Параграф22 Daily

<Без рубрика>

ДОКЛАД НА АСОЦИАЦИЯ ЗА БОРБА ПРОТИВ КОРУПЦИЯТАВ БЪЛГАРИЯ(А. Б. К. Б.)

 

 

В доклада на Европейската комисия от 13 ноември 2018 г. до Европейския парламент и Съвета на Европа относно напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка, освен, че не е отбелязано изпълнение на изискванията за продължаване на съдебната реформа, включително тези за борба с корупцията по високите етажи на властта и корупцията като цяло, за първи път е изказана загриженост за състоянието на медийната среда в страната. В доклада е отбелязано значително влошаване през последните години.

І. Регресът, установен в степента на медийната свобода в България, която е контролирана понастоящем от олигархични кръгове на интереси, е именно причината усилията на Асоциацията за борба против корупцията в България за внедряване на добри чуждестранни практики за противодействие на корупцията да не получават съответното широко разпространение в публичното пространство, с оглед на факта, че ендемичната корупция, и особено тази по високите етажи на властта, е тежък проблем за българското общество, предвид на нейните социални последици. Тук в България, използваните за пропаганда средства за масова информация, притежавани от свързаната с държавната власт олигархия или финансирани директно (макар и неофициално) от партийните централи, използват система за манипулирани новини и тенденциозни коментари, с цел да прикрият истинската клептократична същност на управлението, което представлява де факто добре смазан механизъм за огромна по финансови размери и всеобхватна корупция.Несвободата в медийната среда благоприятства и прикриването на персоналните действия на властите на най-високо ниво (президент, министър-председател, главен прокурор, председател на Народното събрание, ръководители на парламентарни групи на парламентарно представени партии) за саботиране на въвеждането на ефективни антикорупционни системи в държавната администрация.

Официалните предложения, направени от Асоциацията за борба против корупцията в България, са за въвеждане на следните методики:

1. Широкоспектърен компютърен анализ, използван от правителството на Съединените американски щати за разкриване на тайни договорки и/или комисио-ни при провеждане на обществени поръчки;

2. Онлайн базираната система ARACHNE, разработена от Европейската комисия за оценка на риска по оперативни програми. Системата представлява опе-ративен софтуерен инструмент за определяне на най-рисковите проекти и пре-доставя възможност за продължително и систематично наблюдение и преглед на данни от вътрешни и външни източници по отношение на проекти, договори и изпълнители;

3. Антикорупционна експертиза на нормативните правни актове, като тя бъде задължително прилагана както в бъдеще, така също и по отношение на досега съществуващата законодателна и подзаконова нормативна база.Основание за гореописаното предложение е приетата още през 2003 г. от Ге

нералната асамблея на ООН на 31 октомври с. г. Конвенция на Организацията на обединените нации, параграф 2, член 5, където е формулирано изискването: „Всяка държава участник се стреми периодично да извършва оценка на съот-ветните правни документи и административни мерки с цел да определя тяхната адекватност от гледна точка на предотвратяването на корупцията и борбата с нея;

4. Превантивен софтуер по отношение на конфликта на интереси при провеждането на тръжни процедури, който върху широка база данни за свързани (по една или друга линия) лица, да извършва оценка на риска, посредством система от контролни индикатори, като при наличието на високи техни стойности по отношение на конкретен кандидат за изпълнение на дадена тръжна процедура, това да послужи за законово основание за евентуално прекратяване на възлага-нето на дадената обществена поръчка на горепосочения кандидат;

5. Финансово стимулиране на лица, които подадат сигнал за ощетяване на дър-жавата в процеса на възлагането и изпълнението на обществени поръчки, като финансовото стимулиране представлява регламентирана част от възстановената щета и от наложените глоби спрямо нарушителите (аналог на действащия в Съединените американски щати Th e False Claims Act), като финансовите санкции е целесъобразно да бъдат значителни по размер. Също така да бъдат финансово стимулирани и лица, които подадат сигнали за укриване на данъци от юридиче-ски и физически лица.

ІІ. Олигархично-партократичният контрол върху медийната среда в България е причина да не придобият широка публичност и конкретните разследвания на Асоциацията за борба против корупцията в България относно злоупотребата с обществен финансов ресурс при провеждането на две тръжни процедури на обща сума в размер на 70 млн. евро.На основание на гореизложеното Управителният съвет на Асоциацията за борба против корупцията в България прецени, че е наложително и целесъобразно да разпространи извън България своя доклад с подробности относно „задку-лисната“ позиция на висшата държавна администрация в трите сфери на властта (законодателна, изпълнителна и съдебна) по отношение на въвеждането на ефек-тивна нормативна база за противодействие и санкциониране на корупционните практики в България, както и сведения за участие в корупционни практики от страна на видни представители на властта и частното предприемачество.

 

Информация, разкриваща скритата (неофициалната) позиция на висшата държавна администрация в България по отношение на противодействието на корупционните практики

 

В съгласие с провъзгласените инструменти за постигане на нейните цели, залегнали в Устава й, Асоциацията за борба против корупцията в България преценява, че е целесъобразно да придобият публичност резултатите от актуалните й обобщени анализи относно корупционните практики в България (генериращи фактори, нормативна уредба и механизми за противодействие).Фокусът на тези изследвания е „задкулисната“ позиция на висшата държавна администрация, напълно противоположна на нейната пропагандна фразеология, която е изцяло предназначена за консумация както в границите на България, така също и в чужбина, със задача да създава благоприятен облик на „високите етажи“ в трите сфери на властта.

 

П Ъ Р В И  Р А З Д Е Л

Като изхождаше от натрупания си опит в периода от своето основаване през 2000 г. досега (повече от 20 сериозни разследвания на значителни по финансов обем злоупотреби с публичен ресурс), както и на базата на собствени теоретични разработки на председателя на Управителния съвет на А. Б. К. Б. (над 300 публикации в средствата за масова информация), през 2016 г. Сдружението реши да концентрира своето внимание и усилия върху имплементирането в България на доказали се добри чуждестранни практики за контролиране и противодействие на корупцията. По този начин освен непосредствената полза от тяхното внедряване в нормативната база, а оттам – и в практиката за противодействие на коруп-цията, щеше да бъде получено и непосредствено впечатление относно реакцията на висшата държавна власт по този болезнен за българското общество проблем, също и централен обект на внимание във всички досегашни доклади на Европейската комисия до Европейския парламент и Съвета на Европа относно напредъка на България по Механизма за сътрудничество и проверка. По този начин е избегната и субективността и ролята на темпоралния фактор при извършваните социологически проучвания на перцепционни нагласи у българското население по отношение на корупцията в нашата страна.

 

Конкретно Асоциацията за борба против корупцията в България предприе следните действия:

 

На 09. 12. 2016 г. А. Б. К. Б. отправи предложение, на основание на чл. 107, ал. 3 от Административно-процесуалния кодекс, до главния прокурор на Република България, да инициира чрез Висшия съдебен съвет, на основание на чл. 132а, ал. 9 и с оглед на чл. 5, ал. 2 от Конституцията на РБ, промяна в Закона за обществени поръчки (ЗОП). Тази предложена промяна се основава на методиката, изложена в монографията „Контролиране на корупцията“, с автор проф. Роберт Клитгард, отпечатана на български език през 2008 г. от издателство „Ciela“ със съдействието на посолството на Съединените американски щати в България.

 

Касае се за използването от страна на американското правителство на широкоспек-търен компютърен анализ на поведенческите модели на участниците в тръжни процедури, с цел откриване на тайни споразумения и/или скрити комисиони. Както е посочено в гореупоменатата монография „Контролиране на корупцията“ (стр. No 194), автоматизираният одит е друг тип средство за противодействие на корупционните практики.

 

Поради обстоятелството, че главният прокурор на Република България Сотир Цацаров изобщо не отговори в законоуказания срок от 2 месеца, то Асоциацията за борба против корупцията в България заведе дело пред Върховния админи-стративен съд, с цел да бъде задължен главният прокурор да заеме официално становище по отправеното до него предложение.

 

С определение No 8683/05. 07. 2017 г., Върховният административен съд, шесто отделение, се произнесе по административно дело No 7108/2017 г., като прие по-дадената жалба от страна на А. Б. К. Б. „за недопустима за разглеждане“. Съобра-женията на съда са изградени върху формализиран прочит на законовата уредба, съгласно която „в производството на раздел Втори на Административно-про-цесуалния кодекс (АПК) решението, постановено по направеното предложение, не подлежи на обжалване. Решението в какъвто и да е смисъл не подлежи на инстанционен контрол, тъй като не съставлява административен акт при мълчалив отказ от издаване на такъв акт. ...

 

Съгласно разпоредбата на чл. 118, ал. 3 на Административно-процесуалния кодекс, актовете по направеното предложение не подлежат на обжалване. С тези актове не се засягат права и законни интереси на граждани и организации и при липса на спор относно такива права е недопустимо оспорване по реда на АПК“.

 

От гореизложения текст става неоспоримо ясно, че законовата база в България е такава, че блокира гражданската инициатива във вид на предложение до държавните институции, понеже те, от една страна, не са длъжни да отговарят на дадено конкретно предложение, а, от друга страна, посредством понастоящем съществуващия Административно-процесуален кодекс, те са предпазени от това по съдебен ред да бъдат заставени да заемат официална позиция по направеното до тях предложение от страна на А. Б. К. Б.

 

Като се обосноваваше на евентуалната възможност все пак някоя от институциите – адресати да възприеме положително отношение спрямо въвеждането в България на доказали се чуждестранни практики за противодействие на ко-рупцията, Асоциацията за борба против корупцията в България продължи със своите инициативи.

 

На 29. 06. 2017 г. А. Б. К. Б. внесе предложение до министър-председателя на Република България с вх. No 08.01-66 по описа на деловодството на Министер-ския съвет, на основание на чл. 107, ал. 3 на Административно-процесуалния ко-декс, за иницииране от страна на Министерския съвет, на основание на чл. 87, ал. 1 от Конституцията на РБ, на законодателна промяна на Закона за обществените поръчки (ЗОП), чрез която промяна да бъде извършвана задължителна проверка на обществените поръчки посредством широкоспектърен компютърен анализ, описан от т. No 1.

 

Поради обстоятелствата, че министър-председателят на РБ изобщо не отговори в законоустановения срок от 2 месеца, Асоциацията за борба против ко-рупцията в България заведе дело във Върховния административен съд, с цел да бъде задължен министър-председателят на РБ да заеме официално становище по направеното му предложение. Делото е с No 10761/2017 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение.

 

Посредством определение No 4106/29. 03. 2018 г., постановено по горепосоче-ното дело, първоинстанционният съд остави без разглеждане жалбата на Асоциацията за борба против корупцията в България срещу мълчаливия отказ на министър-председателя на РБ да се произнесе по предложение с вх. No 08.01-66/29. 06. 2017 г. и прекрати производството.

 

Съгласно произнасянето на съда е „оставено без разглеждане“ и особеното искане на А. Б. К. Б., при положение, че Върховният административен съд е преце-нил жалбата на А. Б. К. Б. като недопустима за разглеждане, то производството да бъде спряно и да бъде отправено искане до Конституционния съд на РБ по чл. 150, ал. 2 от Конституцията на Република България за установяване на противо-конституционност на разпоредбата на чл. 118, ал. 3 от Административно-проце-суалния кодекс.

 

Забележка: Именно на основание на гореупоменатата разпоредба съдът отказва изобщо да разглежда жалба срещу липсата на отговор от страна на министър-председателя на РБ като нарушение на чл. 45 от Конституцията на РБ, както и нарушаване на основните принципи на правото на Европейския съюз, като участието на гражданите в управлението и правото им на защита от посегателство върху конституционните им права и свободи от самите държавни органи.

 

Освен това Върховният административен съд посредством гореупоменатото определение остави без уважение особеното искане на А. Б. К. Б., в случай, че не бъде уважено особеното искане за произнасяне от страна на Конституционния съд, то да бъде отправено преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз за нарушение на основните човешки права и правото на защита по смисъла на Хартата на основните права на Европейския съюз, чл. 6, чл. 13 и чл. 14 от Европейската конвенция за правата на човека.

 

Асоциацията за борба против корупцията в България посредством частна жалба подаде възражение до Върховния административен съд с вх. No 6769/23. 04. 2018 г. по описа на ВАС.На 23. 05. 2018 г. Върховният административен съд, І колегия, петчленен със-тав, се произнесе с определение No 6842 по образуваното административно дело на втора инстанция No 5685, като изцяло остави в сила определението на по-долната инстанция.

 

Асоциацията за борба против корупцията в България взе решение да сезира за казуса Европейския съд за правата на човека в Страсбург поради отказ от правосъдие. Със свое решение Европейският съд остави без разглеждане апелацията на А. Б. К. Б., тъй като неговото становище е, че в нито един от казусите не са нарушени правата на председателя на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България.

 

На 02. 10. 2017 г. Асоциацията за борба против корупцията в България внесе предложение до министър-председателя на Република България, с вх. No 08.01-66 по описа на деловодството на Министерския съвет, на основание на чл. 107, ал. 3 на Административно-процесуалния кодекс, с оглед на чл. 87, ал. 1 от Кон-ституцията на РБ, за иницииране от страна на Министерския съвет на законодателна промяна на Закона за обществени поръчки (ЗОП), чрез която да бъде въведено задължително прилагане на системата ARACHNE по отношение на всички тръжни процедури със стойност над 100 000 лева, извършвани в РБ.

 

Както е известно, ARACHNE е онлайн базирана система, разработена от Европейската комисия за оценка на риска по оперативни програми. Системата представлява оперативен софтуерен инструмент за определяне на най-рисковите проекти и предоставя възможност за продължително и систематично наблюдение и преглед на данни от вътрешни и външни източници по отношение на проекти, бенефициенти, договори и изпълнители. Софтуерният продукт за измерване на риска от измами и нередности е свободен и се администрира от Европейската комисия.

 

Поради обстоятелството, че министър-председателят на РБ отново изобщо не отговори в законоустановения срок от 2 месеца, Асоциацията за борба против корупцията в България заведе дело във Върховния административен съд, с цел да бъде задължен министър-председателят на РБ да заеме официално становище по отправеното до него предложение. Делото получи No 14352/2017 г. по описа на ВАС, трето отделение.

 

По-нататък съдебната процедура повтори изцяло описаното съдебно развитие в т. No 2.

 

Посредством определение No 4103/29. 03. 2018 г., постановено по гореспомена-тото дело, първоинстанционният съд остави без разглеждане жалбата на Асоциацията за борба против корупцията в България срещу мълчаливия отказ на министър-председателя на РБ да се произнесе по предложение с вх. No 08.01-66/02. 10. 2017 г. и прекратява производството.

 

Съгласно произнасянето на съда е „оставено без разглеждане“ и особеното ис-кане на А. Б. К. Б., при положение, че Върховният административен съд е преце-нил жалбата на А. Б. К. Б. като недопустима за разглеждане, то производството да бъде спряно и да бъде отправено искане до Конституционния съд на РБ по чл. 150, ал. 2 от Конституцията на Република България за установяване на противо-конституционност на разпоредбата на чл. 118, ал. 3 от Административно-проце-суалния кодекс.

 

Забележка: Именно на основание на гореупоменатата разпоред-ба съдът отказва изобщо да разглежда жалба срещу липсата на отговор от страна на министър-председателя на РБ като нарушение на чл. 45 от Конституцията на РБ, както и нарушаване на основните принципи на правото на Европейския съюз, като участието на гражданите в управлението и правото им на защита от посегателство върху конституционните им права и свободи от самите държавни органи.

 

Освен това Върховният административен съд посредством гореупоменатото определение остави без уважение и особеното искане на А. Б. К. Б., в случай, че не бъде уважено особеното искане за произнасяне от страна на Конституцион-ния съд, то да бъде отправено преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз за нарушение на основните човешки права и правото на защита по смисъла на Хартата на основните права на Европейския съюз, чл. 6, чл. 13 и чл. 14 от Европейската конвенция за правата на човека.

 

Асоциацията за борба против корупцията в България посредством частна жалба подаде възражение до Върховния административен съд с вх. No 8768/23. 04. 2018 г. по описа на ВАС.На 21. 05. 2018 г., Върховният административен съд, петчленен състав, І колегия, се произнесе с определение No 6598 по образуваното административно дело на втора инстанция No 5684, като изцяло остави в сила определението на по-долната инстанция.Асоциацията за борба против корупцията в България взе решение да сезира за казуса Европейския съд за правата на човека в Страсбург поради отказ от правосъдие.

 

Със свое решение Европейският съд остави без разглеждане апелацията на А. Б. К. Б., тъй като неговото становище е, че в нито един от казусите не са нарушени правата на председателя на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България.

 

На 19. 12. 2017 г. Асоциацията за борба против корупцията в България внесе предложение до главния прокурор на РБ, с вх. No 62485 по описа на информа-ционния център на прокуратурата на РБ, за въвеждане от страна на прокуратурата в нейната дейност на описаната в т. No 3 система ARACHNE за всички обществени поръчки, изпълнени с чуждестранен или национален български финансов ресурс в размер по-голям от 100 000 лева.

 

Поради обстоятелството, че главният прокурор на РБ изобщо не отговори в законоустановения срок от 2 месеца, Асоциацията за борба против корупцията в България започна съдебна процедура, като заведе дело пред Върховния административен съд, с цел да бъде задължен главният прокурор на РБ да заеме официално становище по отправеното до него предложение. Жалбата е с No 3429/23. 02. 2018 г. по описа на деловодството на Върховния административен съд.

 

Делото беше препратено по подсъдност на Административен съд – София-град, под No 4419/2018 г. Посредством определение No 2697/26. 04. 2018 г. Административният съд – София-град, Второ отделение, 68 състав, остави без разглеждане жалбата на Асоциацията за борба против корупцията в България срещу мълчаливия отказ на главния прокурор на Република България да се произнесе по предложение No 62485/19. 12. 2017 г. за въвеждане на системата ARACHNE в дейността на прокуратурата като процедура за оценка на риска по отношение на всички обществени поръчки със стойност над 100 000 лева.

 

Своето решение съдът обоснова по същия начин, както и в подробно изложение аналогичен казус в т. No 1, чрез позоваване на чл. 118, ал. 3 от Административно-процесуалния кодекс.

 

Тази правна норма представлява принципно нарушаване на чл. 45 от Конституцията на Република България, който гласи: „Гражданите имат право на жалби, предложения и петиции до държавните органи“.

 

В определението на съда по горепосоченото дело конкретният текст е: „Решението, постановено по направено предложение, не подлежи на обжалване“. Посредством тълкуването на чл. 118, ал. 3, от Административно-процесуалния кодекс, подробно цитирано в т. No 1, първоинстанционният съд фактически изцяло блокира механизма за участие на гражданите в държавното управление посредством процедурата за отправяне на предложения от тяхна страна до държавните институции.

 

Показателно за същностното отношение на съдебната сфера към проблема за противодействието на корупционните практики в България, е, че Върховният административен съд, както и Административният съд – София-град, не се възползваха от възможността чл. 118, ал. 3 да бъде отменен, като допуснат особеното искане, отправяно във всеки от гореописаните казуси от страна на Асоциацията за борба против корупцията в България, съответното производство да бъде спряно и да бъде отправено до Конституционния съд на РБ искане по чл. 150, ал. 2 от Конституцията на Република България за установяване на противоконституционността на разпоредбата на чл. 118, ал. 3 от Административно-процесуалния кодекс.

 

Също така съдът и във всеки от горепосочените казуси остави без уважение и особеното искане на Асоциацията за борба против корупцията в България за спиране на съответното административно производство и за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз за нарушаване на основание човешки права и правото на защита по смисъла на Хартата за основните права на Европейския съюз, чл. 6, чл. 13 и чл. 14 от Европейската конвенция за правата на човека.

 

В конкретния случай, изложен по-горе в т. No 4, Асоциацията за борба против корупцията в България отправи възражение срещу горепосоченото определение No 2597/26. 04. 2018 г. на Административен съд – София-град, до Върховния министративен съд, като частната жалба е заведена под No 8533/21. 05. 2018 г. по описа на деловодството на ВАС.

С определение No 8662/26. 06. 2018 г. по описа на деловодството на Върховния административен съд е оставено в сила решението на долната инстанция. По този начин остава в сила отказът на главния прокурор да имплементира в практиката на прокуратурата на РБ въвеждането на системата ARACHNE. Асоциацията за борба против корупцията в България взе решение да сезира за казуса Европейския съд за правата на човека в Страсбург поради отказ от правосъдие.

Със свое решение Европейският съд остави без разглеждане апелацията на А. Б. К. Б., тъй като неговото становище е, че в нито един от казусите не са нарушени правата на председателя на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България.

 

На 09. 03. 2018 г. Асоциацията за борба против корупцията в България от-прави предложение до министър-председателя на Република България, под No 08.01-38 по описа на деловодството на Министерския съвет, на основание на чл. 107, ал. 3 на Административно-процесуалния кодекс, с оглед на чл. 87, ал. 1 от Конституцията на Република България, за законодателно въвеждане на мето-диката „Антикорупционна експертиза на нормативните правни актове“, като тя бъде задължително прилагана както в бъдеще, така също и по отношение на досега съществуващата законова и подзаконова нормативна база. Основанието за гореописаното предложение от страна на Асоциацията за борба против корупцията в България е приетата още през 2003 г. от Генералната асамблея на ООН на 31 октомври с. г. Конвенция на Организацията на обедине-ните нации, параграф 2, член 5, където е формулирано изискването: „Всяка държава участник се стреми периодично да извършва оценка на съответните правни документи и административни мерки с цел да определя тяхната адекватност от гледна точка на предотвратяването на корупцията и борбата с нея“.

 

Поради обстоятелството, че министър-председателят на РБ изобщо не отговори в законоустановения срок от 2 месеца, Асоциацията за борба против корупци-ята в България подаде жалба до Върховния административен съд под No 8532/21. 05. 2018 г. по описа на деловодството на ВАС, с цел да бъде заведено дело, посред-ством чието решение министър-председателят на РБ да бъде задължен да заеме официално становище по отправеното до него предложение.

 

С определение No 7845/12. 06. 2018 г. Върховният административен съд отказа да задължи минис-тър-председателя на РБ да вземе становище по направеното от А. Б. К. Б. пред-ложение за задължителна антикорупционна експертиза на проектите за нормативни законодателни актове. А. Б. К. Б. обжалва горепосоченото определение на ВАС. Но с определение No 11157/21. 09. 2018 г. петчленен състав, І колегия на Вър-ховния административен съд потвърди определението на долноинстанционния съдебен състав, като се обоснова на тълкуване на Административно-процесуалния кодекс, подробно цитирано в т. 1.

 

По този начин съдът отново фактически изцяло блокира механизма за участие на гражданите в държавното управление посредством процедурата за отправяне на предложения от тяхна страна до държавните институции. Като в конкретния случай това се отнася до противодей-ствието на корупционните практики в България по високите етажи на властта – един проблем от първостепенна важност за българското общество, нерешен и досега, както е изтъкнато и в най-новия доклад на Европейската комисия относ-но напредъка на България по Механизма за сътрудничество и проверка.

Асоциацията за борба против корупцията в България взе решение да сезира за казуса Европейския съд за правата на човека в Страсбург поради отказ от правосъдие.

 

Със свое решение Европейският съд остави без разглеждане апела-цията на А. Б. К. Б., тъй като неговото становище е, че в нито един от казусите не са нарушени правата на председателя на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България.

 

Негативизмът по отношение на възприемането на ефективни чуждестранни практики за противодействие на корупционните практики в България е демонстриран и от партийната опозиция в лицето на Българската социалистическа партия.

 

Например на 10. 07. 2017 г. с вх. No ПГ-706-01-35 на деловодството на Народното събрание, Асоциацията за борба против корупцията в България отправи предложение до Корнелия Нинова, в качеството й на председател на пар-ламентарната група „БСП за България“, за законодателна промяна на Закона за обществени поръчки (ЗОП), чрез която промяна да бъде извършвана задължителна проверка на обществените поръчки посредством широкоспектърен ком-пютърен анализ за разкриване на престъпления, извършвани при провеждането на тръжни процедури, както с цел тяхната превенция, така също и за санкциониране на нарушителите на законността, подробно тук описан в т. No 1.

 

Същото предложение беше отправено на 04. 07. 2017 г. с вх. No ПГ-706-01-34 по описа на деловодството на Народното събрание до Цветан Цветанов, в качеството му на председател на парламентарната група на политическа партия „ГЕРБ“.Както на първото, така и на второто от гореизложените предложения, напра-вени от страна на Асоциацията за борба против корупцията в България, адреса-тите не отговориха.

 

На 27(29). 09. 2017 г. А. Б. К. Б. отправи комплексно предложение до предсе-дателя на Министерския съвет на Република България Бойко Борисов, до председателя на Народното събрание Димитър Главчев и до председателя на пар-ламентарната група на политическа партия „ГЕРБ“ Цветан Цветанов (с вх. No 08.01-98/25. 09. 2017 г. по описа на деловодството на Министерския съвет и вх. No ПГ-706-01-75/25. 09. 2017 г. по описа на деловодството на Народното събрание), за въвеждане на четири методики за противодействие на корупционните практики в България:

 

1. Приемане на закон, съгласно който цялата нормативна база (включително и подзаконовата нормативна база), да бъде изследвана за корупциогенност, тоест за създаване на предпоставки за корупция, като с оглед на резултата от анализа евентуално бъдат нанесени поправки във формулирането на съответния елемент от нормативната база. Същата методика в бъдеще да бъде прилагана предвари-телно при изготвянето на проектозакони и подзаконова нормативна уредба;

 

2. Да бъде въведен използваният в продължение на дълъг период от страна на американското правителство широкоспектърен компютърен анализ на поведен-ческите модели на участниците в тръжни процедури, чрез който да се установят корупционните нагласи при участие в обществени поръчки;

 

3. Да бъде въведена системата ARACHNE, разработена от Европейската ко-мисия като инструмент за оценка на риска по оперативни програми. Системата е оперативен софтуерен инструмент за определяне на най-рисковите проекти и предоставя възможност за продължително и систематично наблюдение и пре-глед на данни от вътрешни и външни източници по отношение на проекти, бе-нефициари, договори и изпълнители;

 

4. Да бъде създаден превантивен софтуер по отношение на конфликта на интереси при провеждане на тръжни процедури, който върху широка база данни за свързани (по една или друга линия) лица, да извършва оценка на риска, чрез контролни индикатори, като при наличието на високи техни стойности, по отно-шение на конкретен кандидат за изпълнение на дадена тръжна процедура, това да послужи за законово основание за евентуално прекратяване на възлагането на дадената обществена поръчка на горепосочения кандидат.

 

Нито един от адресатите, посочени по-горе, не отговори на отправеното от страна на Асоциацията за борба против корупцията в България комплексно предложение за имплементиране на доказали се добри чуждестранни практики за контрол и редуциране на нивото и обема на корупционни практики.

 

На 09. 05. 2017 г. А. Б. К. Б. оправи предложение до президента на Република България, с вх. No 22-00-63 по описа на администрацията на президента на РБ, за съдействие на усилията, полагани от страна на Асоциацията за борба против корупцията в България за имплементиране на широкоспектърния компютърен анализ, използван в продължение на дълъг период от страна на американското правителство, за изследване на поведенческите модели на участниците в тръжни процедури, чрез който да бъде оптимизирано противодействието на корупционните практики, свързани с провеждането и изпълнението на обществени поръчки, описан тук по-подробно в т. No 1.

 

В отговора на горепосоченото предложение, подписан от главния секретар на президента Димитър Стоянов, с изх. No 22-00-63/2/17. 05. 2017 г. по описа на деловодството на администрацията на президента на РБ, беше заета неангажираща позиция и по-конкретно: „За да се състои една публична дискусия по проблемите, които поставяте, следва да бъдат аргументирани целите, които се преслед-ват с предлаганите мерки, да се анализира дали те са постижими със средствата на българската правна система, какъв би бил ефектът от прилагането им, дали средствата няма да компрометират самата цел. Това изисква, на първо място, из-готвянето на анализ от страна на органите на изпълнителната и законодателната власт, в чиято дейност държавният глава не може да се намесва пряко. В право-мощията на органите, към които сте се обърнал, е дали и по какъв начин ще се предприемат проучване и оценка на необходимостта от мерките, които предлагате“.

 

Като се вземе предвид широката тематика, по която президентът на Република България се изказва в публичното пространство, включително и общата негова фразеология по темата „корупция“, фактът, че държавният глава не представи пред българските граждани информация относно теоретичната възможност да бъде внедрена в България гореупоменатата, апробирана в Съединените американски щати, резултатна методика за противодействие на корупционните практики, е красноречиво доказателство за наличието или отсъствието на желание у него за заемане на активна ангажираност по отношение на противодействието на „сребърните аргументи“, както древните римляни наричали подкупите.

 

На 03. 10. 2017 г. с изх. No 49 по описа на деловодството на А. Б. К. Б. президен-тът на Република България беше запознат с копие от документацията, свързана с комплексното предложение, отправено на 27(29). 09. 2017 г. от страна на Асоциацията за борба против корупцията в България до председателя на Министерския съвет на РБ Бойко Борисов, до тогавашния председател на Народното събрание Димитър Главчев и до председателя на парламентарната група на партия „ГЕРБ“ Цветан Цветанов (с вх. No 08. 01.-98/25. 09. 2017 г. по описа на деловодството на Министерския съвет и с вх. No ПГ-706-01-75/25. 09. 2017 г. по описа на деловод-ството на Народното събрание), за въвеждане на описаните четири методики за противодействие на корупционните практики в България.

 

Държавният глава на РБ не представи в публичното пространство никаква информация относно този казус, както и неговият екип не извърши никаква самостоятелна инициатива, свързана с публичен дебат за имплементирането в дейността на държавната администрация в България на гореспоменатите четири антикорупционни методики, с доказан чуждестранен положителен резултат.

 

Обобщение на фактологията, изложена дотук в раздел

І.Гореизложените факти и обстоятелства са неоспорима легитимация за проти-вопоставяне срещу едно радикално подобряване на капацитета на нормативната база за противодействие от страна както на изпълнителната власт в лицето на министър-председателя на РБ, така също на прокуратурата и съда, както и за незаинтересованост от страна на законодателния орган на РБ, също и на дър-жавния глава. Показателно е, че това противопоставяне е демонстрирано спрямо доказали се добри чуждестранни практики за контрол и минимизиране на корупцията.

 

Важно е освен това, че противопоставянето се оказва в условията на единодушни критични становища от чужбина за състоянието на борбата с корупционните практики в България, включително и в публикувания на 13. 11. 2018 г. в Брюксел Доклад на Европейската комисия до Европейския парламент и Съвета на Европа. С тези критични оценки напълно хармонира и настроението на мнозинството от българските граждани, които систематично поставят бор-бата с корупцията като един от най-важните проблеми, които стоят за решаване пред българското общество.

 

В съзвучие с противопоставянето на усъвършенстването на нормативната база за противодействие, от страна на министър-председателя на Република България, така също и на прокуратурата и съда, е пасивната позиция, заето от горес-поменатите адресати на предложени от страна на Асоциацията за борба против корупцията в България, а именно:

 

1. председателят на Народното събрание Димитър Главчев;

 

2. президентът на Република България Румен Радев;

 

3. председателят на парламентарната група на политическа партия „ГЕРБ“ Цветан Цветанов;

 

4. председателката на парламентарната група „БСП за България“ Корнелия Нинова.

 

Важно е да има предвид за оформянето на заключителното обобщение в ана-лиза на горепосочената фактология е, че всичките гореизброени предложения, направени от Асоциацията за борба против корупцията в България, са придру-жени с подробна информация за тяхната същност, като например в случая на използването от страна на американското правителство на широкоспектърен компютърен анализ за изследване на поведенческите модели на участниците в тръжни процедури, бяха обстойно посочени постигнатите реални резултати, до които съответната методика довежда, подробно изложени в по-горе посочената монография на проф. Роберт Клитгард „Контролиране на корупцията“.

 

За изчерпателност на аргументацията от страна на А. Б. К. Б. към всяко отправено предложение беше приложен и екземпляр от книгата.В продължение на своята дейност за запознаване на държавните институции в РБ с успешни чуждестранни практики за противодействие на ощетявания на държавата, които механизми обикновено включват и корупция, на 29. 05. 2018 г., А. Б. К. Б. отправи предложение до министър-председателя на Република България, с вх. No 08.01-72 по описа на деловодството на Министерския съвет на РБ, на основание на чл. 107, ал. 3 на Административно-процесуалния кодекс на РБ и с оглед на чл. 87, ал. 1 от Конституцията на Република България, за иницииране от страна на министър-председателя на РБ на законодателни промени, осигурява-щи финансово стимулиране на лицата, които:

 

1. подадат сигнали за ощетяване на държавата в процеса на възлагането и из-пълнението на обществени поръчки, като финансовото стимулиране представля-ва регламентирана част от възстановената щета и от наложените глоби спрямо нарушителите, като финансовите санкции е целесъобразно да бъдат значителни по размер;

 

2. подадат сигнали за укриване на данъци от страна на юридически и физически лица.

 

Предложението по т. No 1 е направено на основата на въведения още през 1863 г. в Съединените американски щати, по време на Гражданската война (1861–1865 г.), поради установените системни и значителни по финансов размер нарушения при изпълнението на военните поръчки за доставки за федералните войски от американския Конгрес т. нар. „False Claims Act“ (в буквален превод „Закон за фалшивите претенции“). Имат се предвид евентуалните нарушения на доставчиците по държавни поръчки на оръжие, амуниции, продоволствие и пр., както по отношение на количествата, така и свързани с качеството, въпреки които обстоятелства доставчиците претендират да им бъдат изплатени изцяло договорираните суми, като извършват измами, че са изрядна страна по съответните договори.

Законът носи и популярното име „Закон на Линкълн“, понеже е приет по времето на президенстването на Абрахам Линкълн.

Важно е да бъде отбелязано, че този закон „False Claims Act“ е не само валиден и понастоящем в Съединените американски щати, но е и широко прилаган, особено за злоупотреби в сферата на общественото здравеопазване, като биват из-плащани в някои случаи дори многомилионни премии на т. нар. „whistle blowers“ („доносници тръбачи“), които са успели да се снабдят с доказателства за ощетяване на здравноосигурителните каси или на държавата, и са водили дела в полза на ощетената страна (и на себе си), на основанието „qui tam“, което е съкращение на латинската правна фраза „qui tam pro domino rege quam pro se ipso in hac parte sequitur“ – „този, който започне дело от името на нашия господар Краля, както и за самия себе си“.

 

Идеята за този закон произхожда още от времето на крал Едуард ІІ, който през 1318 г. предлага като възнаграждение една трета от глобата, която „релаторът“ (relator), осигури за кралската хазна посредством съдебно дело, водено на основание на открити от него нарушения на чиновници, причи-нили щети на краля.

 

Предложението, изложено по-горе в т. No 2, е на основата на валидния в Съединените американски щати Закон за неверни данъчни документи. Съгласно него се полагат парични възнаграждения на лица, които подадат сигнал за укрити да-нъчни задължения спрямо американската хазна, като процент от съответните приходи.

 

Същите по съдържание предложения бяха отправени от Асоциацията за борба против корупцията в България до главния прокурор на РБ, с вх. No 29308/29. 05. 2018 г. по описа на деловодството на Информационния център на прокуратурата на РБ.

 

Имплементирането на по-горе изложените две предложения от страна на А. Б. К. Б. е напълно целесъобразно, с оглед на широко разпространените злоупотреби с публични средства, особено в сферата на здравеопазването. Финансовото стимулиране на „whistle blowers“ („доносниците тръбачи“) би превърнало гореспоменатата методика в ефективен нов инструмент на правоохранителните органи в РБ.

 

На 28. 06. 2018 г. с изх. No 6822/2018 г. по описа на деловодството на Върхов-на касационна прокуратура, предложението, отправено до главния прокурор на Република България за оказване на съдействие на Асоциацията за борба против корупцията в България за въвеждането на съответни промени в нормативната база, осигуряващи финансово стимулиране за лицата, които подават сигнали за ощетяване на държавата в процеса на възлагането и изпълнението на обществени поръчки, както и за лицата, които подадат сигнали за укриване на данъци от страна на юридически и физически лица, по решение на Пенка Богданова – заместник на главния прокурор при Върховна касационна прокуратура, беше изпратено „по компетентност“ на министъра на правосъдието Цецка Цачева.

 

С изх. No 12-00-172/20. 08. 2018 г. по описа на деловодството на Министерството на правосъдието министърът Цецка Цачева изпраща цялата документация по гореизложеното предложение на Асоциацията за борба против корупцията в България „по компетентност“ на министъра на финансите Владислав Горанов и на председателя на комисията за противодействие на корупцията за отнемане на незаконно придобито имущество Пламен Георгиев.

 

На 25. 07. 2018 г. с изх. No 93-00-475 по описа на деловодството на министерството на финансите, вече е получен отговор за горепосоченото предложение на А. Б. К. Б., подписан от главния секретар на министерството на финансите Таня Георгиева.

 

В тази институция предложението на А. Б. К. Б. е било изпратено „по целесъобразност“ от началника на политическия кабинет на министър-председателя Румяна Бъчварова, с изх. No 98.01-72/16. 07. 2018 г. Съгласно становището на главния секретар на министерство на финансите Таня Георгиева, предложението на Асоциацията за борба против корупцията в България е отхвърлено посредством несръчно сглобена система от „доводи“, като например:

„Анализът на международната практика показва, че слабостта на институциите е в затрудненията на повечето държави да осигуряват своевременна и ефективна закрила на лицата, предоставящи информация за финансови злоупотреби и укриване на данъци, независимо дали за това получават финансови стимули, с оглед на риска от извършваната от тях дейност“. И по-нататък: „Въвеждането на института за стимулиране на лица, осигуряващи информация и сигнали за финансови злоупо-треби и укриване на данъци, предполага разработване на пакет от законодателни мерки в различни области, което изисква сериозно проучване на цялото законо-дателство, доколкото този институт е характерен предимно за англосаксонската правна система и не може да бъде пренесен механично в българското право“.

Но още в началото на гореспоменатия отговор на министерството на финансите е заявено, че: „В министерството на финансите сме запознати със законода-телството и практиката на различни държави относно стимулирането на лица, осигуряващи информация и сигнали за финансови злоупотреби и укриване на данъци и проследяваме развитието на въпроса на европейско и световно ниво“.

 

От друга страна към своето предложение Асоциацията за борба против корупцията в България е приложила целия американски закон Th e False Claims Act, както и голям обем информация за неговия генезис, както и за имплементиране-то му в Съединените американски щати. Очевидно е вътрешното логическо противоречие на отговора, като деклариране на осведоменост относно въпросното законодателство и същевременно деклариране на необходимост от „сериозно проучване на цялото законодателство“.

 

По-нататък са изтъкнати още „доводи“ против приемането на предложението на А. Б. К. Б. като: „От друга страна съществуват и въпроси от морално-етичен характер доколко сигнализирането за правонарушение би следвало да се насър-чава с финансовите стимули. Общоприет принцип е, че всеки, на когото стане известно правонарушение или престъпление, е длъжен да сигнализира компетентните органи, без за това да получава парично възнаграждение“. И още „довод“ за „против“ направеното предложение: „Би могло да се предположи, че въвеждането на финансови стимули значително ще увеличи обема на сигнали, включително такива, към които няма достатъчно доказателства. Процесите на комуникация със сигналоподателите, уточняването на липсващи подробности и обезпечаването на административния капацитет за проверка на всяка препис-ка със сигурност ще изисква значителен финансов, човешки и организационен ресурс, без никакви гаранции, че това ще подобри ефективността на админи-стративно наказателния, съответно наказателния процес, или събираемостта на публични взимания“.

 

Горецитираният текст доказва и обстоятелството, че лицата, подготвили отго-вора на министерството на финансите на Република България, дори не са си на-правили труда да вникнат в идеята на False Claims Act, а именно, че whistle blower извършва самостоятелно (посредством съответни правни пълномощия), събирането на съответните доказателства за извършваното закононарушение, които после биват представени евентуално пред съда (ако преди това нарушителят сам не инициира извънсъдебно споразумение – възстановяване на щети, заплащане на глоба и пр.).

 

Гореанализираният отговор на министерството на финансите, както и изобщо политиката за прехвърляне на предложението на А. Б. К. Б. като „горещ картоф“ от институция на институция, доказва по необорим начин цялостното отношение на горепосочените институции (прокуратурата на Република България и изпълнителната власт) по отношение на усъвършенстването на инструментариума за противодействие на корупционните практики в България.

 

Сумарно обобщаващо заключение по раздел І.

 

Категоричното становище на Асоциацията за борба против корупцията в България е, че е налице предумишлено противодействие срещу ефективните мерки за борба с корупцията, поради наличието на клиентелистки обвързаности по „високите етажи“ на властта.

 

От друга страна и необвързаните с корупционни схеми измежду членовете на ръководствата на политическите партии, които в даден момент се намират във властови позиции, не желаят да поемат риск да нарушат статуквото посредством системни, мащабни и всеобхватни акции срещу корупцията, понеже подобни действия биха могли да имат като реакция действена съпротива от страна на ад-министрацията като цяло, която да се изрази в неглижиране на изпълнението на служебните задължения, поради психологическа мотивация, породена от „прекъсването на кранчето“ с подкупите. Като краен резултат това би могло да доведе до падането от власт на съответната партия (или партии), инициирали противокорупционната масова кампания.

 

Гореизложеното заключение на анализа почива върху неофициалната информация, получена от председателя на Управителния съвет на Асоциацията за борба против корупцията в България, по време на негови срещи с високопоставени функционери от целия политически спектър.

 

Направените дотук изводи в „Сумарното обобщаващо заключение по Раздел І“ всъщност са валидни за целия период от основаването на Асоциацията за борба против корупцията в България до сега.Така например още през 2001 г., още преди парламентарните избори през с. г. да бъдат спечелени от новоучредената политическа формация „Национално движение „Симеон ІІ“ (НДСВ), ръководено от Симеон Сакс-Кобургота, А. Б. К. Б. му направи предложение да окаже методическо съдействие при изготвянето на политическата програма на НДСВ по отношение на противодействието на корупционните практики, но не беше демонстрирано ответно намерение.

 

Още по време на първия му мандат като кмет на София Бойко Борисов получи предложение от Асоциацията за борба против корупцията в България, с вх. No 1200655/30. 11. 2005 г. по описа на деловодството на Столична община, за съдействие при институционализирането на отделно оперативно звено в състава на администрацията на Столична община, чиято функция да бъде осъществяване на контрол върху стопанисването на всички недвижими публични собствености на Столична община, включително и спрямо операциите по т. нар „заменки“.

 

Именно при операциите на заменяне на публична собственост с частна „поради целесъобразност“, разследващи журналисти разкриха голям брой ощетявания на столичани, като извършваните замени бяха в стил „кон за кокошка“.

 

Положителен отговор от страна на Бойко Борисов не беше получен, въпреки продължаващите скандали при замени на общинска собственост.

 

Аналогично отношение към проблема с противодействието на корупцията в България беше демонстрирано през 2007 г. от ръководството на Българската социалистическа партия начело със Сергей Станишев.По време на управлението на т. нар „тройна коалиция“ [Българска социалис-тическа партия, Национално движение „Симеон ІІ“, Движение за права и сво-боди (ДПС)], с оглед на фактическата обстановка, Асоциацията за борба против корупцията в България изготви цялостен план-предложение за приемане на комплекс от законодателни промени, които да усъвършенстват правовия инструментариум от превантивни и оздравителни мерки по отношение на противодействието на корупционните практики.Планът предвиждаше и създаването на нарочен екип от представители на научната общност, на законодателната, изпълнителната и съдебната власти, както и експерти от неправителствени организации. Задачата на екипа се предвиждаше да бъде обсъждането и евентуалното редактиране и/или допълване на първо-начално изготвените от Асоциацията за борба против корупцията в България предложения за законодателни промени.При първоначалните контакти през м. декември 2007 г. на председателя на Управителния съвет на А. Б. К. Б. с членове на ръководството на Българската со-циалистическа партия беше демонстрирано положително отношение към проекта на Асоциацията за борба против корупцията в България. Дори беше заявено, че ще бъде внесено предложение в Народното събрание за финансиране на оформянето на проекта – пакет от проектозакони, в неговия окончателен вариант.

 

Но по-нататъшно развитие на дейността по проекта не последва, а на запит-ването от страна на председателя на А. Б. К. Б. за причините, членът на Изпълнителното бюро на Висшия съвет на БСП (което лице и понастоящем е в ръко-водството на БСП като член на нейния Национален съвет и главен редактор на партийния печатан орган в. „Дума“) Ивелин Николов визави даде пояснение, че „ръководството на Българската социалистическа партия среща много силна съпротива и затова не е в състояние да реализира проекта“.

 

Несъмнено ръководството на Българската социалистическа партия, начело със Сергей Станишев и то въпреки ясно изразеното от страна на Европейската комисия становище за належащата необходимост от коренен прелом в дейността на институциите в РБ в сферата на борбата с корупционните практики, не прите-жаваше необходимата политическа воля за действия в тази насока.

 

Това поведение беше обусловено от тясната обвързаност на кръгове от ръководството на БСП с определени икономически групи, както беше заявено от редица делегати на състоялия се конгрес на Българската социалистическа партия след голямата загуба на парламентарните избори през 2009 г.

 

Съгласно информация от „вътрешен източник“ на А. Б. К. Б., изпълнението на обществените поръчки в зависимост от техния финансов обем, са били разпределени между фирми, съответно свързани с БСП, НДСВ и ДПС в съотношение 8:5:3, тоест в същото отношение, по което са били разпределени ръководните постове в министерствата.

 

По-следващите контакти на А. Б. К. Б. с новия ръководител на БСП Михаил Миков не доведоха до промяна.Опитите на А. Б. К. Б. да бъдат привлечени ръководителите на партия „Атака“ Волен Сидеров и партия „Воля“ Веселин Марешки към идеята за включване в политическите им платформи на доказалия се позитивен чуждестранен опит за редуциране на корупцията, не се увенчаха с успех.

На основание на изобилието от информация в публичното пространство презцелия период на дейността на А. Б. К. Б. относно наличието на обвързаности на Движението за права и свободи с корпоративни икономически интереси, както и на сведения за материални облагодетелствания от страна и на редица ръководни дейци на ДПС, включително и на неговия почетен председател Ахмед Доган, придобити посредством категорично осъдени от множеството български граждани способи, Управителният съвет на А. Б. К. Б. зае становище изобщо да не отправя предложения до ръководството на Движението за права и свободи за евентуално иницииране от него на промени в българското законодателство, с цел редуцира-не на корупционните практики посредством усъвършенстване на нормативната база за тяхната превенция, разкриване и санкциониране.

 

В Т О Р И Р А З Д Е Л

Паралелно с концентрирането на нейното внимание и усилия върху импле-ментирането в България на доказали се добри чуждестранни практики за контролиране и противодействие на корупцията, А. Б. К. Б. продължи и своите кон-кретни разследвания на няколко големи по финансов обем тръжни процедури с публични средства, при която бяха налице улики за финансови злоупотреби в крупни размери.Контролирането на изразходването на публични средства Асоциацията за борба против корупцията в България извършва още от своето създаване на 27 юли 2000 г. Като прилага комплекс от критерии и методи, между които и „data mining“, както и селектиране на съответната информация в масмедиите, А. Б. К. Б. подбира казусите, които стават обект на нейните разследвания. По-значител-ните между тях понастоящем са:ІІ.1. Първоначалното основание на А. Б. К. Б. за разследване на долуизложения казус е статията „Горските с обувки „Маноло Бланик“, с автор разследващата журналистка Мариета Велинова, публикувана във в. „БАНКЕРЪ“, бр. 51 (1069), 20. 12. – 27. 12. 2013 г.Асоциацията за борба против корупцията в България подаде сигнал до глав-ния прокурор на РБ, с вх. No 2956/2014 г., по описа на Информационния център на прокуратурата на РБ, за наличие на основателни съмнения за ощетяване на държавата в особено големи размери. Касае се за закононарушения, свързани с възлагането на изпълнението на поръчката по тръжна процедура „Изработване и доставка на униформено представително и теренно облекло за всички работе-щи в държавни горски предприятия“, в размер на 10 544 397,83 (десет милиона и петстотин и четиридесет и четири хиляди и триста деветдесет и седем цяло и 0,83) лева без Данък добавена стойност, 12 653 277,40 лв. с ДДС.Анализът, извършен от експертите към Асоциацията за борба против коруп-цията в България, потвърждава изводите, направени в гореупоменатата статия на разследващата журналистка Мариета Велинова.Условията, свързани с гореописаното задание, публикувано в сайта на Агенци-ята за обществени поръчки, неоспоримо доказват, че изискванията към участни-ците са формулирани така, че предварително да бъде елиминирана неудобната (и нежелателна) конкуренция на фирмата, определена неофициално предварител-но, да получи незаконна бонификация и да спечели търга. Първо. Директорите на шестте държавни предприятия, които управляват гор-ските територии и ловните стопанства у нас, нарушават изискванията на Евро-пейската комисия за формулиране на обществените поръчки по благоприятна за средния и дребния бизнес методика, тоест, когато това е възможно, поръчките да бъдат раздробявани. В гореописания случай, вместо подобен подход, който да доведе до шест на брой отделни обществени поръчки, а после допълнително да бъдат разработени по отделни позиции, съответно на различните артикули, те биват окрупнени в една обща поръчка. Това автоматично води до налагането на дискриминационни условия спрямо евентуалните конкуренти на „Аполо“ ООД, като например:1. 1. Доставчиците на облеклата и на обувките са задължени да докажат, че „разполагат със свободни финансови ресурси в размер на 4 млн. лева“;1. 2. Наложена е банкова гаранция в размер на 110 000 лева;1. 3. Фирма-участник в тръжна процедура трябва да докаже, че през последни-те 3 години е реализирала ежегоден оборот от 8 млн. лева;1. 4. Фирмата задължително трябва да има минимум 150 официално наети и съответно осигурени работници.Показателно за наличието на предварителна схема коя фирма да „спечели“ об-ществената поръчка е фактът, че съгласно Определение No 182/2013 г. на Комисията за защита на конкуренцията, е отхвърлена жалбата на другия канди-дат-участник в тръжната процедура „Сивен България“ ООД, въпреки очевидно-то наличие на дискриминационно формулирани условия.При проведената гореописана тръжна процедура са налице редица факти, които съгласно системата от индикатори, съдържащи се в софтуера на ползва-ния от американското правителство широкоспектърен компютърен анализ на поведенческите модели на участниците в тръжни процедури, с цел откриване на тайни споразумения и/или скрити комисиони, категорично в конкретния казус уличават наличието на закононарушения. Конкретно компрометиращите горе-посочената тръжна процедура елементи са следните, съгласно цялостната сис-тема от индикатори, изложена в монографията „Контролиране на корупцията“, автор проф. Роберт Клитгард, с. No 194:1. Индикатор 3а: Един и същи участник печели определени търгове. (Има се предвид обстоятелството, че в периода 15. 06. 2007 г. – 24. 11. 2015 г. на „Аполо“ ООД са възложени изпълненията на 26 (двадесет и шест) поръчки по тръжни процедури, финансирани с публичен ресурс, в общ размер на 79 408 412, 53 (се-демдесет и девет милиона и четиристотин и осем хиляди и четиристотин и два-надесет цяло и 0,53) лева с ДДС, като всичките тези поръчки са за униформено (работно и представително) облекло;2. Индикатор 3б: Повтарящ се модел в различните региони или различните правителствени агенции;3. Информация за цени, които са оферирани и са по-високи от пазарните;Забележка: Гореспоменатата информация за цени, които са били одобрени от държавните чиновници, провели не само гореописаната тръжна процедура, но и още една през 2015 г., по която отново възложител са заедно шестте държав-ни горски предприятия, представлявани от директора на Югозападно държавно предприятие – Благоевград, в размер на 25 800 000 (двадесет и пет милиона иосемстотин хиляди) лева без ДДС, 30 960 000 лева с ДДС, изпълнител е пак „Апо-ло“ ООД, е изложена в тук приложените публикации:а) „Горските с обувки от „Маноло Бланик“, в. „БАНКЕРЪ“, бр. 51(1069), 20. 12. – 27. 12. 2013 г., автор Мариета Велинова;б) „Горските с дрехи за 31 милиона, в. „БАНКЕРЪ“, бр. 44(1164), 30. 10. – 06. 11. 2015 г., автор Мариета Велинова;4. Индикатор В, 1: Голяма поръчка;5. Индикатор В, 2: Малко участници в търга;Забележка: От тук приложения списък на 26-те тръжни процедури през пе-риода 15. 06. 2007 г. – 24. 11. 2015 г. изпълнението на поръчките, които са били възложени на „Аполо“ ООД, е видно, че при 16 (шестнадесет) на брой тръжни процедури „Аполо“ ООД е единствения участник в търга, което съгласно инди-катора, посочен в т. No 5 по-горе, създава основателни съмнения за наличие на тайни договорки и/или комисиони. По-точно става въпрос за тръжни процедури с номера от приложения тук списък No No 1, 2, 3, 4, 7, 8, 10, 11, 12, 13, 15, 16, 17, 20, 21, 22:По отношение на индикатора, посочен по-горе в т. No 4, общият финансов раз-мер на поръчките, при които „Аполо“ ООД е било единствения участник в търга, е 51 164 031,90 (петдесет и един милион и сто и шестдесет и четири хиляди и три-десет и едно цяло и 0,90) лв., без ДДС, 61 396 838, 28 (шестдесет и един милион и триста деветдесет и шест хиляди и осемстотин тридесет и осем цяло и 0,28) лева с ДДС.Обстоятелството, че след широката медийна публичност на гореописаните (не само двете!) тръжни процедури, свързани с „Аполо“ ООД, също и разследвания-та по сигналите на Асоциацията за борба против корупцията в България до про-куратурата на РБ, както и четирите дела за достъп до обществена информация, водени от А. Б. К. Б. по „случая „Аполо“ ООД“, през 2017 г., при осъществяването на новия комплекс от тръжни процедури за поръчки на униформено предста-вително и теренно облекло за работещите в държавните горски предприятия за периода след 2017 г., ръководителите на шестте държавни горски предприятия разбиват собствения си порочен модел за окрупняване на тръжни процедури за възлагане на поръчките (доставките) на работно облекло на 26 отделни търга, е действие, показателно за де факто признанието от страна на самите възложители на тръжни процедури, че предишната им практика е била неправилна и обектив-но създаваща предпоставки за закононарушения.Асоциацията за борба против корупцията в България отчете този свой успех в контролирането на изразходването на публичните финанси, но в този казус нейната крайна цел е по-обхватна. А именно – това е търсенето на отговорност от страна на държавните служители, провели гореописаните тръжни процедури, преди тези през 2017 г., които са нанесли щети на държавата, на основание на чл. 220, ал. 2 от Наказателния кодекс на Република България, който гласи: „Длъж-ностно лице, което съзнателно сключи неизгодна сделка и от това произлезе зна-чителна вреда за стопанството или за учреждението, предприятието или органи-зацията, които то представлява, се наказва с лишаване от свобода до пет години, като съдът може да постанови лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 6“, като ал. 2 конкретно постановява: „В особено тежки случаи по предходната алинея наказа-нието е от една до десет години лишаване от свобода, като съдът постановява и лишаване от права на чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7“.Точно присъди от подобно естество биха допринесли за противодействието на клиентелистката система, която се поддържа от лица на високи държавни пост-ове. Но именно тук прокуратурата на РБ оказва силно противодействие. През целия период от 2014 г. досега между прокуратурата и А. Б. К. Б. се разменя голям обем преписка, като категоричната позиция на Асоциацията за борба против ко-рупцията в България е, че е наложително прокуратурата да изиска документация от Агенция „Митници“, за да установи цените, декларирани от „Аполо“ ООД при вноса на артикулите по отделните позиции на поръчките по съответните тръжни процедури. По този начин лесно ще бъде установено надуването в пъти на цени-те, по които „Аполо“ ООД е калкулирало на държавата, в лицето на Югозападно държавно предприятие – Благоевград, доставките в изпълнение на гореописа-ните тръжни процедури. Като за проверка бъде събрана и информация от съот-ветните държави, където се намират производителите на стоките, закупени от „Аполо“ ООД, в изпълнение на поръчките по гореспоменатите тръжни процеду-ри, която информация е напълно реална да бъде събрана посредством служите-лите в икономическия сектор на българските дипломатически представителства в съответните страни.В продължение на вече пет календарни години прокуратурата на Република България по всякакъв начин избягва гореописаната методика при извършването на разследването, което категорично индикира за де факто прикриване на прес-тъпленията, извършени при провеждането на гореспоменатите тръжни проце-дури с участието на „Аполо“ ООД като изпълнител на поръчките. Вместо профе-сионални действия, прокуратурата на РБ работеше по метода „колекциониране на устни обяснения от лицата – държавни служители, участвали в провеждане-то на гореупоменатите тръжни процедури“, без изобщо да изисква съответната оригинална документация по казуса.Високият професионализъм на експертите към Асоциацията за борба против корупцията в България, както и обстоятелството, че председателят на нейния Управителен съвет е разследващ журналист с над 30-годишна практика, доведе до установяването на наличието на официални документи с невярно съдържа-ние, издавани по линията „кабинет на министър-председателя на РБ, прокурату-рата на РБ, Югозападно държавно предприятие – Благоевград.Сигнал за наличието на създадени официални документи с невярно съдържа-ние, с цел да бъде прикрита аферата „Аполо“ ООД“, е подаден до главния проку-рор на РБ, с вх. No 19589/10. 04. 2018 г. по описа на деловодството на информа-ционния център на прокуратурата на РБ.Първоначалният законоустановен срок за отговор е 2 месеца, но досегашната практика на Асоциацията за борба с корупцията в Българи при нейните служеб-ни контакти с прокуратурата на РБ категорично доказват, че не само първона-чалният двумесечен срок, но и последващите ограничени срокове за продълже-ние на срока за произнасяне от страна на прокуратурата не се спазват, въпреки че са изрично определени в чл. 234 от Наказателно-процесуалния кодекс.Забележка: Тук е приложен гореспоменатият сигнал до главния прокурор на РБ с вх. No 19589/10. 04. 2018 г. по описа на деловодството на информационнияцентър на прокуратурата на РБ.Посредством писмо с изх. No 5455/2016 г. от 12. 11. 2018 г. заместникът на глав-ния прокурор на РБ при Върховна касационна прокуратура Иван Гешев не уважи възражението на А. Б. К. Б. срещу отказа от досъдебно производство по афера-та „Аполо“ ООД“. Тази позиция легитимира фактическото отношение на ръко-водството на прокуратурата на РБ към корупционните практики по „високите етажи“ на властта. На 27. 12. 2018 г. Асоциацията за борба против корупцията в България адресира до заместника на главния прокурор при Върховна касацион-на прокуратура Иван Гешев обосновано възражение срещу неговата позиция за фактическо „разтваряне на защитен чадър“ спрямо цялата афера [„Аполо“ ООД]. Възражението е с вх. No 69725 по описа на Информационния център на прокура-турата на РБ. Именно поради значителното просрочване от страна на прокуратурата на РБ на произнасянето относно съответния сигнал на Асоциацията за борба против корупцията в България за комплекса от 26 тръжни процедури, възложени на „Аполо“ ООД през периода 15. 06. 2007 г. – 24. 11. 2015 г. и финансирани с публи-чен национален ресурс в размер на 79 408 412, 53 (седемдесет и девет милиона и четиристотин и осем хиляди и четиристотин и дванадесет цяло и 0,53) лв., А. Б. К. Б. подаде четири броя искания за достъп до обществена информация: 2 броя до Югозападното държавно предприятие“ ДП Благоевград, 2 броя до Агенция „Митници“.Административно дело No 20177030700744 по описа на Административния съд – Благоевград, заведено от А. Б. К. Б. с цел отмяна на решение No ОИ-1/11. 09. 2017 г. на „Югозападното държавно предприятие“ ДП Благоевград за отказ от достъп до информация, поискана от Асоциацията за борба против корупцията в Бъл-гария, е спечелено на първа инстанция. Обжалвано е от ЮГЗДП – Благоевград пред висшестоящата инстанция. Насрочено е за м. май 2019 (sic!) г.По административно дело No 13743/2017 г. по описа на Върховния админи-стративен съд, петчленен състав – ІІ колегия, „Аполо“ ООД е ищец за отмяна на влязло в сила решение No 516/2016 г. на Административния съд – Благоевград за предоставяне на исканата от А. Б. К. Б. информация относно гореупоменатите две тръжни процедури, по които ЮЗДП – Благоевград е възложител. Върховни-ят административен съд, петчленен състав – ІІ колегия, с решение No 10915/18. 09. 2018 г. отхвърли искането на „Аполо“ ООД.По административно дело No 12218/2016 г. по описа на Административен съд – София-град, посредством решение No 1973/24. 03. 2017 г. съдът е отказал дос-тъп до информацията, поискана от А. Б. К. Б. от Агенция „Митници“ и свързана с декларираните цени на стоки за митническо обмитяване от страна на „Апо-ло“ ООД, в изпълнение на поръчки по тръжни процедури, възложени на горе-посоченото дружество. Асоциацията за борба против корупцията в България е обжалвала решението пред висшестояща съдебна инстанция. Разглеждането на делото No 8004/2017 г., пето отделение на ВАС е насрочено за 05. 12. 2018 г., като е неизвестно с какво закъснение от законоустановения срок от 1 месец съдът ще се произнесе с решение по делото.По административно дело No 12376/2017 г. по описа на Административен съд – София-град, посредством решение No 8061/22. 12. 2017 г. съдът е отказал достъпдо информацията, поискана от А. Б. К. Б. от Агенция „Митници“ и свързана с декларираните цени на стоки за митническо обмитяване от страна на „Аполо“ ООД, в изпълнение на поръчки по тръжни процедури, възложени на гореспо-менатото дружество. Асоциацията за борба против корупцията в България е об-жалвала решението пред висшестоящата съдебна инстанция. Разглеждането на делото е насрочено за ноември 2019 (sic!) г.По гореупоменатите две съдебни дела на долна инстанция съдебният състав неправилно приема, че не е налице надделяващ обществен интерес, като де фак-то съдейства на усилията на заинтересованите страни да възпрепятстват устано-вяването на фактическата страна на казуса, което би могло да доведе до търсене на наказателна отговорност от съответните юридически и физически лица зара-ди неправомерното изразходване на огромен финансов ресурс от националния бюджет на РБ.Обобщение на фактологията, изложена дотук в раздел ІІ.За практиката на съдилищата в РБ по отношение на съдебните дела с предмет искания за достъп до обществена информация, на основание на Закона за достъп до обществена информация, не би могло да се заключи, че категорично защитава обществения интерес, когато разглежда дела, свързани с информация относно провеждането на тръжни процедури, финансирани с публичен ресурс. По-скоро подобна практика на съдебната институция на България е от порядъка на изклю-ченията.ІІ. 2. На 12. 03. 2018 г. А. Б. К. Б. подаде сигнал под No 14015 по описа на Инфор-мационния център на прокуратурата на РБ, адресиран лично до главния проку-рор на Република България, за наличие на данни за ощетяване на държавата в особено големи размери, свързано с проведената през 2016 г. тръжна процедура за събиране и извозване на битови отпадъци в гр. Варна (чл. 220, ал. 2 от Наказа-телния кодекс на Република България). По сигнала беше образувана прокурор-ска преписка No 3549/2018 г.Сигналът беше базиран на статията „Как 1 милион изчезна в кофите?“, с ав-тор Спас Спасов, публикувана в монографията „Черна книга за правителственото разхищение в България 2017“, издател Проектен офис за Югоизточна Европа на Фондация на свободата „Фридрих Науман“, със съдействието на Института по пазарна икономика.Въз основа на изнесените в горепосочената статия данни, становището на Асоциацията за борба с корупцията в България е, че досъдебното производство е необходимо да бъде съсредоточено върху три елемента:1. Щетата, нанесена на бюджета на община Варна поради решението контей-нерите да не бъдат закупени директно от производител (вносител) чрез отделна тръжна процедура, за да бъде постигната по този начин по-ниска цена на отделен брой контейнери за отпадъци 1 100 л тип „бобър“;2. Машинацията, чрез която е осъществена подмяната на разположените 6 000 (шест хиляди) контейнери от страна на фирмата, спечелила тръжната процедура, като вместо заложеното в документацията за организиране на процедурата по възлагане на обществената поръчка изискване „контейнерите за отпадъци 1 100 л тип „бобър“ да са сиви и да са изработени от метал със сертификат за качество ...“, са разположени пластмасови контейнери, със съответна по-ниска цена. По този начин гражданите на Варна са ощетени;3. Самото възлагане на гореупоменатата обществена поръчка на фирма „ЗМБГ“, при положение, че съгласно изнесената информация в статията „Как 1 милион изчезна в кофа за боклук?“, има друг участник в тръжната процедура (фирмата „Грийн партнърс БКС“), който е предложил цена, с около 40 % по-ниска от тази, на която община Варна е сключила договор с класирания (от нея) на първо място участник. Като се има предвид, че сключеният договор е за срок от 5 години, на обща сума 61 (шестдесет и един) милиона лева, то разликата в двете предложе-ния е около 25 (двадесет и пет) милиона лева.Твърде обезпокоителното в гореизложения казус е, че съгласно информацията в статията „Как 1 милион изчезна в кофи за боклук?“ фирмата „ЗМБГ“ е свързана с бизнесмените братя Домусчиеви, като лицето Кирил Домусчиев е председател на Управителния съвет на конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ). От друга страна обстоятелството, че фирмата „ЗМБГ“ из-вършва събиране и извозване на битови отпадъци и в други райони на България, в светлината на гореизложената фактология, свързана с проведената тръжна процедура от община Варна, предмет на анализ в статията „Как 1 милион из-чезна в кофи за боклук?“, е целесъобразно да бъде извършена щателна проверка дали другите тръжни процедури, при които поръчките са били възложени също на фирма „ЗМБГ“, са били проведени изцяло съгласно изискванията на Закона за обществени поръчки и дали интересите на гражданите са били напълно защите-ни.С оглед на обстоятелството, че към дата 04. 10. 2018 г. предвидените в Наказа-телно-процесуалния кодекс срокове за извършване на разследването изтекоха, А. Б. К. Б. подаде сигнал за забавяне на процедурата с вх. No 53907/04. 10. 2018 г., по описа на Информационния център на прокуратурата на РБ, адресиран до главния прокурор на РБ. На 27. 12. 2018 г. Асоциацията за борба против коруп-цията в България подаде нов сигнал за забавяне на процедурата с вх. No 69750 по описа на Информационния център на прокуратурата на РБ, отново адресиран до главния прокурор на Република България.Забележка: Тук са приложени корицата на гореспоменатата монография „Чер-на книга за правителственото разхищение 2017“ и статията „Как 1 милион изчез-на в кофи за боклук?“.Сумарен извод от анализа на фактологията, изложена в Раздел І и Раздел ІІ.1. Публичните институции в Република България по отношение на противо-действието на корупционните практики в страната не функционират адекватно на тяхното широко разпространение, в частност по „високите етажи на властта“. Показните акции от страна на прокуратурата на РБ по задържането на корум-пирани митничари, служители от Държавната автомобилна инспекция, вклю-чително и извършеният в маниер на телевизионно шоу арест на кметицата на район „Младост“ в София Десислава Иванчева, както и показните разследвания срещу неколцина бизнесмени, са реализация на принципа „Да изскубем мест-ните бурени, за да избуят националните плевели!“. Тоест целта е да бъде санк-ционирана „несистемната“, „самодейната“ корупция, за да бъде създадена димна завеса пред организираната системна корупция, свързана органично понастоя-щем с индивиди на високи постове в трите сфери на властта, посредством която се злоупотребява с огромни финансови средства по европейски програми и от националния бюджет.Именно за да бъде запазен непокътнат механизмът за корупция по високите етажи на властта и осигурено неговото безпроблемно функциониране, съвкуп-ният управленски елит в България активно противодейства на осъвременява-нето и рационализирането на нормативната база за противодействие на коруп-циионните практики.Ето защо както интегралните интереси на Европейския съюз като цяло, така също и на отделните държави – негови членки, поради интензивния обмен меж-ду тях и България на капитали, хора и пр., диктуват върху официалните власти у нас да бъде оказван целият възможен многоканален натиск, както и заемане на съответната позиция за продължаване на действието на Механизма за сътрудни-чество и проверка по отношение на Република България и в никакъв случай за неговото прекратяване, също и относно кандидатурата на страната за приемане в Еврозоната и по отношение на одобрението за влизане в Шенген. Всичко това да бъде съчетано с готовност за институционален надзор и сътрудничество, с цел да бъде преодолян дългогодишният застой в реалното противодействие на корупцията, особено по „високите етажи“ на властта, която понастоящем е орга-нично срастнала с механизма на държавно управление на финансовите потоци, с произход както от националния бюджет, така също и по европейски програми.2. Тези от неправителствените организации, които не са обвързани с тясно партийни интереси или не са „агенти на чуждо влияние“, а дейността им изцяло е насочена към имплементирането в България на апробирани добри чуждестран-ни практики за контролиране и редуциране на корупционните практики, биха могли да разширят своята дейност при едно по-активно външно съдействие

Забележка: При положение, че е преценено наличие на необходимост от раз-полагане с изходната документация на гореописаните казуси, то Асоциацията за борба против корупцията в България е готова да предостави заверени нотариал-но техни преписи

 

 

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във