Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ЗАТВОРНИК ИСКА ОТ ДЪРЖАВАТА 100 000 ЕВРО И 85 000 ЛЕВА

През следващите два месеца Министерството на правосъдието ще трябва да се изправи пред Темида два пъти заради един и същи човек. Той се казва Красимир Петров и в момента лежи в Бобовдолския затвор. Името му нашумя преди около месец, но по стар български обичай всички го сметнаха за... екстравагантен. Иначе казано, малцина осъзнаха, че той вече не оспорва присъдата си, а начина на нейното изпълнение. Едното дело е насрочено за 11 ноември, а другото - за 17 декември. Според прогнозите Петров едва ли ще спечели на българска земя, но в Страсбург победата му е вързана в кърпа. Неотдавна в Софийския градски съд един срещу друг трябваше да се изправят лишеният от свобода Красимир Петров и държавата, в лицето на Министерството на правосъдието в качеството му на шапка на българските затвори. Според официално разпространената версия, Петров иска от правосъдното ведомство обезщетение от 85 000 лв. (като се основава на Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани), защото през последните няколко години управата на Софийския централен затвор умишлено не му осигурявала работа и той не можел да намали присъдата си по допусканата от закона схема два дни работа да се смятат за три дни излежани. Делото Петров срещу Министерството на правосъдието трябваше да започне на 1 октомври 2004 г., но бе отложено за 17 декември, защото представителят на Софийския централен затвор е нередовно призован. Петров излежава 16-годишна присъда за участие в побой във Варна през 1994 г., завършил със смъртта на жертвата. Пратен е в затвора за престъпление по чл.116, т.6, пр.2 и пр.3 от Наказателния кодекс - за умишлено убийство, извършено по особено жесток и мъчителен за жертвата начин. До момента той е излежал осем години от наказанието си. Срещата на репортер на Параграф 22 с Красимир Петров в Бобовдолския затвор обаче показа, че интригата е доста по-заплетена. Оказа се, че още на 19 април 2004 г. Петров е депозирал в Софийския градски съд друга искова молба срещу Софийския централен затвор (СЦЗ), Софийската градска прокуратура (СГП) и Министерството на правосъдието (МП). Общият размер на обезщетението, което затворникът иска от държавните институции, е 100 000 евро, разпределени, както следва: СЦЗ - 50 000 евро, СГП - 20 000 евро, МП - 30 000 евро. Трудно е човек да си представи как българско съдилище издава решение, с което овъзмездява някого с такива суми, и то по Закона за отговорността на държавата. Още по-невероятно обаче звучи, че един затворник познава наказателните закони по-добре от хората, които са длъжни да ги прилагат. В исковата си молба до СГС например Петров казва, че в периода 15 януари 1997 г. - 15 януари 2002 г., докато е бил в Софийския централен затвор, той е наказван... с карцер. Защо ме изолират на специален режим (това е официалното наименование на карцера - бел. ред.) за 14 дни по чл.76 от Закона за изпълнение на наказанията (ЗИН), след като по това време съм бил обвиняем, пише в исковата си молба затворникът. Ако случаят Красимир Петров стигне до Европейския съд по правата на човека в Страсбург, България ще бъде осъдена за пореден път. Това сочи справката със ЗИН: в споменатия от затворника текст изрично пише, че за нарушаване на установения ред и дисциплина на лишените от свобода могат да бъдат налагани следните дисциплинарни наказания: изолиране в наказателна килия с излизане на работа и изолиране в наказателна килия без излизане на работа. По това време обаче Петров все още не е лишен от свобода по смисъла на Наказателния кодекс, защото Върховният касационен съд го признава за виновен едва две седмици по-късно - на 28 януари 2002 година. Не по-малко сериозно звучат и обвиненията на Красимир Петров срещу Софийската градска прокуратура (СГП), от която затворникът иска 20 000 евро обезщетение. Когато ме наказваха и ме изолираха на специален режим, наблюдаващият прокурор не е сигнализирал СГП за извършените нарушения на Закона за изпълнение на наказанията (ЗИН) - твърди в исковата си молба Петров. - Многократно съм писал жалби и молби за проблемите ми в затвора, но никой не ми е обърнал никакво внимание.... Доказателството, че Петров и в това отношение е прав, е заложено в чл.4 от ЗИН, който гласи: Прокуратурата упражнява надзор за спазване на законността при изпълнение на наказанията съгласно Закона за съдебната власт. Прокурорът има право да се запознава с цялостната работа по изпълнение на наказанията и да прави предложения за подобряването й. Органите по изпълнение на наказанията са длъжни да оказват пълно съдействие на прокурора и да му предоставят необходимите материали и дават исканите сведения и обяснения. Администрацията на местата за лишаване от свобода е длъжна да осигури на прокурора по всяко време достъп в затворите и възможност да разговаря с лишените от свобода в отсъствие на други лица, както и да изпълнява нарежданията му относно спазването на установените правила за изпълнение на наказанието.Според исковата молба на Красимир Петров до Софийския градски съд от 19 април 2004 г., Министерството на правосъдието трябва да му изплати 30 000 евро, защото е останало безучастно към всичките му сигнали и жалби. Искът ми към тях е за бездействието по отношение на случващото се в затворите, защото, вместо да извършват проверки за състоянието на затворите, те си оправят хората, които имат пари да си плащат. А другите, които нямат пари, ги мачкат ежедневно, пише Петров. Логиката на Петров е желязна: затворите са в системата на правосъдното министерство, а неговата Главна дирекция Изпълнение на наказанията е единствено отговорна за случващото се зад решетките. Независимо дали то е хубаво, или лошо. На 15 юни 2004 г., на закрито заседание, Софийският градски съд отхвърли финансовите претенции на Красимир Петров срещу Софийския централен затвор и срещу Софийската градска прокуратура като процесуално недопустими. Частта от исковата молба на затворника Петров обаче, в която той иска от правосъдното министерство 30 000 евро обезщетение, бе призната за процесуално допустима. Така че поне засега процесът Красимир Петров срещу Министерството на правосъдието трябва да започне на 11 ноември 2004 година.

Facebook logo
Бъдете с нас и във