Параграф22 Weekly

§22 Анализи

300

Досущ като шепата хора на спартанския цар Леонид в Термопилите 300 бандити са се барикадирали и тормозят държавата, а около 70 000-ната войска на храбрия тандем Борисов-Цветанов всуе се опитват да си я вземат обратно...
В исторически план проходът Термопили е останал нарицателно за героизма и войнската жертвоготовност на 300-ата спартанци, които воюват на страната на 7000 атиняни срещу три пъти по-многобройните пълчища на персийския владетел Ксеркс. Неравната битка за защита на прохода продължава точно три дни - на третия ден се намира предател ( и там ли?!), който превежда персийците по обходна пътека, и краят на историята нататък е известен.
В нашата версия на 300 обаче добрите са в пъти повече, да не говорим, че и обществеността е на тяхна страна. Да добавим и факта, че мине се не мине време, и хоп - ей ти защитен свидетел, кандисал да приказва срещу досегашните свои.
Защо обаче така и не можем вече двадесет години да превземем нашенския проклет Термопили?
Навярно защото в борбата с организираната престъпност досега е валидна мъдростта от Евангелието на Йоан: в началото бе словото. А по-нататък, напук на каноните, със словото се заемат различни месии, избрани с четиригодишен мандат да върнат светлината и спокойствието на людете.
На нашата географска ширина обаче особено тачим и една друга мъдрост: Вярвай на писаното слово, защото нечестивците се отмятат. Изглежда, поради тази причина много от борците с организираната престъпност смятат, че началото на титаничната битка задължително е свързано с писане. И то преди всичко на списъци с имената на най- големите бандити - сякаш вярват, че това ще отнеме част от подземната им сила.
Един от видните автори на списъци, Бог да го прости, беше някогашният вътрешен министър в кабинета Виденов Любомир Начев, който изкара на поста до май 1996 година. По онова време у нас станаха едни от най-тежките и кървави разчиствания на сметки между силови групировки и бяха убити знакови фигури на организираната престъпност, начело с боса на ВИС-2 Васил Илиев.
Още тогава ръководството на МВР реши да заложи силата на Йоановата мъдрост в списък и така се появи поименник на около 3000 лица от престъпния свят. Критерият за попадане в списъка бе те да са с три или повече висящи дела. След като ги описа, Начев написа извънредни мерки за борба с престъпността, като в същото време непрекъснато твърдеше, че в България няма гангстерска война. Което сякаш даде допълнителен стимул на силовите групировки да продължат с кървавото прочистване на редиците си.
В по-ново време своя принос към жанра даде и бившият МВР-шеф от кабинета Станишев Румен Петков. Всички помним как в края на май 2006 г. той отговорно връчи на премиера папка със списък, в който фигурираха имената на 304 криминалнопроявени. Този път критерият за съставянето му бе кандидатите за него да са с повече от едно образувано дознание. Явно онзи от списъка Начев вече не вършеше работа, може би защото някакси пораждаше впечатление за масовост.
Петков уточни тогава, че в списъка има хора, уличени в пране на пари и трафик на наркотици, както и такива с по три-четири дознания, и които са с предложения за осъдителни присъди. МВР-шефът от онова време демонстрира добро познание за написаното, като уточни, че в списъка има знакови фигури и участници в достатъчно тежки престъпления. И по стара традиция подхвърли горещия картоф в шепата на Темида, подчертавайки, че срещу някои от хората в именника е била налагана постоянна мярка за неотклонение, която впоследствие е била отменена. Съучастнически това стана в присъствието на главния прокурор Борис Велчев, който получи и папка с аналогичен списък.
Актът предаването на именника в ръцете на предводителя беше съпроводен с демонстрации на категоричност, решителност и с обещание за политическа воля. Нещо повече, хората от този именник дотолкова бяха познати на висшето ръководство на МВР, че чак се стигна дотам заместник-директорът на СДВР Стоян Велчев да обяви: повече от половината от лицата, които фигурират в списъка, са от София, делата са свързани с хора от средния и ниския ешелон на организираната престъпност.
Какво отлично познаване на материята, би възкликнал непредубеденият читател - освен имената им знаят и адресите! И беше възнаграден богато и пребогато за търпението и доверието си, когато през септември същата година научи, че подобен списък с около 300 имена е внесен от прокуратурата в комисията Кушлев. Както се казва, цикълът беше затворен - имената ги знаеха в МВР, в прокуратурата и в Комисията за установяване на имущество, придобито по незаконен начин. Само трябваше да оберем плодовете на това познание. Да не говорим, че през същия септември на 2006 г. главният прокурор Борис Велчев, проф. Стоян Кушлев, министрите Пламен Орешарски, Румен Петков и директорът на Националната следствена служба Ангел Александров подписаха инструкция за взаимодействие за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност. Оттук нататък словото трябваше просто да отстъпи на делата.
Но не би. Четири години по-късно стана ясно, че отново предстои инвентаризация на лицата от криминалния контингент, пак броене и пак - съставяне на списък. Общо взето, от поредното преброяване излезе, че нещата не са се променили много от ерата Румен Петков досега, с изключение на геройски падналите спартанци от подземието. Вътрешният шеф Цветан Цветанов нарочно подчерта това, заковавайки бройката на противниците на държавата на 250-300. Толкова човека тормозят обществото и страната като цяло, отчете вицепремиерът в понеделник (18 януари) след национално съвещание на МВР, в което участваха премиерът Бойко Борисов, главният прокурор Борис Велчев, шефът на ДАНС Цветлин Йовчев и ръководители от всички звена на министерството.
Кой знае защо Цветанов възропта, че има знакови, емблематични фигури в списъка, които са известни, но срещу тях не са предприемани адекватни действия. Срещу познати лица от организираната престъпност е започнало разследване едва през четвъртото тримесечие на миналата година - тоест след смяната на правителството. С лека ръка обаче и премиерът, и вътрешният шеф подминаха с мълчание висящия във въздуха въпрос: не бяха ли те заедно в МВР в периода 2001-2005 г., когато единствената разлика е, че хората от сегашния им списък са същите, но пет години по-млади.
Стоим зад съдебната власт и чакаме резултати, каза министър-председателят. Срещу тези 300 бандити стоят поне 70-хилядна армия от МВР, прокуратура, съдии, дознатели и комисари на проф. Стоян Кушлев, подчерта той и обяви, че това, което очаква и народът, и Брюксел, ще бъде направено. По примера на бившия вътрешен министър Петков и сегашният премиер говори за наличие на политическа воля, за обезпечение за справяне с престъпността и корупцията и обеща да няма никакъв компромис!
Имаме воля да се справим с организираната престъпност, увери ни и обвинител №1. Незнайно защо той се аргументира с датата - вече сме 2010 г., че няма оправдание за бездействие и че е разпоредил на окръжните прокурори да са безкомпромисни. Ако обвинител № 1 е чакал да стане 2010 г., за да издаде такива разпоредби, интересно какви са били те в предишните години, когато в неговите ръце също се размятаха папки. И ако не е имал д...е да разпореди безкомпромисност, защо не си каже и да се пречисти!
Досега всяка новодошла власт обяснява липсата на резултати с грешките на предишната. Най-любопитно обаче е, че имената в списъка, над който се поти МВР от години, са горе-долу едни и същи. Което навежда на някои изводи. Изглежда прав ще се окаже някогашният шеф на дирекция Архиви в МВР Серафим Стойков, който разкри механизма на работа в МВР по времето, когато главен секретар беше не някой друг, а днешният премиер, а сегашният вътрешен министър му беше дясната ръка. По повод акция срещу бандити от онова време той заявява в интервю: Имаше списък със сто и кусур лица. Питам моите хора: Абе полицаите направиха ли си справката за тия лица при нас? Нищо. Отивам при Бойко Борисов: Абе, какво правите, може ли да гоните бандитите, без да знаете кой кой е? Той веднага звъни на неговите си хора - веднага при Серафим Стойков. И какво излезе? Повечето от тия бандити, които щяха да гонят, бяха агенти, обекти на разработка. Срамно е. Системата ни в момента е една кадесарска ченгеджийница.
Май е прав Стойков. Изглежда, разковничето на необяснимия факт, че всяка власт се захваща с броене на криминалния контингент и все я докарва до една и съща бройка, се крие в начина на броене - през един, на свой и чужд.
Има и друго - агентурната работа сред чуждите обикновено опира до беседи за наркоманията, по време на които зависимостта от дрогата лесно може да се превърне в благодатна почва на вербуване на т.нар. зависима основа. Резултатът - всички знаем докъде е стигнало делото срещу Маргините, където защитен свидетел на обвинението е Велин Добрев-Моториста - бивш наркоман. А другият свидетел срещу братята пък е Бисер Илиев - Били Лъжеца, който за разнообразие е бил информатор на полицията...
Колкото до останалите свидетели на прокуратурата по новото обвинение срещу Красимир Маринов-Големия Маргин - русокоса водеща на телевизионно предаване и приятели на убития Боби Цанков - те също не доказаха защо са титулувани така. Може би просто защото на практика се реализира изказаното на съвещанието на МВР в понеделник (18 януари) желание на премиера прокурорите да пресират властта. И те го правят, поне по отношение на съдебната власт. Но оттам отказват да се поддадат.
Изглежда, по тази причина министър-председателят зачести с визитите си в Главна прокуратура - белким натискът се засили, и резултат, дай Боже, да има. Помним, че още не прекрачил прага на премиерския си кабинет, Борисов се срещна с шефовете на обвинението. Но и във вторник (19 януари), както му пламтеше главата с казуса Желева, той все пак намери време да отскочи до Борис Велчев. Нашата партия няма да прави упражнения на гърба на прокуратурата, каза Борисов след срещата си с главния прокурор. Правителството е създало максимално спокойна обстановка за работата на прокурорите, казал по време на разговора Борисов. Досега законите се правеха от адвокатите, искаме сега да се правят от прокурорите, отсече той. В тази връзка още тази седмица ще се проведат срещи между прокуратурата и депутатите, за да бъдат обсъдени предложенията за промени в НК и НПК.
Няма лошо. Колкото до премиерското искане, заради неговата категоричност лелеяното от някои вливане на държавното обвинение в изпълнителната власт изглежда на една ръка разстояние.
А като се замисли човек, всичко би могло да се регламентира, ако се върне онзи чл.1 на конституцията. Тогава нито списъци ще се правят, нито държавното обвинение ще се помайва кога да бъде безкомпромисно, кога - не. Хващаме именника, и броим: свой, чужд. Просто е.

Facebook logo
Бъдете с нас и във