Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ЗАРАДИ СЛУГИТЕ СИ ТЕМИДА ПАК ЩЕ СИ ПРОГОВОРИ САМА

Според общоприетите нагласи, най-тежка била корупцията в големите съдебни окръзи - София, Пловдив, Варна, Бургас, Плевен и т. н. В действителност тезата не е съвсем вярна: най-тежка е корупцията в малките съдебни окръзи. Там, където всички може и да са братовчеди (ако не първи, то поне втори), но където пред Негово величество рушветът кръвното роднинство изобщо не помага.
Един от тези окръзи е Перник, в който от години на правосъдния фронт не се случва нищо ново. В смисъл такъв, че и там непрекъснато се отчитат някакви успешни полицейски акции, непрекъснато приключват някакви дознания и следствия и непрекъснато започват някакви съдебни процеси. Но иначе обитателите на пернишкия подземен свят, прекрачили прага на затвора с влязла в сила присъда, все още се броят на пръсти. И то най-много на ръка и половина, ако изобщо може да съществува подобна мерна единица.
Далеч сме от идеята, че в навечерието на коледните и новогодишните празници да занимаваме отново читателите си с ненаказаните подвизи на Янко Ваташки-Лудия, с оневинения завинаги (с няколко куршума в главата) Райко Кръвта, с благосклонно върнатия в родината му сръбски наркобарон Будимир Куйович, с Маце от Дивотино или пък с Рашо Кърпата, наместник на Киро Японеца.
Причината за този отказ е ясна. Според официалните оправдания на МВР, прокуратурата, следствието и съда, организираната престъпна дейност (включително и в малките съдебни окръзи) се доказва и наказва изключително трудно. А местните мафиоти са недосегаеми от местните орли на правосъдието, защото всички са вързани на... обща хранилка.

Един от най-красноречивите примери за абсолютната недосегаемост на подобен тип лица е съдебното дело срещу пернишкия бизнесмен Стоян Кръстев-Драгановеца, което би трябвало да започне на 16 януари 2007 г. в Радомирския районен съд.
Условното наклонение в случая е съвсем уместно, защото обвинителният акт срещу Драгановеца е внесен в съда на 12 юни 2006-а, но досега така и не се появи онази чудодейна сила, която да събере на едно място подсъдим, защита, обвинение и жертва.
Мнозина сигурно си спомнят, че на 13 септември 2005 г. националните медии разпространиха сензационна вест: пернишкият бизнесмен Стоян Кръстев-Драгановеца е отвлякъл певицата Тони Дачева и я е освободил едва след специализирана полицейска операция.
Въпреки че историята все още е прясна, ще я припомним малко, защото тя е показателна в две отношения: за това кой как използва личните си контакти в МВР и какво се случва с резултатите от една блестящо проведена полицейска операция.
На 10 септември 2005 г. (събота) Стоян Кръстев-Драгановеца и брат му Кръстьо канят в хотела на сестра им - Райски кът (на язовир Пчелина край радомирското с. Лобуш), Тони Дачева, Алисия, Теодора и Ивена, за да попеят на купона по случай закриването на летния туристически сезон.
В малките часове на 11 септември Алисия, Теодора и Ивена получават хонорарите си, събират си багажа и си заминават, а Тони Дачева и личната й озвучителка остават да преспят в Райски кът. На сутринта обаче двете най-любезно са уведомени от Стоян Кръстев, че не могат да напуснат територията на хотела, защото Дачева е получила 1400 лв. хонорар, но вместо шест песни е изпяла само две.
Няколко часа по-късно певицата все пак успяла да се обади на гаджето си - бургазлията Найден Милков (бивш съсобственик на прословутата охранителна фирма Първа частна милиция, а сега фолкизпълнител и общински съветник в Бургас). Той светкавично задействал всичките си връзки и час-два по-късно спецченгета от РЗБОП-Перник атакували хотел Райски кът и освободили заложничките.
По данни на РДВР-Перник, в отвличането на Дачева са участвали Стоян Кръстев-Драгановеца, брат му Кръстьо и 19-годишният син на Стоян Слави. Тримата са задържани за 72 часа с прокурорско постановление и срещу тях е образувано следствено дело по чл.143, ал.1 от Наказателния кодекс: Който принуди другиго да извърши, да пропусне или да претърпи нещо, противно на волята му, като употреби за това сила, заплашване или злоупотреби с властта си, се наказва с лишаване от свобода до шест години.
На 14 септември 2005 г. станаха известни още четири любопитни неща. Най-напред, че защитата на Драгановеца е поета от петима адвокати (четирима от София и един от Перник) начело с небезизвестния Марин Марковски. Името му нашумя покрай делата за разстрела на бившия премиер Андрей Луканов (2 октомври 1996 г.), убийството на Елеонора Димитрова, която полицаят Калин Кьосев застреля на 30 януари 2001 г., и трагедията в дискотека Индиго, разиграла се на 21 декември 2001 година.
Почти едновременно с това обществеността научи, че Радомирският районен съд е освободил Стоян, Кръстьо и Слави Кръстеви срещу различни парични гаранции.
След това лъсна начинът, по който Тони Дачева е била освободена от плен: гаджето й - бившият първи частен милиционер Найден Милков, се е обадил на тогавашния главен секретар на МВР ген. Бойко Борисов, който лично е разпоредил провеждането на операцията.
А накрая се разбра, че по време на акцията Стоян Кръстев-Драгановеца се е държал грубо с полицаите, заплашил е неколцина от тях със смърт и затова срещу него е образувано дознание.
Радомирският районен съд така и не успя да даде ход на процеса срещу Драгановеца и компания. В случая обаче трябва да се отбележат две много интересни случки, минали покрай ушите и очите на тамошните слуги на Темида.
През септември 2006 г. делото е отложено, защото адвокатите на Драгановеца представиха пред съда медицински документ, издаден от... италианска болница. В края на ноември пък подсъдимият го хвана липсата, защото... в Скопие го споходила бъбречна криза и той тутакси бил настанен в болница за оперативно отстраняване на камъка убиец.
По какъв начин Драгановеца се разболява винаги когато потрябва (при това - без значение къде се намира той - в България, Македония или Италия), отдавна не е загадка, тъй като открай време бизнесът с фалшивите болнични листове е проспериращ. По-важното в случая обаче е друго: защо радомирските магистрати са приели двете медицински свидетелства (италианското и македонското) за чиста монета, при положение че Стоян Кръстев-Драгановеца е с две висящи дела и по никакъв начин - дори по документи - не би трябвало да кръстосва из Европа?
По-малкото дело срещу Стоян Кръстев-Драгановеца е образувано на 23 декември 2002 г. след масов побой пред пернишкото кафене Съни. По данни на РДВР-Перник, в мелето участват две групировки, занимаващи се с автокражби, рекет и незаконен хазарт. От едната страна на бухалката са Стоян Кръстев-Драгановеца и хората му (т. нар. хазартаджии), а от другата страна на дървото са автоджамбазите и рекетьорите на небезизвестния пернишки бандит Васил Борчев-Борчо.
Поводът за скандала е микробус на Стоян Кръстев, който дясната ръка на Борчо - Николай Христов-Хайо уж бил задигнал на 20 декември същата година. По онова време съмненията на Драгановеца изглеждат съвсем в реда на нещата, защото въпросният Хайо има зад гърба си 12-13 висящи следствени дела за кражби на автомобили, плюс една преписка за отвличане и причиняване на средна телесна повреда.
Резултатът от цялата галимация обаче е повече от странен. Без изобщо да се притеснява от мрачната слава на Борчо и биячите му, Драгановеца натикал в багажника на колата си Хайо и го откарал пред споменатото кафене. И то с една-единствена ултимативна оферта (според адвокатите на Драгановеца): или крадецът се разбира с ортаците си и возилото се връща, или Кръстев предава пленника си на полицията.
За зла участ обаче на 23 декември деловата среща прераснала в масов побой, потушен от цял взвод полицаи (общо единайсет души). Още същата вечер срещу Драгановеца и трима от хората му - Володя Йорданов, Владимир Владимиров и Йордан Йорданов, е образувано следствено дело за отвличане (чл.142, ал.2 от НК: Наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, когато деянието е извършено от две или повече въоръжени лица), и четиримата са прибрани зад решетките за по 72 часа
Няколко часа по-късно микробусът е открит опожарен край столичния кв. Владая, вината на Николай Христов-Хайо въобще не е доказана и... всичко утихва. При това - до такава степен, че днес дори самият Стоян Кръстев едва ли има някакъв спомен докъде точно е стигнало делото му и в кое съдилище се намира то - в Пернишкия окръжен съд, в Софийския апелативен съд или във Върховния касационен съд.
Доста по-различна (но в никакъв случай по-обнадеждаваща) е съдбата и на другото дело срещу Стоян Кръстев-Драгановеца. То е образувано през 1999 г., през 2001 г. Драгановеца бе осъден от Пернишкия окръжен съд на шест години затвор, но присъдата му не е влязла с сила, тъй като все още се чака решението на Върховния касационен съд. А поводът, поради който широката общественост бе принудена да се запознае с въпросното дело, е повече от абсурден.
В края на месец май 2000 г. тогава опозиционният в. Дума публикува на своята първа страница разгромен материал срещу правителството на Иван Костов. Той е озаглавен Вече арестуват и книги и в него се казва: Готвената за печат книга Мафиотска България на Трайко Герака бе иззета при спецакция от софийски и пернишки полицаи. На 27 март 2000 г. служители на Специализираната следствена служба, НСБОП и РЗБОП-Перник извършили обиск в дома и офиса на Стоян Кръстев-Драгановеца, президент на фирма Фламинго и спонсор на книгата, и конфискували ръкописа. Според Герака, целта на този акт е да се осуети издаването на разобличителната книга за корумпираната власт в държавата...
Според автора на статията, въпросната книга щяла да бъде в две части, общо 370 страници, стартовият й тираж - 10 000 бройки, а единичната цена - 15 лева. Освен това половината от приходите, изчислени на 150 000 лв., Трайко Герака щял да дари на деца сираци, чиито родители са били полицаи и са загинали по време на служба.
По ред причини екипът на Параграф 22 е запознат със случая. По онова време Трайко Герака е известен на широката общественост не като писател -документалист, а като главен редактор на плеядата вестници еднодневки, излизали в зората на българската демокрация под заглавия Секс на фарове, Секс на пясъка, Секс на шума и тъй нататък.
Колкото до акцията срещу Стоян Кръстев, при която бил иззет фундаменталният антимафиотски ръкопис на Герака, с нея работата е още по-прозаична. Срещу Драгановеца наистина има образувано дело, но не заради финансирането на бъдещата книга, а за незаконно притежаване на оръжие, взрив и дрога. То е образувано на 18 ноември 1999 г. срещу неизвестен извършител, по чл.339, ал.2 от Наказателния кодекс: Който придобие по какъвто и да е начин, държи или предаде другиму взривове, огнестрелни оръжия или боеприпаси в голямо количество, без да има за това надлежно разрешение, се наказва с лишаване от свобода от три до осем години.
Въпросното дело е приключено на 2 ноември 2000 г. с мнение за съд на четирима души начело с мецената Кръстев. А драматично описаната в Дума полицейска акция през март 2000 г. е по сигнал, че на Драгановеца изобщо не му пука от наказателното производство срещу него и той продължава да я кара по старому: да върти незаконен хазарт и да печели пари чрез лихварство.
Още през 1997 г. Стоян Кръстев наема няколко селскостопански постройки в пернишкото село Лялинци. Официално намерението му е да гледа животни и през първите две години той наистина завъжда там двайсетина-трийсет кози и овце.
През януари 1999 г. той връчва на своя наместник във фермата - Красимир Кралчев, чанта с някакво оръжие и му нарежда да я пази като очите си, докато не си я прибере обратно.
Кралчев, като добросъвестен служител, отнася чантата в дома си и в продължение на девет месеца не дава и прашинка да падне върху нея. Накрая обаче нервите му не издържали и през септември разказал на своя приятел Иван Виделовски (по онова време шеф на Регионалната служба за пожарна и аварийна безопасност в Перник) както за съдържанието на чантата, така и вътрешните си терзания. Пожарникарят Виделовски обаче хич не се двоумил и веднага уведомил ръководството на РДВР-Перник за опасната чанта.
Разработката срещу Драгановеца продължава около месец и половина. На 18 ноември 1999 г. антимафиоти от НСБОП, РЗБОП-Перник, и следователи от Специализираното следствие, въоръжени с необходимото разрешение за обиск, атакуват фермата на Кръстев в с. Лялинци.
А онова, което намират там, по никакъв начин не се вписва в графите Селскостопански инветар и Концентриран фураж: 7 плика с хашиш, амфетамин и фенетелин на обща стойност 24 588 г. марки; зареден картечен пистолет Скорпион със заглушител; ловна карабина Арсенал с изпилен сериен номер; ръчен гранатомет Кастьор и пет 40-милиметрови гранати ВОГ - 25; един чифт полицейски белезници; 28 килограма взривно вещество (Амонит - 6); оръжейна паста, четка и шомпол; над 150 патрона.
От нас толкоз, защото последният коментар по случая Стоян Кръстев е право и задължение на Върховния касационен съд. Който, колкото и да не му се иска, все някога ще трябва да реши какъв точно е Драгановеца: репресиран меценат на документална литература или регионален мафиот от доста висока класа.

Facebook logo
Бъдете с нас и във