Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Затворите са на режим Сървайвър

Петър Василев е живата история и доайенът на затворното дело у нас. Роден e на 1 февруари, 1951 г. в с. Катунец, Ловешко. Завършил е Юридическия факултет на Софийския университет Св. Климент Охридски. Специализирал е затворно дело в университета Халем, Шефийлд. Работи в системата на местата за лишаване от свобода от 1975 година. В последните десет години е главен директор на Главна дирекция Изпълнение на наказанията към Министерството на правосъдието.

Г-н Василев, споделяте ли теорията, че е по-добре едно лице да бъде осъдено за каквото и да било, отколкото да се преследва непременно основната му престъпна дейност?
- Не давам рецепти, но вижте Ал Капоне. За какво е вкаран в затвора? За това, което са могли да му докажат. По-добре е да му докажеш нещо дребно, пък продължавай да търсиш едрото. Да го държиш сред обществото води само до трупане на негативи. Чувството за беззаконие и безнаказаност дразни най-тежко хората. Но и самото общество е лесно манипулируемо, тъй като преди началото на прехода тези проблеми са стояли и са държани встрани от неговото внимание. Сега мнозина взеха да се правят на експерти, но не може да се раздават присъди в медиите. Какво значи да обявиш бивш главен прокурор за участник в две убийства след среща с журналист? Ако този Юрген Рот реши да прави подобни разкрития за хора в Германия, доста ще се позамисли. А най-лошото е, че тук му пригласят хора, които не би трябвало да го правят. Не искам да се конфронтирам с изпълнителната власт, защото съм част от нея, но не можеш да режеш пипала на Октопод, пък той да се окаже морски бръмбар, дори не и цаца. Афишират се големи приказки, а после - абе то май не е така.
Нали видяхте какво стана с абсолютния престъпник Николай Цонев - това нормално ли е? Аз лично не бих действал по такъв начин. Действай и като дойде време да обявиш резултата, направи го тогава. Далеч по-авторитетно за една власт е да подгони някого, да речем, за продажба на цигари без бандерол, а той да се окаже Октопод, отколкото да обявиш, че руши устоите на държавата, пък да не можеш да му докажеш нищо, та да оправдаеш поне задържането му.
Каква е истината за т. нар. ВИП-затворници?
- Достъпът на джиесеми и наркотици в затворите е сериозен проблем. Не можем да се справим, разчитайки само на нюх и рутина от страна на служителите. Трябва да се инвестират средства. Проблемът с джиесемите ще бъде решен с премахване на покритието на мобилните връзки над затворите. А вкарването на неразрешени предмети може да бъде пресечено с въвеждането на линии за проверка на багажа и влизащите хора. Защо трябва такава линия да има във Висшия съдебен съвет, а не тук, където други освен бандити не влизат? Разполагаме с врати-рамки, които засичат предмет, но само ако е по-голям от нож. Този проблем не е само в българските затвори. Дори в затвори със супермодерно техническо оборудване мобилните телефони и дрогата проникват.
Но в случая с Митьо Очите бяха наказани ваши служители.
- Вярно е, че за Митьо Очите се предоверихме на привидно доброто му поведение, и докато той беше в Бургаския затвор, получи две награди от по два дни отпуск. Под въздействие на общественото мнение издадох заповеди за наказание на началника на затвора и на началника на общежитието към него, които бяха в основата на тези награди. И какво стана - след шест месеца съдът отмени и двете. Но пък и не смятайте, че подобни случаи са ново откритие. Аз карам 36-а година в системата на затворите и ви уверявам, че в онова другото време, когато всичко беше уж по-строго, имаше далеч по-привилегировани затворници. Спомням си, че почти целият отбор на Пирин-Благоевград, беше осъден за изнасилване на норвежка гражданка. Но на един кървав мач с Левски повечето от тях се включиха в центъра на побоя. Започна се проверка по разпореждане на тогавашния главен прокурор Костадин Лютов и резултатите бяха шокиращи. Излезе случай, в който затворник, докато изтърпяваше наказание девет години лишаване от свобода, беше завършил висше образование в Москва, където работеше единият от родителите му.
Всички пищят от бюджета, при вас как е?
- В последните десет години, откакто ръководя дирекцията, не е имало случай планираните годишни капиталови разходи да бъдат усвоени. Не защото не можем да ги усвоим, а защото ни ги ограничават. Ето как стоят нещата - от това, което постъпва като искане от затворите, ние уважаваме 1/3, режейки 70% от реалните нужди. От нашето предложение на нас пък ни уважават 30 процента. А от тези уважени 30% реално усвояваме 10 процента. Министерството на правосъдието е бедно министерство и като няма пари, първо страдат затворите. Ами щатният състав? Неотдавна приключи поредната пета поред инспекция на Европейския комитет против изтезанията все със същите констатации. Още от 1990 г. те казват, че броят на служителите от нощната смяна трябва да се удвои и дори утрои. А вместо увеличение тази година пак има съкращения. В рамките на няколко години отъняхме с около 1000 души. Стигнахме до под 5000 служители и става така, че в един коридор с 200 души затворници през нощта има един надзирател. В помещенията са настанени по 15-20 затворници.
Може ли модерната техника да компенсира недостига на хора?
- Преди две години дойде една фирма вносител на такава техника, която се надяваше да я закупим. Предоставиха ни да ползваме три месеца безвъзмездно устройства за проверка на пратки. Ефектът беше удивителен - в хляб се крие джиесем, в консерва и издълбан орех се крие дрога. В момента, в който обявихме тези разкрития пред затворниците, настъпи смут и те решиха, че вече сме сериозна институция. Последва период на силно въздържане, тъй като този, който носи багажа, е наказателноотговорен. Но всичко свърши дотам. Защото трябваха по около 500 000 лв. на затвор и хората си взеха техниката. Сега дори не можем да говорим за бюджет. Ние сме на режим Сървайвър - гоним само оцеляването. Въпросът е да осигурим хляба, осветлението, отоплението и водата, което нямаше да стане, ако не беше отпуснатата през септември, миналата година инжекция от 7.5 млн. лв. Представяте ли си един затвор като Софийския с 800 затворници да остане без вода, отопление и ток за охранителните съоръжения?!
Въпреки тази мизерия финансовият министър Симеон Дянков посети неотдавна Софийския затвор с идеята да се строи нов. Постижимо ли е това?
- Постижимо е, ако има политическа воля. Аз обаче такава не виждам. Не разбирам скептичното отношение към публично-частното партньорство. Строителството на един затвор е възможно да стане в рамките на две години, а да се изплаща 20 години. А ако се направят промени в Закона за обществените поръчки, които да не ни налагат задължително провеждане на такива за всяка доставка, ние сме в състояние такъв затвор на лизинг да си го изплащаме със средства, придобити с труда на самите затворници. Това е правено още при управлението на Стамболийски, защо да не го правим и сега? Съседна Турция за десет години обнови съществуващите 90 затвора и построи 70 нови именно по този начин. А той е български патент. Сега имаме 12 затвора и един поправителен дом за непълнолетни.
Един нов затвор в София е абсолютно задължителен. Като добавим по един затвор в Северна и Южна България, минимумът е три нови затвора. Това пак няма да ни вкара в европейските норми, но ще облекчи работата, ще повиши сигурността и ще намали напрежението.
Каква част от затворниците работят?
- Не повече от 20%, а е стигала до 90 процента. Дори когато има работа, нормативните пречки не позволяват да я вършим. Вместо да я вършат затворници и по-евтино, и по-бързо, трябва да провеждаме обществена поръчка. А която и фирма да изберем, 15% от работещите в нея са бивши затворници, а други 15% са бъдещи - с висящи дела. Не твърдя, че трябва да развиваме модерно производство. Но преди във всеки затвор имаше земеделско стопанство от 500 до 2000 дка. Задоволявахме нуждите си с животновъдство, зеленчукопроизводство, консервиране на зимнина. Сега се оказа, че не може, понеже според европейските стандарти свинята трябва да се гледа и коли при еди-какви си условия, а месото да се разфасова и съхранява не знам си как. Хубаво, има евростандарти за свинята, но къде отиват в нашия случай евростандартите за затворника, щом го храним със соя и сурогати? Ние нямаме претенция да изнасяме продукция за европейския пазар, а да покрием собствените си нужди и да осигурим заетост на над 60% от затворниците. Не мога да си обясня този нонсенс, налаган от държавата.
Колко са затворниците у нас?
- Към 1 ноември тази година броят на лишените от свобода и настанени в затворите е 9388 души. Това е сравнително ниска граница на популацията. За 20-те години преход средният брой е около 12 000. Най-ниската точка беше в началото, когато със Закона за амнистия през 1990 г. бяха освободени повече от 4000 души - драстичен спад до малко под 8000 души. Впоследствие той бързо беше наваксан. Тенденция за намаляване се наблюдава и в последните три години. Главната причина за това е новото наказание пробация.
За петте години от съществуването на пробационната система през нея се извъртяха над 60 000 души. Пробацията се доказа като ефективна мярка, даваща възможност за ресоциализиращо въздействие, без това да налага изолирането на правонарушителите в местата за лишаване от свобода. Тя е по-евтина и по-изгодна както за държавата, така и за жертвата, осъденото лице и семейството му. През тези три години задържаме броя на затворниците под 10 000 души. В 43-те следствени ареста тенденцията е обратна - от около 800 арестанти преди година-две броят на обвиняемите и подсъдимите вече надхвърля 1300. Това несъмнено е резултат от по-ефективните мерки на полицията за разкриване на тежки престъпления.
Какво е съотношението по признаците пол и етнос?
- Жените са под триста. Горе-долу на 30 задържани лица само едно е жена, което е нетипично за Европа. Там съотношението е от 1:15 до 1:12, а в някои случаи е 1:8.
Според евростандартите ние не събираме статистически данни за етнос. Пък правените преди години анкети отразяват кой как се самоопределя и данните едва ли са точни. Последно имахме по-мащабно изследване през 1999 година. Тогава лицата с небългарски етнически произход бяха 33.8 процента. В някои затвори като Белене, Пазарджик в определени периоди небългарският етнос е превъзхождал българския. А когато едно малцинство в обществото е мнозинство в затворите, нещо в държавата не е наред. Не може 10% от населението, колкото са малцинствените групи у нас, да представлява повече от половината затворници.
Направих си нещо като собствено проучване и по мои сметки за едно дете от ромски етнос, родено след началото на прехода, шансът да попадне в затвора е 10 пъти по-голям, отколкото да завърши висше образование. Много повече са лицата от ромски етнос и при задържаните под стража, които след това не получават осъдителна присъда. Съотношението при предсрочно освободените е обратното - българите са много повече. Няма да влизам в друга територия и да коментирам работата на правораздавателните органи - при мен е само резултатът от нея.
А какво е разпределението по видове престъпност? Доколко е представена интелигентната престъпност?
- В структурата на контингента преди и по време на прехода има промени. Относителният дял на насилствената и агресивната престъпност остава 33-35 процента. Но ако допреди 20 години тя беше повече битова, а през 90-те се откроиха реституционните, делбените и въобще имуществените спорове, сега нарасна делът на организираната престъпност и поръчковите посегателства. Извършителите са лица без личен мотив, но с изкривена ценностна система. За тях този тип посегателства се превръща в занаят, в професия. Семейството вече не е клетка на обществото, а производствено-стопанска единица. Вместо да възпитава децата, тя се чуди как да оцелява финансово. Като няма работа, ще има занаят на черно.
Користната престъпност намалява формално, но продължава да съществува латентно. Преди прехода около 38% от осъдените бяха за присвоителни престъпления. В Сливенския затвор жените бяха 1500 - просто нямаше служителка на бензиностанция, която след две години стаж да не мине през затвора. Същото беше с готвачи, снабдители, доставчици, завеждащи складове. И този висок процент беше само за стопански посегателства срещу държавната и обществената собственост. Ако прибавим към тях и тези против личната собственост, нещата стават още по-сериозни. Мястото на тези престъпления беше изместено от ново явление - престъпленията, свързани с наркотици. Не само чист наркотрафик и наркоразпространение, а и други видове престъпления, извършени от наркозависими. Нараснаха много и т. нар. немотивирани престъпления като хулиганството.
Не ви ли е минавало през ум, че под маскировката на защита на човешките права се налага целенасочено елементарна липса на наказателна политика?
- С тази нищожна наказана престъпност какво да мисли човек? Дано да не събера негативи, но за мен средната разкриваемост на престъпленията е около 40 процента. А за някои видове - като кражби на автомобили и квартирни кражби, тя е дори под 10-15 процента. И то говорим за регистрираните престъпления, които са едва 10% от реално извършените. Представете си какво ще стане, ако разкриваемостта реално скочи и бъдат осъждани повече извършители. Общественото мнение винаги натиска в посока виновникът по-бързо да бъде задържан и престъпникът по-тежко да бъде наказан. А какво ще го правим, като ни го пратят тука, никой не мисли. Вместо да го ресоциализираме, ще го деградираме, озверим и ще го върнем озлобен сред обществото. По-добре се работи с ангажирания затворник, отколкото с бездействащия. Най-опасен е заключеният затворник, а днес затворникът у нас е заключен и бездействащ. Ролята на затворите у нас е тотално подценена и няма начин това подценяване да не се стовари върху главите ни.
Как се отрази последната амнистия от 2008 година?
- Като оставим няколкото амнистии за отделни престъпления и всеобщата от 1990 г., друга дотогава не е имало. Бяха орязани доста от предложенията и от нея почти нищо не остана - беше страшна шумотевица. Вместо да бъдат освободени повече от 3000 души, тя засегна едва двеста и двайсетима. Ако има нещо, което постигнахме, то е, че освободихме около 200 души, осъдени несправедливо в резултат на нестабилна наказателна политика на държавата.
В кратък период от време имаше седем изменения на НК и за една и съща хипотеза - наказанието на едни беше 20 години, на другите - между 5 и 8 години. В тази графа е и т. нар. от затворниците американски джакпот - механичен сбор с наслагване на наказанията при съвкупност от престъпления. Някой, който открадне последователно двайсетина предмета, докато пътува във влака от София до Варна, получава 40 години - за всяка кражба по две години. А друг, извършил убийство, ако делото приключи със споразумение, получава десет години. Този американски джакпот беше възприет у нас единствено в периода 1996-2000-а. Тогава Ловешкият затвор имаше осъден на 128 г. лишаване от свобода. През останалото време винаги е действал принципът за поглъщане на по-лекото престъпление от по-тежкото. Амнистията е акт, присъщ за хуманни и развити общества, а аз за съжаление имам основателни съмнения, че сме както едното, така и другото.
Какво става с одита на Сметната палата?
- В момента тече. За 35 години служба не съм проверяван толкова. Тук решенията взимам за 5 минути, а проверка на взетите решения се прави по пет месеца от 50 човека. Не съм против проверките, ама ако имам време да обмислям решенията си толкова дълго, колкото време отделям за даване на обяснения, сигурно ще съм перфектен. Но трябва и работа да се върши.
С оглед на лошите условия кое е по-вероятно - стачка на надзиратели или стачка на затворници?
- И двете са еднакво нежелателни. Аз, както се казва, съм надлежал, остават ми по-малко от два месеца до пенсия. Но съчувствам на онзи, който ще дойде на моето място. Ако знае накъде е тръгнал...

Facebook logo
Бъдете с нас и във