Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Заместник-министърът на правосъдието Димитър Бонгалов: В НАШИЯ СЛУЧАЙ ДЪРЖАВАТА ВАДИ ОТ ВСИЧКИТЕ СИ ДЖОБОВЕ

В миналия брой на Параграф 22 публикувахме интервю със заместник-министър Димитър Бонгалов. Според предварителната уговорка, то трябваше да бъде посветено на конкретните мерки, които ще вземе правосъдното ведомство за ограничаване на издевателствата в българските затвори, превърнали се в световна новина № 1, след тиражирането на скандалния видеоклип на известния бандит Янко Ваташки-Лудия.
Част от тъжната истина в интервюто на Димитър Бонгалов, която миналата седмица глътна точно една страница и половина от вестника, звучеше така: Няма нито една читава наредба, свързана със затворите!, Най-лесно е, когато държавата никога не се е интересувала от положението на лишените от свобода, днес да бъдат разпънати на кръст десетина-петнайсет чиновника!, В сегашните условия ресоциализацията и превъзпитанието на престъпниците е блян!, Държавата харчи за един затворник годишно по около 700 лв., което е върхът на абсурда или дъното на мизерията!, Ние знаем какво се полага, според европейските стандарти, на една крава или на едно прасе, но никой не знае от какво се нуждае един затворник!...
И понеже никой друг държавен чиновник никога досега не се е осмелявал да излее душата си по темата толкова откровено, днес Параграф 22 за първи път нарушава едно от железните си правила: публикуване на едно интервю в два поредни броя.

Г-н Бонгалов, смятате ли, че само строителството на нов затвор би помогнало на правосъдното министерство да реши жилищната криза на лишените от свобода? Нали имате право да освобождавате предсрочно и да заменяте остатъка от ефективните наказания с условни присъди? И нали преди година влезе в сила и прословутата пробация, която също трябваше да разтовари малко затворите?
- Поне засега очакваното разтоварване не се случва, въпреки че до момента над 3500 души са осъдени на пробация. Прогнозите са, че до края на годината този тип присъди ще надхвърли 11 000, което неминуемо ще доведе до... нов наплив на затворници.
Защо смятате, че всички осъдени на пробация изведнъж ще се засилят към затворите?
- Те няма да се засилят доброволно. Просто имам усещането, че масово ще бъдат нарушавани ограничителните мерки, което неминуемо ще доведе до замяната на извънзатворните наказания с ефективни. Затова на мен още отсега ми допада идеята за електронен контрол на осъдените на пробация. Като например те да носят специални гривни, които във всеки един момент могат не само да отчитат къде се намира даденият човек, но и дали в този момент той употребява наркотици и алкохол.
Също като по филмите - слагат му на човека гривна, а когато напусне определения периметър, гривната избухва и му откъсва ръката до китката. За назидание на останалите...
- Докъде ли не стига фантазията на твореца... Истината обаче е, че тези глезотии струват двайсетина-трийсет пъти по-евтино от годишната издръжка на един лишен от свобода и по света внедряването на подобни системи печели все по-голяма популярност. Да не говорим, че в белите държави отдавна има затвори, в които осъдените се прибират само за през нощта, докато през деня си работят навън като нормални хора.
Е, свят широк, демокрации много. Вие обаче как ще се оправяте оттук нататък? След като един частен затвор би глътнал не по-малко от 50 млн. лв., които - поне засега - не е ясно кой, кога и срещу какво би извадил?
- Надяваме се, че колегите от другите министерства ще проявят разбиране и ще ни помогнат, защото реални възможности за частично излизане от ситуацията има.
А какво ви липсва?
- Обич, както се казва по друг повод. В столичния квартал Суходол например има един военен имот, който от няколко години стои празен. На нас той би ни свършил идеална работа, за да преместим там 600-те затворници от Трудово-поправителното общежитие Кремиковци. То е строено преди около 40 години, а бараките - макар и ремонтирани - са в ужасно състояние. Откакто влязох в Министерството на правосъдието (7 септември 2005 г. - бел. ред.), правя опити да поведа кореспонденция с Министерството на отбраната за условията, при които ще ни предостави този имот, но безуспешно.
Не ви обръщат внимание?
- Не, започнах да получавам най-различни и все по-причудливи откази.
Например?
- Веднъж ни отказаха с аргумента, че в имота имало трафопост, който захранвал съседния военен блок. Вторият път ни отказаха, защото нямало кадастър на квартала, трети път ни отказаха... Направо не ми се говори.
Това огромни пречки ли са за военното министерство?
- Естествено, че не. Ние ново строителство няма да правим, за да има нужда от кадастрален план, а трафопостът си е на Електроразпределение и военния блок няма да остане без ток. Там обаче има сграден фонд, предназначен за 1200 войници, който в момента пустее и се руши. Ако този имот ни бъде предоставен, ние сами ще построим ограда и ще пригодим сградите към изискванията за трудовоправните общежития. Поне засега нашето предприятие - Фонд Затворно дело АД, се представя много добре и печели всички обществени поръчки за изграждане на следствени арести и на пробационни центрове.
Защо вашето предприятие трябва да участва във ваши търгове наравно с останалите? Вие нямате ли право директно да му поръчвате разни неща и да пестите държавни пари?
- Такова е законодателството, но това не е беда. Фонд Затворно дело е единственото стопанско предприятие, което пълноценно използва - образно казано - работната сила зад решетките, и предлага изключително изгодни цени. По-страшни са другите бюрократични пречки.
Какво имате предвид?
- Неотдавна говорих със строителния надзор дали за ремонта на следствения арест в сградата на РДВР-Русе е необходим проект или не е необходим. Според архитекта на сградата, който в момента е архитект на Русенската община, за да извършим ремонта трябва да имаме проект за реконструкция. Но понеже аз няма да пипам носещата конструкция, а само да избия няколко вътрешни стени, смятам, че подобен проект не е необходим.
Вие и от строителство ли разбирате?
- През 1992 г. в Министерството на отбраната съм изразходвал само 280 милиона тогавашни лева (б.ред. днешни 280 хил. лв.) за подобна дейност. И прекрасно знам, че според Закона за устройство на територията, когато няма посегателство към конструкцията на сградата, става дума за текущ ремонт. Тоест, от проект и от съгласуване с общината няма нужда. Въпросът е принципен, защото ако намерим 40 празни сгради, проблемът със следствените арести ще бъде решен. И то без да харчим един милион лева само за проекти.
Точно 40 следствени ареста ли ви трябват още?
- Горе-долу толкова. Преди време, когато колегите са тръгнали да привеждат следствените арести в съответствие с изискванията на Европейския съюз, те явно са подходили по най-бързия начин. Всички арести, които са били под земята, просто са били затворени, без на тяхно място да бъдат построени нови. И в момента се получава странна картина: в отделни райони има концентрация на следствени арести, а в други - няма нито един. На мен например ми е крайно необходим следствен арест в Ботевград...
Защо там?
- Ботевград е възлова точка по един от републиканските маршрути за конвойна дейност, който свързва Враца, Монтана и Видин с останалите части на страната. И би трябвало там да имаме нещо като базов лагер, където да държим затворниците, докато не мине конвоят и не си ги закара по направление. Аз хвърлих око на бившия изчислителен център на Чавдар ЕАД, но министър Пламен Орешарски отказа да ни я дари, защото всички сгради на ЕАД-то били предоставени на Агенцията за държавни вземания.
По какви причини?
- Чавдар ЕАД е в ликвидация, като 97% от вземанията са на държавата, а останалите 3% - на Ботевградската община. Говорил съм с кмета на Ботевград Георги Георгиев, и той е готов да отстъпи на правосъдното ведомство неговите проценти, но в момента чака да види какво ще се случи. По принцип министър Орешарски е прав да не ни дарява сградата, защото все още търговете за разпродажба на имуществото не са приключили. (Бел. ред. - Чавдар ЕАД е единственото предприятие в страната, специализирано в производството на автобуси за градския и извънградския транспорт. Негов едноличен собственик е Министерството на икономиката и енергетиката. През 1999 г. от конвейерите на Чавдар слиза последния български рейс, след което дружеството е обявено в ликвидация за дългове към държавата и община Ботевград.)
Какво тогава ви притеснява?
- Че не получих отговор на въпроса каква ще е по-нататъшната съдба на тази сграда, ако никой не пожелае да я купи и дали Министерството на правосъдието може да я получи безвъзмездно, за да я използва за държавни цели?
Освен това ме притесняват още няколко неща. В момента например ние имаме 51 действащи следствени ареста, от които не повече от десетина-единайсет отговарят на европейските изисквания. С помощта на държавата и със съвсем скромни разходи ние можем да ги ремонтираме така, че тези арести да поемат и 24-часовото полицейско задържане. Тоест - в градовете, в които има следствени арести, МВР да извади килиите от полицейските управления, защото е абсурдно държавата да харчи два пъти пари за една и съща дейност. И трябва да ви кажа, че там, където можем - с колегите от МВР, започнахме сами да спестяваме по някой лев на държавата.
В какъв смисъл?
- В Ловеч например ще пратя следствения арест в затвора, а сградата ще я дам на РДВР за административни помещения, защото и те работят един върху друг.
Но нали уж всички затвори отдавна са претъпкани? Ловешката тюрма да не е разтегателна?
- Не е, но психиатричната болница се премести в нова сграда, а старата - с много малко средства, ще я превърнем в съвсем нормален следствен арест. Просто трябва да се оправи канализацията, да се направят санитарни възли и да я боядисаме.
Добре, но нали областните управители и кметовете непрекъснато се оплакват от изоставените постройки, които им пречат? Защо не ви ги дадат, а пък вие да си ги платите с работа?
- Не мога да ви отговоря на този въпрос, защото и в момента процесът върви в обратна посока.
Какво имате предвид?
- В Сливен например бяха хвърлил око на стария женски затвор, в който да настаним пробационната служба, новия следствен арест, съдебната охрана, както и предварителното задържане по линия на МВР. Оказа се обаче, че общината е превърнала стария женски затвор в бизнес център и всички килии там са отдадени под наем на най-различни фирми и фондации.
Защо сливенската община е дала вашия затвор под наем?
- Навремето, слез построяването на новия женски затвор, някой е решил, че Правосъдното министерство няма нужда от старата сграда и я е подарил на общината. Та в момента съм подгонил един-два имота в центъра на града, които са собственост на военното министерство и които са идеални за пробационна служба и за следствен арест. Към тях обаче проявява апетит и МВР, което иска да настани там пожарната...
Пак стигнахме до Министерството на отбраната. То не е ли склонно да ви помогне, след като разполага най-малко с 30-40 опразнени казарми и още толкова комендатури и военни окръжия?
- По този повод военните в момента имат друга идея и аз съм много добре запознат с нея.
Какво имате предвид?
- Те имат един огромен проблем, който произтича от Постановление № 60 на Министерския съвет от 1991 година. Става дума за продажбата на десетки хиляди ведомствени апартаменти по старите цени, определени в социалистическата Наредбата за държавните имоти.
Чак пък десетки хиляди?
- Само за три месеца през 1992 г., като началник на управление Социална политика, аз продадох около 5000 апартамента, като за всяко жилище министерството получи пари, колкото за един хладилник. В резултат на това системата на военното ведомство се декапитализира - като възможност да реинвестира. След това дойде епохата на жилищностроителните кооперации, по време на която министерството загуби още повече...
Но каква е връзката с опразнените казарми?
- Много пряка. Офицерите и кадровите сержанти нямат право да отказват назначения. Те служат и живеят там, където ги прати министърът на отбраната: от София до Елхово, от Елхово до Видин. В такива случаи военното ведомство се ангажира с битовото устройване на офицерите, сержантите и техните семейства. Но понеже Министерство на отбраната в момента не разполага с оборотен жилищен фонд, законът му позволява да изплаща наемите на военнослужещите от държавния бюджет. А министърът на отбраната е решил да продаде всички свободни военни имоти, а с парите от тях да провежда жилищна политика.
Смятате ли, че ще успее?
- За мен създаването на подобни фондове в Министерството на отбраната и в МВР е абсолютно неприемливо, защото това поставя другите ведомства в неравностойно положение спрямо държавния бюджет. Още по-неприемливо обаче е Министерството на отбраната да продава държавни имоти, след като самата държава има крещяща нужда от тях. И тук ще кажа още нещо, но изрично настоявам думите ми да бъдат публикувани.
Това да ви е проблемът...
- В момента върви превъоръжаване на армията по стандартите на НАТО. От четири месеца водя преписка с Министерството на отбраната за покупката на оръжие тип Варшавски договор, което излиза от употреба и което ще свърши идеална работа на България. От четири месеца обаче Генералният щаб не ни дава становище можем ли да си купим оръжие и патрони от армията, или не можем.
За какви количества става дума?
- Трябват ни пистолети и автомати за охранителния състав по затворите, за конвойната дейност и за около 300 пробационни служители, които ще бъдат назначени през 2006 година.
Примерно - 300 пистолета и 100 автомата ще ви оправят ли?
- Колкото и тъжно да звучи, бройката в случая няма никакво значение.
Подобни сделки не зависят ли само от министъра на отбраната?
- Според нормативната уредба, становището на Генералния щаб е задължително, тъй като става дума за въоръжението на Българската армия. Министерството е готово да уредим проблема, но явно началникът на Генералния щаб - ген. Никола Колев, продължава да е изключително ангажиран.
Какво смятате да правите по-нататък?
- Най-вероятно съвсем скоро ще ни омръзне да чакаме, ще обявим процедура по Закона за обществените поръчки и ще оборудваме хората си със скъпо оръжие по стандартите на НАТО.
А вие защо смятате, че Министерството на отбраната има оръжие за продан?
- Армията беше съкратена от 100 000 на 40 000 души, а превъоръжаването й по стандартите на НАТО е задължително и вече започна. Така че по складовете има оръжие, и то много.
Как тогава си обяснявате мълчанието им?
- Никак. Пак повтарям - можем да си купим оръжие и от друго място, но аз изобщо не виждам в това никаква логика. Първо, защото за затворите и за конвойната дейност ни вършат работа и социалистически пистолети и автомати. И второ, защото е безумие държавата (чрез Министерството на отбраната) да продава оръжие на самата себе си (през Министерството на правосъдието). Но... какво да ви разказвам повече, след като абсурдът стигна дотам, че сме принудени да купуваме обратно собствените си имоти, които някой някога е продал...
Този път вече се шегувате, нали?
- Нищо подобно. В Троян например по времето на социализма е имало затворническо общежитие, което след промените на 10 ноември 1989 г. е било включено в активите на едно от тамошните предприятия. По-късно това предприятие е било приватизирано, а на правосъдното министерство му се е наложило да си върне общежитието, но по пазарни цени.
В Бургас се получи същото: изкупуваме обратно друго бивше затворническо общежитие, което навремето е било раздържавено по същия начин едновременно с приватизацията на предприятието, за което са работили затворниците - Промет АД.
Във Враца пък ни предлагат да си върнем трето бивше затворническо общежитие, но срещу скромните... 700 000 лева. Така че, според мен, не би било лошо, ако в публичното пространство тръгне дискусия за възстановяването на един текст в Закона за държавната собственост, съществувал и преди 9 септември 1944 година...
Какво гласи този текст?
- За да бъде обявен за продажба един държавен имот, всички министерства трябва писмено да заявят, че този имот не им трябва.
Смятате ли, че ще помогне?
- Категорично, защото със сегашните темпове на инвестиции България ще има европейски следствени арести най-рано след десетина години. А колкото до европейските затвори - извинявайте, но просто... не мога да виждам толкова надалеч в бъдещето.
Извинен сте...
- Благодаря за разбирането.

Facebook logo
Бъдете с нас и във