Параграф22 Weekly

§22 Анализи

… уйович имената си мени, но нрава - не

Както се казваше в един популярен индиански виц, българите и сърбите имат много хубави имена - Цветослав Йорданов Захариев, Красимир Енев, Владимил Вуйович, Будимир Куйович…
Всички тези персони притежават свои документи за самоличност. Но зад тях стои едно-единствено лице - това на последния в редицата. Другото общо между тях е снимката на популярния престъпник, който продължава да предизвиква нервни изблици сред бивши и сегашни МВР служители от различен калибър. От тях си заслужава да припомним впечатляващата телевизионна изява на някогашния вътрешен министър Румен Петков, който приповдигнато и емоционално даде още едно цветисто прозвище на черногореца (виж заглавието).
Години наред известният сръбски наркобос Будимир Куйович - Бучко, се е подвизавал из България с различни кръщелни. Нищо чудно и самият той по някое време да се е объркал,
кой е всъщност
щом в открито писмо до премиера, разпространено преди дни в медиите, твърди, че когато е бил екстрадиран през февруари 2005 г., Валентин Петров (по това време беше шеф на ГДБОП) е знаел много добре истинската му самоличност. Въпреки това той ме изгони от България с неверни данни. Излиза, че на практика има двама Будимир Куйович и единият е създаден от Валентин Петров, се казва още в сърцераздирателното писмо на Куйович до Бойко Борисов.
Посланието едва ли случайно беше изстреляно дни преди Върховният касационен съд да произнесе последната си дума по делото Куйович. Поне на всички стана ясно от телефонните интервюта по една национална телевизия, че сърбинът няма проблеми с българския език и че размотаването на съда да му бъде осигурен преводач от черногорски е евтин трик за шиканиране на процеса, в който сърбинът обжалва 16-годишна присъда.
Групата за трафик на наркотици, ръководена от Куйович, бе разбита при съвместна акция на служители на сектор Борба с организираната престъпност в Стара Загора и колегите им от София, Пловдив и Хасково на 29 декември 2007 година. В тайник в колата на 43-годишния старозагорец Николай Писков бяха открити 60 кг висококачествен хероин. На следващата сутрин в Пловдив белезниците щракнаха и на ръцете на Куйович. Заедно с тях са задържани Стойко Дойчев от София и бившият митничар от Свиленград Михаил Янков, който е осигурявал безпроблемното преминаване на дрогата през митницата.
Според запознати сега
Бучко вдига шум
зад високите стени на Централния софийски затвор, но нищо няма да постигне, защото има безспорни доказателства, които категорично потвърждават, че друг Куйович няма. Данните са предоставени и анализирани от временната парламентарна комисия, кръстена по ирония на съдбата на негово име. От доклада стана ясно, че в края на 2004 г. в Министерството на вътрешните работи започва операция по прилагане на принудителни административни мерки спрямо чуждестранни граждани, пребиваващи на територията на страната, за които има данни, че застрашават националната сигурност или са свързани с организираната престъпност. Такива данни за съпричастност към незаконното производство на наркотични вещества има за Будимир Куйович. Тогавашният директор на НСБОП ген. Валентин Петров издава заповед № 1741 от 23 декември 2004 г. за експулсиране на лицето Будимир Куйович, забрана за влизане в страната за срок от 10 години и отнемане на правото на пребиваване в Република България. При задържането му в комплекса Златни пясъци той е бил без сръбски документи и е приведен в Дома за временно настаняване на пълнолетни лица - гара Искър, докато се получи отговор от сръбската страна за потвърждаване на самоличността му. Проверката в западната ни съседка недвусмислено потвърждава, че става въпрос за Будимир Куйович, който има криминална регистрация, включително и с дактилоскопни данни. На 7 февруари 2005 г. посолството на Сърбия и Черна гора издава на Будимир Куйович документ за пътуване - т.нар. пасаван, и на 9 февруари 2005 г. Гранична полиция го предава на сръбските власти.
Очевидно след добре обмислени и стъкмени действия България не само не е затворена врата за Бучко, но на всичко отгоре
той се връща на бял кон
благодарение на съдебно решение. Докато се подготвя неговото екстрадиране, чрез упълномощен от него адвокат е вербувана жена от кюстендилското село Коняво, която изиграва решаваща роля наркобосът да бъде върнат в у нас. Въпросната Бистра внася на 4 февруари (т.е. пет дни преди предаването му на сръбските власти) молба до Районен съд - Кюстендил с искане сърбинът да й заплати дължимите 20 000 лв. с лихвите. Прилага и запис на заповед от 5 ноември 2004 година.
Както се вижда от доклада на комисията, още същия ден в Районния съд - Кюстендил, е образувано гражданско дело. То е разгледано в закрито заседание и Куйович е осъден да заплати сумата. Също на 4 февруари е изваден и изпълнителен лист, въпреки 7-дневния срок за обжалване на съдебното определение. На посочената дата работещият със светкавични темпове съд в Кюстендил издава и съдебно удостоверение на Бистра, което тя изпраща до дирекция Миграция на МВР с искане да бъде наложена на Будимир Куйович принудителна административна мярка - забрана за напускане на Република България. Документът прелита разстоянието от Кюстендил до столицата още в същия безконечен ден. И молбата на кредиторката е удовлетворена.
На 11 февруари 2005 г. директорът на дирекция Миграция на МВР е наложил исканата принудителна административна мярка на Куйович до отпадане на основанието, т.е. докато той изплати сумата на ищцата. На практика се оказва, че застрашаването на националната сигурност на България е по-незначително от обстоятелството, че бандитът дължи пари и заради това трябва да остане съвсем легално на територията на държавата.
Без отговор остава въпросът Кой е имал интерес мегапрестъпникът - вече изгонен от България, отново да бъде подслонен?. Това не става ясно и от доклада на т.нар. едноименна комисия.
Междувременно
сръбската звезда се е снабдила с два паспорта
Първият е на името на Владимир Вуйович. Документът е издаден на 3 февруари 2005 г., докато Бучко чака в общежитието на гара Искър да бъде експулсиран. Другият е на името на Цветослав Захариев, издаден на 7 април 2005 година. С тези документи след експулсирането му Куйович безпрепятствено е преминавал през границите на България, установява разследването.
По време на поредния си гастрол в България на 3 април 2006 г. Будимир Куйович е посетил кметството в казанлъшкото село Копринка. Компания му правят аверът му Николай Писков и неговата майка Радка Пискова. Той се представил за българския гражданин Цветослав Захариев и поискал да получи адресна регистрация на къщата на Пискови в селото.
Служителка в кметството грижливо попълнила заявлението, без дори да е поискала български документ за самоличност. На следващия ден уволненият впоследствие полицейски служител Васил Стоев от РПУ - Казанлък, подведен от кметски чиновник от Копринка, с лека ръка поставил подписа си, за да удостовери, че лицето от снимката и попълнените в заявлението данни за издаване на лична карта съвпадат. Така сърбинът се сдобива с лична карта, с паспорт и шофьорска книжа, издадени от ОДП - Стара Загора. Установено е, че с въпросните документи черногорецът е влизал и излизал многократно през нашите граници. По-късно Куйович постига споразумение със Свиленградския районен съд, и е осъден общо на две години условно и 300 лв. глоба за това престъпление.
Леката присъда
обаче се оказа най-сигурният начин Бучко да бъде пъхнат за решетките. На 1 януари 2008 г. след като Окръжен съд - Стара Загора го остави с постоянна мярка задържане под стража за организиране на престъпна група за трафик на наркотици, обвиняемият реши да не остава незабелязан. На излизане от съдебната зала Куйович вдигна двете си ръце и размаха срещу журналистите известната конфигурация от три пръста с преобладаващ среден. И тъй като грубата хулиганска проява стана в рамките на тригодишния изпитателен срок на условна присъда от Свиленград, черногорският наркобос получи първата си ефективна присъда - девет месеца зад решетките. Тя влезе в сила на 25 септември 2008 година.
С името на Куйович се свързват още 21 кг амфетамин, открити при акция на антимафиоти от Стара Загора в къщата на 45-годишния Николай Начев Стоянов в мъглижкото село Тулово, който беше сред свидетелите по делото за наркотрафика в Хасковския окръжен съд. Начев обясни подробно, че д-р Николай Писков, с когото от години се познава добре, е отишъл в Тулово и оставил за съхранение в къщата му чувалите, като обяснил, че това са лекарства. Той не се е усъмнил в това твърдеше, тъй като знаел, че докторът е дистрибутор на медикаменти на фармацевтична фирма. Начев получи на първа инстанция четири години затвор.
Думата на ВКС за Куйович и компания ще бъде казана в идните дни. Очакват се и такива законодателни промени, които да не създават хранителна среда за хора с много и измислени имена да вилнеят безнаказано у нас. Предстои ни влизане в т. нар. Шенгенска територия, където едва ли ще минат такива номера.

Facebook logo
Бъдете с нас и във