Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Знакова забрава

Близки и съратници на небезизвестният общински съветник в Самоков и шеф на футболния отбор Рилски спортист Юри Галев се молят богу горещо той да отърве кожата, след като в неделя (20 юни) беше надупчен с пет куршума от автоматичен откос с Калашников. Освен родата и приятелите, и МВР вече е със свито сърце, особено след като в сряда самоковският войвода получи и инфаркт и състоянието му се влоши в резултат на тежките наранявания.
А във вътрешното ведомство се притесняват, че иде ли си Галев, няма кой да разкаже на разследващите откъде и защо са дошли куршумите. Засега фактите около покушението, с които разполага полицията, са оскъдни - стреляно е от засада с автомат, на мястото са открити 25 гилзи, миризми, косми и прочие улики от евентуалния стрелец не са открити, защото дъждовете ги отмиха. Шансът някой да сподели пред МВР истинската версия за това кой е поръчал Галев и кой е натиснал спусъка, е минимален - значи разследващите трябва да палят всеки ден свещичка за здраве на простреляния съветник.
Опасността и Галевата поръчка да остане неразкрита е голяма и това няма как да не притеснява ръководството на МВР. Още повече че за втори път се посяга срещу такава спорна обществена фигура като Галев, носеща всички негативи от мътните времена на прехода, след началото на мандата на новата власт под вещото ръководство на някогашния главен секретар на МВР и днешен премиер Бойко Борисов. Все още не е ясно кой поръча разстрела на радиоводещия Боби Цанков, извършен на 6 януари тази година, и кой свърши работата.
И с тези две покушения, и без тях е видно, че работата на службите по разкриване на т. нар. знакови убийства не върви. Достатъчно е да извадим списъка с около 200 на брой подобни деяния, за да се убедим в това. Забили поглед в утвърждането на имиджа си като борци с организираната престъпност и корупцията, сегашните шефове в МВР и службите сякаш мислят, че историята се изчерпва с безконечните операции - Лапачите, Октопод, Измамниците, Наглите, Некадърните и прочие. И не си правят труда да разлистят пожълтелите вече листа от преписките по завещаните им отпреди години (вече повече от десет) знакови убийства. Да споменем само някои от тях - Стефан Мирославов-Крушата (1993 г.), доц. Цветан Цветанов (1994 г.), Васил Илиев (1995 г.), прокурор Николай Колев (2002 г.), Дмитрий Минев-Руснака (2004 г.), Георги Илиев (2005 г.), Емил Кюлев (2005 г.), Иван Тодоров-Доктора (2006 г.), хроникьора Георги Стоев (2008 г.) и много други...
Неразкритите покушения от времето на прехода бодат и Европа в очите дори и след присъединяването ни към Евросъюза. По повод разстрела на Цанков говорителят на Европейската комисия Марк Грей предупреди: Престрелките продължават да са проблем, с който България спешно трябва да се справи. А електронното издание ЕurActiv подчерта, че публичните убийства са емблематични за прехода в България. ЕК нееднократно упражняваше натиск върху България да пребори организираната престъпност и корупцията. Но Брюксел повече не може да разчита на този инструмент. Предпазната клауза, позволяваща на ЕС да откаже признаването на съдебни решения от София, изтече на 1 януари 2010. Въпреки че механизмът за сътрудничество и контрол продължава да е в сила, той скоро ще се окаже безпредметен без болезнената предпазна клауза, посочи през януари електронното издание.
Нищо успокоително не казаха и двама немски експерти, които също коментираха знаковите разстрели в България в годините на прехода, по повод покушението на Цанков. Експертите Хайнц Брам и Клаус Шрамайер отбелязаха, че убийството му може и да е първото, откакто управлява правителството Борисов, но иначе е само едно от цяла поредица от 150-200 поръчкови убийства през последните 20 години. Прогнозата им: управляващите се захванаха с престъпността, но това ще продължи много, много дълго, повече от десетилетие дори.
Стрелбата на 20 юни срещу Юри Галев е доказателство за правотата на думите им. И пореден аргумент в подкрепа на констатацията, че в Европа са по-загрижени за разкриването на мафиотските убийства (включително и забравени знакови, онези 150), отколкото ние...

Смърт по щат
Една от възможните причини за амнезията, обхванала разследващите органи, е мъглата около използването на хора от кримиконтингента като нещатни сътрудници на службите. Истината за обвързаността между престъпния свят и силовите ведомства няма да излезе никога наяве, ако не се направи анализ и оценка на това как службите, оторизирани да противодействат на престъпността и на нарушенията в сферата на сигурността, са изпозвали двете най-силни тайни оръжия - източниците на информация и СРС-тата. Това са думи на някогашния секретар на МВР Цвятко Цветков, който после през годините даваше експертни съвети на Позитано 20. Поводът за изявлението му беше шумотевицата около изясняването на статута на бившата барета Алексей Петров като служител на НСС и впоследствие като съветник в новосъздадената ДАНС.
Как службите са използвали и използват най-тайните си оръжия едва ли ще научим някога, ако от време на време не избухне някой скандал от сорта на този с Алексей Петров. Осветяването му бе плод на ведомствени и най-вече на вътрешнопартийни борби в БСП и в ръководените от негови избраници спецслужби. Това обаче донякъде повдига булото най-вече над тайната логика и начини за елиминиране на неудобните вече сътрудници и агенти - практика, която познаваме от филмите, но никога от заинтересованите страни в играта на предизвестена смърт.
Арестът на бившата барета извади МВР и ДАНС от мълчанието им и ги принуди трескаво да отричат каквито и да е отношения както с него, така и с някои доказани видни представители на престъпния свят. През март вътрешното ведомство и ДАНС разпоредиха проверка в информационните си масиви, за да се установи съпричастността на лица от подземния свят към специалните служби. Бяха назовани и проверяваните представители на престъпния свят - живите Красимир Андреев Маринов -Големия Маргин, Николай Андреев Маринов-Малкия Маргин, Младен Йорданов Михалев- Маджо, Ангел Христов Христов и Пламен Бориславов Галев. И преселилите се вече в отвъдното Пантю Тотев Пантев-Поли, Иво Александров Карамански и Константин Димитров Димитров.
В резултат на търсенето от дирекциите Информация и архив и Човешки ресурси на МВР изнесоха прелюбопитна информация. От нея става ясно, че напук на общоприетата максима, МВР говори за живите или добро или нищо, а мъртвите бяха накиснати за връзки със службите.
Каква е истината според МВР? Пантю Пантев-Поли е бил нещатен сътрудник на някогашното Софийско градско управление на МВР в периода 1986 - 1992 г., тоест цели шест години той е бил източник на информация за полицията. В името на какво едва ли ще узнаем, защото Поли бе застрелян от неизвестен мъж на 8 март 2001 г. в хотел Сонеста на карибския остров Аруба. Тогава към медиите в България беше изпусната съответната информация, че Поли е ликвидиран, защото отклонил 600 кила кокаин, собственост на колумбийската мафия, от пътя им към Европа. Според информация от службите преди смъртта си Поли Пантев три пъти е посещавал Колумбия. Беше направено елементарното логично заключение, че при визитите си там Поли е посредничил за трафика на коката към Европа да мине през България. Това обаче едва ли би могло да стане без участието на родните спецслужби, с които, както МВР призна години по-късно, Поли вече имал топла връзка. А такава любов не се забравя лесно. Пак тогава се появиха и слухове, че до смъртта си Поли Пантев е бил нещатен сътрудник и на Национална служба Сигурност със съответната карта и оръжие. В тази връзка си струва да припомним един неуспешен атентат срещу него, когато в района на гара Пионер на Симеоновско шосе някой го гърмя: с гранатомет. Въпреки че атентатът не успя, кой знае защо на мястото на инцидента тогава светкавично се бяха озовали висши представители на МВР, сякаш ставаше дума за покушение над представител на държавното ръководство...
Но да се върнем към проверката от тази година, с която МВР разбули тайната около някои видни представители на подземието. Беше оповестено, че и Иво Карамански, когото повечето медии наричаха Кръстника, е сътрудничил на отдел Криминален в Софийското градско управление в периода 1985-1992 година. Точно по това време Кръстника участва в една голяма афера, известна у нас като чешкото дело: през 1990 г. няколко българи са арестувани в Прага за трафик на крадени коли и тартор на групата е Кръстника. Около него се мотае и бъдещия Император на ВИС-2 Васил Илиев. През 1992 г. 22-та арестувани по чешкото дело българи са екстрадирани у нас, заедно със седем тома следствени материали. Кой знае защо Карамански е пуснат под парична гаранция от 2000 лв. и до края на живота си остава без присъда по това дело. Може би заради ползотворното сътрудничество със службите, продължило седем години?!
Както и да е, тайната си и Поли, и Кръстника отнесоха в гроба, а техните водещи офицери могат да спят спокойно, още повече след изнесената информация от МВР. Тя явно е онова хапче за дълбок сън, с помощта на което въпросните служители забравят за услугите, които нещатните им сътрудници от средите на криминалния контингент са вършили приживе.
С каква ли монета плащат обаче на нещастните нещатни, можем само да предполагаме. Какви са например животът и смъртта на един отговорен кадър на Агенция Митници приживе - Шинка Манова, бивш директор на митницата в Горубляне? Тя бе убита от неизвестен стрелец на 10 октомври 2005 година. Смъртта й роди повече находки в журналистическите дирения, отколкото можа да събере полицейското разследване. И това изглежда логично в светлината на някои от изнесените факти за битието на Манова. Името на 45-годишната митничарка неочаквано се появи в разследване на контрабандната дейност на Константин Димитров-Самоковеца, също виден мъртвец престъпник от средите на ВИС-2, също свързван с негласно сътрудничество с някои служби. Та, в разследване на дейността му, от използвания от него телефон беше изваден любопитен списък на хора, с които Самоковеца е имал вземане-даване. Самоковеца въртял от телефон с турска сим-карта на името на футболиста Костадин Видолов с номер 00905322253868, докато организирал контрабанден канал от Турция. В паметта на картата са били записани следните телефони: Асен Йотов НСБОП - 088813698, Георги Христов НСБОП - 088619246, 3ахари Захариев - началник на митница Капитан Андреево 088200003, Шинка Манова - началник на митница Горубляне 088594474 и 048932150, Поля - началник митница на Пловдив 088800070, Цолов - НСБОП Наркотици 088231783, Филко Славов - СОБТ 088618500.
Този и подобни факти правят някак логично преминаването на Манова през октомври 2005 г. през митницата на свети Петър, а долу на земята останаха всички обявени и необявени собственици на служебни телефони. И стрелецът, може би. А делата, както много подобни случаи - срещу неизвестен извършител са удобно забравени и приключени...

Вечният неизвестен извършител!
Истинският размер на пораженията от изтичането на абсолютната давност по наказателни дела в периода на прехода започна да става ясен след избора на Борис Велчев за главен прокурор. Те не само дадоха реална представа за чудовищната безнаказаност в последните две десетилетия, но и разбиха донякъде мита за прословутата свръхнатовареност на прокурорите, която им пречела да си вършат качествено работата.
Оказа се, че въпреки огромния брой на делата, които се водят на отчет, по малка част от тях се върши нещо. След разпоредена от Велчев пълна ревизия на състоянието на най-голямата и най-натоварена прокуратура в страната - Софийската районна прокуратура(СРП), се видя, че от общо 85 000 дела на отчет през 2008 г. 50 000 са прекратени заради изтекъл давностен срок. Две трети от останалите 35 000 дела пък са се водили срещу неизвестен извършител. Простата сметка показва, че всеки от 190-те районни прокурори е водил средно по 450 дела според отчета, но на практика е работил по 50-60 дела.
През август миналата година заместник главният прокурор Валери Първанов нарисува зашеметяваща картина на наказателното правораздаване в досъдебната фаза в цялата страна. На кръгла маса Полицията в модерното общество: необходимата реформа в България той призна, че прокуратурата води на отчет общо 600 000 дела срещу неизвестен извършител, а още 600 000 дела са прекратени поради изтекла давност.
Първите катастрофални данни Валери Първанов огласи още през 2007 г., след като по повод влизането в сила на новия НПК Велчев разпореди Върховната касационна прокуратура да започне проверка на свършената и несвършената работа дотогава. Валери Първанов каза, че между 30 и 50% от делата на отчет са с изтекла давност, като прокурорите прекратяват на това основание по повече от 10 000 дела годишно. А спрените дела по това време са 762 809, от които едва 33 586 са с известен извършител. Заместникът на Велчев направи извода, че МВР, прокуратурата и следствието дълги години са прикривали истината с фалшиви данни. Вместо да отчитат реалния брой на спрените дела, те обявявали само спрените за съответната календарна година, прикривайки огромното натрупване от предишните години. Върховната касационна прокуратура на свой ред не е извършила нито една ревизия за близо две десетилетия, скривайки страшната истина за лавинообразното нарастване на забравените дела.
Делата са се подхвърляли между различни органи и институции, по някои са извършвани отделни следствени действия, други дори са били внасяни с обвинителен акт в съда. Но или са връщани за допълнително разследване, или в редките случаи, когато са постановявани присъди на първа инстанция, следващите инстанции са ги отменяли и са ги връщали на прокуратурата за допълнително разследване. И те си оставали в прокуратурата или при разследващите органи с години, докато ефективното по-нататъшно разследване стане съвсем невъзможно, а давността изяде докрай сроковете за наказателно преследване.

Давността за убийците тече ли, тече
Възможността за наказателно преследване и налагане на наказание на поръчковите убийци, които станаха символ на кошмарната безнаказаност у нас, изтича със съответните срокове давност, предвидени в Наказателния кодекс(НК). С оглед на тежестта на престъплението тя е дълга, но при положение че няма напредък в разкриването на огромната част от тях, давността работи неумолимо в полза на убийците, поръчителите и другите съучастници.
Наказателното преследване и изпълнението на наказанието се изключват при настъпването на три обстоятелства - когато деецът умре, когато е изтекла предвидената от закона давност и когато е последвала амнистия. Давността не засяга единствено престъпленията против мира и човечеството. Законът определя давностните срокове според обществената опасност на съответното престъпление. Член 80, ал.1 от НК казва:
Наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на:
1. 20 години - за деяния, наказуеми с доживотен затвор без замяна и доживотен затвор, и 35 години за убийство на две или повече лица.;
2. 15 години за деяния, наказуеми с лишаване от свобода повече от десет години;
3. 10 години за деяния, наказуеми с лишаване от свобода повече от три години;
4. Пет години за деяние, наказуемо с лишаване от свобода повече от една година, и
5. Две години за всички останали случаи.
Законът предвижда и основания за спиране и прекъсване на давността, които целят да запазят възможността за наказателно преследване и осъждане на извършителите. Според чл. 81 давността спира, когато започването или продължаването на наказателното преследване зависи от разрешаването на някой предварителен въпрос с влязъл в сила съдебен акт, и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване. След свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност. С други думи, срокът се възстановява напълно, но само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. За тази цел обаче то трябва да бъде разкрито.
Каквото и да стане обаче, има абсолютен давностен срок, след чието изтичане наказателното преследване се изключва. Той се изчислява по проста формула, като предвидените в чл. 80 давностни срокове се умножават по една втора. Предвиденото наказание за убийство по квалифицирания състав на чл.116, ал.1, т.10 от НК - от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група, е лишаване от свобода от 15 до 20 години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. Това означава, че абсолютният давностен срок за тях е 30 години. Ако убийството е на две или повече лица, както стана например с разстрела на групата на Бай Миле, абсолютната давност ще е 52 години и 6 месеца.
По подобен начин се изчисляват и давностните срокове, след изтичането на които не се изпълняват наложените вече наказания. Тази уредба е предвидена на практика за престъпници с влязла в сила присъда, които се укриват. В български условия тя е почти неприложима, тъй като наложено наказание на поръчков убиец е истинско чудо. Особено ако той се укрива още докато делото тече.
Наред с преките извършители на убийствата давността работи и в полза на поръчителите, наречени от закона подбудители, и помагачите. Законът ги определя като съучастници в извършването на умишлено престъпление, като подбудител е този, който умишлено е склонил другиго да извърши престъплението, а помагач е този, който умишлено е улеснил извършването на престъплението чрез съвети, разяснения, обещание да се даде помощ след деянието, отстраняване на спънки, набавяне на средства или по друг начин. Според чл. 21 от НК всички съучастници се наказват с наказанието, предвидено за извършеното престъпление, като се вземат предвид характерът и степента на тяхното участие. С оглед на приноса им наказанието на всеки един може да е по-леко или по-тежко от това на извършителя, но те на практика се считат също за убиици.
Поръчковото убийство се смята в правната теория за вид предумишлено убийство с користна цел. То е тежко престъпление против личността, свързано с големи икономически, финансови, политически и други интереси. Характерна особеност на тези убийства е, че те се подготвят в условията на дълбока конспирация и често с участието на повече от две лица - поръчител (подбудител), посредник (помагач, подбудител), изпълнител. По правило поръчителят и изпълнителят не се познават и не общуват помежду си, което води до изключително трудното разкриване и уличаване на подбудителя. Убийствата по поръчка се извършват по инициатива и в интерес на подбудителя, който е най-опасният съучастник, защото въвлича в престъпна дейност и други лица.
Твърде леки са предвидените наказания за приготовление за убийство - лишаване от свобода до три години, което означава, че ако такова престъпление бъде разкрито и доказано, то може да бъде сакционирано с глоба. Същото наказание се налага и на онзи, който подбужда другиго към убийство. Общото в двата случая е, че убийството не е извършено, тъй като процесът, водещ до извършването му, е прекъснат по някаква причина. Ако тя е отказ по собствена подбуда на дееца, той не се наказва. Целта на закона е да насърчи такъв отказ, въпреки предприетите действия по подготовката.

Facebook logo
Бъдете с нас и във