице трябва да се афишира едва тогава, когато се съберат по-сигурни доказателства.
Сработихте ли се вече с другите двама заместник главни прокурори Христо Манчев и Валери Първанов?
- Понякога с дни не можем да се видим, защото всеки си гони задачите. Ще бъде малко пресилено, ако кажа, че нещата вървят гладко, не спорим и не се караме. Ако някой ви каже, че тук не се пораждат професионални спорове, ще ви излъже. Не е така. Но това не ни смущава, стига да не е от дребнавост. Разпределянето на ресорите между трима ни беше добро решение, защото през последните години работата се увеличи, усложни, въобще стана по-тежка. Едва ли само един заместник щеше да се справи. Но нещата могат да се променят.
Какво имате предвид?
- Аз отговарям за досъдебното производство, но то е тясно свързано с международната правна помощ и сътрудничество, за които пряко отговаря Христо Манчев. След влизането на България в Европейския съюз делата с международен елемент ще стават все повече, така че изкуственото разделяне на тези два ресора ще създава повече затруднения, отколкото ще облекчава работата на държавното обвинение. Така че съвсем спокойно вече може да се помисли дали не е по-целесъобразно за досъдебното производство, дейността на Инспектората към ВКП и международното сътрудничество да отговаря само един заместник главен прокурор, а не трима, както е в момента...
Инспекторатът е към Валери Първанов, нали?
- Да, засега. Това е мое мнение, което споделих и с главния прокурор. Не се страхуваме да търсим най-добрите организация и структура, за да се подобрят качеството и ефективността на работа на държавното обвинение.

Facebook logo
Бъдете с нас и във