Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Застреляха един от убийците на Аркан в ЮАР

Гаврич (с патерицата) и Джуричич (на преден план) крачат към съда,преди да изчезнат завинаги зад граница.
S 250 95fd9417 b763 4faa 98c6 2edd84084ae3
S 250 f5614035 68c2 4d30 891a 4ec7cbdaab87
S 250 4542d0b0 4481 47ef 9f44 efabf4c42e3f

Един от убийците на прословутия сръбски националист и собственик на футболния отбор "Обилич" Желко Ражнятович - Аркан беше застрелян в сряда миналата седмица в  столицата на ЮАР  Йоханесбург. Милан Джуричич-Мики беше направен на решето в автомобила си посред бял ден, докато чакал на светофар. Колата му била засечена от бял автомобил, от който изскочили двама маскирани мъже, въоръжени с автомати. Те хладнокървно простреляли Джуричич и избягали.

Свидетели на екзекуцията извикали светкавично полиция и "Бърза помощ", но те само констатирали смъртта на Джуричич. Всъщност първоначално никой не е разбрал, че е бил ликвидиран сръбски престъпник с 30-годишна присъда за убийство, издирван от полицията в Сърбия и от Интерпол за разстрела на Аркан. В джобовете на простреляния били открити документи на името на белгийски гражданин.

Слуховете за ликвидирането на Мики вървяха  по-бързо, отколкото появата на официална информация за случая. Властите в Сърбия първоначално неофициално коментираха, че е възможно инцидентът в Йоханесбург да е опит за смяна на идентичността на издирвания килър и  начин  да продължи живота си под нова самоличност. След интензивна комуникация с Интерпол и ДНК -експертиза категорично е установено, че става въпрос за Милан Джуричич.

Покушението срещу  Мики доказва колко верен е афоризмът, че отмъщението е блюдо, което е вкусно, когато се сервира студено. Както е известно, той бе осъден на 30 години затвор, защото на 15 януари 2000 г. заедно с още двама съучастници, застреля Аркан и двама негови приятели в лоби-бара на хотел "Интернационал " в Белград.

Джуричич, Добросав Гаврич и Драган Николич-Гаги избягали веднага след разстрела на Аркан. Те обаче са заловени и изправени пред съда. През 2001 г. съдът издава и първите присъди по делото за убийството на известния сръбски националист - решението на съдиите е 20 години затвор за Гаврич и по 15 години решетки за съучастниците му Джуричич и Николич. Още петима техни помагачи са наказани с по-леки присъди.

По същия начин, както и в България, една година по-късно Върховният съд на Сърбия отменя присъдите на тримата и връща делото за ново разглеждане. Процесът обаче е прекъснат, защото междувременно Драган Николич духнал зад граница и се окаквало неговата екстрадиция.

През октомври 2003 г. подсъдимите са пуснати на свобода. Според законите това се наложило, защото изминала една година от отмяната на първоначалната присъда, но  в същото време не е имало ново съдебно решение.

Процесът срещу убийците на Аркан стартира за трети път едва през март 2006 година. Дотогава Гаврич и Джуричич се явявали на заседанията, често били виждани в кафенетата в родния им град Лозница. По силата на закона те били на свобода, докато не им бъде  прочетена  втората присъда. През октомври 2006 г. Окръжният съд в Белград не само потвърждава виновността на Джучич и Николич, но дори увеличава  срока на наказанието им на по 30 години затвор. Гаврич получава 35 години лишаване от свобода, защото той е водил групата от килъри и е пряк извършител на покушението.

Мики и Гаврич обаче не се явили  на четенето на постановлението на съда, когато е разпореден и арестът им, и от този момент се губят и следите им. Зад решетките е изпратен само Драган Николич - Гаги, който е екстрадиран и пратен директно в затвора.

Съдбата на двамата бегълци едно към едно съвпада със случилото се с прочутите нашенски мафиоти Пламен Галев и Ангел Христов, които до прочитането на присъдите им се размотаваха на свобода. И когато трябваше да ги задържат във връзка с присъдите им, не бяха открити и до ден днешен никой не знае къде се намират наистина.

Непосредствено преди прочитането на решението на Окръжния съд в Белград Мики и Гаврич вече били избягали в Босна и Херцеговина, откъдето поели към ЮАР. Там се свързали с местни и международни мафиотски групировки, които се занимават с наркобизнес. В "подземието" двамата бързо  заели  високи позиции - например Добросав Гаврич станал дясна ръка на мафиотския бос Сирил Бик, представяйки се под името  Саша Ковачевич. 

През март 2011 г. йоханесбургският престъпен лидер обаче бил ликвидиран в типично мафиотски стил. БМВ-то, шофирано от Гаврич, до който седял Бик, било настигнато от двама мотористи. Те извадили картечни пистолети и след няколко откоса убили на място Бик и тежко ранили Гаврич, след което избягали.

В последвалото разследване полицията изяснила, че самоличността на Ковачевич е фалшива и че под това име се крие Добросав Гаврич. Той е задържан за разпространение на кокаин и за незаконно  притежание на оръжие. Научавайки за задържането му, сръбското Министерство на правосъдието е отправило искане към властите в ЮАР за екстрадиция на Гаврич, но то е отхвърлено, тъй като междувременно Гаврич имал статут на бежанец.

Според информация от полицията в Йоханесбург Гаврич е напуснал Босна и Херцеговина с фалшив паспорт и оттам е отпътувал за Еквадор и Перу. Оттам се озовал в ЮАР. Делото за екстрадицията на Гаврич, който вече е на свобода - въпреки разследването на групировката на Бик, все още се гледа и няма решение дали да бъде екстрадиран в Сърбия във връзка с международното му издирване заради убийството на Аркан.

 

 

Банкерът Любе Михайлович - Шиптар за убийството на Аркан

Банкер на банкерите, единственият банкер, който се занимава и с банкова журналистика - така е наричан в Белград Любе Михайлович - Шиптар. Той е заснет до Желко Ражнятович в последната му снимка, пет минути преди да бъде убит.

"Желко Ражнятович Аркан четеше моята колонка в "Политика". Когато се запознахме в началото на 1992 г., ми каза "Не съм виждал по-храбър човек, който пише толкова критично за държавата". Беше собственик на няколко фирми, чиито сметки бяха в Търговска банка. Тези фирми внасяха широк асортимент от стоки - малко нефт, главно текстил и напитки. И когато взе "Обилич", Аркан отвори сметка в Търговска банка, така че продажбите на футболисти преминаваха през нас. Фирмите на Аркан имаха малък оборот, но през "Обилич" преминаваха трансфери за милиони марки. Ние излизахме често, бил съм на негови празненства, на рождените дни на Цеца. В деня, когато загина, аз тръгнах към басейна в "Интернационал", болеше ме рамото. Аркан седеше в сепарето и ме извика: "Генерале, добре си дошъл." Наричаше ме така заради презимето ми Михайлович. Каза още: "Днес съм най-щастливият човек, не дължа на никого нищо. Имах дълг към Манди, Мандо, кажи на Генерала че ти върнах вчера дълга. Отсега нататък ще се посветя изключително на "Обилич".

Тогава бе направена и тази снимка от фотографа на "Обилич". Това се случи към 5 часа следобед - отидох в басейна, а след пет минути Аркан бе убит. Няколко дни по-късно при мен дойде Цеца и поиска заем от 150 000 марки, за да се разплати за поддръжката на стадиона. Веднага одобрих този заем."

 

Българско присъствие в ЮАР-ското подземие

През 2013 г. един от бившите регионални шефове на силовата групировка ВИС-2 в Русе Пламен Кунчев-Паци беше вкаран в затвор в ЮАР. У нас той е издирван, защото е осъден на десет години затвор за грабеж, побой и за ръководство на група за наркоразпространение и проституция. Непосредствено преди да произнесат последната му  присъда, Кунчев избяга в чужбина и попадна в ЮАР. Пътуването дотам не било сложно. Пристигайки, той се свързал с нашенци, които се занимавали с автомонтьорство и с фалшификация на документи за самоличност. Кунчев платил 2000 евро и се сдобил с документи на името на Ивайло Янков Костов. После кандидатствал и за паспорт в ЮАР и се превърнал в местен жител на име Корнелиус.
След ареста му през 2013 г. той е екстрадиран в България.

Според неофициална информация в ЮАР се е укрил и издирваният у нас бивш главен касиер на "Алфабанк" Петко Митевски. Той е осъден през май 2017 г. от Софийския градски съд на 15 години затвор заради кражбата на 21 млн. лв. от банката. Председателят на съдебния състав Николай Младенов не промени мярката на осъдения и го остави на свобода. След което от Митевски досега няма ни вест, ни кост. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във