Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Златко и Фирмата

Процесът срещу Златомир Иванов - Баретата бавно и невъзвратимо се превръща в процес срещу другия популярен представител на подземието Димитър Вучев - Демби. А както е известно, той е основният свидетел на държавното обвинение срещу Златко Баретата, на показанията на Вучев се крепи обвинителната теза. Но свидетелските му изяви, както и тези на останалите разпитани по делото, се родеят повече с т.нар. вулгарни романи на Христо Калчев, отколкото с едно сурово, безпристрастно и фактологически добре обосновано изложение на обвинението.
Прокурори от специализираните екипи за разследване внесоха на 18 март тази година в съда обвинителния акт срещу Баретата и срещу още 20 лица. Златомир Иванов е обвинен, че е ръководил организирана престъпна група, създадена с цел да разпространява наркотични вещества в страната. Той и Мартин Димитров са привлечени към наказателна отговорност и за предумишленото убийство на Румен Стефанов - Алф, на което Златко Баретата е бил подбудител, а Димитров е помагал да се осъществи. Отделно Мартин Димитров, Георги Йорданов, Филип Христов, Георги Петров, Валентин Луков, Юлиян Зашев, Иван Величков, Даниел Кръстев, Ивайло Борисов и Евгени Евтимов са обвинени за участието си в деянията на групата. А Коста Трифонов, Борислав Секулов и Петър Йорданов са обвинени освен за това и за нанасяне на лека телесна повреда. Марин Вълчев, Росен Иванов, Кирил Атанасов, Богдан Василев, Мартин Горески също са обвинени като членове на групата, но и за притежание и за разпространение на наркотични вещества. Стоян Дичев и Васил Колев, които също са част от групата, са обвинени по друг член от НК, тъй като са се предали доброволно и са съдействали на органите на властта при разкриването и доказването на извършените престъпления. На Колев е повдигнато и обвинение за държане и разпространение на наркотични вещества при условията на опасен рецидив.
Материалите по делото са събрани в 53 тома, разпитани са 107 свидетели и са изготвени експертизи от 52 вещи лица.
Въпреки многобройните томове, експертизи и свидетели, оказа се, че засега тезата на държавното обвинение е колос на глинени крака. И дори вече почва да се разпада. Едва тръгнал по същество, процесът беше миниран от още един свидетел, който се отказа от показанията си по делото срещу Златомир Иванов - Баретата и групата му на заседанието в понеделник (19 юли). След като миналата седмица Петър Михов, който също бе призован като свидетел, оттегли показанията си, дадени в досъдебната фаза на производството, сега това направи и Марио Божков. Неговата фирма е охранявала Златомир Иванов, Димитър Вучев-Демби и Антон Милтенов-Клюна. По думите му той е в много добри отношения с Иванов и често е гостувал в къщата на Баретата, но нито веднъж не е виждал там наркотици.
Божков твърди, че Димитър Вучев-Демби е имал спор за 100 хил. лева с Баретата. Свидетелят посредничил между двамата и за да предотврати скандал, се опитал да се обади по телефона на съпругата на Иванов. Ако тя си беше вдигнала телефона, този процес нямаше да го има, заяви в съда Божков. По думите му Димитър Вучев се е ползвал с протекции от полицията. Каквото кажеше Демби, това ставаше, категоричен бе Божков. Той допълни, че Вучев се е познавал с хора от службите и дори му е предлагал да съдейства да се отмени наказанието му лишаване от свобода. Според Марио Божков сегашният процес е започнал точно заради неуредените сметки между Вучев и Иванов. Божков каза още, че Димитър Вучев обещал същата съдба и на Николай Маринов-Малкия Маргин, ако не получи от него 1 млн. лева.
И вторият разпитан от общо 107-те свидетели - Димитър Йоневски, посочи Димитър Вучев като мераклия да затрие Златко Баретата. Според показанията му Вучев многократно му е намеквал, че иска да ликвидира Златомир Иванов, както и някои от близките до него. Първият подобен разговор между двамата бил през есента на 2006 година. Тогава Демби казал, че искал да наеме екип, който да ликвидира Баретата, Антон Савов-Мамата и Мартин Станков-Рашо. За втори път говорили по темата през 2007 г., когато двамата отново се видели и Демби искал прекрояване на територии. През 2009 г. Вучев дори направил съвсем конкретно предложение - показал на Йоневски ново, неупотребявано оръжие и му предложил да мине с още няколко човека през заведение на бул. Симеоновско шосе в София, където се събирали Баретата, Мамата и Рашо, и да стрелят на месо. И този път Йоневски отказал. Според свидетеля имало и предложение да заложи бомба в заведение на Мартин Станков-Рашо.
От януари 2009 г. започнали заплахи срещу Йоневски, тъй като той постоянно отхвърлял предложенията да извърши атентатите. Имам две деца, на 42 години съм. Малко ми е късно да правя такива неща, каза той пред съдебния състав.
На съдебното заседание във вторник се появи съмнение, че друг свидетел на обвинението срещу Баретата е бил манипулиран от прокуратурата. Въпросният очевидец беше не кой да е, а Тихомир Георгиев-Боксьора, който вече има авторитета на щатен играч на прокуратурата в няколко дела. Защитникът на Златомир Иванов, адвокатът Лъчезар Таков, поиска да бъде проверено защо Боксьора се е срещал с представител на прокуратурата преди съдебното заседание на 14 юли. Както Параграф 22 отбеляза в миналия брой, при появата си в съда тогава Георгиев даде показания, твърде адекватни на прокурорската теза. А Софийският градски съд пък вече лепна клеймо на показанията на Боксьора, че са с ниска степен на достоверност.
С големи надежди обаче се очакваше появата на башсвидетеля Димитър Вучев-Демби във вторник (20 юли). Човекът, за който в подземието се шушука, че е ухо на полицията и спецслужбите, набързо си вкара автогол, като каза, че представител на службите на име Александър Бояджиев го е запознал някога със Златко Баретата. Според Демби идеята била да го накарат да съдейства за монополизиране на пазара на наркотици.
Разказът на Демби за Фирмата приличаше на откъс от книга на Христо Калчев. Знам за тази мафиотска структура, занимават се с наркотици и убийства. Познавам ги всичките и всеки си има функция - дилъри, убийци, шефове. Иванов се занимава с тежка криминална дейност и убийства. Около него винаги бяха Мартин Станков - Сопола (Рашо Цифката) и Тони Свинята (Мамата). Единият отговаряше за хероина, другият - за синтетиката и тревата. Дрогата в София се разпределя по райони, които копират полицейските управления. Организацията на Златан разпределя и продава по 50 кг. хероин месечно, като дилърите са задължени да продават по 5 кг на месец. Мартин Станков носел чували с пари в къщата на Баретата, а месечният оборот на Фирмата е бил около 20 млн. лева.
На това място защитникът на Иванов не се сдържа и обяви Демби за неадекватен. Вучев на свой ред обяви, че никога досега не се е друсал и няма нищо общо с наркотиците. Но си набута втори автогол, обявявайки, че Златко Баретата сам е потърсил запознанство с него, за да научи повече за търговията с дрога. Защитата не пропусна да се изгаври със свидетеля на прокуратурата и попита Демби защо, след като не е имал нищо общо с дрогата, Златко се е обърнал именно към него за съвети. Вучев се измъкна, хвърляйки горещия въпрос върху гроба на приятеля си Антон Милтенов-Клюна. Аз бях охрана на Антон Милтенов, който разбираше от този бизнес и се занимаваше с това, обясни Демби.
Свидетелят на обвинението описа подробно и схемата, по която част от дрогата влиза в страната. Според думите му за това отговарял Тони Мамата (Антон Савов). Той вкарвал хероин от Турция, след това по канал го изнасял за Испания, където правел бартер за кокаин. Него пък връщал в България.
Живописните и весели свидетелства на Демби не предлагат нещо повече от информация от познатия тип ЕЖК (една жена каза). Или напомнят за неповторимия стил на автора на т.нар. вулгарни романи за българската мафия Христо Калчев. Това обаче не е достойнство за томовете доказателства на прокуратурата срещу Златомир Иванов. Ето защо на този етап от процеса преобладава усещането, че съдебната зала всъщност е средище на литературни четения, където дебютанти представят творческите си опити. Остава надеждата, че на някоя от следващите страници на романа Златко Баретата и Фирмата прокуратурата ще промени стила и ще завие към факшън-а (литература на фактите) на Труман Капоти.

(КАРЕ)
Премеждията на Демби
Звездата на Демби изгрява в нощта на 16 срещу 17 септември 2001 г., когато един от маститите наркодилъри в София - Леонид Фотев-Льоня - Джуджето и приятелката му Албена са заклани в дома им в столичния жк Красна поляна. Досущ като в криминален роман Антон Милтенов-Клюна и Димитър Вучев-Демби научават за зверството още преди труповете на Льоня Джуджето и на Албена да са изстинали. Те настигат убийците на Джуджето в кв. Иваняне и след престрелка убиват Петър Петров-Кюстендилеца и Христо Стефанов. Клюна и Демби са обявени за издирване от полицията.
На 16 август 2002 г. наркодилърът Илиян Варсанов за малко не бе очистен с автомат пред столичната кръчма Двете халби в жк Белите брези. МВР обяви, че атентатът срещу него е дело на Антон Милтенов-Клюна. Образувано бе следствено дело, в което обвиняеми бяха Антон Милтенов, Димитър Вучев-Демби, Рехджан Реджеб Низан-Роко, Бисер Илиев, Александър Валентинов-Зелката, Кирил Кърнолски-Бакшиша, Цветан Деянов, Росен Пенев-Млекаря и Георги Нацев. Демби беше нарочен за организатор, а Клюна - за поръчител на покушението. През 2003 г. делото срещу Клюна и Демби бе приключено поради липса на доказателства.
Вучев попадна отново в ареста през февруари 2004 г., след като бомба самоделка гръмна пред вратата на апартамента на наркодилъра Мирослав Пелтеков-Пелтека в бл. 416 в жк Люлин. Следващата среща на Демби с полицията бе на 1 септември 2004 г., по време на специализираната полицейска операция, разпоредена от главния прокурор Никола Филчев в отговор на убийството на Асен Петров-Шаки. Демби бе задържан на 2 септември с прокурорско нареждане за 72 часа. На 6 септември бе пуснат срещу 700 лв. парична гаранция, защото бе обвинен единствено, че е ползвал незаконно късовълново радио (радиостанция).
На 12 септември 2004-а неизвестни стрелци с две коли нападнаха Демби пред тунела от жк Люлин към центъра. Вучев и телохранителите му обаче се отърваха без драскотина. Въпреки това срещу тях бе образувано полицейско дознание за едро хулиганство, а прокуратурата поиска постоянен арест за Вучев и за бодигардовете му Георги Нацев, Милен Сотиров, Росен Кръстев и Николай Рачев.
Премеждията на Демби продължиха и през 2005 година. На 12 юни на 2 км от Костенец го изненада бомбен атентат. Но гръмна само Ауди А6 с охраната на Демби и Мартин Станков-Рашо вътре, те двамата пътували в Мерцедес. Всъщност бомбата се самовзривила в скута на седящия на дясната предна седалка Иван Иванов. От бомбата най-сериозно пострадали Иванов и Георги Нацев, който шофирал. По-леко засегнати били Христо Кънчев и Пламен Дойчинов. Колкото до Рашо и Демби - те се отървали само с уплах.
През следващата 2006 г. пък тайният свидетел по делото срещу двамата братя Красимир и Николай Маринов - Маргините - Велин Добрев, изненадващо накисна Вучев, че е подготвял убийствата на братята наркодилъри Балеви и Радослав Иванов-Темерута. Демби веднага бе прибран на топло с общо пет обвинения, включително за участие в организирана престъпна група и за притежание на оръжие. На 1 март 2006 г. Софийският апелативен съд го пусна срещу мярка за неотклонение - подписка.
На 6 декември 2006 г. неизвестни килъри причакаха колата, в която се намирали той и жена му на излизане от дома им в кв. Симеоново. Стрелците открили огън, но Демби успя да се измъкне.

Facebook logo
Бъдете с нас и във