Параграф22 Daily

§22 Анализи

Адвокатурата и Цацаров на едно мнение до КС за царските имоти

Решението на Конституционния съд от 1998 г., с което беше обявен за противоконституционен Законът за обявяване за държавна собственост на имотите на бившите царе Фердинанд и Борис и техните наследници, възстановява правата им върху тях. До този извод стига Висшият адвокатски съвет в становището си по конституционното дело, допуснато за разглеждане по същество по искане на тричленния състав на Върховния касационен съд (ВКС) по спора за Царска Бистрица. Приетият за разглеждане въпрос е: „Какви са правните последици от решенията на Конституционния съд в хипотеза, когато се обявява за противоконституционен закон с еднократно действие?“.

Според висшия орган на адвокатурата решението на КС има правовъзстановително действие с пряк реституционен ефект, което отстранява последиците от закона в полза на бившата царска фамилия. За да стигне до този извод, Висшият адвокатски съвет настоява, че без да използва изрази като национализиране, одържавяване, конфискуване, законът има такъв еднократен вещноправен ефект, който служи като титул за държавна собственост с последици във времето. Същевременно е  признато, че законът не е нормативен акт, а по-скоро индивидуален административен акт - властническо волеизявление с отчуждително действие, насочено към конкретен кръг лица и тяхното имущество 

Най-твърдо становище досега в същата насока дадоха главният прокурор Сотир Цацаров и професорите Димитър Радев и Пенчо Пенев. Други двама професори - Васил Мръчков и Снежана Начева са по-умерени в становищата си, като застават на позицията че правото на собственост може да бъде възстановено на царската фамилия само с реституционен закон. Най-категорично срещу отправеното тълкувателно искане се обяви Министерският съвет, чийто юристи го смятат за недопустимо и поискаха конституционното дело да бъде прекратено.

Както писахме вече, КС допусна за разглеждане по същество тълкувателното искане на тричленния състав по делото за Царска Бистрица два месеца, след като Общото събрание на Гражданската колегия на ВКС отказа да отправи такова. При това КС редактира зададения пряко във връзка с царските имоти въпрос така, че да не звучи толкова директно. Отправеното от тричленния състав на ВКС питане беше далеч по-конкретно, а именно: "Какви са правните последици от решенията на Конституционния съд в хипотеза, когато се обявява за противоконституционен закон с еднократно действие и по-конкретно закон, с който е извършено отчуждаване на движимо и недвижимо имущество от персонално посочен в закона кръг от лица, без обезщетяване и без отчуждаването да е било поставено в зависимост от конкретни държавни и обществени нужди?“

И понеже съставът е очаквал реакцията на мнозинството, беще предвидил и резервен ход във вид на втори въпрос: "Допустимо ли е тричленен състав на ВКС да внесе в Конституционния съд на Република България искане за тълкуване на разпоредба от конституцията в хипотеза, при която необходимостта от тълкуване на тази разпоредба е установена при разрешаването на конкретен правен спор?" Тоест може ли тричленката да прескочи общото събрание на колегията и да направи, каквото си е наумила.

В крайна сметка Общото събрание на Гражданската колегия на ВКС беше прескочено, като тричленката по делото за Царска Бистрица внесе незабавно искането си директно в Конституционния съд, който противно на правната логика го допусна за разглеждане по същество. Докладчик по образуваното конституционно дело № 5/2019 г. е видният царедворец Константин Пенчев, като за допускане на искането е гласувал и председателят на КС Борис Велчев. Трима от членовете - Анастас Анастасов, Гроздан Илиев и Таня Райковска, изразиха категорично несъгласие, подписвайки определението с особено мнение, в което отричат правото на отделни съдии и състави да сезират директно конституционния съд. 

В резултат на осъществената маневра Конституционният съд ще разяснява ефекта от собственото си peшeниe, с което преди повече от 20 години обяви за противоконституционен  Зaĸoна зa oтнeмaнe в пoлзa нa дъpжaвaтa нa имoтитe нa бившитe цape Фepдинaнд и Бopиc и на тexнитe нacлeдници. Така се отваря възможност за преобръщане на досегашната съдебна практика по делата за царските имоти, съгласно която те са купувани и строени с парите на данъкоплатеца, а титуляр на правото на собственост е не царската фамилия, а държавното учреждение с архаично наименование Интендантство на Цивилната листа на Царя.

Досега съдът призна собствеността на държавата върху дворците "Кричим", "Саръгьол" и "Ситняково". Делата за двореца "Врана", за резиденцията "Царска Бистрица" и за 16 500 дка гори в Рила обаче продължиха, а Симеон Сакскобургготски и верните му поддръжници  вече втора година  настояват за  претенциите си. Властта пък опита на няколко пъти почвата за сделка по делата, като остава и варианта за приемане на специален "царски" реституционен закон.

В становището си главният прокурор даде рамо на царските хардлайнери от времето на кабинета "Сакскобурготски", които винаги са твърдели че решението на КС за отмяна на  закона от 1947 г. има правовъзстановителен ефект, т. е. възстановява правото на собственост върху имотите в полза на фамилията Сакскобурготски. Същевременно обаче царистите поддържат и резервна тактика, като не спират да опипват почвата за приемане на специална реституционна уредба за постигане на същата цел. 

В становището на главния прокурор се казва в прав текст, че след като законът от 1947 г. е признат за противоконституционен, "то следва че е настъпила съществена промяна в правното положение на въпросните имоти и те вече не са държавна собственост - възстановява се правното положение отпреди приемането на обявения за противоконституционен закон". Оттук и крайният извод: "В резултат на конститутивното и възстановителното действие на решението след отмяната на противоконституционния закон, накърняващ правото на собственост, това право се възстановява във вида и в обема към момента на отнемането без да се изисква и да е необходим нов, изричен законодателен акт на Народното събрание в този смисъл".

В становището на кабинета тази теза е остро критикувана, като е изразено и категорично несъгласие с допускането на искането на състава на ВКС за конституционно тълкуване. Подчертано е пренебрегването на Общото събрание на Гражданската му колегия, като е цитирана практиката на КС, че тълкувателната му дейност не може да бъде ангажирана "в отговор на доктринерен спор или конюнктурни политически интереси". В добавка е посочена без заобикалки прозрачната цел на схемата по конституционното дело: 

"С допуснатото искане на съдебния състав се подлагат на съмнение и вече влезли в сила съдебни актове (някои от заведените съдебни дела по т. нар. "царски имоти" са приключили с влезли в сила съдебни решения), заобикаля се правомощието на Гражданската колегия на ВКС да упражнява съдебен надзор за точното и еднакво приложение на закона чрез приемане на тълкувателно решение при наличие на противоречива или неправилна съдебна практика или чрез сезиране на Конституционния съд с искане за даване на задължително тълкуване на Конституцията".

А както многократно писахме, реституционен закон наистина не е необходим, но по друга причина - нито той, нито решението на КС са в състояние да възстановят несъществуващи права. С решението на КС от 1998 г. е премахнато действието на един специален и еднократен декларативен акт, който е подвеждащ като правно средство, защото и в онези времена имотите не са били на царската фамилия. Неслучайно в закона от 1947 г. собствеността на държавата върху царските имоти е само "обявена", като правното действие на наредбата-закон е по същество нещо средно между политическа декларация и актуването им като държавна собственост, а не национализация, одържавяване или конфискация с вещноправен ефект.

Тъкмо по тази причина споровете за собственост между държавата и царската фамилия следва да бъдат решени по силата на гражданското законодателство в рамките на заведените вече дела, в които да бъдат преценени доказателствата за собственост на всяка от страните. Кампанията за прехвърляне на топката към Конституционния съд поражда обаче дълбоки подозрения за наличие на таен план и координирани действия за реализиране на алтернативен вариант, който да обърне играта в полза на Сакскобурготски.

Показателно е, че в хода на сегашното конституционно дело Върховният административен съд (ВАС) също сезира КС със странно искане за тълкуване на действието на собствените му решения. Зададени са следните три въпроса:

1. Kaĸвo e дeйcтвиeтo нa peшeниeтo нa Koнcтитyциoнния cъд, c ĸoeтo ce oбявявa пpoтивoĸoнcтитyциoннocт нa зaĸoн, пo oтнoшeниe нa зaвapeни пpaвooтнoшeния и виcящи cъдeбни пpoизвoдcтвa, c oглeд paзпopeдбaтa нa чл.151, aл.2 изp.тpeтo oт Koнcтитyциятa нa Peпyблиĸa Бългapия?;

 2. Kaĸви ca пpaвнитe пocлeдици oт peшeниятa нa Koнcтитyциoнния cъд в xипoтeзaтa, ĸoгaтo ce oбявявa зa пpoтивoĸoнcтитyциoнeн нeнopмaтивeн пpaвeн aĸт – peшeниe нa Hapoднoтo cъбpaниe /HC/ или yĸaз нa пpeзидeнтa? 

3. Πpи ĸaĸви ycлoвия ce пpoявявa възcтaнoвитeлнoтo дeйcтвиe нa peшeниe нa Koнcтитyциoнния cъд, c ĸoeтo ce oбявявa зa пpoтивoĸoнcтитyциoнeн зaĸoн, измeнящ или oтмeнящ дeйcтвaщ?.

От ВАС така и не обясниха мотивите за подобно питане, което само задълбочи усещането за двойна игра отстрана на държавата, в която едни органи застават срещу други - уж все в защита на правото, конституцията и закона. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във