Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Заради 12 милиона рискуват 2.3 млрд. от КТБ

Членът на управителния съвет на гаранционния фонд Валери Димитров и председателката на парламентарната бюджетна комисия Менда Стоянова обсъждат "фалита на века"

Провалено е събирането на 2.3 млд. лв. в полза на кредиторите на несъстоятелността на Корпоративна търговска банка заради 12 млн. лв., които трябва да се платят, за да тръгнат делата в съда.

Поредният абсурд на тема "КТБ" сервира тази седмица ръководството на Фонда за гарантиране на влоговете при обсъждането на промените в Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) в парламентарната правна комисия. При това абсурд на квадрат, защото хората във фонда искат хем милионите за съдебните процеси, хем страна не вярва, че ще съберат милиардите по съдебен ред.

Докато депутатите обсъждаха мерки в защита на длъжниците, членовете на управителния съвет на фонда Валери Димитров и Борислав Стратев ги сюрпризираха с искане в обратната насока - защита на кредиторите на несъстоятелността на КТБ. Шефовете на гаранционния фонд поискаха синдиците на фалираната институция да бъдат освободени от адвокатски разноски по завежданите от тях дела в производството по банкова несъстоятелност. Освен че е нечистоплътна и морално и юридически, тази идея поставя за пореден път въпроса за ефективността на мерките за попълване на масата на несъстоятелността.

Оказва се, че синдиците на КТБ водят дела за няколко милиарда, но не искат да платят за това няколко милиона, тъй като не вярват, че ще вземат и стотинка. Представителите на гаранционния фонд поискаха в прав текст при промените в ГПК да бъде направено и изключение за исковете по чл.57, ал.3 от Закона за банковата несъстоятелност.

Разпоредбата урежда исковете срещу бившите администратори на банка в несъстоятелност. Те може да бъдат предявени от синдиците в двугодишен срок от встъпването им в длъжност при установяване на нанесени  вреди на банката от членове на надзорен или управителен съвет (съвет на директорите), от длъжностни лица с ръководни функции, както и от всеки, който е сключвал сделки за сметка на банката.

"Предявени са 162 иска за 2.3 млрд. лв. срещу бивши администратори на КТБ, но се яви непреодолима пречка - нито един от тях не може да бъде намерен, и съдът му назначава особен представител. Минималните възнаграждения на тези особени представители ще са за около 12 млн. лв., а парите ще трябва да бъдат изплатени от масата на несъстоятелността и никога няма да можем да ги възстановим. Така сме изправени пред алтернативата делата да бъдат прекратени или да ощетим кредиторите", обясни Валери Димитров.

Във фонда вече обсъждали два варианта за изменение на закона. Единият е шефовете в КТБ да бъдат представлявани като ответници по делата от адвокати по правилата на Закона за правната помощ, тъй като хонорарите по него са далеч по-ниски от тези за адвокатите, назначавани като особени представители. Размерът на последните се определят по Наредбата за минималните адвокатски хонорари на Висшия адвокатски съвет, в която праговете са по-високи от тези по Наредбата за заплащане на правната помощ, издадена от Министерския съвет.

Като най-голям кредитор по несъстоятелността на КТБ гаранционният фонд има интерес да иска намаляване на разходите на синдиците. Но искането му е привилегия в разрез с принципа на равнопоставеност в гражданския процес. Законът за банковата несъстоятелност и сега дава привилегия на синдиците по тези дела, като ги освобождава предварително да внася дължимата държавна такса. Всеки друг трябва обаче да си плати 4% от цената на иска, за да бъде разгледано делото му. Ако тези дела все пак тръгнат, нищо чудно да се поиска и следваща поправка, с която синдиците да бъдат освободени окончателно от заплащане на държавна такса.

Няма логика и в това адвокатите на ответниците по тези искове да работят за смешни пари, докато синдиците на КТБ плащат несметни хонорари на други адвокати, които ги представляват като ищци. Разходите по несъстоятелността и по-специално харчовете за юридически услуги остават дълбока тайна, като старателно се укриват печелившите. Показателна е реакцията на представителката на Висшия адвокатски съвет Валя Гигова, която реагира остро срещу искането на гаранционния фонд: "От 15 000 адвокати няма да се намери такъв, който да се съгласи да стане адвокат на Цветан Василев за 300 лв. по дело за милиарди."

Не е ясно и защо съдът назначава особени представители на бившите шефове на КТБ? По закон това се прави в случай, че ответникът е признат за безвестно изчезнал, както ако не е  неизвестен постоянен и настоящ негов адрес. Да се твърди подобно нещо за бившите изпълнителни директори на банката е нелепо, нито пък има данни да са се укрили. ГПК пък предвижда специални способи за призоваване в съда, чрез които може да се преодолее евентуална недобросъвестност на ответника, ако реши да избягва приемането на книжата и съобщенията по делото. 

При назначаване на особен представител на ответника ищецът трябва да поеме първоначално разноските по делото, тъй като има правен и икономически интерес то да бъде разгледано и без участието на ответника. Предполага се, че ищецът е убеден в основателността на претенцията си и очаква тя да бъде уважена. Също така се предполага, че той очаква ответникът да има имущество, с което да се издължи, ако бъде осъден. В случая обаче шефовете на гаранционния фонд стигат до абсурд - водят дела за 2.3 млрд. лв., но са убедени, че няма да спечелят от тях дори и 12 млн. лева.

При това плащането на държавни такси по делата е поначало в полза на държавата и тя в случая нищо не губи. Парите ще излязат от масата на несъстоятелността, но ще влязат в съдебния бюджет, чийто хроничен недостиг държавата ежегодно дотира. И няма нищо по-лесно от това този допълнителен приход по-късно да бъде сторниран.

Опитът на шефовете на гаранционния фонд да обяснят искането си с грижа към останалите кредитори на КТБ също е неубедителен. Та нима те ще възразят синдиците да платят няколко милиона в името на това да  събират няколко милиарда?! Остава само да се запитаме защо трябва да бъде променян законът?

Това беше направено вече преди три години, за да бъде неутрализиран ефектът от направените след поставянето на КТБ под специален надзор цесии и прихващания. С тези промени бяха обявени за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността прихващанията, извършени след датата на поставянето на банката под специален надзор. Още при приемането на първата поправка "КТБ" юридическата общност беше на мнение, че тя трябва да се отнася само за сделки, сключени след въвеждането й. В противен случай е налице закон с обратна сила, което се допуска само в изключителни случаи.

Втората поправка "КТБ" пък беше направена също спешно в края на юли заради наказателното дело срещу групата служители на банковия надзор и банката начело с мажоритарния й собственик Цветан Василев.

Обратно на истерията срещу "извънредните съдилища за разправа с политически опоненти" отпреди седем години делата за корупция по високите етажи на властта бяха прехвърлени в спецсъда. В него те се внасят от спецпрокуратурата, в която преди това беше прехвърлено разследването за източване на банката. Повдигнато беше и допълнителното обвинение за организирана престъпна група начело с Цветан Василев, която източила банката. И пак по това време прокуратурата реши да прибави към взетите на каса 205 млн. лв. още 2.5 млрд. лв., които споменатата група била присвоила.

Facebook logo
Бъдете с нас и във