Правосъдното министерство е против "абсолютната давност" за длъжниците, а банките искат други правила - за да бъдат защитени (поне малко) и кредиторите.
Обсъждането на проекта започна в сряда (15 юли 2020 г.) в Правната комисия на парламента и се очаква да мине на първо четене в пленарната зала по най-бързия начин. Причината е очевидна - в момента управляващите се нуждаят от всяка "добра новина", която би могла да свали градуса на напрежението по улиците и площадите.
Дали обаче ще стигне до второ четене и какъв вид ще придобие проектозакона дотогава - ще се мисли после.
Да припомним, че в края на юни "сборна група" от депутати на ГЕРБ и Обединените патриоти предложи въвеждането на 10-годишна абсолютна давност за задълженията на физическите лица. Изключение правят едноличните търговци,
борчовете от непозволено увреждане
и неоснователно обогатяване, разсрочените и отсрочени плащания.
Предлага се и тази промяна да влезе в сила шест месеца след приемането й, за да могат кредиторите все пак да предприемат някакви действия по събиране на вземанията си.
В мотивите към законопроекта е посочено, че в момента са открити производства по принудително събиране на задължения
приблизително срещу 600 000 семейства,
че изпълнителните дела могат да продължат безкрайно (включително и срещу наследниците на длъжниците) и че България е единствената европейска държава, която няма механизъм за освобождаване на физическите лица от натрупаните задължения, които те не могат да платят по никакъв начин.
Това предложение не влиза за първи път за обсъждане в Народното събрание. Преди две години то беше внесено в почти същия вид от депутати на ГЕРБ и бе горещо подкрепено от тогавашния омбудсман Мая Манолова. Тогава обаче проектът бе добутан
само до първо четене
в пленарна зала, след което бе оттеглен от вносителите.
Вързаждането на идеята за абсолютната давност получи публична подкрепа от депутати на почти всички парламентарно представени политически сили. Но отново предизвика спорове сред финансисти и юристи дали точно този начин за спасяване на "вечния длъжник" е най-уместен или трябва да се мисли за
въвеждане на т. нар. частен (граждански) фалит,
например.
Междувременно, в парламента бяха депозирани две становища относно законопроекта: от Асоциацията на банките в България (АББ) и от Министерството на правосъдието.
Съвсем очаквано, Асоциацията на банките беше една от първите организации, които изразиха становището си. Това, което изненадва е, че този бът банкерите
не се обявиха категорично срещу давността.
И заеха друга - по-умерена позиция: абсолютната давност да се вдигне от 10 на 15 години, а влизането на промените в сила да бъде отложено с една година, за да могат кредиторите все пак да предприемат някакви мерки и да защитят правата си.
"Предложеното за пореден път законодателно решение произтича по аналогия с ДОПК (Данъчно-осигурителния процесуален кодекс), където още от 2005 г. е въведена т. нар. абсолютна давност за погасяване на всички публични задължения. При приемането на подобен текст в Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за физическите лица обаче апелираме да се вземе предвид специалното положение на държавата като правен субект, с възможностите и законовите привилегии, които тя притежава спрямо останалите кредитори", казват от АББ.
И припомнят, че промяната засяга и всички физически лица, които - по един или друг повод - вече са влезли в ролята на кредитори.
За разлика от банкерите,
правосъдното ведомство е категорично против
въвеждането на абсолютна давност за физическите лица.
"Предлаганото изменение не е съобразено с продължителността на съдебните производства и изпълнителния процес и на практика ще се стигне до погасяване по давност на множество задължения без реална възможност изобщо да се пристъпи към принудително изпълнение.
Ще бъдат нарушени правата на кредиторите, независимо от положените от тях усилия за събиране на вземанията им.
Ще се
стимулират недобросъвестните длъжници,
които ще поемат задължения без намерение да ги изпълняват и които ще протакат съдебните и изпълнителни дела докато изтече абсолютната давност. Това от своя страна може да доведе до влошаване на инвестиционния климат в страната", гласи становището от министерството, подписано от заместник-министър Евгени Стоянов.
От министерството заявяват, че без икономически анализ „стъпил“ на конкретни количествени показатели - брой кредитори и длъжници, размер на вземанията и без прогнози как въвеждането на абсолютната давност ще се отрази върху икономиката на страната, банковия сектор и бизнес климата - това предложение
не отговаря на принципите за необходимост,
обоснованост и предвидимост на нормативните актове.
Какво ще се случи този път с предложението за абсолютната давност и дали при този втори опит то ще се превърне в закон, ще реши парламентарното мнозинство на управляващата коалиция.
Три проекта за ремонт на ГПК „обикалят“ парламента
За заседанието си в сряда (15 юли), Правната комисия на Народното събрание беше заложила обсъждането и на три проекта за изменение на Гражданския процесуален кодекс - на Министерския съвет, БСП и „Обединени патриоти“.
Всъщност, правителственият проект е „прицелен“ едновременно в трите основни процесуални закона: Гражданският процесуален кодекс (ГПК), Административнопроцесуалният кодекс (АПК) и Наказателнопроцесуалният кодекс (НПК). Става дума за разширяване на възможностите за използване на видеоконференцията в гражданския, административния и наказателния процес. Въпиющата нужда от тези промени се видя най-ясно по време на извънредното положение, наложено заради COVID-19.
Проектът на БСП предлага процесуални санкции за непристойно поведение в съдебната зала и дава право на съда да връща искови молби, ако страните използват в тях груби думи, нецензурен език или заплахи.
Това предложение вече бе одобрено на първо четене, но срещу него категорично се изправи адвокатската гилдия. Защитниците са съгласни, че обиди, квалификации и невъзпитано поведение не бива да се допускат в съдебните зали. Възраженията им са срещу предлаганите наказания за употребата им, защото били пряко нарушение на правото на защита и справедлив съдебен процес.
Третият проект е на Валери Симеонов и група патриоти и засяга доброволното плащане на задължения при частни съдебни изпълнители. Повече подробности за него - на стр. 28
