Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ЗАРАДИ ОБВИНЕНИЕТО, ДЪРЖАВАТА МОЖЕ ДА ОЛЕКНЕ С ЕДНА ТОРБА ПАРИ

Преди четири години и десет месеца Параграф 22 взе на специален отчет дело за убийство, повдигнато срещу столичанина Стоян Димитров. Според обвинителния акт на Софийската градска прокуратура на 2 февруари 2000 г., заради неизплатен дълг от 3000 г. марки към Веселин Мешев (с прякор Баба Меца), Димитров е застрелял посредника по предоставянето му - Николай Влахов-Мексиканеца. При това - в собствената си къща и пред очите на Мешев.
В обвинителния акт е записано още, че Димитров и Мешев са прекарали заедно от 9 до 14 часа, уточнявайки помежду си кога и по какъв начин дългът ще бъде върнат. По обед двамата изведнъж решили, че пазарлъкът може да приключи с успех в присъствието на посредника и се обадили на Николай Влахов. Той пристигнал към 14 ч. и малко по-късно Димитров го разстрелял.
Предварителното разследване сочи още, че Веселин Мешев не само е отървал кожата си по чудо, но успял да убеди Димитров да му даде пищова, за да го разгледа. Вместо обаче Баба Меца да вникне по-надълбоко в майсторската изработка на оръжието, той халосал с него Димитров по главата и побягнал, викайки Помощ, помощ!.
След като се свестил, т. нар. килър също успял да изчезне, за да бъде арестуван седем месеца по-късно - на 7 септември, на столичното кръстовище Сточна гара с... бойната грана в ръка.
В средата на 2001 г. Столичната следствена служба приключва работата си, а през пролетта на 2002-ра Софийската градска прокуратура (СГП) внася обвинителния акт в Софийския градски съд (СГС).
На 9 януари 2004 г. състав на СГС осъжда Стоян Димитров на 19 години лишаване от свобода. Решението на магистратите изглежда досущ като истинско, защото единствената рецепта за тикването на убиец зад решетките е спазена: труп + оръжие + мотив + свидетел = затвор.
Какво се случва през следващите три години, докато делото срещу Стоян Димитров изминава дългия и стръмен път към Върховния касационен съд, е трудно да бъде описано в една вестникарска дописка, По-важното обаче е, че от септември 2000 г. до юли 2007 г., когато състав на Върховния касационен съд (ВКС) потвърждава доживотната присъда на Стоян Димитров, т. нар. килър изяжда наказателните закони с кориците и доказва (поне засега само на себе си), че по време на следствието и съдебния процес срещу него са извършени най-малко десет процесуални нарушения и откровени престъпления:
- фалшифициране на протоколи за разпит;
- изчезване на протоколи от мерки за неотклонение;
- подмяна на ключовите веществени доказателства - оръжието на престъплението и ръчната граната;
- продажба на веществено доказателство (леката кола на Димитров, с която той е искал да покрие дълга си към Веселин Мешев, но не е успял);
- незаконен обиск и още по-незаконно изземане на улики от дома на Димитров;
- приобщаване на веществени доказателства към делото без протоколи и без поемни лица и т.н.
Нещо повече. Сред материалите по делото не може да бъде открит дори най-важният протокол - за изземането на револвера, с който е извършено убийството на Мексиканеца. Така че дори днес, когато Димитров вече е зад решетките с доживотна присъда, все още никой не знае кой, къде и с чия помощ е открил оръжието на престъплението.
За всички тези и още куп подробности около делото му през годините Стоян Димитров е написал и изпратил до т. нар. съответни инстанции (в това число и до Европейския съд по правата на човека в Страсбург) над 250 жалби и сигнали. Във всичките си писания той твърди само едно - че иска справедлив процес, но до момента отговорите, които е получил, се броят на пръсти.
Точно поради тази причина през есента на миналата година Стоян Димитров решава да го удари през просото и на 7 ноември 2006-а завежда дело срещу Софийската градска прокуратура. Искът е в размер на 120 000 евро, а основанието му да посегне към такава колосална сума е разпоредбата на чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (до влизането на Административно-процесуалния кодекс в сила на 11 юли 2006 г. този нормативен акт се е казвал Закон за отговорността на държавата за вреди, причинени на гражданите): Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.
В исковата си молба Стоян Димитров излага следните мотиви. По време на досъдебното производство следователят от Столичната следствена служба (СтСлС) - Д. Димитрова, заедно с първия му служебен защитник (в момента той е щатен борец срещу мафията в ГДБОП) продават личния му автомобил Форд Фиеста, въпреки че возилото е вдигнато на трупчета като веществено доказателство.
Научавайки този факт, на 26 септември 2003 г. Стоян Димитров пише жалба до Софийската градска прокуратура (с входящ № 523-00) с копия до Инспектората на Върховната касационна прокуратура (ВКП) и до Европейския съд по правата на човека в Страсбург.
Освен това, Димитров вмъква в жалбата още един, между другото - доста нерадостен факт: към материалите по следственото му дело умишлено не са присъединени осем протокола от разпити, заради което Стоян Димитров неколкократно е правил отвод на следователката Д. Димитрова.
Колкото и странно да звучи, т. нар. Инспектора към ВКП забелязва жалбата на Стоян Димитров още на 3 октомври, а указанието към наблюдаващия прокурор е кратко и ясно: да провери незабавно за какво става дума и още по-незабавно да докладва за резултатите.
Съвсем естествено, подобна проверка въобще не е извършвана, защото това означава, че цялата истина (или поне част от нея) за умишлените и грубите процесуални нарушения по делото за убийството на Николай Влахов ще излязат наяве. Без никакви последствия остават и следващите жалби на Стоян Димитров, изпратени до Софийската градска прокуратура, до Софийската апелативна прокуратура, до бившия главен прокурор Никола Филчев и до неговия наследник Борис Велчев (само до шефовете на прокуратурата през последните четири години Димитров е изпратил 30 жалби: 21 от тях са адресирани до Филчев, а девет - до Велчев).
Накрая на човека му писва и на 7 ноември 2006 г. той завежда дело срещу държавното обвинение в Софийския градски съд. Първото заседание на процеса Стоян Димитров срещу прокуратурата на Република България е насрочено за 7 февруари 2007 г., но на него не се случва нищо съществено. Просто съдия Ана Палазова препоръчва на Димитров да конкретизира подробно мотивите за космическия си иск, след което насрочва следващото заседание на 23 май.
По време на втората сбирка Стоян Димитров отвръща на удара и прави отвод на съдебния състав с мотива, че неговият председател Ана Палазова така е диктувала на секретарката си Десислава Иванова, че е променяла не само думите му, но и смисъла на казаното от него. От своя страна съдия Палазова отново препоръча на ищеца да уточни мотивите за исканото от него обезщетение от 120 000 евро и насрочи делото за 17 октомври.
На пръв поглед, в тазгодишната октомврийска сряда отново не се случи нищо особено. На второ четене обаче съвсем спокойно може да бъде прогнозирано, че делото на Стоян Димитров срещу прокуратурата е пред приключване. И то в негова... вреда.
За да изглежда всичко като истинско, заседанието започна с разпит на съдебната секретарка Десислава Иванова. Без много-много да му мисли, от свидетелската банка тя заяви, че на 23 май съдия Ана Палазова въобще не е преиначавала думите на ищеца, а той е демонстрирал арогантно отношение към съда.
В резултат на тези показания искането на Стоян Димитров за отвод на съдебния състав бе отхвърлено по най-категоричен начин, но все пак слугите на Темида проявиха някакво великодушие: към материалите по делото бяха приобщени две справки от Софийския централен затвор, според които Стоян Димитров е изпратил общо 23 жалби до Министерството на правосъдието, но и оттам не е получил нито един отговор.
А накрая председателят на състава произнесе дългоочакваната реплика: Съдът ще се произнесе в законоустановения едномесечен срок.
Какво тук е притеснителното? Нищо повече от едно-единствено нещо. Малко преди последното заседание в сряда (17 октомври) ищецът Стоян Димитров, неговият адвокат Тодор Маричков и прокурорът по делото Красимир Кожухаров от СГП с изненада научиха, че делото ще се води не от Ана Палазова, а от нейната колежка Зоя Атанасова. Защо се е наложила тази внезапна рокада така и не стана ясно, тъй като никой не си направи труда да попита, а и никой не се осмели да обясни.
Вместо това, след края на заседанието и прокурор Кожухаров, и адвокат Мариков почти в един глас заявиха пред репортера на Параграф 22, че Стоян Димитров няма никакви шансове да спечели битката. Не за друго, а защото бил завел делото по чл.1, ал. от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, а не по чл.2, т.6, който гласи: Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата, съда и особените юрисдикции от незаконно изпълнение на наложено наказание над определения срок или размер.
Поводът за това юридическо прозрение е следният. Преди време Стоян Димитров с нещо е разгневил затворническата управа и тя го пратила за две седмици в карцер. Малко по-късно обаче съдът отменил това наказание като незаконосъобразно и Димитров бил върнат в нормалната му килия.
Колкото и да ни се иска, в случая няма как да останем вежливи, защото прозрението на прокурор Красимир Кожухаров и на адвокат Тодор Маричков много прилича на... издевателство. Първо, защото обвинителят е длъжен да установи дали жалбите на Димитров са плод на богато въображение, или по наказателното производство за убийството на Николай Влахов следователката и наблюдаващият прокурор наистина са нарушили нормативната уредба. И второ, защото задължение на адвоката е да защитава интересите на своя клиент не само в съдебната зала, но и пред медиите.
Така че, ако след един месец се окаже, че Стоян Димитров наистина загуби битката срещу прокуратурата, вината в никакъв случай няма да е само негова. Още повече че ако не у нас, той със сигурност ще спечели личната си война срещу държавата в Европейския съд по правата на човека в Страсбург, защото за тамошните магистрати е по-важно по какъв начин един човек е бил осъден на доживотен затвор, а не кой на кого е син, любовник или баджанак...

Facebook logo
Бъдете с нас и във