Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ЗАРАДИ МИТЬО ОЧИТЕ ТЕМИДА ОЩЕ Е РАЗНОГЛЕДА

Поне две трети от заканите, които вътрешният министър Петканов отправя по най-различни поводи, остават неизпълнени. Ако това не беше така, в България отдавна нямаше да има организирана и неорганизирана престъпност, никой нямаше и да си помисля да източва ДДС или да върти контрабанда, а целокупната българска младеж щеше да я е страх да гледа дрогата и алкохола дори на картинка. Животът на българина щеше да стане толкова скучен, че той да започне да върши глупости. Ей така, за разнообразие. Един от най-показателните примери в това отношение е правосъдната сага Митьо Очите, която от десет години, досущ като Дързост и красота, няма свършване. Последните й епизоди се завъртяха в публичното пространство в началото на февруари 2004 г., но кога ще приключат - дори сценаристите и режисьорите им не знаят. Именно тогава вътрешният министър Петканов заяви на всеослушание, че неизбежното тикване на Митьо Очите зад решетките по бързата процедура най-после ще докаже, че МВР и прокуратурата са взели превес над силовите групировки и нито един мафиот оттук насетне не може да бъде спокоен за свободата и бизнеса си.За най-голямо съжаление на г-н министъра в началото на март Митьо Очите беше осъден условно и си замина за Несебър по живо и по здраво. Първосигналната реакция на МВР-ръководството бе, че Софийският районен съд се е изгаврил с полицията и прокуратурата, а ген. Бойко Борисов дори измисли виц по този въпрос. На второ четене обаче голямата вина за поредния провал не беше нито на съда, нито дори на прокуратурата. Адвокатът на Митьо Очите също нямаше кой знае какви заслуги за условната присъда на клиента си. Но изчака логичния завършек на процеса, обра лаврите и убеди бъдещите си клиенти, че за него няма невъзможни неща. По някакво странно стечение на обстоятелствата до ден днешен така и не стана дума за ролята, която МВР и някои негови началници изпълняват в сагата. А би трябвало, защото ако има виновни за условните присъди на Митьо Очите и хората му, те се намират именно по върховете на вътрешното ведомство. Точно те са хората, които нито през февруари-март, нито през май-юни не могат да сметнат колко прави две и две, да съберат всички подобни случаи в една папка и да я връчат на главния прокурор Никола Филчев. Пък после - каквото сабя покаже, но поне ще бъде по закон. Преди две седмици трийсетина от момчетата на Желязков пребиха двама софиянци в поморийската дискотека Месалина. Юначагите предвождал Недко Гюров. Той е брат на помориеца Янко Гюров, нарочен преди две години от шефа на РДВР-Бургас ген. Красимир Петров, че е истинският бос на несебърско-поморийската наркомафия и шеф на Митьо Очите. По данни на полицията на 9 май (неделя), около 1.20 ч., хората на Недко Гюров нахлули в заведението, обезвредили охраната и се насочили към сепарето, в което кротко пийвали братята Йовко и Николай Едреви. Без много, много приказки, юначагите се нахвърлили върху Едреви, удряли с юмруци и ритали около пет минути, след което напуснали полесражението. По пътя си те успели да нокаутират още неколцина от посетителите в дискотеката и изчезнали. Според собственика на дискотеката ставало дума за някакво разчистване на сметки, защото в заведението нямало нанесени щети. На следващия ден (9 май, понеделник) шефът на РДВР ген. Красимир Петров заяви пред бургаските медии, че по случая все още нямало арестувани, понеже веднага след мелето Недко Гюров избягал в София.Кое дава основание на генерала да смята, че като тарторът на мутрите е изчезнал, останалите не могат да бъдат прибрани - не се знае, защото побоят е станал пред очите на десетки свидетели. На всичко отгоре Николай е приет в болница с черепно-мозъчна травма и с рани по ръцете и краката, а Йовчо - с натрошен лакът. Доколкото обаче Параграф 22 успя да научи, днес - две седмици след погрома, в Бургаския съдебен окръг все още не се е намерил онзи храбрец, който да образува следствено дело или полицейско дознание по случая. На 3 февруари 2004 г. край Чирпан са арестувани 36-годишният пловдивчанин Владимир Георгиев (смятан за представител на Митьо Очите в Града на тепетата) и 26-годишният Коста С. В беемвето им, спряно за рутинна проверка, полицаите откриват газов пистолет Адлер, преработен в боен, с патрон в цевта. При последвалото щателно претърсване на колата в багажника й са намерени още две бронирани жилетки, няколко спринцовки, блокиращо устройство за GSM-телефони (срещу задействането на самоделни взривни устройства), флакон с 26 таблетки анаболи и кутия с бяло прахообразно вещество, чийто състав остава неизяснен.В хода на разследването е установено, че оръжието и останалите находки са на Владимир Георгиев. Срещу него е повдигнато обвинение по чл.339 от Наказателния кодекс - за незаконно притежаване на оръжие, а софиянецът е пуснат да си върви. Два месеца и половина по-късно - на 30 април, Районният съд в Чирпан осъди Владимир Георгиев на осем месеца лишаване от свобода ефективно. Пред съда Георгиев призна, че пищовът е негов и го носел за самозащита, защото... държавата позволявала носенето на огнестрелно оръжие. На 11 май Владимир Георгиев обжалва присъдата си пред Старозагорския окръжен съд и след няколко дни трябва да стане известна датата на второинстанционното дело. Връщането към този незаслужено позабравен случай обаче е друга. Според полицаи, участвали в задържането на Георгиев на 3 февруари, той и софиянецът Коста С. са били пилотираща кола на Митьо Очите и двамата му гардове - Гочо Карагочев и Христо Широков, арестувани на столичното КПП-Врана предишната вечер. След като мерцедесът на Очите е спрян и е настанала суматоха покрай намерените три пистолета, Георгиев просто е продължил да кара към София и на първия обратен завой е изчезнал към родния Пловдив. На другия ден, след като е станало ясно, че работата с боса е по-дебела, отколкото изглежда, Георгиев е тръгнал към Несебър - най-вероятно, за да обясни какво се е случило, обясниха полицаите внезапната поява на беемвето край Чирпан на път към Бургас. Всъщност доказателствата за връзката между случаите не са само двата газови Адлер-а, преработени в бойни и намерени в колата на Очите. На първото заседание от съдебния процес срещу Митьо Очите и бодигардовете му, започнал на 8 февруари 2004 г. в Софийския районен съд, защитата на подсъдимите призова само един свой свидетел - един бургаски оръжеен търговец. Той, естествено, заяви под клетва, че трите газови пищова изобщо не са преработвани в бойни, защото така се продавали - фабрично пригодени за стрелба с т. нар. змийски патрони. Става дума за особен вид боеприпаси, които наистина се използват за лов на влечуги или на по-дребни бозайници. Специфичната им особеност е, че причиняват смърт, но не увреждат ценните дивечови или змийски кожи. В подходящи условия с въпросните змийски патрони могат да се убиват и хора. Колкото до споменатия оръжеен търговец и безкрайно ключов свидетел, неговото име е... Недко Гюров. Грешка няма. Става дума за същия Недко, който е брат на Янко Гюров - бивш ортак и настоящ шеф на Митьо Очите (според директора на РДВР-Бургас) и предводител на мутрите, пребили безнаказано братя Едреви в поморийската дискотека Месалина.

Facebook logo
Бъдете с нас и във