Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Врътнаха Танов на бавен огън...

И нас с него...

Не му беше празнично сякаш на шефа на агенция Митници Ваньо Танов навръх Международния ден на митниците в четвъртък (26 януари). Ако празникът е повод за равносметка за изминалата година, със сигурност Танов е оставил за гърба си 12 месеца, изпълнени с тежки изпитания в личен план и противоречиви постижения в работата.


Скандалът с изнесените в публичното пространство разговори на Танов, на заместника му Антоний Странджев, на премиера Бойко Борисов, на финансовия министър Симеон Дянков и заместник-министъра на финансите Владислав Горанов, придобити със специални разузнавателни средства, гръмна в началото на 2011 г. и беше знак, че в личен план годината ще е изключително тежка за генерала. Доказателство са роящите се имена на скандала - Ало, Ваньо, Мишо Бирата, Тановгейт, които пълнеха ушите на хората месеци наред.


Що се отнася до работата на агенция Митници, и там нещата не бяха розови - историята около отнетия лиценз на Лукойл, битката за въвеждане на електронен контрол върху производството и търговията с горива, тегавият процес по събирането на акцизите и непрекъснатият натиск от изпълнителната власт са част от тях.


На пръв поглед 2012 г. започва много добре за шефа на митниците. Проблемът с Лукойл вече е минало, Нефтохим изпълни изискванията - монтирани са уреди за измерване, така че всичко, което влиза и излиза от рафинерията, ще се отчита. Все по-близка е реализацията на намеренията на агенцията всички бензиностанции да се обвържат в системата за контрол. Според Танов това ще се случи до края на годината и по този начин окончателно ще се реши проблемът с изтичащото ДДС по веригата.


И въпреки това о.р. ген. майор Танов, известен в близкото минало с твърдоглавието си, изглежда така, сякаш при идването си Водният дракон го е пернал с опашката и го е оставил бездиханен. Със сигурност в някогашния носител на МВР-отличието За доблест и заслуги е останала непокътната честта му на безкомпромисен боец, но очевидно тя го яде отвътре. И няма как да е другояче, особено ако и той, и цялата общественост си дадат сметка за съдържанието на прословутия скандал със СРС-тата. В края на краищата всичко приключи така, както се очакваше - бирата беше изпита, без да разберем кой... изяде мезето.


Една година бе нужна на прокуратурата, за да дойде моментът и тя да забрави за историята, която месеци наред държеше висок градуса на общественото напрежение. Тази седмица държавното обвинение обяви, че разследването на скандала е прекратено. Според градския прокурор на София Николай Кокинов разследването е спряно, тъй като е невъзможно да бъде открит извършител.


Явно задачата е била непоносимо трудна за разследващите. В тяхна помощ бе направена експертиза в Националния институт по криминалистика и криминология към МВР, която установи, че записите всъщност са презапис. Отделно прокуратурата поиска и мнението на хабилитирани лица от БАН за техническите характеристики на изтеклите записи. Те предоставиха заключение от 88 страници, което обаче беше засекретено. В резюме то гласеше, че записите са от законно използвани СРС, но манипулирани чрез прилагането на шест различни технически способа със силно увеличен шум и висок общ фонов шум, позволяващ да се закрият пропадания на звукове, дори и в средата на думите. Кой е подслушвал и кой е изнесъл информацията обаче никой не разбра.


Не помогнаха и усилията на подкомисията по използване на СРС в Народното събрание. Тя проучи случая и написа доклад, който твърди, че е установила порочни практики при изполване на СРС, включващи липса на контрол, неправомерно използване от органите на МВР и ДАНС, предпоставки за изполването на информацията за политически цели и т.н.


Появи се и пряк свидетел за достоверността на част от изводите в доклада. Това беше бившият агент от ДАНС Росен Миленов, който в края на януари миналата година направи потресаващи разкрития. Напуснах ДАНС през 2010 г. по собствено желание, въпреки че ми предлагаха шеметна кариера, и в знак на протест срещу въведения от г-н Цветан Цветанов, вицепремиер и министър на вътрешните работи стил службите да изпълняват поръчки за съсипване на хора, неудобни на властта. Като юрист аз съм убеден, че това, което извършват управляващите, е злоупотреба със закона и използват държавата в частна полза... В последния месец във връзка с разразилите се скандали, в което беше въвлечено цялото общество, аз съм длъжен и убеден да кажа и да информирам обществото за следното нещо: премиерът на Република България г-н Бойко Борисов и вицепремиерът г-н Цветан Цветанов излъгаха публично целия български народ. Сега те са напът да излъжат и нашите европейски и атлантически партньори. Като дългогодишен служител съм прилагал всички оперативни способи и средства и затова заявявам най-отговорно - имам причини да твърдя, че разговорите, записани с гласа на премиера г-н Борисов и останалите участници във властта, не са манипулирани откъм съдържание.


Въпреки че следите от СРС водеха към ДАНС, управляващите направиха всичко, за да отклонят вниманието на обществото от агенцията и да прехвърлят отговорността за изтичането на информация за разговорите върху специализираната дирекция Оперативни технически операции в МВР. Разпоредената проверка там пък премина в спорове за технологични и законодателни въпроси, докато в крайна сметка истерията около спецсредствата утихна.


И ако СРС-тата имат тази магична способност да се стопяват, казаните думи оставят трайни следи и бележат пътя на човека, който ги е изрекъл. Точно преди година Ваньо Танов заяви следното: Аз съм директор на митниците за известно време, но баща - за цял живот, и ще си търся правата. Бил съм 25 години служител в МВР, знам как и от кого се изготвят психологически портрети. Това беше казано по повод опитите синът на генерала да бъде дискредитиран с подхвърлени контрабандни цигари. Тогава Танов обяви, че ще подаде жалба в прокуратурата за действията на МВР срещу сина му и срещу самия него.


Тогава Параграф 22 описа драмата на Танов, разпънат между чувството си за достойнство и ангажимента си като държавен чиновник (текстът бе под заглавие Врътнаха Танов на бавен огън). Дописката завършваше с въпроса колко време ще издържи на шиша шефът на митниците. Явно тогава все още нито ние, нито самият генерал сме си давали сметка, че в случая става въпрос за оцеляване.


Та навръх Международния ден на митниците Ваньо Танов изглеждаше така, сякаш е платил голямата цена. В телевизионно интервю по повод на празника той се постара да заобиколи темата за СРС-скандала, но това нямаше как да стане, особено след решението на прокуратурата да приключи случая.


Остатъците на познатото ни твърдоглавие и доблест обаче не позволиха на Танов да каже, че скандалните разговори са скалъпени. Правеха се такива опити за внушение. Аз ще кажа следното. Когато по веригата са намесени доста хора, защото това нямаше да се случи, ако по някакъв начин не е оказан някакъв натиск върху прокуратурата, съда - тези неща нямаше да се случат, каза генералът. И поясни, че в рамките на изминалата година е успял да си изясни цялата история. От думите му стана ясно, че първоначалният сигнал, дал повод за проверката на прокуратурата, е бил за уволнени служители, които са събирали пари и са ги носели нагоре, както се изрази Танов. Проведените по тази проверка мероприятия обаче не дали резултат. Защо прокуратурата след това е поискала втора проверка? - попита Танов. Да, това е сигналът - нека да бъде проверен. Аз оправдавам всички действия до момента, в който си разбрал, че такова нещо няма и оттук нататък да продължаваш, че и да включваш и членове на семейството, и да правиш различни комбинации, понеже не можеш да събориш началника на митницата... Това не мога да простя. Дори и аз да го простя, моят син не може да го прости, каза Танов.


Репресия и злоупотреба с власт - така определи предприетите действия срещу него шефът на митниците. Този, който го е сторил, нека да го съди Господ, заяви той. Така ген. Танов даде възможност ясно да се разбере, че над този, който го е сторил, не стои никакъв писан закон. И логично заключи, че няма кой да докаже репресията срещу него.


Твърде горчиво признание, направено в празничен ден. Въпросът е дали и ние да забравим всичко и да се оставим времето да заличи неприятните спомени? Все пак, макар и в годината на свършека на света, трябва да оцелеем. На всяка цена..

Facebook logo
Бъдете с нас и във