Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ЗАПОЧНА ПОДМЯНАТА НА ПОДЗЕМНИТЕ БОСОВЕ

Изминалата седмица уж беше богата на съдебно-криминални събития. Но ако човек се поогледа малко по-внимателно около себе си, с изненада ще установи, че този филм не само го е гледал поне няколко пъти през годините, ами новите серии са още по-тъпи и по-блудкави от предишните. За съжаление оправдава се песимизмът на Параграф 22, че от поредната атака срещу организираната престъпност, започнала след убийствата на висаджията Георги Илиев и на банкера Емил Кюлев, нищо полезно за обществото и държавата няма да излезе.
Най-големият успех, пожънат от борците срещу мафията през последните 12-13 години - делото срещу сикаджиите Красимир и Николай Маринови (известни като Големия и Малкия Маргин), достигна до своя логичен абсурд. За да научи светът, че управляващата коалиция и нейното правителство имат политическа воля да се справят с организираната престъпност, шепа богоизбрани ченгета, следователи и прокурори се уредиха със свидетел, който обяви, че Маргините са му възложили организирането на три поръчкови убийства - на ген. Любен Гоцев, на бизнесмена Никола Дамянов и на контрабандиста Иван Тодоров-Доктора.
По неизвестни причини обаче в материалите по делото въпросният килър не само че не е анонимен свидетел (т. е. всички знаят само неговия идентификационен номер), ами медиите научиха имената му само ден-два след задържането на Маргините. Другото, което също бе разпространено умишлено и уж под сурдинка, бе, че Велин Добрев (така се казва защитеният свидетел) бил изведен зад граница и щял да стои там, докато започне процесът срещу двамата сикаджии.
Поне засега обаче нищо подобно не се е случило. Но не защото държавата не разполага със свободни десет-двайсет хиляди евро, за да го изпрати при приятелката му в Холандия, а защото никой не е имал намерение да го крие в странство. Причините за това хладнокръвие са доста семпли. Най-напред Маргините отлично знаят, че не са зад решетките заради убийствата на Гоцев, Дамянов и Тодоров. Освен това на тях ключовият свидетел на обвинението им трябва жив в съдебната зала, защото разбиването на показанията му ще бъде детска игра за 12-мата им адвокати. И накрая - докато се стигне до съдебен процес (ако изобщо делото стигне до съда), всички отдавна ще са забравили за какво е ставало дума през горещата есен на 2005 година.
Сякаш за да потвърди подозренията, че кървавите обвинения срещу Маргините са съшити с бели конци, в сряда (16 ноември) съдия Красимира Медарова от Софийския градски съд също изигра своята роля. Без никаква нужда тя - в качеството си на председател на съдебния състав по процеса за убийството на Валентин Алексиев-Лисицата, засекрети делото, защото подсъдим по него бил... ключовият свидетел срещу Маргините - Велин Добрев.
Какво толкоз му е секретното на въпросното лице не е никаква тайна. Медиите следят делото за екзекуцията на Лисицата от осем години (престъплението е извършено през 1996 г.) и в тази посока никой с нищо не може да ги изненада. Нито по отношение на врачанския хазартен бос Валтер Папазки, подсъдим като поръчител на убийството, нито по отношение на другия много важен съучастник на Добрев - Стефан Рангелов, който в момента е арестуван като член от фабриката за мокри поръчки на двамата Маргини.
Ето защо единственото логично обяснение за засекретяването на делото за убийството на Лисицата е пазарлъкът, който трябва да стане между обвинението и адвокатите на Велин Добрев и Стефан Рангелов: те накисват Маргините за трите осуетени екзекуции - на Любен Гоцев, Никола Дамянов и Иван Тодоров, а доказателствата за участието им в разстрела на Валентин Алексиев-Лисицата моментално губят своята процесуална стойност и двамата се оказват жертви на съдебна грешка.
По принцип навсякъде по света прокуратурата сключва подобни споразумения и освобождава от отговорност криминални типове, проговорили срещу своите босове. Нито една прокуратура по света обаче не влиза в сделки с подсъдими за поръчково убийство, чиято вина - според самата прокуратура - е доказана по безспорен начин. Освен ако залогът в играта не е много по-голям от някакво си там правосъдие. Какъвто е случаят с двамата Маргини, техните три убийства и развитието на операция Респект.
Докато в сряда (16 ноември) на съдебните репортери им потъваха гемиите от засекретяването на делото за убийството на Лисицата, медийното пространство изведнъж бе окупирано от сензационната новина, че данъчните са погнали осем добре облечени бизнесмени: Димитър Джамов (известен в зората на демокрацията като Митко Бомбата), Златомир Иванов-Златко Баретата, сливналията Йосиф Йосифов-Йоско и брат му Пламен, Цветан Василев-Цецо Хафти, Христофорос Аманатидис-Таки и никому неизвестните братя Янко и Атанас Димчеви (имената са подредени горе-долу по азбучен ред).
Според официалното съобщение, операцията по обедняването на въпросните бизнесмени (ако то въобще се случи) е дело на Териториална данъчна дирекция - София, а данъчната секира се е стоварила върху главите им за укрити доходи и невнесен ДДС на стойност над 3 млн. лева. За по-опитните съдебно-криминални репортери обаче не беше трудно да установят, че ентусиазмът на данъчните извира от четвъртия етаж на Съдебната палата в София, където се намират Върховната касационна прокуратура и офисът на главния прокурор Никола Филчев.
Причината за този извод е банална: имената на половината от погнатите бизнесмени се въртят в публичното пространство пет-шест години, а за описването на подвизите из печатните медии са употребени най-малко... няколко километра вестникарска хартия. Нещо повече - с изключение на братята Димчеви, срещу всички останали бизнесмени с екзотични прякори са образувани следствени дела за контрабанда, рекет, финансови измами и какво ли не още. Някои от тях са били жертви на неуспешни покушения, а Йосиф и Пламен Йосифови дори бяха обявени за наркотрафиканти от европейска величина и за поръчители на атентата срещу Косьо Самоковеца.
Кой знае защо обаче поне през последните три-четири години софийската Териториална данъчна дирекция изобщо не си мръдна пръста по отношение на споменатите бизнесмени. Тъкмо обратното - от 2000 г. насам софийските бирници периодично тиражираха съобщения, според които разумът у обитателите на подземния свят постепенно надделява и те решително вървят към легализиране на бизнеса си.
Пръв поведе хорото покойният вече контрабандист и наркотрафикант Константин Димитров-Косьо Самоковеца, разстрелян на 6 декември 2003 г. в Амстердам. През 2001 г. той призна, че е заработил от производство на картофи и консултантски услуги около 10 млн. лв. и 3 млн. паунда и си плати данъците като поп. На следващата година примерът му бе последван от друг известен покойник - Дмитрий Минев-Димата Руснака (убит на 24 октомври 2004 г.), който внесе в държавната хазна 420 000 лева. А накрая, сякаш да докаже, че с бурната младост от епохата на първоначално натрупвне на капитали вече е свършено, през 2003 г. Красимир Маринов-Големия Маргин също се нареди сред големите данъкоплатци, внасяйки в бюджета над 200 000 лева.
Ето защо е много странно, че ръководството на Териториална данъчна дирекция - София, изведнъж се отърси от летаргията и само за три месеца свърши толкова работа, колкото не е вършила през последните две петилетки.
Всъщност странно в случая е поведението и на останалите институции, призвани по закон да се борят с мафията - МВР, прокуратурата и следствието. Параграф 22 на няколко пъти писа, че през последните 15 години на антимафиотския фронт са се случвали и други масирани операции срещу организираната престъпност. Те също са радвали окото, ухото и сърцето на обикновения данъкоплатец, въпреки че са започвали и приключвали по един и същи начин: с много люти закани в началото и с гробовно мълчание накрая.
Пълнежът по средата също е известен: възторжени репортажи в медиите, съобщения за стотици арестувани бандити и за хиляди проверени леки коли, организиране на масирани данъчни проверки на подземния контингент, съставяне на списък с криминалнопроявените лица, които имат повече от две висящи следствени дела и дознания и обещания за налагане на строги санкции на провинилите се длъжностни лица.
За най-голямо съжаление широкорекламираната операция Респект се разви по познатата схема. Тя стартира на 26 август (една нощ след разстрела на Георги Илиев) със заканата на МВР, на финансовото министерство, на прокуратурата и на следствието, че този път прошка за мафията няма да има, а компетентните органи започват масирани проверки на около 100 фирми, свързани с подземните босове.
Операцията придоби наистина страховит вид, но... след 26 октомври сутринта, когато на бул. България, пред очите на десетки свидетели, беше разстрелян банкерът Емил Кюлев. Въпреки че подробностите около бруталния атентат са известни, все пак е необходимо да бъдат припомнени няколко много съществени детайла. От около 30 години бул. България е известен като правителственото трасе, защото по него всеки ден по него държавният глава ходи на работа и се прибира вкъщи - в резиденция Бояна. По времето на развития социализъм специалните служби през час проверяваха сигурността на трасето, а стълбовете, блоковете и спирките на градския транспорт около него бяха окичени с видеокамери и цивилни ченгета.
След демократичните промени обаче грижата за сигурността на правителственото трасе стана повече от формална, а районът около резиденция Бояна стана любимо кътче на всички по-известни мафиоти и бели якичи. По никакъв начин властта не се стресна и след 19 август 2003 г., когато на същия булевард неизвестни килъри разстреляха с автомати небезизвестния Филип Найденов-Фатик. Също посред бял ден и също пред очите на десетки граждани.
Убийството на Емил Кюлев обаче подейства на управляващите като отрезвяващ шамар. Още на 26 октомври вечер вътрешният министър изкара на улицата не само целия наличен състав на полицията, ами прекрати всички отпуски и развърза жандармерията и баретите от Специализирания отряд за борба с тероризма. А първите, които осъзнаха, че този път наистина държавата е обърнала дебелия край на тоягата, се оказаха съседите на президента Георги Първанов в Бояна и комшиите на бившия премиер Иван Костов в Драгалевци - Христофорос Аманатидис-Таки, Николай Маринов-Малкия Маргин, Златомир Иванов-Златко Баретата и т. н., чийто селски прогимназии бяха обърнати наопаки от тежко въоръжени барети и жандармеристи.
Пет дни по-късно (на 1 ноември) Софийският градски съд наложи постоянни мерки за неотклонение задържане под стража на две от легендите на силовия преход - съоснователите на СИК Красимир и Николай Маринови. Големия и Малкия Маргин, бяха тикнати зад решетките по обвинение за създаване на организирана престъпна група с цел извършване на три поръчкови убийства.
На 10 ноември вечерта в Благоевград падна и първата жертва на операция Респект: по време на среднощна хайка пет ченгета пребиха един от най-известните бандити в Югозападна България - Ангел Димитров-Чората, който издъхна на място. Според официалните оправдания на РДВР-Благоевград Чората наистина е респектиран със сила, но причинените му контузии нямат нищо общо с неговата кончина. След аутопсията съдебните медици обявиха, че смъртта е настъпила в резултат на кардиогенен шок, но роднините и близките на покойника са убедени, че Чората умишлено е ликвидиран, защото е бил наясно с връзките между благоевградския подземен свят и органите на реда.
Приживе Чората беше смятан за дясна ръка и наследник на небезизвестния Васил Горчев-Кьоравия, разстрелян на 20 януари 2005 г. пообед пред хотел Ален мак Благоевград. Двамата са сред основателите на едно от най-мощните разклонения на бившата ВИС - благоевградската Бизнес интернешънъл, която още от 1993 г. контролира рекета, контрабандата, наркотрафика, проституцията и незаконния хазарт в областта. Последният сблъсък на Чората с полицията и прокуратурата бе през ноември 2003 г., когато при операция на НСБОП бе разбита лаборатория за производство на амфетамин край Разлог. Според осведомени обаче срещу Ангел Димитров са били образувани най-малко десет следствени дела и полицейски проверки, които така си и останаха - неприключени.
В сряда (17 ноември), както вече стана дума, данъчните погнаха споменатите вече осем добре облечени бизнесмени толкова стръвно, сякаш чуват имената им за първи път.
А в четвъртък (18 ноември) стана ясно, че операция Респект също няма да направи изключение от традицията, наложена още в средата на 90-те години на миналия век: всяка масирана операция срещу организираната престъпност да приключва безславно със съставянето на списък с криминалнопроявените лица, които имат повече от две висящи следствени дела и изготвянето на доклад за генезиса на организираната престъпност и връзките й със структурите на държавната власт.
На пресконференция, дадена след Националното съвещание на ръководния състав на МВР, посветено на критиките и препоръките от мониторинговия доклад на Европейската комисия за борбата срещу престъпността в България, Румен Петков заяви следното:
До понеделник (21 ноември - бел. ред.) ще е готов списъкът с лицата, които имат повече от три висящи дела. Намерението е за онези, за които има достатъчно данни за извършени престъпления, да бъдат внесени обвинителни актове. Списъкът се изготвя от МВР, прокуратурата и следствието. В понеделник трите институции ще представят и данни от обобщения доклад за състоянието на организираната престъпност и начините за нейното финансиране. Идентифицирани са организираните престъпни групи в България, техните канали за трафик на хора, дрога, контрабанда, фалшиви пари, пласиране на фалшиви документи, извършване на убийства, данъчни измами и икономически престъпления.
Докладът за генезиса на мафията, контрабандните канали и връзките й с официалните власти бе изискан от министър-председателя Сергей Станишев на 26 октомври, когато той свика премиерския Съвет по сигурността по повод екзекуцията на банкера Емил Кюлев. По какъв начин оперативните служби на МВР, прокуратурата и следствието са описали генезиса на мафията за по-малко от месец, след като през последните 15 години единственият осъден мафиот е дупнишката крими легенда Злати Златев-Златистия (и то за убийство в пияно състояние) не е наша работа.
По-важното е, че Румен Петков се кани да огласи имената на всички криминалнопроявени, които имат повече от три висящи дела и са попаднали в списъка на МВР, следствието и прокуратурата. А това, според скромното мнение на Параграф 22, ще бъде най-грубата грешка, която може да бъде направена в днешната ситуация. Просто на хората им е писнало отдавна да ги залъгват със списъци на бандити, които обикновените хора познават... лично. Било защото им плащат рекет, било защото децата им си купуват дрога от мутрите.
Ето защо, ако иска операция Респект да не излезе поредният опит на организираната престъпност да се самоочисти от компрометираните си обитатели с помощта на държавата, Румен Петков трябва да огласи не имената на бандитите с висящи дела, а имената на полицаите и магистратите, заради които въпросните дела продължават да висят.
Същата работа е и с доклада за генезиса на мафията. Още преди месец стана ясно, че във фокуса на МВР, прокуратурата, следствието и данъчните са попаднали 80 от по-известните обитатели на подземния свят. От доста време насам обаче е известно, че всяка година НСБОП отчита, че в България действат средно по 200 организирани престъпни групи. Така че, както се казва в една наша постоянна рубрика, в задачата се пита: Защо шефовете на МВР, на прокуратурата и на следствието решиха, че в България има само 80 мафиоти?:
а) защото не могат да броят до повече;
б) защото останалите вече са си платили;
в) защото само тези са останали в родината?

Facebook logo
Бъдете с нас и във