Параграф22 Weekly

§22 Анализи

АДВОКАТИ ОТВЪН В БИТКА ЗА БИЗНЕС У НАС

В понеделник (28 юли) Комисията за защита на конкуренцията наложи имуществена санкция от 50 000 лв. на CMS Cameron McKenna ЕООД, гр. София, две имуществени санкции от 30 000 лв. на CHSH - Cerha Hempel Spiegelfeld Hlawati ЕООД, гр. София и CMS Reich-Rohrwig Hainz ЕООД гр. София и имуществена санкция от 40 000 лв. Ди Ел Ей Пайпер Вайс-Тесбах - клон София. Предприятията са санкционирани за нарушение на чл. 30 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК): Забранява се всяко действие или бездействие при осъществяване на стопанска дейност, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на конкурентите в отношенията помежду им или в отношенията им с потребителите.
Според комисията дружествата, без да са адвокатски сдружения, предлагат типично адвокатски услуги, пряко или опосредено чрез български адвокати, в качеството им на подизпълнители.
До решението на КЗК се стигна след преписка, образувана по молба на АД „Батков и Сие, АД „Борислав Боянов и Ко, АД „Варадинов и Ко, АД „Георгиев, Тодоров и Ко, АД „Делчев и съдружници, АД „Димитров, Петров и Ко АД, „Добрев, Кинкин и Люцканов, АД „Камбуров и съдружници, АД „Пенков, Марков и партньори, АД „Спасов и Братанов и АД „Табаков, Табакова и съдружници срещу „Волф Тайс Бизнес Сървис ЕООД, „ДиЕлЕй Пайпер Вайс-Тесбах - клон София, „Студио Легале Сути - България ЕООД, „Церха Хемпел Шпигелфелд Хлавати ЕООД, „И. К. Рокас енд Партнърс ООД, „Си Ем Ес Камерън Маккена ЕООД, „Си Ем Ес Райх - Рорвиг Хайнц ЕООД и „Шонхерр България ЕООД.
Целта на производството бе да установи доколко поведението на посочените в молбата дружества съответства на добросъвестната търговска практика по смисъла на §1, т.6 от допълнителните разпоредби на ЗЗК, за чието съблюдаване е предвидена и разпоредбата на чл. 30 от ЗЗК.
Решението на КЗК е еднозначно: предлагането на адвокатски услуги от страна на търговски дружества, чрез използването на имената на известни чуждестранни кантори, е недобросъвестно поведение, тъй като по този начин се заобикаля приложението на разпоредбите на Закона за адвокатурата (ЗА) спрямо поведението на ответните страни. Това дава възможност на предприятията и техните представители да не спазват задълженията на адвокатите и да извършват действия, за които биха били подведени под отговорност за нарушение на ЗА, сочи Комисията за защита на конкуренцията.
Пет големи чуждестранни адвокатски кантори и няколко техни български колеги запретнаха ръкави и се впуснаха в люта битка помежду си преди около месец. Дружествата DLA Piper, CMS Cameron McKenna, CMS Reich-Rohrwig Hainz, Wolf Theiss, CHSH - Cerha Hempel Spiegelfeld Hlawati заявиха готовност да се борят с опитите (според тях) на наши адвокатски кантори да ограничат бизнеса им в страната.
Реакцията на нашите адвокатски дружества срещу настъплението отвън беше повод да сезират Висшия адвокатски съвет, Софийската адвокатска колегия и Комисията за защита на конкуренцията. В своите жалби защитниците твърдят, че международните адвокатски фирми пренебрегват нормативната уредба в страната и действат неетично.
Това е изключително сериозен казус, споделят опитни юристи. Още преди КЗК да си каже тежката дума, стана ясно, че петте чуждестранни фирми обмислят всички правни възможности, включително и тази да сезират Европейската комисия за породилия се конфликт. Контрапозицията им бе, че българските фирми се опитват да ограничат конкуренцията и правото им на установяване на офиси в България, което е регламентирано в Договора за Европейската общност. Дали това ще стане факт след решението на КЗК, остава да видим.
Според чуждестранните дружества ябълката на раздора се състои в ограниченията за чуждестранни адвокатски кантори. Те по принцип не могат да откриват офиси в България освен чрез адвокати, вписани в българска адвокатска колегия.
Свободата на установяване и практикуване на адвокатски кантори от Европейския съюз са изрично регламентирани в Директива 98/5 на ЕС. Европейското право категорично регламентира правото на чуждестранни адвокати да практикуват, в която и да е страна член на ЕС, чрез клонове или кантори под името, с което са познати в собствените им страни.
Според чуждестранните компании съществува празнота в българското законодателство по отношение на свободното движение на адвокатски услуги. А тя би могла да бъде илюстрирана със следния пример. Как би се отразило на пазара, ако големите консултантски компании (ПрайзУотърХаус, Купърс, Кей Пи Ем Джи, Делойт) например не могат да работят тук, използвайки своите имена, с които са международно известни и предоставят услуги в целия свят? И задават въпроса защо за адвокатските фирми да е различно.
Според тях в Закона за адвокатурата не се урежда изрично упражняването на съвместна практика от чуждестранни адвокати, които не са приравнени на български адвокати.
Омагьосаният кръг се затваря от факта, че според същия този Закон за адвокатурата съдружници в български адвокатски дружества могат да бъдат само български адвокати или чуждестранни адвокати от ЕС, които имат права на български адвокати.
Това означава, че чуждестранните защитници трябва да са вписани в Единния регистър на чуждестранните адвокати (ЕРЧА) в България и да са упражнявали професията повече от три години или да са положили приравнителен изпит. Едва тогава те могат да бъдат вписани в адвокатската колегия в България.
По този начин реално се възпрепятстват адвокатите от ЕС, които не са приравнени на български адвокати, да бъдат съдружници в адвокатско дружество и освен това се изключва възможността адвокатски кантори от ЕС да създават свои клонове в България, дори и техните съдружници да са вписани в ЕРЧА, заявяват представителите на чуждестранните компании.
Според тях също така европейското законодателство гарантира възможността чуждестранни адвокати да могат да практикуват в страна членка на ЕС под оригиналното име, с което тези кантори съществуват в собствените им държави.
Исканията им са ясни - те да бъдат незабавно приравнени на български адвокати и да получат правото да се явяват като процесуални представители пред българските съдилища. В офисите на тези чуждестранни компании в страната работят български адвокати, вписани в адвокатските колегии.
Сблъсквали са се с този проблем и в други източноевропейски страни веднага след присъединяването им към ЕС. Споделят, че навсякъде конфликтът е бил разрешаван в контекста на Европейското законодателство.
Свободата на установяване на офиси на кантори в други страни е регламентирана в Договора за създаване на Европейската общност като една от основните свободи, предоставена на дружествата и гражданите от съюза.
Търсенето на правни услуги пък е регламентирано в преамбюла на Директива 98/5 на ЕС с цел улесняването на постоянното упражняване на адвокатската професия в държава членка, различна от страната, в която е придобита квалификацията, както следва: ... потребностите на потребителите на правни услуги, които поради нарастващия търговски обмен, дължащ се по-конкретно на вътрешния пазар (на Европейската общност), търсят съвети при сключването на трансгранични сделки, по отношение на които международното право, Общностното право и националните закони често пъти се прилагат едновременно.
И накрая, но не последно място, съгласно Закона за адвокатурата адвокатите и адвокатските кантори от ЕС не могат да практикуват в България под имената, с които са известни по целия свят (DLA Piper, CMS). С което се нанася още един удар върху чуждестранните компании, убедени са техните представители.

(КАРЕ)
Питър Валерт, адвокатско дружество DLA Piper:
СТРАНАТА ВИ ТРЯБВА ДА РАЗПОЗНАЕ ЕВРОПЕЙСКОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО

Питър Валерт оглавява софийския офис на дружество DLA Piper. Сътрудник е в Пражкия офис на фирмата. Има 13-годишен опит в Централна и Източна Европа. Преди да се присъедини към дружеството, Питър управлява две години софийския офис на CMS Cameron McKenna. Опитен правен консултант е и познава добре българския пазар.
Той е консултирал изготвянето на договори в сферата на информационните технологии и телекомуникациите. Експерт е в сферата на интелектуалната собственост.
Питър Валерт е завършил право в Калифорния. През 1995 г. става адвокат в Чехия, преди това е бил правен консултант в Министерството на външните работи на Чехия и Върховния федерален съд в страната.
Негови клиенти по защитата на авторските им права в Чехия са били големи американски медийни компании като Уорнър Брос, Юнивърсъл, Туентиъд Сенчъри Фокс, Уолт Дисни и т.н.

Г-н Валерт, каква е разликата между българското законодателство и това във вашата страна?
- Европейското законодателство дава правото на адвокати да упражняват професията си в страна член на съюза, чрез създаване на офиси на кантората си в съответната страна, без да получават рестрикции при получаване на адвокатските си права на местно ниво. Също така е възможно български правни кантори да отворят кантори в другата страна член на ЕС и да работят там със същите имена, с които са известни в родината си. Факт е, че от няколко години една от най-големите български кантори има офис в друга страна член.
За вас обаче ситуацията съвсем не е такава...
- Да, ние изпитваме сериозни трудности да извършваме дейността си в България, защото българското законодателство в този аспект не е синхронизирано с европейските норми. Всъщност законите ви частично се допират до европейския закон, но не урегулират някои важни аспекти, които позволяват на чуждестранни адвокати да работят в България, без да бъдат дискриминирани.
Само умъртвяването на конкуренцията ли стои в основата на този казус?
- Истината е, че Законът за адвокатурата е създаден във времена, когато българският бизнес се отвори за международни инвестиции и тогава чуждестранни правни кантори насочиха интересите си към българския пазар. Този момент бе забелязан обаче от местните кантори, след което те предприеха действия да ограничат навлизането на чуждестранни правни фирми в страната. Това беше така, защото се страхуваха от силната конкуренция и повишаването на стандартите за услугите, които се предлагаха от новите играчи.
Само в България ли усетихте неприязън от страна на местни адвокатски кантори?
- Не. Ние сме преживявали същите проблеми малко или много и в други страни от Източна Европа. Така че вярваме, че проблемът ще бъде разрешен според европейското законодателство и практика, както стана при предишните случаи.
Какви са вашите очаквания за разплитането на казуса?
- Ако решението на Комисията за защита на конкуренцията се противопоставя на Европейския закон, ние ще предприемем други законови действия пред българските, а ако трябва и пред европейските институции.
Не мислите ли, че ако победите в битката, конкуренцията ще използва други методи, за да ви изтласка от бизнеса?
- Честно казано, ние не го наричаме дори битка. Изненадани сме, че трябва да предприемаме действия, за да защитаваме правата си в една нормална и конкурентна среда, каквато е тази в България. Където работи отворена пазарна икономика и страната е член на ЕС. Клиентите имат право на избор, нали? Нека да им разрешим да упражняват правата си. Така обикновено се процедира в една нормална и здравословна бизнес среда.
Какво трябва да се промени в българското законодателство, че да се доближи до европейското?
- Не само според нас, но и според европейските норми Законът за адвокатурата не включва някои важни аспекти, които позволяват на чуждестранните адвокати да работят в България без дискриминация. Правото да упражняваш закона, в която и да е страна от ЕС, се регулира от националните закони в същата страна с ограниченията, включени в Европейския закон. В противен случай цялата идея на съществуването и създаването на ЕС ще бъде компрометирана.
Нека да изясним нещата. Ние не искаме българските адвокати да стъпват в съдилищата, без да бъдат вписани в адвокатски кантори. Това, което искаме, е България да разпознае европейското законодателство, което ни дава право да работим тук. Защото предлагаме висококачествени услуги и добра правна защита.

Facebook logo
Бъдете с нас и във