Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Абсолютният престъпник абсолютно оправдан

Лавина от добри съдебни новини залива лидера на партията Нова алтернатива Николай Цонев. Затъналият донеотдавна в наказателни процеси бивш министър на отбраната е на крачка да излезе сух от всички дела, добивайки статута на доказано невинен. Последната радостна вест за Цонев дойде от Върховния касационен съд (ВКС), който потвърди тази седмица оправдателната присъда на Цонев по делото за закупената от военното ведомство американска поточна линия за нуждите на армията. ВКС направи същото преди година и по други две дела, в които Цонев беше подсъдим - за неправомерно увеличение на капитала на военния завод Терем и за нарушения на Закона за обществените поръчки при доставки на хранителни продукти и части за армейска техника по времето, когато бъдещият военен министър оглавява дирекция Управление на доставките във ведомството.


Според обвинителния акт Цонев е извършил престъпление по служба, давайки зелена светлина за закупуване на скъпото съоръжение за производство на хангари, складове и казармени помещения на американската компания MIC Industries . Поточната линия се оказала обаче ненужна, а причинените на държавата имуществени вреди възлезли на повече от 8 млн. лева. Причинени били и неимуществени вреди, изразяващи се в нарушение на плана за тактическа и бойна подготовка на армията. Първите две инстанции в лицето на Софийския градски съд и Софийския апелативен съд не видяха обаче нищо престъпно в това.


Съдът смята, че доводите на прокуратурата не са съобразени с пределите на наказателния процес, определени от обвинителния акт. А посочената група обстоятелства и да има някакво наказателноправно значение, то определено не е свързано с престъпния състав по чл.282 от Наказателния кодекс. И макар че всичко това било изтъквано в актовете на долните инстанции, прокуратурата не изчистила нещата и пред ВКС, излагайки съображения, които нямат връзка с обвинителния акт. Държавното обвинение продължило да акцентира върху отношенията на Цонев с представители на MIC Industries , за да докаже преднамереност, лична инициатива и активност в действията на подсъдимия. Всичко това можело да има отношение при доказване на престъплението подкуп, каквото обвинение обаче не е повдигнато. Пък и дори да имало, посочените обстоятелства не били достатъчни за доказването му.


По модела на много провалени знакови дела съдът хвърля смело камък в градината на прокуратурата, която го приема без особени притеснения. Съставът на ВКС прави извода, че разследването е проведено целенасочено и при игнориране на другите възможни хипотези за противоправно поведение. Отхвърлено е изцяло и твърдението на обвинителите за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Държавното обвинение дори е отнесло язвителна бележка, че не забелязало част от дейността на апелативния състав, чийто акт протестира. Става въпрос за оценката на показанията на един от основните свидетели - бившия командващ военновъздушните сили ген. Симеон Симеонов. Той твърдеше, че му е оказван натиск от началника на Генералния щаб, за да подпише спецификацията за включване на поточната линия в Единния финансов план на министерството. Други свидетели заявиха обаче, че са присъствали на разговорите и несъгласие от страна на Симеонов не е имало.


Именно това противоречие апелативният състав коментирал, отстранявайки пропуска на съдиите от СГС. В добавка апелативните съдии подчертават, че приемат само факти, а не оценки и тълкувания. И че е без значение дали решението за закупуване на линията е политическо и неправилно, както твърди прокуратурата. Резултатът от този формализъм е повече от окуражаващ за апетита на всеки министър и неговите подчинени - щом шефът на военното ведомство е действал в рамките на определените му от закона правомощия, а долустоящите са дали своето съгласие, харченето на държавна пара в разрез с указанията на финансовия министър е без значение.


Броени дни преди приключването на процеса за поточната линия Цонев се зарадва и на мотивите към постановената на първа инстанция в края на октомври миналата година оправдателна присъда по последното дело, в което е подсъдим - за подкуп. Процесът беше и най-шумният от всички тях не само заради филмирания от МВР арест на Цонев и просването му на земята, съпроводено от репликата на заместник-главния прокурор Роман Василев: На колене, защото си абсолютен престъпник! Далеч по-същественото е, че обвиняеми наред с Цонев се оказаха действащият съдия от Софийския градски съд Петър Сантиров и бившият главен секретар на финансовото министерство Тенчо Попов. При това двамата бяха записани със специални разузнавателни средства да посредничат за смачкване на пето дело срещу Цонев. То е обаче във фазата на разследване за нередности около изграждането на скъпата комуникационна система (оценена на близо 120 млн. лева)Странджа 2, която дава възможности за тайно предаване на големи обеми информация между различните ведомства в страната. Записа на корупционната сделка направи следователят Петьо Петров, пред когото Попов и Сантиров посредничели в полза на Цонев.


Съдът обаче не прие предоставените факти и доказателства, записани със СРС. В резултат бившият военен министър излезе на печеливша позиция не само по делото за подкупа, но и по станалото повод за предлагането му разследване на сделката за Странджа 2. По него той изобщо не е привлечен като обвиняем, а досъдебното производство изглежда компрометирано именно заради участието на следователя Петьо Петров в прилагането на СРС срещу посредниците на ексминистъра. Както се казва, вместо с избодени очи Николай Цонев се оказа с изписани вежди.


Пред наличните записи съдебният състав начело със съдия Иван Коев заложи на експертизите. След невероятния цирк около намирането на вещо лице, което да каже дали записите са манипулирани, съдът приема безусловно тезата на защитата - че отсъствието на определени кадри във видеозаписите се обяснява с намеса от страна на оператор, който е управлявал стартирането и спирането на записа.И че именно тези липсващи кадри опровергават тезата на държавното обвинение.


Оправдаването на подсъдимите е обяснено в 150 страници мотиви, което е обичайна практика при провалените знакови дела. На практика съдия Коев оправдава подсъдимите въз основа на липсващи доказателства, пренебрегвайки наличните. Той признава, че заключенията на вещото лице говорят за възможно, но не и сигурно манипулиране на изготвения видеозапис. Но пък обявява за очевидна човешката намеса при неговото изготвяне. При това изводът, че евентуално изтритите кадри са в полза на подсъдимите, не изглежда никак убедителен, защото самият Коев сам се пита дали тъкмо тези части не поставят записаните разговори в друг контекст и не им придават различно съдържание от това, което твърди държавното обвинение.


Съдията обаче не спира дотук, стигайки до предположението, че точно тези липсващи кадри показвали (вероятно, както се изразява Коев), че следователят сам е провокирал даването на подкупа. А провокацията към подкуп сама по себе си е наказуема. Излиза, че престъпникът е основният свидетел Петьо Петров, а не подсъдимите. Но пък понеже това е само вероятно, търсенето на наказателна отговорност от следователя (станал междувременно шеф на Столичната следствена служба)изглежда хипотетично. Пък и самият Петров е на свой ред посредник, тъй като разследването е водено от негов колега, което съвсем обърква казуса. А защо човек, част от твърденията на когото съдът обявява за откровени лъжи, расте в кариерата, е отделен въпрос. Или пък не чак толкова отделен.


nbsp;


nbsp;



nbsp;


Под ръководството на двамата заместник-главни прокурори Роман Василев и Божидар Джамбазовпрокуратурата безспорно е дала своя принос за оправдаване на подсъдимите. Съдът приема, че Василев е подвел тогавашния председател на Окръжния съд в Пловдив Сотир Цацаров да разреши прилагането на СРС въз основа на неверни данни. Прокурорът изпързалял сегашния главен прокурор, че Тенчо Попов се готви да даде подкуп в Пловдив, но това не се потвърждава нито от ДАНС, нито от службата за подслушвания в МВР - СДОТО. Аргументът на прокуратурата, че разрешение от Софийския градски съд би означавало сигурно изтичане на информация, е абсолютно разбираем, но заобикалянето на закона е факт. Тази недобросъвестност на прокуратурата съдът санкционира с незачитане на събраните в подкрепа на обвинението доказателства, тъй като липсата на компетентност на далия разрешението орган е най-същественият порок при прилагането на СРС. Нищо че разликата е само в съдебния район, а даването на такива разрешения от съда е абсолютен и безконтролен формализъм, което признават самите съдии.



Основателни, но и твърде проблематични са доводите за зависимостта на Петьо Петров от държавното обвинение, което навеждало на извода, че екрайно предубеден и лично заинтересован от изхода на делото. Въпреки твърденията на Петров, че не му е въздействано от страна на разследващите, трудно е да бъде опровергано, че е служебно зависим от прокуратурата и че е действал съгласувано, по указание и под надзора на прокуратурата, преследвайки предварително и съвместно начертаната цел. Но пък как иначе следовател, на когото предлагат подкуп по водено от него разследване, да съдейства ефективно за разкриване на престъплението? И на практика Петров е първият магистрат, който прави това - други подобни оплаквания няма.



Твърде хлъзгав е обаче упрекът на съда за противозаконно унищожаване на част от записите, поради което те не са приложени към делото. Поначало всички резултати от прилагането на СРС трябва да бъдат предоставени не на съда, а на наблюдаващия прокурор, който да прецени кои от тях са относими към повдигнатото обвинение. Той, разбира се, е длъжен да приложи както онези, които го поддържат, така и оневиняващите. В този смисъл унищожаването на част от данните, предоставени от СДОТО-МВР, е укоримо единствено ако е ясно кой е разпоредил унищожаването им. Ако това са направили полицейските началници, нарушението е безспорно, но ако е станало по разпореждане на наблюдаващия прокурор Божидар Джамбазов - не.



Прокуратурата обаче е в ъгъла по отношение на ключово доказателство - плика с подкупа, предаден от Тенчо Попов на следователя. Вместо предаването, вида и съдържанието на плика да бъдат документирани на място, било документирано връщането на Петьо Петров в ДАНС, където той предава плик с 20 хил. неупотребявани евро. Върху плика, в който са отнесени, са открити отпечатъци на Петров и водещия разследването негов колега, но не и на Тенчо Попов. Пликът бил неразпечатан, което твърди и Петров, но към делото бил приложен плик, който никога не е запечатван. В крайна сметка съдът стига до извода, че е извършена подмяна на плика в хода на делото.


Facebook logo
Бъдете с нас и във