Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Земеделската реституция приключва с грабеж

Организиран институционален грабеж напук на всички вътрешни и международноправни норми и в разрез с решенията на българските и европейски съдилища. В това се изроди заключителният етап от земеделската реституция, който държавата очевадно няма намерение да приключи съобразно законовите си правомощия. За правоимащите собственици и за юристите целта на протакания от поземлената администрация вече две десетилетия процес е пределно ясна - да не остане земя за обезщетяване, а вместо нея наследниците да получат компенсационни бонове без реална стойност.

Независимо че българските съдилища започнаха да съобразяват практиката си с тази на Европейския съд по правата на човека, държавата прави всичко възможно да осуети прилагането им. Показателна за динамиката на процеса е ситуацията в големите градове със силен инвестиционен интерес, в които наличната земя в общинския и държавния поземлени фондове се топи на тъмно. Междувременно поземлената администрация и общинските власти си прехвърлят отговорността и ползват универсални оправдания - като липсата на определен в закона краен срок за приключване на обезщетителната процедура.  

Тезата за неоснователното й забавяне беше възприета в последните години от българския съд съобразно решенията на съда в Страсбург по делата "Мутишев и други срещу България" и "Любомир Попов срещу България". В тях забавянето при предоставяне на обезщетение или реституция на земеделски земи е определено като намеса в правото на лицата да ползват мирно своите притежания, а специално случаите на прекомерно забавяне са обявени за пряко нарушение на чл.1 от Протокол №1 към Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. 

Както писахме още преди две години във връзка с дело срещу общинската служба по земеделие в столичния район "Овча купел", заведено от собственичка на някогашни земеделски земи, поземлената администрация отказва да се съобрази със съд, със законите и конституцията. Жалбоподателката беше в ситуацията, в която са хиляди българи - правото им на собственост върху такива наследствени имоти е признато, но те или части от тях не са им възстановени в реални граници, нито пък са обезщетени с други имоти съобразно тяхното желание. 

Заслужаващият адмирации пробив беше направен от тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) по дело срещу бездействието на поземлената администрация по обезщетителната процедура. Тя е регламентирана в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и едноименния правилник за приложението му. И понеже е сложна откъм фактически състави, провеждането й изисква съвместни усилия и координация между държавните и общински органи. 

Обичайните оправдания на поземления орган за неприключили процедури, които пречели за провеждането на други, бяха отхвърлени от съда с аргумента че приемането им "би означавало да се признае съществуването неограничено във времето на неизискуемо задължение на органа". Както и че "подобна неопределеност би застрашила правната сигурност и по същество би осуетила възможността за разрешаване на реституционните претенции поради очакването да се сбъдне условието за приключване на висящите реституционни производства".

По друго дело - срещу общинската служба по земеделие "Нови Искър" българският съд констатира, че липсват фактически и правни пречки за определяне на съотношението между стойността на предоставените за обезщетяване земи и стойността на дължимото обезщетение за общината. С така определения редукционен коефициент за всяка община се намалява стойността на дължимото обезщетение със земя на всички правоимащи, редукционния коефициент, и това не трябва да бъде обвързвано с приключване на всички административни и съдебни процедури.

Именно отказът на поземлената администрация да определи окончателно редукционния коефициент е ключовата спънка за приключване на обезщетителната процедура. Умишленото бездействие в тази насока бива оправдавано с каквото и когото може - включително с предишни ръководства на Министерството на земеделието и със Столичната община, която е одобрила всъщност всички предложения на земеделските служби.

Същевременно земеделските служби признават натрупване на обществено напрежение и негативи към тях, но след всеки акт на местната власт правят все нови и нови забележки, искат нови корекции и прецизиране на протоколите, изготвени от съставените със заповед на министъра на земеделието съвместни комисии, в които тъкмо поземлената администрация има водеща роля. В добавка към общинския съвет се отправят периодично невъзможни за изпълнение искания да предостави повече земя за обезщетение от общинския поземлен фонд - с ясното съзнание, че такава няма. В резултат се налага изводът, че именно поземлените органи осуетяват целенасочено приключването на обезщетителната процедура, като пречат да се премине към заключителния й етап с определянето на окончателен редукционен коефициент. 

И не законът е виновен за погазването му, а онези, които отказват да го приложат. След възстановяването на собствеността в реални граници през 90-те години много от наследниците с признато право на собственост върху одържавени земеделски земи следваше да бъдат обезщетени за онези имоти или части от имоти, за които получиха отказ за възстановяване. За тези имоти общинските служби по земеделие издават решения за определяне правото на обезщетение, в което се посочва неговата стойност, и съставят списъци по землища за наличната свободна държавна и общинска земя.

Следващите стъпки са отправяне на мотивирани предложения чрез кмета на общината до общинския съвет за обезщетяване на собствениците от общинския поземлен фонд, както и до министъра на земеделието за определяне на свободните земи от държавния поземлен фонд. Това трябва да стане в съответствие с постъпилите искания чрез план за обезщетяване или с отделни имоти. Определящо в случая е съотношението между заявленията за обезщетяване със земя и с компенсационни бонове, какъвто избор правоимащите имат.

Общинските служби по земеделие с протоколно решение определят съотношението между стойността на предоставените за обезщетяване земи и стойността на дължимото обезщетение за общината. С така определения редукционен коефициент за всяка община се намалява стойността на дължимото обезщетение със земя на всички правоимащи, които получават решения за конкретното обезщетения в земя и бонове за невъзстановените имоти на техните наследодатели. Въз основа на тези решения министърът на земеделието възлага техническите дейности по проектиране на границите на имотите за обезщетяване и провежда процедурата по изработване и приемане на плановете за обезщетяване.

Макар и сложна, тази процедура надхвърли всички разумни граници, а трябваше да е отдавна приключена. Държавата погазва безогледно закона с явното намерение да раздаде на всички хартийки за бащините им имоти - или въз основа на собствения им избор, или заради изчерпване на свободната земя от общинския и държавния поземлени фондове. Правилото е, че ако земята в тях недостига за обезщетяването на всички правоимащи, те се обезщетяват пропорционално със земя, а за разликата до пълния размер на дължимото обезщетение - с поименни компенсационни бонове.

Подялбата на правомощия между държавните органи по поземлената собственост и общините дава възможност за безкрайно тупане на топката. Централната власт и териториалните й поделения се оправдават с местната и обратно. А двете заедно се оправдават с обстоятелството, че поради неприключили процедури, които никога няма да приключат, не знаят каква част от поземления фонд ще остане свободен за обезщетяване. И понеже краен срок за това организирано институционално бездействие няма, беззаконието бива обяснено с... позоваване на закона. 

Особено показателно за изначалните и трайни намерения на поземлената администрация за неизпълнение на обезщетителната процедура са укриването и манипулирането на редукционния коефициент, въз основа на който се определя съотношението на обезщетението със земя и бонове. Към 2012 г. в столичния общински поземлен фонд има повече от 13 000 дка свободна земеделска земя, от която близо 11 000 дка са обявени като годни за обезщетение. Към тях следва да бъдат добавени определените със заповед на бившия земеделски министър Мирослав Найденов близо 1900 дка свободна земя в държавния поземлен фонд.

Свободната за обезщетяване общинска земя представлява около 30% от общия поземлен фонд на област София - град, разпределени териториално в землищата в районите на общинските земеделски служби "Нови Искър", "Овча купел", "Кремиковци" и "Панчарево". И понеже исканията за обезщетение със земя са за около 48 000 дка, е определен редукционен коефициент на обезщетение 0.31, който е обявен за "неокончателен". Това означава, че по него наследниците трябва да получат близо 1/3 обезщетение в земя, а останалото - в поименни компенсационни бонове.

В следващите години са направени незначителни корекции в площта, които не променят съотношението. Ресорната администрация поддържа обаче умишлено и целенасочено редукционния коефициент като "неокончателен", с което блокира обезщетителната процедура. След всяко уточнение се правят нови искания за същото с универсалното оправдание, че всяко от тях може да промени редукционния коефициент. Пред съдилищата поземлената администрация се позовава неизменно на всичко, което обосновава собственото й бездействие - липса на краен законов срок, несвършена от предишни ръководства работа, проблеми с електронната система за идентификация "ФЕРМАО", продължаващите реституционни административни и съдебни процедури, неприключено изготвяне на помощни планове, отчуждения за инфраструктурни проекти.

Практически безкрайни процеси във всеки развиващ се град, които дори на теория няма как да приключат. Иначе казано - работи се, но резултат не чакайте! И така до тази година, когато след осъждане в Административен съд София-град да извърши дължимите действия по обезщетителната процедура, поземлената администрация обявява при обжалването пред ВАС без каквито да е доказателства съвсем друг редукционен коефициент - а именно 0.247 по левова равностойност. Това означава, че след като е останала неизменна като площ в продължение на 15 години, свободната за възстановяване земеделска земя в София би трябвало да е намаляла само за година-две с 1/5, или с близо 2200 декара.

Пълен абсурд, който означава само едно - организиран държавен грабеж, който погазва правото на собственост без да се съобразява със закон, съд и международно-правни актове. 

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във