Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ЗАТВОРИХА ЧАДЪРА НА РАЗЛОЖКИТЕ НАРКОБАРОНИ

Ако преди десетина дни главният прокурор Никола Филчев не бе ударил едно рамо на Параграф 22, едва ли някой щеше да разбере, че по делото за нарколабораторията, разбита в Разлог преди година, вече има 15-годишна ефективна присъда. При това тя е била издадена не преди седмица или две, а още през лятото на 2004 г., т. е. само седем месеца след образуването на предварителното производство. УдарътРазплитането на аферата започва в началото на септември 2003 г., когато разложкият бизнесмен Пирин Хаджиев е арестуван с 200 грама хапчета екстази. След неколкочасов разпит той съобщава на криминалистите имената на наркопроизводителите и е пуснат на свобода. В хода на полицейската разработка е установено, че таблетиращата машина е монтирана в полуразрушен дърводелски цех между Разлог и близкото с. Годлево. Имотът е собственост на Пирин Хаджиев, но е нает от известния обитател на благоевградския подземен свят Пламен Илиев-Джудиста. Месец по-късно става ясно, че мозъкът на престъпната група е служител от Националната служба за сигурност (НСС). Това откритие кара благоевградските антимафиоти да потърсят помощ от София, което забавя разбиването на нарколабораторията с няколко седмици. Операцията, разработена в НСБОП, започва през нощта на 12 срещу 13 ноември 2003 г. едновременно в Благоевградска, Пернишка и Кюстендилска област. Задържани са общо девет души, а по време на обиските в домовете и вилите им са открити около 120 кг прекурсори за производство на синтетична дрога. В цеха на Хаджиев край Разлог, където е била монтирана таблетиращата машина, са арестувани Иван Иванов-Ваньовия, Благой Мирчев и Пирин Хаджиев. От ресторанта на благоевградския хотел Ален мак са прибрани Васил Горчев-Кьоравия, Ангел Димитров-Чората, Силви Петров и Цанко Цанков, а Пламен Илиев-Джудиста е арестуван в дома му. Контраразузнавачът Петър Миленов (родом от Кюстендил и известен в тамошния подземен свят с прякора си Пухкавия) е задържан на бензиностанция ЛУКойл, която се намира на изхода на Благоевград в посока София. В личния му Мерцедес ченгетата открит найлонов чувал с двайсет килограма висококачествено екстази на таблетки. Според спецченгета, участвали в разбиването на нарколабораторията, синтетичната дрога е предназначена за Полша, Холандия, Германия и Франция. На трима от задържаните - Васил Горчев-Кьоравия, Пламен Илиев-Джудиста и Петър Миленов-Пухкавия, са наложени постоянни мерки за неотклонение задържане под стража, а останалите са пуснати под парични гаранции. Заради контраразузнавача Миленов предварителното производство по случая е разделено на две. Окръжната прокуратура и окръжното следствие в Благоевград поемат групата на Кьоравия и Джудиста, а случаят Петър Миленов е възложен на Софийската военноокръжна прокуратура. Според изчисленията на НСБОП, разложкият удар е лишил организираната престъпност от близо 6 млн. лв., без в тази сума да влиза стойността на таблетиращата машина. ГероитеЗа първи път прякорите на Васил Горчев-Кьоравия и на Пламен Илиев-Джудиста се появяват в публичното пространство през пролетта на 1994 г., когато седем-осем души от бригадата им са пребити в благоевградския хотел Ален мак и вкарани в ареста. След акцията, в която участват софийски барети, задържаните бизнесмени са обвинени в отвличане и рекет. Месец-два по-късно обаче, след многоходови комбинации, жертвата оттегля показанията си, арестантите са освободени, а делото - архивирано за вечни времена.На 24 август 1997 г. вечерта групата на Кьоравия отново влиза в полезрението на медиите, но като жертва във войната с конкуренцията. По това време тя се подвизава под фирменото име Бизнес интернешънъл ООД и упражнява редица благопристойни занимания: охрана, външна и вътрешна търговия, изкупуване на селскостопанска продукция и т. н. В неофициалната й визитна картичка обаче пише друго - представители на ВИС за Благоевградския регион. Мястото на инцидента отново е хотел Ален мак, но този път бухалките са в ръцете на 21 представители на столична силова групировка с апетити в Югозападна България, както гласи официалното съобщение на МВР по случая. Казано на обикновен език, хората Кьоравия са млатени и ритани в продължение на половин час от софийски борци. Те са повикани на помощ от благоевградчанина Христо Тренчев-Баницата, представител в региона на софийската фирма Дорли. Час и половина след екшъна биячите са арестувани край Перник. По случая е образувано дело в Националната следствена служба, а единият от пребитите - Димитър Воденичаров, умира след 40-дневна кома в болницата. След седемгодишно размотаване на случая, на 14 септември 2004 г., Благоевградският районен съд най-сетне сложи точка на ходенето по мъките и произнесе две ефективни, три условни и две оправдателни присъди. Оказа се, че останалите 14 биячи от софийската бригада по някакъв мистериозен начин са се изпарили от материалите по делото, но... това е тема на друг разговор. По-важното е, че в края на 90-те години на миналия век Васил Горчев-Кьоравия вече е некоронован тартор на благоевградското подземие и обитава собствен апартамент в хотел Ален мак, където по традиция отсядат всички магистрати и ченгета, командировани в града. Не по-малко любопитни са биографиите и на други двама участници в разложката наркоафера. Според полицейските справки, Пламен Илиев-Джудиста е регистриран много пъти за пиянски побои и има две висящи дела - за изнудване и за измама. А Силви Петров - единственият, който е бил обучен да работи с таблетиращата машина, е само с едно висящо дело - за документни престъпления. Причината за неговото скромно присъствие в информационните масиви на РДВР-Благоевград е повече от делнична: негов тъст е известният благоевградски адвокат и син депутат от Великото народно събрание Крум Неврокопски. Ирония на съдбатаСамо два месеца след разбиването на нарколабораторията край Разлог Софийската военноокръжна прокуратура рапортува, че е свършила работата си. На 16 януари 2004 г. обвинителният акт срещу Петър Миленов-Пухкавия е внесен в Софийския военноокръжен съд с обвинителен акт. Според прокурора по делото, бившият вече контраразузнавач трябва да отговаря за престъпление по чл. 354а, ал. 2 от Наказателния кодекс (НК). Той гласи, че който придобие, превозва, съхранява и разпространява наркотични вещества или техни аналози в големи размери, се наказва за високорискови наркотични вещества с лишаване от свобода от 15 до 20 години затвор и глоба от двеста до триста хиляди лева. Според обвинителния акт по делото, на 12 ноември 2003 г. през нощта мерцедесът на Милетов е спрян на излизане от Благоевград за рутинна проверка за алкохол. Още неслязъл от колата си обаче контраразузнавачът е окован с белезници. По време на щателното претърсване на автомобила, извършено в присъствието на благоевградски следовател, в багажника е открит чувал, пълен с кафяви найлонови пликове. В тях ченгетата откриват жълти хапчета, които при наркополевия тест реагират на амфетамин. В отделен плик са открити и 16 грама канабис.Петър Миленов е прибран в ареста на благоевградското окръжно следствие, където прекарва нощта. На 13 ноември криминалистите правят дактилоскопна експертиза на чувала и найлоновите пликове, но не откриват нито отпечатъци от пръсти, нито други следи. Общото количество на дрогата е 22.86 килограма, а химическата експертиза установява, че хапчетата съдържат амфетамин, хинин и кофеин. Стойността на синтетичната дрога, според цените, използвани при наказателните дела, е 685. 720 лв., а на канабиса - 96.72 лева.На 9 март 2004 г. Петър Миленов е осъден на 15 години затвор, а адвокатът му Емил Велинов светкавично обжалва присъдата пред Военноапелативния съд, защото клиентът му е съвършено невинен. За най-голяма изненада на военното обвинение делото е върнато на Софийския военноокръжен съд за повторно разглеждане от друг състав. Мотивът на апелативните магистрати е повече от шокиращ: съдебният състав, пратил Миленов зад решетките, е... нередовен, защото подобен вид дела се гледат от петчленен състав, а не от тричленка.По време на втория, вече редовен, процес Петър Миленов отново отрича да е участвал в накробандата. Пред съда той заявява, че на 12 ноември 2003 г. е бил в родния си град, за да си прибере колата, която е оставил по-рано на ремонт. След това той минал през Благоевград да се види със свой приятел, а на излизане от града е бил арестуван. В показанията си той твърди, че няма никаква представа какво прави наркотикът в колата му. Според него, дрогата най-вероятно е поставена в багажника от неизвестни лица, когато той е спрял, за да се облекчи. Това не е никакъв проблем - заявява той - защото вратите не се затварят, ключалките са разбити, а алармата не работи.Съдът обаче не се хваща на въдицата, защото към делото е приложен и протоколът от изземането на дрогата от мерцедеса, извършено на 12 ноември 2003 г., когато Петър Миленов е арестуван. В този документ благоевградският следовател описва какво е открито в колата на контраразузнавача, от кого е открито и в чие присъствие. В графата за възражения Петър Миленов пише, че хапчетата не са негови, а на друго лице, което той не познава, след което се подписва собственоръчно.Въпреки очевидното, според съда, подменяне на показанията, друг факт остава неизяснен в залата: произходът на дрогата. По време на процеса военното обвинение не посочва никакви доказателства, че амфетаминът в колата на Миленов е произведен в нарколабораторията край Разлог. Нещо повече - в материалите по делото няма никакви данни откъде са хапчетата. Именно това е причината Петър Миленов да бъде съден само за държане и превоз на наркотици в големи размери.Според прокурора по делото полк. Данчо Данов, в хода на съдебното дирене вината на Миленов е доказана по безспорен начин. При това от антимафиотите, които са следили бившия контраразузнавач по време на полицейската операция срещу престъпната организация. В показанията си пред съда те твърдят, че са спрели мерцедеса, защото са получили оперативна информация, че с него ще се превозват големи количества синтетични наркотици.За разбиването на нарколабораторията са използвани и специални разузнавателни средства. Те обаче не са приложени към делото, защото нямат доказателствена стойност, обясни за Параграф 22 полк. Данов, който не пожела да уточни дали въпросните СРС са използвани без разрешение на съда, или пък наистина... нищо не доказват. На 6 юли 2004 г. петчленният състав на Софийският военноокръжния съд, начело с Атанас Гебрев решава, че по делото всичко е изяснено, а вината на Петър Миленов е доказана. Присъдата гласи 15 години лишаване от свобода и глоба в размер на 200 000 лева. Съвсем естествено това решение също е обжалвано от защитата на Миленов. През октомври делото на бившия контраразузнавач мина и през Военноапелативния съд, но решението на състава, начело със заместник-председателя на съда Свилен Александров, все още не се е появило на бял свят. Колкото до цивилния отрязък от случая, от началото на март 2004 г. благоевградското следствено дело срещу Васил Горчев-Кьоравия и хората му е спряно. Причината за това е банална - един от ключовите играчи в схемата - разложкият бизнесмен Пирин Хаджиев, от когото тръгна разплитането на аферата, изчезна зад граница. Поне засега - безследно.

Facebook logo
Бъдете с нас и във