Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Спасително

Братя, май дойде времето да си събираме багажа и да бягаме - колкото се може по-далеч. Имах плахи надежди, че след години може и да се оправим и да станем остров на благоденствието, но съм се излъгал. Така, както вървят нещата, благоденствието е мираж.

В същото време управляващите, независимо от коя боя са, ни третират като островитяни, които няма къде да отидат и сме обречени да стоим тук, за да им слушаме глупостите. Тези дни тъкмо бяхме позабравили за специфичния поток на съзнанието, който тече като Искър след снеготопене в главата на военния министър Николай Ненчев: "Етиопия има повече самолети от нас, а ние само два! При това нямат резервни части... И пари няма, да му се не види! По-добре да си бях останал в Кукурево - хем зеленчук пресен, хем природа, а аз - военен министър! Егати и министъра... Даже като трудовак ми беше по-добре - кирката поддръжка не иска, да не говорим, че чорба имаше всеки ден. А сега - ни пари за чорба, ни за пушки, да не говорим за самолет." И така нататък.

Но ето че Ненчев се появи пак, със спасителна идея за изход от ситуацията. Според него превъоръжаването на армията може да се осигурява от банкови лихви, от продажба на движими и недвижими имоти на МО, от преотстъпен данък върху дължим дивидент за държавата от търговски дружества с над 51% от капитала и/или печалбата. Източници може да бъдат и дарения от международни институции, от международни организации и фондове, местни и чуждестранни физически и юридически лица, заплащане на услуги, наеми...

В идеята има хляб. Регистрират армията като АД и развръзват ръцете й за сделки, за лихварска дейност, за банкиране и услуги и прочие. А военното разузнаване се превръща в звено, което ще проверява произхода на постъпленията от дарения и ще бди за фирмената сигурност. Това е толкова просто...

Facebook logo
Бъдете с нас и във