Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Интереси под прикритие

Най-нашумялото тефтерче след това на Дякона Васил Левски в днешно време? Спор няма - това е тефтерчето на обвиняемия за престъпления по служба председател на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси Филип Златанов! В стегнат, лаконичен, частично законспириран, но шокиращо изразителен стил, призваният да разплита задкулисни зависимости перничанин демонстрира актуалния вариант на мечтаната от Апостола чиста и свята република. И въпреки че прокуратурата разкри само част от съдържанието на Златановото тефтерче и че повечето герои от него се правят на ни лук яли, ни лук мирисали, будалите свършиха.


Каквито и съкращения да са ползвани, тефтерчето е прекалено красноречиво. И тепърва ще уплътнява съдържанието си вече в отсъствието на Филип Златанов на началническия пост. Във вторник (23 юли)Софийският апелативен съд потвърди отстраняването му от длъжност по искане на прокуратурата. За манипулациите и методите на председателя на конфликтната агенция свидетелстваха както негови колеги, така и негови подчинени. Държавното обвинение подчерта, че Златанов е обвинен в тежко умишлено престъпление, а служебното му положение му позволява той да влияе на разследването. Прокуратурата представи събраните показания от членове и служители на комисията, които разказват, че Златанов ги викал извънредно и ги събирал на заседания без предварително обявен дневен ред. Специално беше подчертано, че така се е случило и преди заседанието за прекратяване на преписката срещу президента Росен Плевнелиев.


След като почете заседанието на долната инстанция - Софийския градски съд, този път Златанов не дойде. Както обаче се очакваше, защитата му заложи на представената от него теза, че записките в тефтерчето не са нито нареждания, нито дори намерения за определени действия, а са просто работни записки и драсканици. Той не ги помнел, понеже не бил отварял тефтерчето си от месеци. А за забавянето на определени преписки имало редица обективни фактори, затова не можело да се търси вината само у него. Нямало и доказателства за извършено престъпление. Основният аргумент на адвокатите е, че липсват данни за получени облаги от тези действия, какъвто е фактическият състав на престъплението по служба. И отсега може да се предположи, че това е камъчето, което ще препъне държавното обвинение. Както се случва с повечето разследвания за престъпления по служба.


В старанието си да защити клиента си адвокатката му Мария Вълканова предложи следната образна картина: Ако съм ядосана на някого и напиша в тефтера си, че искам да го убия, но той е жив и здрав, ще бъда ли съдена за убийство? А съдът се съгласи с твърдението й, че обвинението срещу клиента й не е конкретизирано, но това не му пречело да разбере за какво е обвинен и да организира защитата си. Вълканова определи като човешко написаното в тефтерчето и увери, че то не е единствено тефтерче, което съществува. След което пък направи извода, че заради такива тефтерчета хората са на улицата. Констатация, срещу която е трудно да се възрази. Проблемът е, че цялата информация в тефтерчето на Златанов се свежда до едно - рибата е страшно вмирисана, а най-нетърпимата воня идва откъм главата й. Както по отношение на нанасящите удари И.Ф. - Ц.Ц. - Б.Б., така и на оправения държавен глава Росен Плевнелиев. Оправен засега, защото с него вече ще се занимава и парламентарната антикорупционна комисия, председателствана от Волен Сидеров. А за прегрешения на президента вече излезе достатъчно информация, която той опровергава твърде нескопосано. Или изобщо не рискува да опровергава.


Пелевнелиеви ООД

Отчаяните опити на Росен Плевнелиев да зарови бизнес миналото си стават все по-ялови. При това президентът не може да убеди никого, че не продължава да се занимава с бизнес, макар да твърди, че мисли и работи единствено за просперитета на съгражданите си. Дори с прекратената незнайно как преписка за него в комисията Златанов истината напира.


Изнесеното досега сочи, че вероятната причина за нарушенията, в които е уличен, е стремеж за избягване на данъчни задължения и пране на пари. Първоначално, след разследване на телевизионния канал ТВ7, изскочи името на бившата съпруга на Плевнелиев - Вероника. Тя се оказа мажоритарен собственик на една от двете кипърски офшорки, в които той бил прехвърлил близо 1 000 000 долара от българските си фирми. Екссъпрузите, изглежда, изобщо не враждуват, споделяйки големи бизнес интереси, което кара мнозина да мислят, че разводът е просто част от схемата за управление на семейните активи.


Твърди се, че преливането на парите в кипърските дружества Инокс мениджмънт лимитид и Белингам дивелъпмънтс лимитид станало под формата на пет консултантски договора, което спестило налози към българската държава в размер на около половин милион лева. За целта участниците в схемата се позовали в обясненията си пред НАП на спогодбата с Кипър за избягване на двойното данъчно облагане.


Проучване на в. БАНКЕРЪ в търговския регистър на Кипър (Department of Registrar of Companies and Official Receiver) констатира, че двете офшорки наистина съществуват. Първата е регистрирана на 6 април 1999 г. под номер НЕ 101277, а втората - на 4 ноември 1997 г. с код НЕ 90168. В медийните публикации у нас обаче се твърдеше, че двете компании са регистрирани на един и същ адрес в Никозия, което според кипърския регистър не е вярно. Inox management limited се помещава на ул. Св. Павел №15, а Bellingham developments limited на ул. Кралица Фредерика №20.


Колкото до собствеността, Вероника Плевнелиева (с която държавният глава се развежда още в средата на 90-те) се появява като акционер (с 99%) през юни 2011 година. Останалият един процент е притежание на Евгени Митев Добрев - шеф на българското поделение на една от най-големите компании за създаване на офшорки OCRA Worldwide. Преди това, от самото създаване на Инокс мениджмънт лимитид негови собственици са били други две юридически лица - Mediterranean Link (Nominees) Limited и Mediterranean Link (Trustees) Limited. В медиите у нас се казваше, че те също били регистрирани на адреса на Inox management limited, но в действителност първата се помещава на ул. Моуроузи №4, а втората - на Онисилу №18.


Иначе от юни 2011-а единствен директор на Инокс е Вероника Плевнелиева, но преди това фирмата се е ръководела от Георгос Киру и Стела Милона.


Същият този Киру е директор и на Белингам дивелъпмънтс лимитид. Собственици поравно на въпросното дружество от самото начало пък са Чавдар Русев Чинчев, Иван Владимиров Рачков и Евгений Илиев Александров. И тримата са посочили адреси в Стара Загора, а според българския Търговски регистър имат редица фирми у нас.


От българския Търговски регистър пък става ясно, че Вероника е имала бизнес отношения с партньори на Плевнелиев. В ликвидираната през 2009 г. фирма Певеда ООД тя е била в съдружие с Даниела Донева и Петя Тодорова. Последната дама пък е съпруга на бившия съдружник на Плевнелиев в Линднер-Ирис-Имобилиен Иван Тодоров.


Освен това офисът на Българска инвестиционна банка, където е работила Вероника Плевнелиева, е в сграда на столичната ул. Лайош Кошут 4. Парцелът, върху който тя се намира, е купен през 1998 г. от Линднер-Ирис-Имобилиен - дружеството, в което Плевнелиев и Тодоров си партнират с немците от Линднер. Те започват да строят там сграда, но още недовършена я продават на банката, която е сключила договор с Инокс за 311 000 долара, за да й осигурят офис. Налага се обаче сградата да бъде преустроена. По този повод е сключен консултантският договор с втората офшорка - Белингам дивелъпмънтс мениджмънт. По-късно Българска инвестиционна банка е купена от Емпорики банк, в която Вероника Плевнелиева започва работа като шеф на направлението Човешки ресурси. Тя запазва поста си и в българската структура на Креди Агрикол, която придоби Емпорики.


След смяната на съпругите на Плевнелиев любовта му към кипърските офшорки обаче остава, а строителният му бизнес не залязва. Този път на сцената са Столбърг и Уиклеф Холдинг Лимитид. През април 2008-а двете офшорки придобиват от германските граждани Хайнрих Бюхнер, Ралф Либ и Хелмут Ланг общо 66.6% от капитала на Бългериън Резиденшъл Пропъртис. Останалата една трета отива в ръцете на Плевнелиеви ООД, тогава собственост на Юлиана и Росен Плевнелиеви. Бългериън Резиденшъл Пропъртис се заема с продажбата на апартаментите в новопостроения затворен жилищен комплекс Резидешъл парк, в който и до днес живее президентското семейство. Самият комплекс е построен от Резиденшъл парк София ЕООД, което пък от 18 ноември 2010-а е едноличен собственик на Бългериън Резиденшъл Пропъртис. Междувременно още през ноември 2008-а сегашният държавен глава излиза от дружеството Плевнелиеви и го оставя изцяло в ръцете на съпругата си, която впоследствие променя името на компанията на Ателадиа ЕООД. Подобно е положението и с Плевнелиеви консулт ЕООД, което става Ателадиа консулт ЕООД, с тази разлика, че Росен Плевнелиев никога не е имал участие в нея. Иначе президеншата участва още като собственик в Мейз Лабс, Аклади Имобилиен, Си Ю Пропърти.


Според разследването на ТВ7 обаче Столбърг и Уиклеф Холдинг Лимитид се появяват и в още една изключително любопитна сделка, която дава повод за свързването на Росен Плевнелиев с Иво Прокопиев. В случая Алфа финанс холдинг, собственост на Прокопиев, купува 3.5 млн. акции на Каолин за 1.73 лв. всяка, след което продава 2 млн. от тях на кипърските дружества по 1.45 лева. С други думи, реализирана е загуба от 560 хил. лева. Двете офшорки обаче успяват да пласират ценните си книжа на реномираната немска компания Кварцверке срещу много по-висока цена - близо 4 лв. на акция. Така реализират печалба от около 5 млн. лв., която отива към острова на Афродита. Отделно Столбърг продължава да държи 400 хил. акции на Каолин.


На практика тук е реализирана една от основните схеми за избягване на данъци, в които сделките се извършват от офшорни дружества, а задълженото в България лице се изважда на счетоводна загуба и не внася нищо в хазната. В случая Алфа финанс холдинг е декларирал от сделката загуба от над половин милион, вместо печалба от около 4.4 млн. лв., ако бе продал акциите директно на Кварцверке.


Не е за пропускане и фактът, че Каолин продава на завишени цени варовик на двата американски ТЕЦ-а - Марица-изток 1 и Марица-изток 3, които имат основната заслуга за оскъпяването на тока за потребителите у нас. Оскъпяване, което накара Българската стопанска камара да предложи тази седмица държавата да изкупи двата американски ТЕЦ-а, чиито собственици вместо да учат родния бизнес на пазарни принципи, построиха социализма на български гръб. Но не е трудно човек да се сети, че част от свръхпечалбите им отиват в отбрани български джобове...


Президентска съветничка на път към Централната банка

Споменаваната редом с Росен Плевнелиев негова съветничка в президентството Димана Ранкова също вероятно ще се радва на особен интерес от хората в комисията Златанов. Свързвана ли е и как Ранкова с Плевнелиев? Преди да лъсне в тефтерчето на Филип Златанов, името й нашумя за последно през септември миналата година, когато се заговори, че Плевнелиев е намислил да я номинира за член на управителния съвет на БНБ на мястото на Олег Недялков. При това рокадата била замислена като прелюдия към възкачването й на поста подуправител на Централната банка, ръководещ дирекция Банков надзорна мястото на Румен Симеонов.


Кадровата операция завърши скандално - само три седмици по-рано комисията Златанов излезе с решение, че тя е в конфликт на интереси, тъй като е в разрез с изискването в Закона за БНБ членовете на ръководството на централната банка да притежават високи нравствени качества. Нарушенията на Димана Ранкова, които визира комисията, са от времето, когато тя беше заместник-председател на Комисията за финансов надзор и ръководеше управление Надзор на инвестиционната дейност.Именно от този пост тя отиде в президентството, след като изкара едва две години от петгодишния си мандат в надзорната институция. Когато я напусна, първо се чу, че е изтъкнала лични причини - несъгласие с политиката на надзорния орган. После обаче тръгна приказка, че крушката на това несъгласие си има по-друга опашка. Ранкова използвала служебното си положение, за да прави търговска реклама. Тя отишла в британската столица през декември 2011 г., без да е командирована от председателя на КФН Стоян Мавродиев, за да представи в Лондон приватизацията на 33-процентни дялове от скандалните електроразпределителни дружества Е.ОН, ЕВН и ЧЕЗ. Именно с гнева на Мавродиев беше свързана по-късно оставката на Ранкова през април миналата година. Според изтеклата информация подател на сигнала срещу Ранкова бил именно шефът й в КФН.


Гастролът й в енергетиката обаче не бил единственото нарушение, установено в проверката на комисията Златанов. Другото й прегрешение е в банковия сектор. Като финансов надзорник Ранкова участвала в процедурата за одобряване на проспект за облигации на Българската банка за развитие. Преди това тя бе член на управителния й съвет - от ноември 2009 до юли 2010 година. Според тефтерчето на Филип Златанов проверката срещу Димана Ранкова е изискана от ДАНС.


За покровители на Димана Ранкова са сочени Иво Прокопиев и бившият вицепремиер и финансов министър Симеон Дянков. Говори се, че в дъното на схемата за издигането й стои несекващото желание на Прокопиев да навлезе в банковия бизнес. В последните пет години той направи два неуспешни опита да вземе банков лиценз от БНБ, но получи отказ от централните банкери. А преценката дали кандидатите за банков лиценз отговарят на законовите изисквания за получаването му прави именно Банков надзор, за чийто шеф била гласена Ранкова.


Мераците на Плевнелиев, Прокопиев и Дянков за по-широко участие в ръководството на Централната банка се натъкнаха обаче на съпротива. Тя беше особено решителна срещу хазартния опит на Дянков да ползва част от ресурса на Сребърния фонд (в който се трупат пари за бъдещи пенсии) за плащане на външен дълг. Стоян Мавродиев застана твърдо на страната на управителя на БНБ Иван Искров, според когото средствата в Сребърния фонд не трябва да се пипат при никакви обстоятелства, а трябва да останат във фискалния резерв.


Че тандемът Прокопиев - Плевнелиев не се е отказал да ползва Ранкова за бизнес начинанията си едва ли може да има съмнение. На практика тя е най-довереният му служител, бидейки негов съветник по финансовата политика. А повече от година заема и един твърде деликатен пост - председател на Комисията за опрощаване на несъбираеми държавни вземания. При това засега не знаем каква е ролята на Плевнелиев за изхода на проверката срещу Димана Ранкова. Такава очевидно има, защото в тефтерчето на Филип Златанов пише: Да се публикува решението за Ранкова без президента в заглавието.


Експриватизатор отрича шашми в депозитара

Документираните в тефтерчето на Филип Златанов отметки: Ап. Ап. не е човек на ИФ и Апост. Апостолов - важно е, ако дойде, ме изненадаха силно, но съм убеден, че не се касае за мен. Нищо не знаех, когато мои приятели ми се обадиха да се шегуват. Това каза за Параграф 22 Апостол Апостолов, председател на съвета на директорите на Централния депозитар. Не аз съм спряганият в онова тефтерче, добави той.


Апостол Апостолов заема сегашния си пост от 21 май 2012 година. Той е и председател на надзорния съвет на ТЕКСИМБАНК, както и университетски преподавател. Преди това е бил председател на Комисията за финансов надзор в продължение на шест години. Попитахме го директно дали от трите области, в които работи сега - преподавател във ВУЗ, банков надзорник и шеф на депозитара, повод да попадне в записките не е именно последната позиция? Може би комисарите са нацелили някакви негови кривици и да са искали нещо от него?! Според него обаче това би означавало да се преувеличава ролята му в депозитара. Той е корпоративна структура. Министерството на финансите държи под 50% в него, така че за упражняване на някакво влияние или осигуряване на достъп до скрита информация от моя страна едва ли може да се говори. Аз нямам достъп до оперативната информация, увери Апостолов. След извинение от наша страна, че му опонираме по аматьорски начин, тъй като достъпът е най-лесното нещо - достатъчно е да се каже, че шефът иска сводка. Той изключи такава възможност поне... за себе си. Апостолов обясни още, че той попада в Централния депозитар не като номинация на финансовото министерство, а е там от квотата на Асоциацията на банките в България. Тази институция (депозитара - бел. ред.) аз съм я създал и развил. Какво чудно има, че присъствам в ръководството й сега?, попита риторично той.


През 2010 г. обаче се заговори и за неговата топла връзка с Иво Прокопиев. През 2001-2003 г. Апостолов беше едновременно изпълнителен директор на Агенцията за приватизацията, изпълнителен директор на Централния депозитар (в отпуск) и председател на съвета на директорите на Българската фондова борса. Дружбата им датирала (или се задълбочила) още от 2000 г. покрай сделката за приватизация на Каолин ЕАД. Година по-късно в свое писмо до Апостолов като шеф на Агенцията за приватизацията окръжният прокурор на Разград Елена Хаджидимитрова му обяснява какви закононарушения са направени при приватизацията на ЕАД Каолин в Сеново.


Според разследващите сделката учредяването на работническо-мениджърското дружество (РМД) Каолин-98 АД е опорочено, тъй като сред записалите акции акционери са включени лица, нямащи право да го направят. Сред тях са също братът на Иво Прокопиев - Александър Прокопиев, и Даниела Шишкова, съпруга на тогавашния главен редактор на в. Капитал Петко Шишков. РМД Каолин-98 е учредено месец преди откриването на приватизационната процедура на 14 септември 1999 година. Два месеца по-рано Александър Прокопиев и Даниела Шишкова са назначени формално на работа в още държавното дружество. Към момента на приватизацията те нямат нито един работен ден в него, но пък са част от РМД-то. Въпреки че по закон правото за придобиване на акции възниква с натрупването на двегодишен трудов стаж в предприятието.


На базата на тези данни и на други уточнения прокуратурата в Разград иска от Агенцията за приватизация да предяви иск за разваляне на сделката. Отговорът на Апостолов е, че липсата на двегодишен стаж от страна на Александър Прокопиев не представлява нарушение, понеже той се явявал само като работник в дружеството. В резултат на това писмо сделката за Каолин не е развалена, а интересите на братя Прокопиеви са защитени.


Не се сещам да съм се намесвал, твърди сега Апостолов. И пояснява: Нямам от какво да се притеснявам. Нямам политически амбиции, нито мераци към държавната администрация. Приемете, че само цъкам с език, като чета за такава незаконна дейност при управлението на държавата.

Facebook logo
Бъдете с нас и във