Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Адвокатите на бедните сърдити на държавата

Идват при мен пенсионери за помощ, а като им кажа, че работата е за съда, все едно им казвам: Иди се обеси! С тези думи омбудсманът Константин Пенчев илюстрира ограничения достъп на бедните до правосъдие. Откровението му прозвуча на кръгла маса за проблемите в прилагането на Закона за правната помощ (ЗПП), организирана преди седмица от Софийския адвокатски съвет. Челно място сред тях, както можеше да се предполага, заема недостигът на пари. Недоволството на адвокатите, оказващи правни услуги на социалнослаби, се изля за пореден път върху кабинета, който определя бюджета на Националното бюро за правна помощ (НБПП). В частност отнесоха го правосъдният министър Диана Ковачева и колегата й от финансовото ведомство Симеон Дянков.


Представители на НБПП побързаха да се похвалят, че за 2012 г. бюджетът на ведомството е приключил за пръв път без дефицит и тенденцията е средствата за правна помощ да нарастват. Оказа се обаче, че те все пак не достигат, а бюрото е спуснало указания, които адвокатите не смятат за легитимни. С тях са определени минимални, средни и максимални размери на изплащаните средства, като в някои случаи възнагражденията падат под минималните размери на адвокатските хонорари, определени с тарифа по Закона за адвокатурата. Заради указанията се стигнало и до спор за процесуалната същност на внасянето на обвинителния акт в съда - дали това действие на прокуратурата е последна фаза на досъдебното производство, или първа фаза на съдебното.


Адвокатите държат на втория вариант, тъй като тогава не се налага да чакат внасянето на обвинителния акт, за да получат парите си за оказана помощ в периода на разследването. Според тях прозрачната цел на обратното тълкуване, което прави НБПП, е единствено да пести пари. Резултатите били вече налице - само за миналата година отчетите на столичната колегия паднали с около 3000. От НБПП пък се оправдават, че за това е достатъчно и удостоверение от прокуратурата или дори отбелязване в сайта на прокуратурата, че актът е внесен. На исканията за повече пари и за законови промени НБПП отвръща и с аргумента, че трима от членовете в ръководството му са членове на Висшия адвокатски съвет. Те могат да поставят по всяко време проблеми за решаване. Неизвестно защо обаче представители на върховния орган на адвокатурата липсваха.


Стигна се до гневни питания къде са представителите на съда. Защото ги упрекват, че безкритично и безконтролно предоставят правна помощ на граждани, които далеч не са социалнослаби. Но пък почти освиркан беше опитът на НБПП да припише заслугите за закърпената бюджетна година на ресорния министър Диана Ковачева. А оправданието, че тя дава, ама има там един министър на финансите, дето не дава, доведе до едва сдържани ругатни. На адвокатите беше заявено и че ако има повече ред, парите може и да стигнат. Готов бил и проектът за промени в Закона за правната помощ, като повечето искания на адвокатурата били отразени в него. Чуха се обаче и гласове, че никой не ни е питал какви да са промените. В крайна сметка председателят на Софийския адвокатски съвет Петър Китанов обяви трите стъпки, които столичната колегия ще предприеме за решаване на проблемите: Сега огласяваме, после търсим решение на национално равнище, накрая се обръщаме към европейските институции.


nbsp;


nbsp;


Софийският адвокатски съвет конкретизира проблемите, предлагайки решаването им с промени в нормативните актове. Най-съществените са:



1. Съдилищата масово не посочват по кой ред искат назначаване на адвокат за оказване на правна помощ и откъде той ще получи своето възнаграждение. Възможностите са три - това да стане от бюджета на НБПП (т. нар. бюджетни дела); от внесен от страна по делото депозит (т. нар. депозитни дела)или от бюджета на съда (при назначаване на т. нар. особен представител на ответната страна). Заради наличието на различни режими за определяне на хонорара той може да падне под долната граница в тарифата по Закона за адвокатурата.



2. При депозитните дела се дава ход на процеса, без депозитът да е предварително внесен като част от разноските. Това също нарушава своевременното заплащане на адвокатското възнаграждение, а и до това да бъде далеч по-ниско в сравнение със степента на извършената вече работа по делото. В случаите, когато ответникът реши да се яви лично или да упълномощи друг адвокат, съдът определя по своя преценка размер на възнаграждение, по-малък не само от минималния в адвокатската тарифа, но и от този в наредбата по Закона за правната помощ. По този начин ползващият адвокатските услуги получава почти безплатно най-важната част в подготовката на едно гражданско дело - проучването на казуса и изготвянето на отговора на исковата молба.



3. Липсва законово задължение ищецът да внася отделен депозит във всяка инстанция по делото. Особено неприятни са случаите, когато ищецът печели делото още на първа инстанция, за която е внесъл депозит, и няма интерес то да продължи на втора. Стига се и до случаи, в които, за да продължи делото, съдилищата изискват адвокатът, назначен за особен представител, да внесе лично държавни такси и депозити за експертизи.



4. При промяна на подсъдността, когато едно дело отива за разглеждане от един съдебен район в друг, съдилищата извън София отказват да назначат друг особен представител от съответната адвокатска колегия и изискват досегашният да продължи работата си на стотици километри от столицата. Той няма правна възможност да се откаже от процесуално представителство, но и по-високите му разходи (за път, нощувка и др.)не се покриват от определеното възнаграждение. Чуват се и гласове за завишаване на възнагражденията за защита и представителство в новосъздадения специализиран наказателен съд, тъй като той е в София, но е в отделна сграда, отдалечена от Съдебната палата.



5. Адвокатската професия страда и от предвиденото присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на юридически лица и еднолични търговци, които са представлявани в съда от юрисконсулти. Наред с явното противоречие в терминологията това отнема работа от адвокатите и дава възможност за допълнителни приходи на юрисконсултите, които поначало работят на трудов договор и биват осигурявани от своя работодател. Има дори случаи, когато адвокатско възнаграждение се присъжда в полза на административни органи, което законът изобщо не предвижда.



6. В последно време Върховният касационен съд прокарва абсолютно неприемлива за адвокатурата практика, излагайки съображения, че наредбата за минималните адвокатски хонорари по Закона за адвокатурата няма задължителен характер. Адвокатите гледат на това като на пряка намеса в тази самоуправляваща се професия и правят паралел с аналогичните тарифи на нотариусите и частните съдебни изпълнители. По отношение на тях, както се изразиха някои от участниците в кръглата маса, никой съд не си позволявал да въвежда подобно свободомислие.






Ръководството на Софийската адвокатска колегия цитира шокиращи данни за необосновано предоставяне на безплатна правна помощ. Частни проучвания сочели, че гражданите взаимно се подучват и осведомяват, че адвокатите вече са държавни. За получаване на защита за сметка на държавата било достатъчно да подпишеш една невярна декларация за социална слабост, която никой не проверява. Посочени бяха пет случая на лица, които държавата е финансирала в последните няколко години с правна помощ по общо... 214 граждански и наказателни производства (от 25-30 до 60-65 дела, които всеки водел, без да плаща за адвокат). Трима от измамниците пък се отблагодарили на безплатните си адвокати с жалби срещу тях, по които са образувани 14 дисциплинарни производства. Нямало нито предварителен контрол за допускане и предоставяне на правна помощ, нито последващ контрол за материалното състояние на хитреците. В много случаи социалнослабите искат и се възползват от безплатна помощ по време на разследването, а още в първото съдебно заседание се явява упълномощен от тях адвокат. В резултат служебният защитник, който е извършил голяма част от подготовката на делото, е унизен и се задоволява със 100-200 лв. от бюджета на НБПП.






Водещите европейски държави също пестят бюджетни средства за правна помощ, но... в други измерения. Гостът от Парижката адвокатура Бернар Ватие, бивш председател на Европейските адвокатури пред Европейската комисия в Брюксел, направи кратък преглед на помощта за бедните през вековете. Оказа се, че тя възникнала още през ХI век с правилото: Адвокатите пледират безплатно за бедни хора, за да заслужат любовта на Господ. А съдията е посочвал юристите, които да защитават бедните, сираците и вдовиците.



Ватие посочи, че днес правната помощ за бедните е в тежест на държавата, опира до ресурси и държавите имат свободата да определят тези ресурси според възможностите си. Франция отделя за тази цел около 300 млн. евро и стремежът на държавата да се отърве от това задължение е предмет на усилен дебат. Такъв се води и във Великобритания, която е на първо място в Европа по отделяни средства за правна помощ - близо 1 млрд. паунда.



Въпреки хвалбите, че българският закон за правната помощ бил много модерен, това е повече от съмнително. Във Франция например средствата от държавата постъпват в каси на адвокатските колегии (т. нар. баро). Там се вливат и средствата от клиентите, тъй като в повечето случаи правната помощ е не напълно, а частично безплатна. Тези каси обират луфтовете, предоставяйки средства за правна помощ при спешни случаи. Средствата, които адвокатът получава за оказана правна помощ, не се определят обаче само от отчета му за свършеното, както е у нас. Заплащането се изчисляват по коефициент, а основен елемент в него е оценката на съда за реалния принос на адвоката.

Facebook logo
Бъдете с нас и във