Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ЗАТВОР ЗА ПИШМАН КИЛЪРИТЕ ОТ БОТЕВГРАД

В началото на август шефът на националната полиция главен комисар Валентин Петров неочаквано застана на езиков пост и определи термина поръчково убийство като непочтен. За поръчково убийство ние можем да говорим само тогава, когато престъплението е разкрито и са събрани достатъчно доказателства за това, че има съответен извършител и съответен поръчител, поясни директорът на полицията. Той посочи още, че според данните на МВР през тази година са извършени 183 убийства, а разкриваемостта в тази сфера на престъпност е 82 процента.
Полицейската статистика показва, че в думите на полицай № 1 има логика, достойна за почитателите на абсурда - убийствата, които са резултат на организация, остават неразкрити. И затова не можем да ги определим като поръчкови.
Явно силата на МВР е в разследването на останалите престъпления, които надуват процентите на разкриваемостта. А примери за разкрити кокошкарски кражби, грабежи, опити за убийство и кървави сакатлъци от битов характер, с които родната полиция се хвали, колкото щеш. Отваряме например ИНТЕРНЕТ страницата на полицията в Кюстендил и веднага намираме сюжет, достоен за нямото кино. Там четем как на 17 юни кюстендилската полиция бързо заловила трима непълнолетни автокрадци от дупнишкото село Джерман. Те се опитали да задигнат една ладичка, но за нещастие руското возило угаснало и ченгетата ги хванали.
И геният на немия филм Чарли Чаплин обаче би си ударил бомбето в паважа, изправяйки се пред една типично нашенска история, изпълнена с тайни страсти, писък на куршуми, кръв и смърт. Този сюжет е влязъл в аналите на полицията в графата разкрити убийства и се разиграва през май 2005 г. в Ботевград. Историята, както всички гениални неща, е простичка - трима души решават да се отърват от своя кръвен враг и да го убият. Замисленото кърваво деяние обаче е изпълнено по толкова некадърен начин, че е цяло чудо как изобщо самите убийци са оживели при изпълнението му. Единият от килърите прострелва в крака другия, след което раненият се самопрострелва в здравия крак. За полицаите не остава нищо друго, освен по кървавите следи на пишман килърите да ги открият и заковат. Две години по-късно (на 4 юли 2007 г.) състав на Софийския окръжен съд праща за по 20 години зад решетките двама от тях, а третия карък - само за 19 години.

Инцидентът
На 12 май 2005 г. вечерта 26-годишният ром Георги Маринов, известен с прякора Рабиша, и 17-годишната му приятелка Леонора Миткова вечерят в ресторант Ти Ви в Ботевград. Двамата влюбени остават до около 0.30 ч., след което напускат заведението. Точно под ресторанта се намира дискотека със същото име. На тръгване двамата са забелязани от охранителите в дискотеката Петър Митев, Ивайло Иванов и Стефан Цанов, които напоследък имат зъб на рома.
Влюбените се местят в друго денс заведение наблизо - Нощ и ден, по-известно в града като Йоланда. Там пият и се веселят до към 3.20 часа. Напускат дискотеката и се отправят към денонощен павилион, откъдето си купуват сандвичи пред погледите на трима патрулиращи полицаи.
Пет минути по-късно (към 03.25 ч.) Рабиша и Леонора тръгнали към хотела, в който смятали да пренощуват. Пътят им минавал през централния площад на Ботевград. Там обаче те попаднали в капан. Когато пресичали площада, двама маскирани мъже изскочили от храстите и започнали да стрелят по тях. По-късно става ясно, че стрелците са гардовете на дискотека Ти Ви - Петър Митев и Ивайло Иванов. Рабиша е повален с два куршума, а приятелката му е простреляна три пъти в гърба.
Килърите обаче били странно разположени. Единият обстрелвал мишените си отпред, а другият ги изненадал в гръб. В резултат на фронталната стрелба един от нападателите пострадал от приятелски огън. Тогава на помощ им се притекъл трети килър, който дотогава следил стрелбата отстрани. Той взел пистолета от единия си авер, върнал се и като по филмите хладнокръвно довършил Маринов с контролен изстрел в главата.
Кой знае защо тримата убийци обаче пропуснали да сторят същото и с приятелката на рома. Въпреки раните си тя видяла с очите си екзекуцията на любимия си и познала екзекутора Стефан Цанов по изключително характерната походка, която не можела да се сбърка. По-късно ще се окаже, че още един защитен свидетел е разпознал Цанов по типичната походка и осанка.
Разкриването
Изстрелите са чути от патрулиращите полицаи. Те бързо пристигат на мястото и виждат двете проснати на земята тела. Мястото е оградено, пристига следствен екип. Близо до телата криминалистите откриват необясними кървави дири, които водели до близките храсти. Там полицаите намират маска. Направената на по-късен етап ДНК-експертиза установява, че я е носил Петър Митев.
Макар и ранена, 17-годишната Леонора дава показания. След разказа й тайнствените кървави следи намират своето обяснение и работата на полицията вече върви като по мед и масло. Става ясно, че Петър Митев е бил ранен от приятелския огън на Ивайло Иванов, след което за капак неволно се прострелял в другия крак.
След като извършили пъкленото си дело, тримата килъри трябвало бързо да изчезнат. Ивайло Иванов и раненият Митев се скриват в храстите на близкия булевард, където изчакали Цанов да ги прибере с колата си Фолксваген Голф. Там убийците тотално забравили какво са гледали по екшън филмите и изхвърлили едната маска.
На всичко отгоре, докато се изтегляли от мястото на покушението, двамата се разминали с още един буден ботевградчанин, който ще стане и свидетел по делото. Друг очевидец пък забелязал Стефан Цанов да се върти на площада малко преди да ликвидира Маринов с контролния изстрел.
Тримата се качват в колата на Цанов и поемат към близкото с. Литаково. Там Цанов се обажда на приятеля си Игнат Игнатов, казва му, че е станала беля с Петър Митев и го моли да му помогне да скрие другарите си. Игнатов се отзовава веднага на апела. Качва се на автомобила си, а килърите карат след него с голфа. Завежда ги в местност извън селото, където нападателите захвърлят в близките храсти двата пистолета, ръкавиците, яке и втората маска.
След това Ивайло Иванов се качва в колата на Игнат Игнатов и двамата изчезват. Стефан Цанов пък кара простреляния Петър Митев в къща в с. Трудовец, където го оставя. После с колата си отива до фурната в селото, която е собственост на неговия шеф в дискотека Ти Ви Тихомир Миков. Килърът оставя колата на работника от пекарната Илиян Иванов, за да я измие. Хлебарят лъснал колата и дори изпрал седалките от кръвта.
В сюжета като герой влиза и шофьорът на фурната Цветко, който с микробуса си връща Цанов при ранения му другар. Откарват го пак до съседното с. Литаково, където Митев е прегледан от лекаря Пламен Петков. Докторът констатира остра загуба на кръв и препоръчва на аверите му да го закарат в София.
Цанов бързо намира друг превоз до столицата. Той се свързва с шефа си Тихомир Миков и му разказва за сакатлъка. Босът вдига по тревога жена си Теменужка и пристигат с нейното Пежо и с неговото Ауди. Раненият е качен при Теменужка, а Цанов сяда при шефа си. Двете коли потеглят за София.
Четиримата пристигат в столицата рано сутринта на 13 май 2005 година. Там Теменужка тръгва по лични дела и изоставя основната група. Тихомир, Стефан и раненият Петър Митев отиват да търсят медицинска помощ с Пежо-то. Тримата обаче не събрали кураж да отидат в болница и решават да... изоставят Митев някъде из кварталите. Виковете му били дочути от минаваща наблизо жена, която звъннала в Бърза помощ, и след дълги перипетии пишман килърът е откаран във Военномедицинска академия.
Междувременно Стефан Цанов също бил изоставен насред София от боса си, който се измъкнал под предлог, че има работа за вършене. Самотният Цанов не издържал и звъннал на баджанака си, който пътувал в този момент към столицата. Двамата се разбрали да се прибират към Ботевград заедно. Докато чакал баджанака си да си свърши работата, Цанов обикалял из столицата почти цял ден. Тръгнали към родния си град късно следобед, но по пътя били спипани от ченгетата.
На следващия ден (14 май 2005 г.) Цанов завел полицаите при храстите край с. Литаково, където намерили захвърлените 9-милиметров пистолет Валтер, пистолет ИЖ-79-8, ръкавици, яке и маска. За полицията случаят бил приключен и влязъл в графата на убийствата, разкрити само за едно денонощие .

Делото
Процесът срещу тримата килъри започнал през 2006 г. в Софийския окръжен съд (СОС). Срещу тях са повдигнати обвинения за умишлено убийство (чл. 116 от Наказателния кодекс) и за опит за убийство (чл. 116 във вр. с чл. 20 от НК).
На подсъдимата скамейка са изправени и семейство Тихомир и Теменужка Микови с обвинение за укривателство на убийците (чл.294, ал.1 от НК). Според прокурорите съпрузите са покрили Ивайло Иванов и са превозили Стефан Цанов и Петър Митев до столицата с ясното съзнание, че двамата са извършили убийство и са съдействали да се заличат кървавите следи от простреляните крака на Митев в колата на Цанов.
По безспорен начин по време на делото е установено, че по Георги Маринов е стреляно с пистолет Валтер, а по Леонора - с ИЖ. По първия пистолет са открити кървави следи от Петър Митев. Според съда това обаче не означавало, че именно той е стрелял с оръжието, защото по нито един от пистолетите не са открити пръстови отпечатъци.
Така и не бе изяснено кой от пистолетите е държал всеки един от стрелците по време на приятелския огън. Всички входно-изходни рани по краката на Митев са в една посока, магистратите не можаха да определят с кой пистолет Митев е бил прострелян най-напред. От анализа на раните те предположиха, че веднъж той е бил прострелян от друг човек, а другата дупка от куршума е причинена от самонараняване.
Въпреки неяснотите кой и как съдът реши, че именно Митев и Иванов са стрелците, защото по откритите маски има техен ДНК-профил, а свидетели твърдят, че стрелците са били маскирани. Освен това по намерените ръкавици са открити барутни частици, открита е и капчица кръв на Митев. По ръцете на двамата обаче няма следи от барут. Якето, открито в храстите, също било изследвано. По него са намерени човешки косми, които принадлежали на Цанов.
По време на делото така и не бе изяснен мотивът за убийството, нито пък кой е бил неговият инициатор и откъде килърите са се снабдили с оръжията.
На 4 юли тази година Софийският окръжен съд прочете присъдите по делото. Петър Митев и Ивайло Иванов бяха осъдени на по 20 години затвор, а Стефан Цанов получи 19 години зад решетките. Съдът се съобрази и с показанията на съпругата на Стефан Цанов Даниела, на баджанака му Иван Начев и на свидетеля Сашо Митев. Според тях подсъдимите са били на нож с жертвата, дори предната вечер преди убийството Ивайло Иванов и Петър Митев се сбили с Рабиша. Нито един свидетел обаче не внесе по-голяма яснота за какво точно е станал побоят и от какво е породена враждата помежду им.
Съдът изцяло оправда другите двама подсъдими - семейство Тихомир и Теменужка Микови. Мотивът бе, че те изобщо не са знаели за среднощната стрелба. Освен това нямали никаква връзка със заличаването на кървавите улики по колата на стрелците, тъй като Стефан Цанов лично помолил Илиян Илиев да свърши черната работа. Колкото до превозването на Ивайло Иванов, това не било укривателство, реши съдът.
И защитата, и обвинението останаха недоволни от присъдите. Двете страни вече се обърнаха към Софийския апелативен съд и сюжетът с ботевградските пишман килъри все още очаква своя финал.

Facebook logo
Бъдете с нас и във