Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Заместник правосъдният министър Димитър Бонгалов: НЯМА НИТО ЕДНА ЧИТАВА НАРЕДБА, СВЪРЗАНА СЪС ЗАТВОРИТЕ

Г-н Бонгалов, след изключително драматичните събития около видеоклипа на Янко Ваташки-Лудия министър Георги Петканов освободи от длъжност директора на Софийския централен затвор Димитър Райчев. Това означава ли, че той е освободен и от отговорност?
- Той не е представител на търговско дружество, за да го освобождаваме от имуществена отговорност. Той има дисциплинарна отговорност и със заповедта на министър Георги Петканов тя му е наложена.
А очаквате ли той да понесе някакъв друг вид отговорност?
- Вината на Райчев се изяснява в няколко посоки. Най-напред той е позволил създаването на рискова зона, която е оставена без наблюдение в продължение на повече от два часа. Аз разбирам мотивите му, че по това време той е трябвало да концентрира силите на личния състав в столовата, но поне един сержант е трябвало да минава из опразнените уж коридори и да хвърля по едно око какво става в тях. Второто нарушение, допуснато от Димитър Райчев, е, че през октомври, най-късно през ноември 2005 г. той е имал информация, че видеоклипът на Янко Ваташки е пуснат за употреба в ИНТЕРНЕТ и не е реагирал.
Как така е имал информация?
- Служители на затворната администрация са му докладвали, че такова нещо върви в ИНТЕРНЕТ. Очевидно някаква проверка по случая е направена, но не както е по закона - писмена заповед, срокове и проверяващи, а разпореждането за изясняване на историята е спуснато устно. А би трябвало Райчев да спази законовите разпоредби, защото става дума за изключително тежко нарушение - нарушаване на личните права и унижаване на човешкото достойнство на един лишен от свобода от друг лишен от свобода. Независимо от това дали всичко е ставало под формата на специално организиран театър, или по време на импровизирана веселба. Очевидно обаче това не е направено, защото няма данни Райчев да е реагирал адекватно през октомври-ноември, когато е научил, че в Софийския централен затвор се произвеждат подобни видеоклипове.
Вие защо сте сигурен, че той не е направил нищо?
- Ако Димитър Райчев бе предприел нещо по законов път, най-късно през януари ръководството на министерството щеше да разбере. Тогава активната роля за изясняването на случая щеше да е на изпълнителната власт, а не на вас - медиите, и никога нямаше да се стигне до този неприятен резултат за нас - трима от служителите в затворната администрация да бъдат задържани и обвинени, без да са извършили каквото и да било дисциплинарно нарушение.
Значи по време на екшъна те са били в столовата, така ли?
- Точно така.
Добре, но защо, след като всички затворници не се хранят заедно, цялата охрана трябва да е струпана на едно място?
- Доколкото си спомням, в Софийския централен затвор има 12 отряда с по около 110-120 лишени от свобода във всеки от тях. Така че те се хранят на... ротационен принцип, ако мога така да се изразя. Онези, които са приключили с обяда или с вечерята, се заключват в отделенията им, но килиите се оставят отворени - за да могат да ходят до банята, до тоалетната и да се движат свободно. Очевидно в този отрязък от време - около два часа, отделението, в което е бил Янко Ваташки, е оставено без наблюдение и случката се е случила.
Значи, ако съм ви разбрал правилно, за два часа Лудия и компанията му са успели да наредят софрата, да се напият и да се позабавляват пред обектива на мобилния му телефон?
- Според мен два часа в затвора никак не са малко време. Колкото до напиването - те твърдят, че по масите не е имало алкохол, но дали това е истина - днес вече е невъзможно да се каже. Аз допускам, че може да е имало алкохол, но в края на краищата това не е установено и няма как да бъде установено. Безспорно е обаче, че тримата служители от охранителния състав са едни от най-добросъвестните в системата и тяхното арестуване поражда много сериозно напрежение.
Защо смятате, че задържането на надзирателите поражда по-силно напрежение в системата, отколкото самата случка?
- Ако най-добрите служители от охранителния състав на Софийския централен затвор могат да бъдат арестувани, без да са извършили нарушение на дисциплината и на служебните си задължения, какво става тогава с останалите? Нещо повече - ако се окаже, че те са невинни, аз как да ги върна после на работа?
Казано на шега - с почести, като репресирани в битката между престъпния свят и държавата. Всъщност вие май наистина сте убеден, че тримата са невинни, така ли е?
- В момента авторитетът на охранителния състав в затвора сериозно куца, и то по вина на Димитър Райчев. Първо, защото тогава (през август 2005 г. - бел. ред.) той е свалил целия охранителен състав в столовата. И второ, защото по-късно, когато е научил за произведението на Ваташки, не е извършил необходимата законова проверка на инцидента и не е взел необходимите мерки.
Защо тогава тримата са задържани, след като по заповед на началниците си са били на съвсем друго място?
- Аз не искам да навлизам в спор с военната прокуратура, защото правилата са добре известни. Тя трябваше да реагира при изнасянето на такива факти и реагира адекватно.
Не сте много убеден в това, което казвате...
- След като военните прокурори очертаха кръга от заподозрените съответни длъжностни лица, крайно време е вече да научим - и ние в Министерството на правосъдието, и обществото - в какво се изразява тяхната престъпна дейност: в целенасочено действие, в умишлено бездействие или в нещо друго. Аз обаче, поне до момента, не съм установил тримата служители да са извършили каквото и да било деяние, с което да заслужат някаква санкция по смисъла на Наказателния кодекс. Държа това да бъде казано ясно, защото разминаването между нас и прокуратурата ме тревожи много. Хората са заклеймени, ако мога така да се изразя, без нашата вътрешна проверка да е приключила и без прокуратурата също да е свършила своята работа. Така че един от двата органа търпи сериозни критики в момента, защото ситуацията е изключително неприятна.
Какво имате предвид?
- Няма съгласуваност в действията, руши се доверието в институциите, подкопава се авторитетът на държавата. Очаквам да получа някакви материали от проверката на прокуратурата...
Но нали Наказателнопроцесуалният кодекс забранява на държавното обвинение да проверява когото и да било?
- Може би не съм се изразил правилно. Срещу тримата служители от охранителния състав е образувано предварително производство, а прокуратурата поиска от съда да им наложи задържане под стража. Вярно, в момента те са на свобода с по-леки мерки за неотклонение, но това не означава, че ние не би трябвало да знаем в какво са обвинени тримата ни служители. Така че аз категорично заставам зад позицията, че те не са извършили нищо, заради което трябва да бъдат разследвани.
Ще ревизирате ли по някакъв начин дейността на бившия вече началник на Софийския централен затвор Димитър Райчев?
- Смятам, че това е основната задача на новия началник на затвора. Назначихме временно на този пост началника на затворническото общежитие в Казичене - г-н Николай Павлов, въпреки неговото очевидно нежелание да се захваща с тази работа.
А какво ще правите, ако той откаже да встъпи в длъжност като титуляр?
- Продължаваме да умуваме за най-подходящия вариант, но поне засега е ясно само едно - ако г-н Павлов наистина откаже, новият титулярен началник на Софийския централен затвор ще бъде човек от системата.
Избухването на скандала с видеоклипа на Янко Лудия ще доведе ли до въвеждането на по-строг режим в местата за лишаване от свобода?
- Новият режим ще го видите в ремонтирания Правилник за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията.
Не може ли да бъдете по-конкретен?
- Ще ви разочаровам, защото предстоящите промени на режима не са свързани със скандала около видеоклипа на Ваташки. В продължение на няколко месеца аз изучавах нормативната и подзаконовата нормативна уредба, свързана с изпълнението на наказанията и гарантирането на нормалното функциониране на затворите, следствените арести и пробационните центрове. А изводът, до който достигнах, звучи абсурдно: Закон за изпълнение на наказанията има, но всичко останало, което четем в Държавен вестник, не работи. Наредбите, правилниците и инструкциите са писани така, че хем да ги има, хем да не работят.
Как така не работят?
- Според една от по-старите редакции на Закона за изпълнение на наказанията (ЗИН) например редът в следствените арести се е определял с наредба на министъра на правосъдието. По-късно обаче Народното събрание изменя ЗИН, прехвърля това правомощие на главния директор на Дирекция Изпълнение на наказанията, който издава съответната заповед. Преди това обаче някой забравя да отмени старата наредба и... объркването става пълно, защото нашите служители и прокурорите не знаят кой точно поднормативен акт трябва да изпълняват: неотменената стара наредба или новата действаща заповед.
Какво смущаващо има тук, след като компетентността на органите е променена със закон?
- Парадоксът е, че наредбата би трябвало да е нищожна, защото е издадена от некомпетентен орган. Компетентният орган обаче - главният директор на дирекция Изпълнение на наказанията, издава заповед, която няма право да обнародва в Държавен вестник и с която да отмени нищожната наредба. Оттук нататък редът в следствените арести остава неизвестен за прокурорите, адвокатите или юристите, които се интересуват от тази тема. Да не говорим за криминалните престъпници, които също би трябвало да знаят какви правила трябва да спазват по време на престоя си там. Но не е само това. Аз твърдя, че в момента нямам нито един читав подзаконов акт, свързан с местата за лишаване от свобода.
Не сте ли малко краен с тази оценка?
- Не, защото дори в Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията (ЗИН) има достатъчно много объркани термини, взаимноизключващи се разпоредби и тъй нататък. Да не говорим, че има откровени нормативни противоречия между правилника и самия закон.
Как така противоречие, нали въпросният правилник би трябвало да улесни прилагането на закона?
- Нищо подобно. Просто някой си е позволил чрез правилника да дописва закона, и то по такъв начин, че чак ми е неудобно да употребя точната дума.
В полза на кого е дописан Законът за изпълнение на наказанията (ЗИН)?
- В посока на затягане на режима и ограничаване на възможностите за прехвърляне на лишени от свобода от затворите в трудовопоправителните общежития. И се получава абсурд: затворите са препълнени, а общежитията стоят полупразни.
Това ли имахте предвид, когато споменахте за промяната на режима?
- Да. Смятаме да разширим правомощията на органите, които по закон имат право да променят режима за изтърпяване на наказанията, и по административен начин да разтоварим малко затворите. Без да критикувам предишния екип на правосъдното министерство, ще отбележа, че за препълнените затвори голяма вина носи и самата администрация. И аз неслучайно извадих от нафталина темата за частните затвори и правя всичко възможно по нея да има обществен дебат. Крайно време е публичната администрация да направи бизнес проект, от който да стане ясно колко са разходите за един затворник и дали не е възможно частният бизнес да ни предложи по-евтини услуги в тази насока.
Защо тепърва трябва да се прави такъв бизнес план? Нали държавата знае колко пари харчи за един затворник, а тази информация не е служебна тайна?
- Така си мислите вие, защото в Държавен вестник подобна информация не е обнародвана. Имаме таблица за храната на дивеча, но таблица за храната на лишените от свобода няма. Разходите за облекло на военнослужещите са известни, но разходите за дрехи на затворниците не са. Българският бизнес знае какви са разходите за осветление и течаща вода в краварниците, птицефермите и свинарниците например, но колко пари струват битовите условия в затворите - е пълна мистерия. А обществото е длъжно да знае какви са тези разходи не само защото те са жалки, а за да е наясно с пътищата, по които положението може да се подобри.
Какво означава това в цифри?
- Годишно държавата харчи за всеки затворник 700 лв., като дневният порцион е лев и двайсет-трийсет стотинки. От шест месеца ние се мъчим да добутаме храната до два лева, но безуспешно, тъй като имаме дефицит в бюджета. А липсата на интерес от страна на частния бизнес и общинските власти не ни позволява да си осигуряваме допълнителни приходи.
Какво ви пречи да осигурите работа на питомците си навън?
- В действащата нормативна уредба не е описано каква работна ръка предлагаме и срещу какви пари я предлагаме. В момента разполагаме с достатъчно затворници, които спокойно могат да работят навън, но които никой не иска да наема. И аз искрено се надявам, че след обнародването на новата Наредба за затворническия труд, която трябва да бъде готова в близките дни, частният бизнес най-сетне ще прояви съответния интерес.
Смятате ли, че е възможно ваши затворници да запълнят дупките на София за три-четири седмици? Или да ги пратите да строят диги и да разчистват речните корита и дворовете, пострадали от наводненията?
- Всичко е възможно. Стига бизнесът, областните управи и общинските власти да проявят интерес. При това не само за благоустройството на населените места и за разчистването на щетите на наводненията. В момента десетки общини страдат от хронична невъзможност да се преборят с проблема, наречен стари сгради. От една страна, тези постройки пречат, но от друга страна, общините и областите нямат пари, за да наемат частни фирми за тяхното събаряне. И аз се чудя кой ли ще е онзи кмет или губернатор, който първи ще се сети и ще ни предложи да съборим една такава сграда, примерно - бивша казарма или бивш заводски цех, като ни плати само със строителните материали, с които пък ние ще си пооправим малко нещата при нас.
След като сте готови да предложите и екстра от типа работа срещу храна и постеля, разполагате ли с възможност за реална оценка на риска? Примерно - имате ли представа колко затворници биха избягали, ако ги пуснете навън?
- Тази оценка се прави предварително от нашите психолози, така че не всички затворници биха имали привилегията да работят навън. Освен това за всяко отклонение от режима се полагат такива санкции, че куражлиите да изберат свободата няма да са кой знае колко много. Първо - два дни работа се признават за три дни лишаване от свобода. Второ - за всяка свършена работа затворниците получават реални пари, с които, колкото и да звучи странно, мнозина от тях подпомагат семействата си.
Всъщност с какви лични пари разполага на месец един затворник?
- По закон всеки има право да харчи в затвора по 15 лева месечно, но ако работи на минимална заплата, остатъкът може да изпраща на семейството. На пръв поглед е малко, но има семейства, които разчитат единствено на тези пари.
Защо могат да харчат само по 15 лева?
- За толкова пари по закон те могат да получават стоки от лавката. Иначе затворниците нямат право да притежават пари и затова те измерват всичко в кафе и цигари.
А как става отчитането на покупките, след като няма парични знаци в обращение? На тефтер ли им пишете дълговете, или пък им раздавате специални жетони?
- Поставил съм и този въпрос за решаване. Интерес прояви един унгарец, който е разработил и патентовал подобна система за безналични плащания. Тя вече е внедрена във всички унгарски затвори, като една от функциите й осигурява контролирани разговори до пет телефонни поста с цел ограничаване на т. нар. телефонен натиск върху свидетели. Нашият проблем в случая е законодателен, тъй като безналични плащания, примерно - с дебитни карти, могат да бъдат осъществявани само от банки. Ето защо умуваме за въвеждането на специални баркодове, чрез които затворниците могат да пазаруват в лавките, без да имат нужда от пари.
Г-н Бонгалов, с какъв бюджет за 2006 г. разполага правосъдното министерство за поддържането на затворите и следствените арести, за купуване на оръжия и защитни средства за охранителния състав и т. н.?
- С около 20 млн. лв., от които почти две трети отиват само за издръжка на затворите и следствените арести. Имаме и още 1.2 млн. лв., които обаче не можем да си приберем от Кремиковци АД.
За какво пък Кремиковци ви дължи цял милион?
- Трудовопоправителното общежитие Кремиковци е разкрито, за да могат затворниците в него да работят в металургичния комбинат. По принцип там лежат около 600 затворници, 170 от които доскоро работеха в комбината.
Защо говорите в минало време?
- Защото съм забранил затворници да стъпват там, докато не си получим парите. Или поне докато не видя обезпечение за 1.5 млн. лв., което лично аз да впиша в Централния регистър на особените залози. Тоест тогава, когато стана привилегирован кредитор на Кремиковци АД, защото така повече не може да продължава. Има споразумение от миналата година за разсрочено плащане - те не го изпълняват. Има такова споразумение и от януари тази година, но то не може да влезе в сила, защото Кремиковци АД не предоставя обезпечение. И аз вече съм на път да разваля това споразумение и да заведем изпълнително дело срещу Кремиковци.
Не е ли малко груба подобна хватка?
- А вие не смятате ли, че 170 затворници биха могли да продължат да работят, вместо по цял ден да им измисляме най-различни спортни занимания? Или пък да продължим да кредитираме дейността на Кремиковци, след като самите ние сме затънали в мизерия и безпаричие?

Facebook logo
Бъдете с нас и във