Параграф22 Weekly

§22 Анализи

15 години електронна борба с престъпността

Петнадесет години след решението на Министерския съвет за изграждане на Единна информационна система за противодействие на престъпността (ЕИСПП) този проект продължава да гълта пари, те все не стигат. За тези години дейността по създаването и поддържането на системата засмука повече от 15 млн. лв. и проектът бе възложен последователно на три различни ведомства. Започна го Националният статистически институт, продължи Министерството на правосъдието, а днес топката е в прокуратурата. Методическото ръководство пък осъществява междуведомствен съвет с председател министъра на правосъдието, а членове са представители на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд, главният прокурор, директорът на Националната следствена служба, министърът на вътрешните работи, министърът на отбраната, министърът на правосъдието, министърът на финансите и председателят на Националния статистически институт.
В резултат на поредния напън да бъде довършена ЕИСПП правосъдното министерство приключи преди дни вътрешен одит, предназначен да изясни колко и за какво е харчено при изграждане на системата в периода февруари 2003 г. - декември 2010 година. В документа, който изпълва над 100 страници, натрапчиво се повтарят едни и същи изводи - неизпълнени докрай договори от доставчици, на които е плащано месеци преди доставката, не са заприходени активи, неправилно, непълно и несвоевременно счетоводно е отразено прехвърлянето им между ведомствата, липса на документация за проведени обществени поръчки. Сходни са и препоръките - да се извършат коригиращи счетоводни операции, за да се заприходят активите и да се предприемат мерки за възстановяване на средства, изплатени за неизпълнени дейности, включително и да се изискат по съдебен ред. Когато се налага - и да бъдат сезирани компетентните органи(разбирай прокуратурата) за извършени авансови плащания.
През март заместник-министърът на вътрешните работи Веселин Вучков заяви, че в последните седмици има едно сериозно развитие, визирайки вероятността да бъде довършена системата с пари от проект по Оперативната програма Административен капацитет. Поводът да коментира ЕИСПП беше фрапиращото разминаване в данните за разкриваемостта на престъпленията в отчетите на прокуратурата и на МВР. Тогава Вучков предложи спешно да се уеднаквят критериите - от това, че са недобре формулирани, се натрупва една информация, която не е нищо друго освен една колосална фикция. Но допълни, че проблемът ще бъде решен окончателно едва с доизграждането на електронната система. Нищо че пред нея стои същият проблем - кои критерии да бъдат използвани, за да отчита с един аршин.
През юни миналата година на организирана от Съюза на юристите кръгла маса по темата беше отчетено, че към похарчените вече близо 15 млн. лв. трябва да бъдат добавени поне още 6 млн. лв., които съдебната власт няма, а Министерството на финансите отказва да даде. Прокурорите заявиха, че за една година, откакто по закон държат ядрото на системата - т. нар. централна компонента, не са успели да установят какви пари са похарчени за нея по донорски програми на ФАР, от Американската агенция за международно развитие и др. Стана ясно още, че Министерството на правосъдието не успява да сдаде финансово системата на прокуратурата, тъй като липсват счетоводни документи. Въпреки трите последователни заповеди на министър Маргарита Попова от счетоводството на правосъдното министерство отговарят, че такава документация няма. За една година не успяхме да намерим счетоводната документация, напластена от няколко министри. Затова препоръчваме вече 4-5 пъти да се предприеме един одит, обясни тогава заместник-директорът на Националната следствена служба Румен Георгиев, ръководител на екипа, работещ по ЕИСПП в рамките на прокуратурата.
За успокоение на данъкоплатеца Георгиев увери, че не всички пари са потънали и софтуерът на системата все пак е изграден. В ядрото са вкарани всички данни, постъпвали в отделните звена през годините, и всеки прокурор може да провери кое лице в коя прокуратура в страната има висящо дело и за какво, както и да направи електронна справка в бюрата за съдимост в страната. Оказа се обаче, че съдилищата в България използват четири различни деловодни системи на четири различни фирми, които трябва да се интегрират в системата. Само това щяло да струва още 637 000 лв., но поради пълната липса на средства четирите фирми се съгласили да го направят без пари. Трябвало да се изгради и конвертор, който да отсява огромната информация на МВР, която не е необходима в пълния й обем. В крайна сметка Румен Георгиев се спря тогава на сумата от общо 6 млн. лв. за довършване на системата, за да стартира тя с пълен капацитет. Ангажира се и с прогноза - ЕИСПП да е напълно готова до края на 2012 година.
Всъщност ЕИСПП е наистина в изключително напреднала фаза и за довършването й е нужен финален щурм. За целта специално е създаден отдел в Националната следствена служба, чиято база данни послужи за основа на информационния масив на системата. В нея има обаче много повече информация от тази, която МВР и разследващите органи събират, тъй като всички включени в предоставянето на данни ведомства са длъжни да подават своята част, ангажирайки стотици служители. Масивът включва и актуалните данни за всички решения, обвинителни актове и споразумения на прокурори, присъди и решения на съдии, както и по изпълнение на наказанията и мерките за неотклонение. Запознати с работата по системата твърдят, че се работи сериозно и ЕИСПП ще я бъде. Редно е обаче да се провери дали голяма част от необходимите за довършването й милиони не са откраднати в корупционни схеми през тези 15 години. И ако е така, правосъдното министерство и прокуратурата да си направят труда да ги потърсят. Вътрешният одит на Министерството на правосъдието му в този вид не дава отговор и на двата въпроса...

Facebook logo
Бъдете с нас и във