Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ЗЛАТНОТО ДЕЛО ВЗЕ ПЪРВАТА СИ ЖЕРТВА

Три изстрела доказаха старата подземна максима, според която е лесно човек да направи обир, но е трудно да раздели плячката с ортаците си. В неделя по обед (19 юни) най-вероятно тази оловна логика за едната бройка да прати в отвъдното 38-годишния Тодор Мирчев, който е ключова фигура не само в обира на бижутерския магазин на Итал голд в ЦУМ, но и в съдебния процес срещу обирджиите. Кражбата стана на 31 март 2003 година. Малко преди края на работния ден в магазина влизат Тодор Мирчев и преоблеченият като ченге Николай Виденов. Двамата се представят на продавачката като служители на Икономическа полиция, след това я убеждават да ги заведе до склада, където я връзват за един стол и за около пет минути прибират в два сака 28 килограма златни накити и една торбичка с диаманти. Разплитането на случая е светкавично. На 5 април митничарите на ГКПП-Кулата спират Ситроен със софийска регистрация за рутинна проверка, която постепенно прераства в щателна. По време на тараша в резервната гума на автомобила са открити един килограм златни бижута с печата на Итал голд. Шофьорът - 38-годишният Георги Стефанов, и 41-годишната му спътница Гергана Николова (на чието име е регистрирана колата) завинаги се прощават с идеята за приятна екскурзия в Гърция. Двамата са арестувани и са обвинени за съучастие в обира, защото в дома на Стефанов е открит още един килограм от откраднатите бижута на Итал голд. На 6 април Тодор Мирчев е обявен за общодържавно издирване като въоръжен и особено опасен. В полицейското му досие фигурират участия в предишни грабежи и обири, а при обиск в дома му криминалистите откриват 30 патрона за боен пистолет. На 10 април по обед в центъра на столицата е арестуван Николай Видев, който е разпознат категорично от продавачката в магазина сред деветима души, облечени в полицейски униформи. А на 11 април Тодор Мирчев, придружен от адвокат, изплува от небитието и доброволно се предава в Пето териториално отделение на Столична следствена служба. Три дни по-късно Софийският градски съд оставя Мирчев зад решетките с постоянна мярка за неотклонение задържане под стража, която през септември е изменена в домашен арест, защото той внезапно е пипнал неприятно кожно заболяване. Съдебният процес срещу четиримата обирджии трябваше да започне в Софийския градски съд на 17 януари 2005 година. Председателят на състава Владимир Астарджиев обаче отлага делото, защото почти половината от призованите 34-ма свидетели не се появиха в залата. На 23 март историята се повтаря и съдия Астарджиев определя нова дата за начало на делото - 21 юни. Два дни преди заветната дата, черна котка отново минава път на магистрата, защото на 19 юни по обед неизвестен килър изпразва срещу Тодор Мирчев половин пълнител, но успява да го уцели само три пъти - в стомаха, едната ръка и едното бедро. Жертвата е откарана в Пирогов в тежко състояние, но след неколкочасова операция директорът на Пирогов д-р Спас Спасков успокои медиите, че подсъдимият ще доживее до края на процеса. Стига, разбира се, да не му се случи още нещо непредвидено. Според криминалисти от СДВР, най-вероятната причина за атентата срещу Тодор Мирчев е отмъщение за изчезналата плячка. И наистина подобна версия звучи доста правдоподобно, защото около 26 килограма от плячката все още не са открити. Другата хипотеза за неуспешното покушение обаче изглежда не по-малко вероятна. Според нея истинските организатори на обира ги е дострашало, че Тодор Мирчев може да се спазари с прокуратурата и да се превърне в ключов свидетел на обвинението. След което да ги натопи под клетва в съда и да изчезне в чужбина със сменена самоличност. Не толкова богат, колкото би бил с 26 кила злато, но все пак жив и свободен.

Facebook logo
Бъдете с нас и във