Параграф22 Weekly

<Без рубрика>

Вкарват ни в нова схема за прием на бежанци

С усмивка на лице Наташа Берто първа съобщи за новата схема на ЕК.
S 250 b9613c9b 5667 4d1b bfe2 f697ec0db6ec
S 250 28508950 b8ac 40d4 b396 c4783fc4c643

В пореден опит да разхлаби бежанската примка, в която се задъхват  Италия и Гърция, Европейската комисия реши да стъжни живота на останалите страни членки на ЕС и да им прехвърли повече отговорности за справяне с мигрантската вълна. ЕК ще предложи нова схема за разпределяне на бежанците в страните членки на Европейския съюз, която оповести през тази седмица говорителят на комисията Наташа Берто. Еврокомисарите щели да излязат с конкретно предложение на 27 септември. Засега е известно, че ЕК замисля схема за разселването на около още 40 000 бежанци.

Решението на ЕК дойде на фона на новината, че мигранти от Судан, Еритрея и Афганистан си направили импровизиран лагер в парк близо до сградата на комисията в Брюксел. Бавно и полека от десетина души мигрантите се увеличили и присъствието им вече  притеснява жителите на този брюкселски квартал.

Докато чиновниците от ЕК предприемат мерки срещу незаконните бежанци, озовали се в сърцето на ЕС, и мъдруват върху  нова схема за репатрирането  и разселването им, никой от тях не споменава и дума за промяна на т.нар. Дъблинско споразумение. Както е известно, преди 27 години страните от ЕС приеха правила за прием на кандидати за убежище, гарантиращи, че отделните държави няма да си прехвърлят отговорността за бежанците едни на други. Споразумението всъщност уреждаше процедурата по приема и грижата за пристигащите от горещите точки на света хора. След поредица от уточнения сега е валидно третото Дъблинско споразумение, според което отговорност за регистрирането на пристигащите бежанци и проверката на подадените от тях молби за убежище носят онези държави, в които мигрантите за първи път са стъпили на територията на ЕС.

Гърците и италианците имат интерес от промяната на споразумението, тъй като по стечение на обстоятелствата са баш на дулото на бежанския топ. Донякъде в подобна ситуация се намира и нашата държава, макар че засега сме пощадени от огромни бежански вълни. Въпреки това последната идея на ЕК ще ни засегне и ще увеличи бройката на принудително заселените у нас мигранти.

Както е добре известно, такава схема беше замислена за пръв път през лятото на 2015 година. Според нея България трябваше да приеме 572 бежанци, за което правителството даде съгласието си. През същата година държавите от ЕС решиха на тяхна територия да бъдат разселени 160 000 мигранти, намиращи се в Италия и Гърция. Квотите за разселването им бяха определени пропорционално на населението на всяка страна от съюза.

Квотите обаче предизвикаха негативна реакция, най-вече сред страните от т.нар. Вишеградска четворка - Унгария, Полша, Словакия и Чехия, които се обявиха против тях. В същото време мигрантската вълна отбеляза пик през 2015- 2016 година. През септември 2015 г. ЕК реагира и наложи нови схеми за разселване на още 120 000 души. Освен онези 572 мигранти беше решено България да поеме още 1600 бежанци.Толкова ни се паднаха от общата бройка за разселване, получена от сбора на намиращите се в Унгария 54 000 бежанци, още 50 400 в Гърция и около 15 000 в Италия. Делът на страната ни беше изчислен като 1.3% от общия брой на получаващите статут на бежанци мигранти в Европа. Германия трябваше да приеме 31 443 души, 25 031 мигранти заминаваха за Франция, 14 931 души в Испания и 9287 мигранти в Полша. На балтийските републики беше определена квота между 400 и 800 души. А Словакия щеше да поеме 1502 души.

През 2015-2016 г. формулата за определяне на квотите се изчисляваше с помощта на четири компонента -  численост на населението (40%), БВП (40%), среден брой на молбите за убежище и брой на приетите бежанци на 1 млн. души население през 2010-2014 г. (10%) и ниво на безработицата (10%).

В разгара на коментарите за схемите стана ясно, че България получава общо 12,6 млн. евро от европейския бюджет, половината от тях в аванс. ЕК предвиди общо 780 млн. евро, за да компенсира страните, приемащи бежанци, а Унгария, Гърция и Италия получаваха по 500 евро на човек, за да му купят билет и да го изпратят до определената от квотите държава. Изключение правеха Великобритания, Ирландия и Дания, тъй като в договорите им за членство няма клауза да участват в общи решения по въпросите на миграцията.

За противниците на квотите ЕК предвиди финансова глоба в размер до 0.002% от брутния им вътрешен продукт, като парите щяха да се разпределят към останалите участници в мигрантското преселване. Еврокомисарите разпоредиха още заловените другаде след презаселване бежанци да бъдат връщани принудително, а преди това да им се снемат пръстови отпечатъци. Според регламента на комисията заселените бежанци имат право на социални помощи и подслон само там, където ги е пратила квотата.

Въпреки финансовата помощ от ЕК издръжката на бежанците излиза скъпо и прескъпо. Според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) през  2015 г. Германия е похарчила 16 млрд. евро, или 0.5% от БВП на страната за издръжка на приетите от нея бежанци. През 2016 г. сумата вече е 21.7 млрд. евро, толкова беше и прогнозната сума за 2017 година. Парите се харчат за регистрации, процедури по издаване на бежански статут, за бежански лагери, жилища за временно настаняване, неотложна първа помощ, основно езиково обучение, депортиране на имигранти, програми за социално подпомагане.

По данни на Еврокомисията ЕС също бърка дълбоко в бюджета на съюза, все за издръжка на бежанците. През 2017 г. в бюджета на ЕС бяха предвидени около 6 млрд. евро за опазване на външните граници и овладяване на бежанската вълна. Други 3.14 млрд. евро се вляха в Европейския фонд за убежища, миграция и интеграция (AMIF) за периода 2014-2020 година. За същия период Фондът за вътрешна сигурност (ISF) ще разполага с 3.8 млрд. евро за справяне с миграцията, прилагането на закони, граничен контрол, визи. Отделно съществува и специален фонд (EUTF for Syria) заради войната в Сирия на стойност от близо 1 млрд. евро, който финансира проекти в съседните държави. Има и фонд за Африка с около 2.5 млрд евро, за овладяване на мигрантската вълна оттам.

Докато новината от Брюксел за новите намерения на Еврокомисията отекваше у нас, в началото на седмицата в къща в столичния квартал "Модерно предградие" полицията откри 40 чужденци без документи за самоличност, очевидно озовали се незаконно в страната ни. Сред тях има граждани на Сирия и Ирак, 16 са мъже, 11 жени и 13 деца, сред които и бебе. След като им свалят пръстовите отпечатъци, ще започне процедура по установяване на самоличността им. Междувременно ще бъдат настанени в лагер. И започват да летят левове за издръжката им.

 

Съдът на ЕС дръпна ушите на Унгария и Словакия

В началото на септември Съдът на Европейския съюз отхвърли обжалването на Унгария и Словакия на решението на ЕС за преместването на бежанци от Гърция и Италия. Схемата действително допринася за това Гърция и Италия да се справят с последиците от миграционната криза през 2015 г. и мерките са пропорционални, определи съдът.

Докладчикът на Европейския парламент по резолюцията относно решенията за преместване Ска Келер и председателят на комисията по граждански свободи Клод Морайс  приветстваха решението на съда. "Сега, когато и Съдът на ЕС отхвърли обжалването на Унгария и Словакия срещу преразпределението на бежанците, вече няма поводи за оправдание. В крайна сметка онези държави членки, които досега бойкотираха преразпределението, също трябва да изпълнят задълженията си. Солидарността в ЕС не е еднопосочна улица. Правителствени лидери като Виктор Орбан не могат да изискват повече средства за защита на границите, докато блокират приема на бежанци от Гърция и Италия. Това решение е крайъгълен камък за ЕС. Съдът на ЕС потвърди, че солидарността е ключов принцип за общата политика в областта на предоставянето на убежище. Всички държави членки трябва да изпълняват задълженията си. Не е нормално, че повечето страни все още изостават в това. Европейската комисия също трябва да предприеме последващи действия във връзка с процедурите за нарушение срещу Унгария, Чешката република и Полша, които не изпълняват ангажиментите си", заяви Келер.

Според Клод Морайс "фактът, че държавите членки са преместили от Италия и Гърция по-малко от една четвърт от скромната цифра от 160 000 души, разкрива значителни пропуски в отговора на ЕС на най-голямата бежанска криза на континента от Втората световна война насам". Необходимо е спешно да изготвим организиран и хуманен отговор, призова той.

Както е известно, Унгария и Словакия се обърнаха към Съда на ЕС да анулира второто решение на ЕК, което предвижда преместването на 120 000 лица, търсещи убежище, с твърдението, че правното основание е погрешно и че решението не е пропорционално или адекватно за целта си.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във