Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ЗАПОЧВА БИТКАТА ЗА ШЕФСКОТО МЯСТО В НАЦИОНАЛНОТО СЛЕДСТВИЕ

Когато Народното събрание промени статута на Висшия съдебен съвет (ВСС) и го направи постоянно действащ, и на децата им стана ясно, че това се прави само и само, за да прекрати мандата на сегашния състав и да дойде нов. По нататък елементарният депутатски пасианс предвижда гласуването на една достойна, според управляващата коалиция фигура, която да замести председателят на Върховния касационен съд (ВКС) Иван Григоров.
През последните месеци в публичното пространство се завъртяха какви ли не имена, които биха могли да станат наследници на Григоров. В залисията около него всички обаче забравиха, че Висшият съдебен съвет трябва да направи и един друг, също не маловажен избор - да се спре на човек, който да стане директор на Националната следствена служба (НСлС).
А постът е вакантен още от 4 юли, когато тогавашният шеф Ангел Александров подаде оставка заради т.нар. корупционен скандал Овчаров-Александров. Бившият вече министър на икономиката и енергетиката Румен Овчаров и следовател №1 в продължение на няколко седмици си оправяха взаимни обвинения - единият беше набеден за стопанин на държавата, а другият - че искал пари за някакви си услуги и за лобиране на частни интереси. В крайна сметка всичко се размина само с оставките на двамата екшън герои.
Горе-долу по същото време започна и обсъждането в парламента на новия Закон за съдебната власт (ЗСВ). Тогава депутатите със всички сили се заеха да осъществят мерака си да се отърват от сегашния състав на ВСС. Докато вървяха дискусиите по този въпрос, никой не си даде сметка, че около 500 следователи взимат заплата, без да има какво да работят.
Народните представители така и не чуха идеята на прокуратурата следствието да се влее в нейните структури. Не искаха да направят и другото - да увеличат правомощията на НСлС. И пак го оставиха в едно крайно неприятно висящо положение, както обичат да казват магистратите. А разхищението на немалко финансови средства и професионален потенциал продължи, без на никой да му пука от това.
Една от надеждите, която крепи следователите, е за нов директор на НСлС да бъде избран човек от техните редици, който със зъби и нокти ще се бори за увеличаване на правомощията на службата.
Засега се въртят
пет имена за шеф на националното следствие.
Свилен Турмаков е първият, който се спряга за нов директор. За него казват, че е много добър юрист, участвал е в изготвянето на няколко законопроекта (той беше в работните групи по създаването на новия Наказателно-процесуален кодекс и Закона за съдебната власт). Дългогодишен следовател, който само за известно време е напускал системата - бил е главен секретар на Министерството на вътрешните работи по времето на правителството на НДСВ.
Когато през 2004 г. Ангел Александров бе избран за директор на Националната следствена служба, той помоли Турмаков да се върне обратно на работа в следствието. След като Турмаков се съгласи, Александров го предложи за заместник-директор на службата и Висшият съдебен съвет го избра.
Едно от най-значимите дела на Свилен Турмаков е това за атентата срещу папа Йоан Павел Втори. Той се е занимавал с паралелно на италианските власти разследване срещу Сергей Антонов.
Турмаков се ползва с доверието на колегите си. Според тях той е най-добрият вариант за директор на НСлС. Това е една достойна кандидатура, той би защитил бъдещето на следствието, казват те.
Ако ВСС не гласува доверие на Турмаков, следователите от НСлС нямат нищо против да бъде избран за директор другият заместник-шеф на НСлС
Румен Георгиев, който също се ползва с добра репутация
сред колегите си. Той също е следовател от кариерата. Започва работа в националното следствие през 1982 г., а десет години по-късно е избран за заместник-директор на службата.
Едно от най-шумните дела, по които е работил през годините е за убийството на бившия премиер Андрей Луканов. По онова време (1996 г.) директор на службата е Бойко Рашков.
През 1999 г. избухва скандала около Рашков, когато за разстрела на Луканов бе задържан неговия приятел - зърненият търговец Райко Петров. Две години по-късно бизнесменът е освободен от ареста, защото няма нищо общо с екзекуцията, а неговият арест беше използван от определени кръгове в НСлС, за да бъде оклеветен Бойко Рашков. Но по онова време главният прокурор Никола Филчев отстранява Рашков и Румен Георгиев от делото Луканов и то е поето от Богдан Карайотов и Олег Янев. Всички знаем каква е съдбата на това дело.
Румен Георгиев е заместник-шеф на следствието до 2004 г., когато новият директор Ангел Александров решава да гласува доверие на други двама души за свои дясна и лява ръка - Румен Андреев и Свилен Турмаков.
След рокадите Георгиев се занимава основно с дейността си в Камарата на следователите, чиито председател е. И той като колегата си Турмаков, предпочита да работи по различни законопроекти, да изготвя различни становища, както се казва - избира интелектуалното поприще за сметка на оперативното.
През 2005 г. обаче Георгиев се върна на предишния си пост - заместник на Ангел Александров, след като колегата му Румен Андреев предпочете да напусне съдебната система и да стане заместник-министър на вътрешните работи.
Имената на други двама негови адаши също се коментират из кулоарите на съдебната власт за директорския пост в НСлС. През последните месеци ръководството на следствието и на прокуратурата
гласува доверие на единия от тях - Румен Киров.
През годините той се е занимавал с делото срещу фараона Майкъл Капустин и с аферата Сапио. А сега работи по разследването срещу мъчителите на българските медицински сестри в Либия и по скандала около столичната Топлофикация.
Въпреки че му е гласувано такова доверие, Румен Киров е недолюбван от колегите си. Повечето от тях отказват да говорят за професионалните му качества, но имат сериозни възражения по отношение на характера му. Дали защото е избухлив, заядлив или има нещо друго, следователите обаче не споделят. Така че ако те избираха новия директор, нямаше да се спрат на Киров.
За сметка на това пък другият Румен се ползва с всеобщо уважение. Става дума за Румен Василев. И той като останалите е следовател от кариерата. В момента е и.д. началник на трети отдел, който основно се занимава със стопански престъпления.
През ръцете му са минали много тежки дела като това за износа на стоки с възможна двойна употреба от завода Терем-Търговище за Сирия, другият подобен случай - за оръжейна търговия на ръководството на БЕТА-Червен бряг с ембарговата държава Судан.
Румен Василев е работил по много от делата срещу иманярската мафия, срещу магистрати и по аферата около контрабанден внос на захар от собственика на девненския завод Бейпър Шугър - Бедри Шафик.
Василев неведнъж е доказвал своя професионализъм,
помагал е на колегите си, за него също казват, че е много добър юрист и като се захване с нещо, не мирясва докато не го доведе докрай.
Последният, пети, номиниран е извън органите на следствието, но е добре познат на съдебната система и на обществото. Неговото име първо се завъртя в публичното пространство като евентуален кандидат за поста директор на НСлС. Става дума за шефа на отдела за борба с корупцията и прането на пари към Върховната касационна прокуратура (ВКП) Бойко Найденов.
Всъщност той е кандидатурата на главния прокурор Борис Велчев за въпросното вакантно място. Найденов не е искал да се мести на работа в следствието, но след като три пъти настойчиво бил поканен да се съгласи, накрая казал да, твърди мълвата.
Носят се два слуха за отправеното му предложение. Според първия с помощта на Найденов прокуратурата иска да използва пълноценно не само базата на следствието, но и кадровия потенциал. Найденов доказа, че е строг ръководител и няма да позволи хората да се размотават по цял ден без да вършат никаква работа.
Според другия слух обаче Найденов бил изпаднал в немилост пред главния прокурор. С пращането му на работа в следствието Велчев искал да се отърве от него, без да има яснота какви са причините за разрива помежду им.
Когато в следствието за първи път чули, че се обсъжда името на висшия магистрат за техен директор, косите им се изправили. Ако тази идея се реализира, те са силно притеснени, че с досегашното им лежерно битие ще се свърши и
Найденов ще им се разкаже играта като шеф.
Изборът ще бъде политически. Ние може да искаме този или онзи да оглави националното следствие, но нас никога не са ни слушали, едва ли сега ще го направят, заявиха пред Параграф 22 дългогодишни следователи.
Както Параграф 22 вече писа, от прокуратурата искат още този състав на Висшия съдебен съвет да открие процедура за избор на директор на НСлС. По закон предложение за това могат да направят петима членове на съвета или министъра на правосъдието.
Всъщност този ВСС има реални шансове наистина да направи поне този важен избор, защото за председател на ВКС няма да сколасат. Ще стане ли това - ще поживеем и ще видим.

Facebook logo
Бъдете с нас и във