Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Разногледо

Представители на датския бизнес се оплакаха на президента Росен Плевнелиев, че в България не всичко е наред. Което държавният глава несъмнено знае. Този израз, разбира се, се оказа евфемизъм. Ние, българите, сме наясно от има-няма две десетилетия, че у нас почти всичко не е наред. Нищо, че не сме забравили предимството на наполовина пълната пред наполовина празната чаша.


Та след първоначалната деликатност на датчаните те заговорили по същество. Не всичкото наред се оказа онова, което обръща целия ред наопаки - системата на правораздаването. Работещи у нас датски компании били излъгани в очакването си за предвидимост и предсказуемост на средата и законодателството. И казали на Плевнелиев в прав текст, че не сме там, където очакват да бъдем. Едно е да имате европейско законодателство, друго е то да е предсказуемо - да се знае, че законите и правилата ще се спазват, а няма да се отсъжда в интерес на един или друг с връзки, пояснили сънародниците на Ханс Андерсен.


А ние живеем в Андерсенова приказка, но от онези тъжните, на които той е майстор. Удържаме престъпността като храбрия оловен войник и вече не таим надежда да се превърнем от грозното патенце на Европа в бял лебед. Но мнозина не удържат. Едни бягат там, където би трябвало да бъдем. Други - там, откъдето връщане няма. Тия дни научихме, че държавата си поставя за цел за пет години да намали самоубийствата с 10 процента. Как е сметнато, само Господ знае. Написана е обаче програма, публикувана за обществено обсъждане, налагали се спешни мерки. В същото време в два последователни дни се самоубиха пет души. Повечето - в трудоспособна възраст, някои - почти младежи. Ежегодно така свършвали по 800 българи. Наред ли са тези хора в държавата, в която не всичко е наред?! Май - да.

Facebook logo
Бъдете с нас и във