Параграф22 Weekly

Мигел Лоинас, президент на Международния адвокатски съюз

Адвокатите и журналистите са последната защита на отчаяните

Ограниченията за защитници и медии са недопустими

Господин Лоинас, наистина ли едва сега научихте, че съдиите у нас глобяват адвокатите?

- Да, вярно е. България е първата страна, която посещавам след началото на мандата си, и бях неприятно изненадан да разбера, че тук има и възможност, и практика да се налага глоба на адвокат. Знам само две такива страни - едната е вашата, а другата е Англия. Там обаче това съществува само като възможност, която не се прилага. А както разбирам, у вас става въпрос за обичайна практика. Аз ще подготвя писмо до парламента Ви и до министъра на правосъдието, за да се направи всичко възможно за промяна на тези постановки в закона. 

А по отношение на възможността за намаляване на адвокатските хонорари от съда, ако ги сметне за прекомерни, каква е световната практика?

- Тук нещата стоят по-различно. Има много страни в света, в които съдиите определят адвокатските възнаграждения в хода на процеса. Това обаче става обикновено в случаите на т. нар. правна помощ, когато държавата определя адвоката по определено дело. В тези случаи почти всички страни допускат съдията да определя хонорара на адвоката. Но съдиите винаги трябва да се съобразяват с правилата, определени от съответния адвокатски съвет - бил той висш или местен, съгласно действащото законодателство. Съдията трябва да направи преценката на съответствието на хонорара със свършената работа, но не би трябвало да има право да го намалява под съответния минимален размер.

Излиза, че неприятностите за адвокатите произтичат повече от публичните власти, отколкото от различни частни лица?

- Те зависят винаги от властта в конкретната страна. Ако вземем за пример арабските страни, там е силна ролята на религията във властта. В западните страни водещ е светският закон. В днешно време можем да говорим за нов модел на защита на защитата, при който съдията определя нейните граници.

Проблемите с правосъдието у нас породиха донякъде нагласата, че адвокатите трябва да бъдат дисциплинирани чрез налагане на репресивни мерки.

- Ще ви дам един пример. Вие знаете, че около 300 ваши колеги журналисти загиват годишно при изпълнение на професионалните си ангажименти. Но знаете вероятно също, че много повече журналисти работят за правителства и за големи агенции, организации и дори корпорации. Нали си даваме сметка, че за разлика от първите, които се борят за права и са на предната линия, другите работят както срещу вашия, така и срещу нашия занаят. Същото е и при адвокатите. И журналистите от първата категория се включват активно в защитата на адвокатите, без дори да са специалисти в областта на правото. Въпрос на житейска позиция.

У нас за пореден път подхванаха темата за нуждата от закон за медиите. Смятате ли, че е необходима регулация по отношение на медиите с аргумента да бъдат усмирявани, когато са прекалено агресивни?

- В никакъв случай и никога! Представете си за момент колко по-беден, по-отчаян и по-злепоставен би бил светът, ако я нямаше професията на адвоката. Той е последният, на когото човек може да разчита да го защити. Същото важи и за професията на журналиста. Вие биете камбаната и сте последна защита на отчаяните. А в съвременния свят технологиите дават възможност думата ви да стигне за минути до всички точки на света. Ако тези възможности ги имаше в края на ХІХ век, по времето на шумната афера "Драйфус", тя би се развила по съвсем друг път.

Говори се и за икономическа защита на адвоката. Как да бъде ограничено неправомерното ползване на безплатна правна помощ за лица, разполагащи с финансови възможности, което ощетява адвокатите? И не е ли редно държавата да отделя повече средства за правна помощ на реално нуждаещите се?

- Това, което чух по този проблем в България е сходно с положението в други страни. Независимо от разликата в икономическото развитие в повечето държави редът е такъв, че, първо, се заделят средства за армията. Пари се намират винаги и за инфраструктура. Но стане ли въпрос за правосъдие и образование, те чакат на опашката.

У нас има проблем и с лица, които извършват адвокатски дейности, без да имат адвокатски права, включително и представители на други юридически професии. Как изглеждат нещата в останалия свят?

- Навсякъде има фалшиви адвокати,  адвокати - бракониери. Нашата професия е динамична и винаги е имало движение, при което нейни представители се насочват към други професии или се връщат. Обикновено обаче това движение е в периферията на нашата дейност и не влияе на нейните принципи.

 

 

 

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във