Параграф22 Daily

§22 Анализи

Стар бардак с нови досиета

Докато предизборният кипеж вади на медийната повърхност всякаква мътилка, проучването OpenLux ще избълва информация за 55 000 офшорни компании, управляващи през Люксембург активи на стойност най-малко 6 трилиона евро. Включително и за над 250 фирми, зад които се крият 500 милиона евро - активи на български собственици.

Воденият от "Монд" медиен консорциум, в който участва и "Биволъ", описва Великото херцогство като "виртуален финансов дом за яхти, хеликоптери, частни самолети, музикални каталози, права на изображения, произведения на изкуството и сладък бизнес, свързан с усвояване на обществени поръчки в страни с изключително високи нива на корупция".

Сред 157-те националности на бенефициери на регистрирани в Люксембург компании имало над сто лица с български паспорт. Колко от тях са българи също е от значение. Както и колко са чужденците със скрити у нас инвестиции. Същественото е обаче как и от чии закуски са пестили. Във всеки случай не е изненадващ анонсът, че в списъка са някои от най-богатите хора у нас, натрупали състояние в тъмните години на прехода. Имало и близки на високопоставени магистрати, свързани с управлението скандални бизнесмени и прочее строители на съвременна България. 

В очакване на конкретни имена помним и предишни подобни разкрития като Панамските досиета, Досиетата от Рая, Азербайджанската перачница, досиетата FinCen и други, последвали бомбата Wikileaks. Оттам също изскочиха българи, включително комунисти и комсомолци, пренесли трайно зад океана идейните си убеждения, че парите не миришат. И какво се случи?  

След Панамските досиета например чухме, че държавата имала вече стратегия за действие по информацията за българските собственици. Тогавашният финансов министър Владислав Горанов обеща проверки за произхода на парите и платени ли са полагащите се данъци за тях. От НАП се включиха в кадрила с искане да получат информация и  от Международния консорциум на разследващите журналисти (ICIJ). И увериха, че приходната агенция щяла да получи „цялата налична информация за българи и български компании, за които има данни за офшорни сметки и за извършени операции“.

„В момента, в който излязат данни за някое лице, започваме селекция. За мен ползването на офшорни компании показва, че ти искаш да избягаш от нещо, дали от идентичността си, дали от произхода на средствата, дали от данъчно облагане. Този отговор трябва да дават хората, които имат офшорни сметки, офшорни компании, а в никакъв случай отговорът не трябва да бъде, че се крият от държавата”, коментира Горанов. С пояснението, че не смятал за възможно собствениците на капитали, насочени към тези зони, да бъдат принудени да ги върнат в страната. Както и че не можело да се говори за източване.

„Източени са средствата, които са откраднати или заради които не са платени данъци, или които са придобити в резултат на престъпна дейност, нещо, което ще бъде предмет на разследване от страна на държавата. Връщането им тук зависи от техния собственик. В този смисъл няма легални методи да репатрираш капитали от една в друга посока, без да нарушиш основни права на собственост”, продължи финансовият министър.

Същевременно увери, че българското законодателство било пример за стриктен контрол върху офшорките. Законовите ограничения такива компании да правят бизнес в съществени сектори на икономиката правели страната първенец в тази насока. Но най-вече в друга - безапелационен лидер сме откъм писани закони, които остават на хартия, защото няма кой да ги прилага. 

Толкова за българските досиета. И за българското управление с неговите примери.

Facebook logo
Бъдете с нас и във