Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Затягаме контрола за граждани от трети страни

България вече ще отказва влизане и пребиваване на своя територия на граждани на трети страни, за които има сигнал в Шенгенската информационна система (ШИС). От тази седмица влиза в сила решение на Съвета на ЕС за прилагането в България и Румъния на оставащите разпоредби от Шенгенското законодателство.

Отказ за допускане на българска територия ще получават онези граждани на трета страна, за които една или повече държави- членки на ЕС са въвели в ШИС забрана за неговото влизане или пребиваване в шенгенското пространство. Граждани на трети страни, които се намират във вътрешността на страната без надлежно разрешително за пребиваване, за които се установи, че имат наложен "отказ за влизане", ще бъдат извеждани от националната ни територия от компетентните български власти.

ШИС е най-широкомащабната информационна система в Европа, с най-много крайни потребители. Тя е най-ефективната компенсаторна мярка в пространството на свободно движение на лица. България - като държава членка на ЕС и ШИС, ще има задължението да въвежда своите национални забрани под формата на сигнали по чл.24 от Регламента за ШИС II, както и да изпълнява забраните, наложени от останалите 29 държави членки. Това e едно от фундаменталните достижения на Шенгенското законодателство, което гарантира сигурността на общата територия чрез взаимно признаване и изпълнение на забраните за влизане, издадени от държавите членки.

Въвеждането на тази мярка е продължение на политиката на ЕС за затягане на контрола по външните граници. Както е известно, през февруари 2017 г. Европейският парламент гласува въвеждането на задължителни проверки при влизане и излизане от ЕС на граждани на трети страни. Според приетите тогава промени лицата, ползващи се с право на свободно движение в общността, подлежат на системни проверки. Беше решено също страните  членки да проверяват дали въпросните лица не представляват заплаха за обществения ред и вътрешната сигурност.

Тези промени донякъде са в противоречие със статута на България, която не е член на Шенген. И по тази причина българските институции не се ползват в пълна степен от преимуществата на Шенгенската информационна система (ШИС), с които разполагат останалите държави. При това положение разкриването и предотвратяването на пътувания с цел участие или подкрепа на терористична дейност са силно затруднени. Ние сме външна граница на ЕС, но в същото време нямаме пълен достъп до данните на ШИС, тъй като сме извън Шенгенското пространство. Още миналата година българските евродепутати Мария Габриел и Емил Радев защитиха тази теза по време на пленарния дебат на Европейския парламент с комисаря по сигурността Джулиан Кинг. Според тях границата ни с Турция е една от най-трудните външни граници на съюза. И охраната й няма как да е ефективна, след като България не разполага с необходимата информация от ШИС, подавана от различните служби в общността.

България е свързана с ШИС още от 2010 година. Оттогава тя подава информация в системата, но в същото време няма достъп до цялата база данни, какъвто имат страните членки на Шенген. ШИС-1 и ШИС-2, в които българските служби работят, всъщност са в голяма степен едностранно отворени канали за обмен на информация - от нас към ЕС, но в обратната посока има цедка за информацията.

Неприемането ни в Шенгенската зона вече е очевиден проблем, при това не по наша вина. България отдавна е покрила всички технически критерии (още от 2011 г.) за влизане в зоната, но по различни причини все още клечим на прага й. Причините за това досега са конюнктурни - например Холандия, Германия,Франция и скандинавските страни обвързваха приемането ни с механизма за наблюдение и оценка на съдебната система и вътрешния ред и с постигането на трайни резултати в борбата с организираната престъпност и корупцията. И макар че за всички е очевиден двойният им аршин, защото в договора по присъединяването ни към ЕС няма такава клауза, те спъват инициативите за старта на шенгенските преговори от 2015 г. досега. 

Разкриването, предотвратяването на пътувания с цел подкрепа на терористични актове и борбата с явлението "чуждестранни бойци" обаче изисква преосмисляне на позицията на противниците за приемането ни в Шенген. Гарантирането на сигурността на ЕС обаче не може да бъде ефективно, ако предвидените мерки изключват държавите членки, които са извън Шенгенското пространство, но са външни граници на ЕС. За да може България да продължи успешното опазване на външните граници на съюза, страната има нужда от пълния набор от инструменти. Ето защо е нужно на България да бъде предоставен пълен достъп до базата данни на Шенгенската информационна система.

Промените в Шенгенския кодекс бяха гласувани през февруари 2017 г., а от април с.г. България ги въведе и по своите ГКПП-та.

Facebook logo
Бъдете с нас и във